РЕШЕНИЕ №
11.08.2017
г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на четиринадесети юли две
хиляди и седемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Мария Кузева
разгледа
докладваното от районен съдия Мирчева гражданско дело № 1489 по описа на съда за 2016
година.
Производството
е образувано по иск на И.С.П. ***, срещу „В. Н.“ ЕООД – гр. София и е с предмет
присъждане на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск.
Претендират се сумите, както следва: трудово възнаграждение за месеците август,
септември, октомври и ноември и за 10 дни от декември 2015 г. в размер общо
1692,70 лв. – по 380 лв. за всеки пълен месец и 172,70 лв. за декември, както и
лихва за забава върху тези суми в размер 241,22 лв. и законната лихва от
завеждането на иска; възнаграждение за положен нощен труд – по 8 дни за всеки
месец от май 2014 г. до декември 2015 г. включително, в размер 30,72 лв. на
месец, или общо 614,40 лв., заедно с лихва за забава в размер 87,50 лв. и
законната лихва върху главницата; възнаграждение за положен труд в почивни дни
и официални празници – по 5 дни на месец, съответно по 64,75 лв. на месец за
всеки месец от май 2014 г. до декември 2015 г. включително, или общо 1295 лв.,
както и на следните официални празници: 6 септември, 22 септември, 1 ноември,
24 и 26 декември 2014 г., 1 януари, 1 май (посочен двукратно), 3 март, 6 май,
24 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември 2015 г. – по 17,27 лв. на ден, или
общо 241,78 лв., ведно с лихва за забава в размер 219 лв. и законната лихва
върху главницата от предявяването на иска; обезщетение за неползван платен
годишен отпуск от 20 дни за 2015 г. в размер 345,40 лв., ведно със законната лихва
върху главницата.
С
допълнителна молба са уточнени началният и крайният момент на лихвите за
забава.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение с
ответника от 19.12.2012 г. до 16.12.2015 г., когато трудовото му правоотношение
било прекратено. Според ищеца все още не са му изплатени, а му се дължат
посочените по-горе суми.
Постъпил
е отговор от ответника, който заявява, че трудовите възнаграждения за месеците
август 2015 г. и декември 2015 г. са изплатени с пощенски записи. Заявява, че
следва да се има предвид, че при минимална работна заплата за периода от 380
лв. чистата сума за получаване е 297,88 лв., както и че оспорва размера на
претендираната лихва, като счита, че ищецът следва да уточни началния и крайния
период на тази претенция. Представя писмени доказателства за двете плащания.
Исковете
са с правна квалификация по чл. 128, т. 2 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Установяват
се следните факти:
По делото не е спорно, а и е видно от
представените с исковата молба писмени доказателства, че ищецът е работил при
ответника на длъжност охранител от 19.12.2012 г. до 16.12.2015 г.
Ответникът е бил задължен от съда да представи трудовия договор на
ищеца, извлечение от ведомостите за заплати за месеците, предмет на иска, и
графиците за дежурствата на охраната за тези месеци. Тъй като не го е направил,
а ищецът не разполага с тези доказателства, следва да се приеме, че ответникът
е създал пречки за събирането им, и на осн. чл. 161 от ГПК да се приеме, че
трудът е положен така, както се твърди в исковата молба, съответно – че
неползваният отпуск е в твърдяния от ищеца размер. Този извод дори се подкрепя
от останалите данни по делото, доколкото ответникът не оспорва изрично тези
твърдения, а само заявява, че две от месечните възнаграждения са били платени с
пощенски превод.
Като
официални празници, на които ищецът е работил, са посочени общо 13 дати, и
възнаграждението от 17,27 лв. за всеки от дните възлиза на 224,51 лв. общо. Лихвата
върху разликата, дължаща се на двукратното включване на 1 май в броя на дните,
за периода от 01.07.2015 г. до завеждането на иска е равна на 3,20 лв. и тази
сума следва да се приспадне от размера на претендираната лихва за забава от 219
лв.
Самите
плащания обаче не могат да се приемат за доказани с категоричност от
представените от ответника доказателства. Те наистина, както е заявил и ищецът,
доказват, че сумата е била изпратена, но не и че е била получена, т.е. не е
изключено ищецът да не е получил плащането било поради своя небрежност, било
поради обективни причини или по вина на пощенските служби. По тази причина
следва да се приеме за недоказано, че дължимите възнаграждения за август и
декември 2015 г. са платени.
Няма
съмнение, че от брутното трудово възнаграждение се удържа част за данъци и осигурителни
вноски и чистият размер за получаване при брутно месечно възнаграждение от 380
лв. е по-нисък. Това обаче не означава, че възнаграждението не може да се
присъди като брутно, а удържането на съответните суми следва да се направи при
плащането.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В. – Н.”
ЕООД – гр. София, ЕИК ****, да заплати на И.С.П., ЕГН **********,***, сумите,
както следва:
брутно трудово възнаграждение за
месеците август, септември, октомври и ноември и за 10 дни от декември 2015 г.
в общ размер 1692,70 лв., както и
лихва за забава върху тези суми за периода от 01.01.2015 г. до 23.04.2017 г. в
размер 241,22 лв. и законната лихва от завеждането на иска – 24.04.2017 г., до
изплащането на главницата;
брутно възнаграждение за положен
нощен труд – по 8 дни за всеки месец от май 2014 г. до декември 2015 г.
включително, в общ размер 614,40
лв., заедно с лихва за забава за периода от 01.07.2015 г. до 23.04.2017 г. в
размер 87,50 лв. и законната лихва върху главницата от 24.04.2017 г., до
изплащането и;
брутно възнаграждение за положен
труд в почивни дни и официални празници – по 5 дни на месец за всеки месец от
май 2014 г. до декември 2015 г. включително, в общ размер 1295 лв., както и на следните официални празници: 6 септември, 22
септември, 1 ноември, 24 и 26 декември 2014 г., 1 януари, 1 май, 3 март, 6 май,
24 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември 2015 г. – в общ размер 224,51 лв., ведно с лихва за забава в
размер 215,80 лв. за периода от 01.07.2015 г. до 23.04.2017 г. и законната
лихва върху главницата от 24.04.2017 г., до изплащането и, като отхвърля иска
за възнаграждение за работа на официални празници за разликата над 224,51 лв.
до пълния предявен размер от 241,78 лв. и за лихвата за забава за разликата над
215,80 лв. до пълния претендиран размер от 219 лв.;
обезщетение за неползван платен
годишен отпуск от 20 дни за 2015 г. в брутен размер 345,40 лв., заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2017 г., до изплащането и.
Допуска
предварително изпълнение на решението в частта за трудовите възнаграждения и
лихвата за забава върху тях.
Осъжда „В.- Н.” ЕООД
да заплати на И.С.П. сумата 680 лв., представляваща направени от него разноски
за адвокатско възнаграждение.
Осъжда „В. – Н.”
ЕООД да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд сумата от 188,66 лв.
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: