№ 4
гр. Варна, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600318 по описа за 2022 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С присъда №50 от 12.09.2022 година по НОХД №746/2022 година,
Варненският окръжен съд признал подсъдимия М. С. Д. за виновен в това, че
на 30.10.2020г. по път ІІ-29 Варна-Добрич, при управление на МПС –
л.а.“Мерцедес“ с рег.№ТХ9930ХТ нарушил чл.20, ал.1, чл.21, ал.2 от ЗДвП,
чл.47, ал.3 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на повече от
едно лице - на К.Т.С. и на С. С. С., както и средни телесни повреди на повече
от едно лице - на С. Й. К. счупване на лява раменна кост, обусловило трайно
затруднение в движението на лявата ръка за период около 4-5 месеца,
счупване на напречни израстъци на първи и втори поясни прешлени и
счупване на гръдната кост, съвместно и поотделно причинили трайно
затруднение в движението на снагата за повече от един месец и на Н. Й. С. –
счупване на четвърти поясен прешлен, трайно затруднило движението на
снагата за повече от един месец, счупване на десните странични израстъци на
четири поясни прешлена и шиповидния израстък на трети поясен прешлен,
1
затруднили трайно движението на снагата за повече от един месец, счупване
на латералния малеол на лявата подбедрица, трайно затруднили движениета
на левия крак за около два месеца, поради което и на основание чл.343, ал.4
вр. ал.3, б.б и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено кумулативно наказание
лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца при
първоначален общ режим на изтърпяване и лишаване от право да управлява
МПС за срок от четири години. С присъдата е разрешен въпросът за
направените разноски.
Справедливостта на присъдата се атакува с насрещни въззивни жалби
със съответстващо искане за изменението както в полза на подсъдимия с
намаляване на кумулативното наказание, с приложение на чл.66, ал.1 от НК и
при целесъобразност с налагане на пробационна мярка по чл.67, ал.3 от НК
(по жалба на адв.В.), така и във вреда на дееца с искане за увеличаване на
наказанието (по жалби на поверениците адв.Б. и адв.Б.).
Повереникът адв.Н. възразява писмено срещу основателността на
въззивната жалба на защитника с аргументи за висока степен на обществена
опасност на деянието на подсъдимия, за превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства и за отсъствие на предпоставките за
прилагане на чл.66 от НК, т.к. изпълнението на индивидуалната превенция, а
и на общопревантивната функция на наказанието, са възможни само при
ефективна изолация на дееца.
В пренията на съдебното заседание във въззивната инстанция
повереникът адв.Б. поддържа жалбата си за увеличаване на наказанието около
средния размер на санкцията по чл.343, ал.3, б.б от НК преди редукцията, с
доводи за липса на смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и за
изключително тежък резултат от деянието.
Защитните речи на адвокатите В. и К. са целенасочени към
въззивното правомощие по чл.337, ал.1, т.1 от НПК. Защитниците поддържат
и доразвиват доводите на въззивната жалба и двете допълнения към нея за
съпричиняване на резултата, за подценяване на смекчаващи отговорността на
подс.Д. обстоятелства от социално, финансово и трудово естество, които по
тяхно мнение успешно биха обосновали извод за по-благоприятна
индивидуализация на наказанието, за приложение на чл.66 от НК, при
целесъобразност и за прилагане на чл.67, ал.3 от НК.
2
В лична защита подсъдимият изразява съжаление за случилото се,
отправя съболезнования към близките на починалите, изразява тревога как
семейството му ще се справи без него, ако влезе в затвора.
По съществото на делото въззивният прокурор пледира за
потвърждаване на присъдата. По нейната справедливост заема положително
становище, доколкото наложеното наказание е съобразено както с
особеностите на транспортното деяние - с тежък обществено-опасен резултат
и с трайни неблагоприятни последици за здравето на преживелите
катастрофата пострадали, така и с личната опасност на дееца - действал с
несъобразено поведение в конкретните условия на пътната обстановка.
В последната си дума подс.Д. признава своята вина и моли
наказанието му да бъде намалена.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите във
въззивните жалби, становищата на страните в съдебното заседание и след
като в съответствие с чл.314, ал.1 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, не констатира основание за нейната отмяна или
изменение.
В първата инстанция делото е разгледано по особените правила на
Глава двадесет и седма от НПК и по-точно в диференцираната процедура по
чл.371, т.2 от НПК. Съобразно указанията в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК,
настоящият въззивен състав провери процесуалната дейност, констатирайки
че тя е осъществена при стриктно съблюдаване на относимата нормативна
уредба. Първоинстанционният съд e изпълнил точно задължението си по
чл.372, ал.1 от НПК, който факт се установява от съдържанието на протокол
от съдебно заседание, проведено на 12.09.2022 година (л.61гр. от НОХД). Пак
от същото ПДС-во се извлича наличието на действително и доброволно
волеизявление на подсъдимия за цялостно признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие за тях да не се
събират доказателства. Законосъобразна е и преценката на проверяваната
инстанция по чл.372, ал.4 от НПК, като за обосноваване на извода въззивният
състав привежда съображенията си в настоящата част от решението:
В подкрепа на обстоятелствената част на обвинението са събрани
убедителни гласни, писмени и веществени доказателства, които много точно
чертаят картината на процесното събитие. Става дума за въведени преки
3
доказателства относно условията и механизма на транспортното деяние с
показанията на св.св.К. и С. (ДПр, т.1, л.л.41 и 55), с протоколи за оглед (ДПр,
т.1, л.12; т.2, л.7), с изготвените ВДС-ва при следствените действия по чл.155
от НПК, с показанията на св.св.Х., М., А. (ДПр, т.1, л.65; т.2, л.40, л.41)
досежно разположението на двете катастрофирали превозни средства по
протежение на пътното платно и за състоянието на пътуващите в тях лица,
също и за метеорологични данни относно атмосферните условия при
деянието (т.2, л.114). Доказателствената съвкупност е проверена със способа
по чл.144 от НПК. Чрез убедително обосновани заключения на две АТЕ-зи са
въведени изводи за изправността на двата автомобила, участвали в
произшествието, за скоростта им преди и в момента на удара, за навлизането
на л.а.“Мерцедес“ в завой със скорост над критичната за преодоляването му и
при мокра настилка, вследствие на което последвала загуба на управление и
непредотвратим удар с л.а.“Рено Канго“.
Естеството на причинените травми на пострадалите С. К. и Н. С.,
както и причините за смъртта на К.С. и С. С. също са еднозначно установени
с обосновани и правилни СМЕ-зи (т.1, л.л.69, 77; т.2, л.л.44, 52, 59 и 68).
На база на горната собствена доказателствена оценка, въззивният
състав споделя извода на проверяваната инстанция за убедителност на
доказателствените източници, потвърждаващи признатите от подсъдимия
факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, което на свой ред
илюстрира законосъобразността на преценката на предходната съдебна
инстанция по чл.372, ал.4 от НПК.
Изведеното заключение за липса на съществени процесуални
нарушения при прилагане на диференцираната процедура по Глава двадесет и
седма от НПК изисква делото да се реши и в тази инстанция при следните
факти от обстоятелствената част на обвинителния акт:
На 30.10.2020 година около 17.00ч подс.Д. (правоспособен водач от
2016г.) шофирал технически изправен л.а.“Мерцедес“ с рег.№ТХ9930ХТ в
посока от гр.Варна към с.Одърци, общ.Добрич. На предна дясна седалка
стоял пострадалият С. С.. Автомобилът пътувал по път ІІ-29 Варна –Добрич,
при мокра настилка. В участъка на община Аксаково платното за движение се
състояло от три пътни ленти – две в посока към гр.Добрич, ограничени с
прекъсната маркировка помежду си и една към гр.Варна, отделена от
4
насрещните пътни ленти с непрекъсната маркировка, за подсъдимия пътят
бил с възкачващ наклон и предстоящ завой наляво. В двете посоки действал
пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60км/ч.
Макар да познавал добре транспортния участък и ограничението в
него, подсъдимият управлявал автомобила си със 103км/ч. Първоначално
пътувал в дясната пътна лента, после предприел изпреварване в лявата пътна
лента, навлизайки в левия завой с около 103км/ч, при критична скорост за
преодоляването на този завой от 95км/ч. Поради високата скорост и мократа
пътна настилка, задната част на колата презавила, автомобилът продължил по
посоката си на движение, приплъзнал се странично и застанал почти
перпендикулярно на пътното платно, като в същото време навлязъл косо в
лентата за насрещно движение. В този момент там се намирал също
технически изправният л.а.“Рено Канго“ с рег.№В9257НС, шофиран от св.Н.
С. със скорост около 73-74км/ч и с пътници - св.С. К. на предна дясна седалка
и К.С. на задната седалка. Св.С. реагирал на пътната ситуация със
задействане на спирачката и отклоняване на волана леко вдясно, но въпреки
това последвал удар в пътната лента за гр.Варна – челен за л.а.“Рено“ и
дясно-страничен за л.а.“Мерцедес“.
В резултат на сблъсъка, всички пътуващи в двата автомобила
пострадали. С. С. и К.С. починали, първият от травматичен шок и остра
кръвоизливна анемия в резултат на многофрагментно счупване на таза,
ретроперитонеален кръвоизлив, кръвоизлив в коремната кухина, а смъртта на
с. настъпила от тежка гръдна травма, изразяваща се в двустранен
хемопневмоторакс, пневмоторакс вляво, разкъсване на левия бял дроб,
фрактура от първо до единадесето десни и от второ до седмо леви ребра,
счупване на осми гръден прешлен.
С. К. получила контузии на гръдния кош, на корема, на крайниците,
на ляво рамо, охлузна рана в областта на корема, контузия на десния глезен,
множество травматични отоци и кръвонасядания по корема и долните
крайници, счупване на лявата раменна кост в горна трета, счупване на
дванадесето дясно ребро, счупване на страничните израстъци на първи и
втори поясни прешлени, счупване на гръдната кост и метална остеосинтеза.
Счупването на лявата раменна кост довело до затруднение в движението на
лявата ръка за около 4-5 месеца при благоприятен оздравителен процес,
5
счупването на поясните прешлени ограничило движението на снагата за
повече от един месеца.
В пътното произшествие пострадал и св.Н. С. чрез контузия на
главата, счупване на тялото на четвърти поясен прешлен, счупване на
външния малеол на лявата подбедрица, счупване на седмо и осмо десни
ребра, счупване на десните странични израстъци на четири поясни прешлена
и на шиповидния израстък на трети поясен прешлен, травматични отоци,
кръвонасядания и ожулвания по снагата и крайниците, педикулна фиксация и
вертебропластика, гипсова имобилизация на левия крак. От посочените
травми, всяко от счупванията на 1)четвърти поясен прешлен, 2)на
страничните израстъци на четири поясни прешлена и на шиповидния
израстък на трети поясен прешлен, обусловили поотделно трайно затруднение
в движението на снагата за период по-дълъг от един месец, а счупването на
латериалния малеол на лявата подбедрица трайно затруднило движението на
левия крак за около два месеца при неусложнен оздравителен процес.
Относно причинния процес – всички наранявания по четиримата
пострадали са вследствие на пътното произшествие и по общия механизъм на
удари с или върху твърди тъпи предмети.
В рамките на тези признати фактически положения и в контекста на
т.8.1 от ТР 1-2009-ОСНК, защитната функция се осъществява принципно в
допустими граници. Единствено съображенията на адв.В., оспорващи
обосноваността на АТЕ (т.2, л.76) напускат указаните предели, но все пак и
още веднъж, проверката и на тази инстанция по чл.372, ал.4 от НПК
установява пълнота и правилност на заключението, доколкото същото е в
съзвучие с преките гласни, писмени и веществени доказателства и техните
източници, изводите по предмета на експертизата са както научно
верифицирани, така и проследими в процеса на формиране. Известна правота
има становището на този защитник за някои неточни стойности досежно
скоросттта на л.а.“Рено Канго“, отбелязани в аналитичната част от мотивите
към проверяваната присъда (стр.пета), които обаче не са дискутируеми на
плоскостта на чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, доколкото
величината е без причинно значение при признатите от подсъдимия условия
и механизъм на произшествието. Що се касае до релевираните защитни
съображения за съпричиняване на съставомерната последица с нарушение по
6
чл.137а, ал.1 от ЗДвП от страна на пострадалата К.С., то въззивният състав,
придържайки се към указанията в т.8.1 от ТР 1-2009-ОСНК, припомня че
допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на
признатите фактически положения по обвинителния акт, които не обхващат
обстоятелството дали пострадалата поставила или не обезопасителен колан.
Въззивният съд споделя изцяло извършеното материално
правоприлагане с проверяваната присъда. Фактическата постановка на
процесния казус разкрива тясната хипотеза на допуснати самостоятелни
нарушения по чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП при взаимодействие и
съвместна обусловеност (Р 85-2020-2н.о.). Безспорният механизъм на
пътното произшествие - подсъдимият изпреварва, навлиза в ляв завой с
превишена скорост, включително и под въздействието на мократа пътна
настилка губи страничната устойчивост на автомобила и без да може да
направлява траекторията на движение навлиза в насрещната лента,
предизвиквайки удар с л.а.“Рено Канго“ в опасната му зона, сочи че
инициално е нарушението на правилата за разрешената скорост, обозначена
при действието на чл.47, ал.3 от ППЗДвП с пътен знак В26. С допуснатото
нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП вр. чл.47, ал.3 ППЗДвП деецът сам се е
поставил в ситуация да не може да повлияе на посоката на движение на
управлявания автомобил, губейки пълния и непрекъснат контрол над него
спрямо насочеността на движението. Следователно, подсъдимият е бил
длъжен и е могъл да предвиди, че в конкретната пътна обстановка – при
управление на автомобила с превишение на максимално допустимата скорост
с около 43км/ч и при мокра пътна настилка може да настъпи загуба на
управление, която да застраши неговия и живота и здравето на други
участници в движението - в случая на спътника му и на тримата пострадали,
пътуващи в л.а.“Рено Канго“.
Що се касае до вида и естеството на уврежданията по св.св.Н. С. и С.
К., както и настъпилата смърт на К.С. и С. С., същите безспорно изпълват
квалифициращия признак по чл.343, ал.4 от НК, каквото правилно
приложение на материалния закон е постигнато с проверяваната присъда.
За престъплението по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.б от НК е предвидено
наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода. Първата
инстанция не е констатирала предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
7
провеждайки своята индивидуализация в приложното поле на чл.54 от НК, с
което решение въззивният състав е солидарен, доколкото в признатата
обстоятелствена част на обвинителния акт и съответстващата доказателствена
съвкупност не се съдържат данни за многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността и вината на дееца обстоятелства.
Съдебната практика последователно отстоява разбирането, че от
съществено значение при преценката на обществената опасност на
престъпленията по транспорта е броят и тежестта на допуснатите в пряка
причинна връзка с пътното произшествие и съставомерните му последици
нарушения на правилата за движение, както и характеристиката на виновно
причинилия ги водач. По тези обстоятелства първоинстанционният съд е заел
принципно вярна позиция, която настоящият състав допълва с някои свои
съображения, провокирани както от въззивните жалби, така и от собствената
оценка на относимите към индивидуализацията на наказанието обстоятелства.
На първо място няма и не може да има спор, че обществената опасност на
инкриминираното деяние е висока предвид естеството на допуснатите от
подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата в процесното
произшествие - всяко със съществена роля за транспортната безопасност, а
във взаимна обусловеност и взаимодействие отрицателното им отражение
върху регулираните и охранявани обществени отношения се увеличава
многократно, второ – при избора на скорост с близо 43км/ч по-висока от
допустимата, която се явява и несъобразена с усложнението в пътните
условия от мократа настилка, трето – при факта на причинените
несъставомерни леки телесни повреди на пострадалите Н. С. и С. К.,
включително при настъпили усложнения в лечебния процес и в качеството им
на живот след катастрофата и четвърто – при значителни несъставомерни
имуществени вреди по двата автомобила. Прави са защитниците на
подсъдимия във възраженията си за допуснато от първоинстанционния съд
нарушение по чл.56 от НК при влагането на съставомерни обстоятелства -
смърт на повече от едно лице и средни телесни повреди на повече от едно
лице, в изводите за степента на обществена опасност на деянието, но при
заетата по-горе позиция, очевидно се касае до формален недостатък, без
отражение върху правилността на проверяваната присъда.
За преценка на личната опасност на дееца окръжният съд е обсъдил
данните за миналото му като водач на МПС, които по мнение на този съдебен
8
състав разкриват завишена опасност. Подсъдимият придобива своята
шофьорска правоспособност през 2016 година и оттогава е многократно
наказван за различни нарушения на правилата за движение по пътищата,
които го очертават като недисциплиниран и рисков водач. Чрез писмено
доказателство (т.2, л.24) се установява, че по отношение на подс.Д. са
налагани различни по вид и тежест административни наказания,
включително спрямо него са действали и принудителни административни
мерки, без всички те да окажат въздържащ и възпитателен ефект върху
личността му. Нещо повече, след осъществяване на процесното деяние, на
подсъдимия е наложено ново административно наказание за последващо
нарушение на пътните правила, което обстоятелство само по себе си
илюстрира липсата на критичност и неглижиране на законовите предписания
като регулатори на обществените отношения по пътната безопасност.
Въззивният състав дава и друг фокус към опасността на дееца като водач, за
който данни черпи от представените в тази инстанция медицински документи
за инвалидност на неговия брат С. С. Д., вследствие на транспортна
злополука. Дори и при такъв болезнен личен пример за изключително
тежките последици от нарушение на правилата за движение, подсъдимият не
е изградил отговорно поведение като водач на МПС, напротив сам се
превърнал в рисков участник в движението, включително и на
инкриминираната дата шофирал опасно, допускайки комплекс от нарушения
по ЗДвП с тежък съставомерен резултат.
При обосновка на личната опасност на дееца през обстоятелствата по
чл.54, ал.2 от НК, окръжният съд правилно е оценил като смекчаващи
отговорността му чистото съдебно минало, младата възраст, трудовата
ангажираност, добросъвестното процесуално поведение и съжалението за
деянието.
В тази инстанция се представят нови писмени доказателства с
отношение към чл.54, ал.2 от НК, част от които вече са взети предвид при
индивидуализацията на наказанието от първата инстанция (трудовият договор
и характеристиката от ръководител в „Планекс“ООД са относими към
положителните данни за трудова ангажираност на дееца), а друга част са без
значение при определяне на наказанието –на първо място това са договори за
кредит, сключени след деянието при осъзнат от подсъдимия риск да не
9
изпълни условията по заемите, а на следващо място остава неуспешно
обоснованата с медицински документи опасност братът на подсъдимия да
остане без грижа, какъвто риск не съществува при възможностите на Закона
за личната помощ. Що се касае до представеното медицинско направление за
Д.В., установяващо бременност на жената, въззивният състав приема
обективния факт, приема и че между дееца и В.а има съжителство,
следователно налице е задължение за Д. да полага грижа, което се причислява
към комплекса от обстоятелства по чл.54, ал.2 от НК.
Въззивният състав не установява самопризнание в досъдебното
производство, което по критериите на т.7 от ТР 1-2009-ОСНК да е
спомогнало своевременно и съществено за разкриване на деянието и
авторството, доколкото подсъдимият е дал двукратно обяснения (т.2, л.21,
л.277), в които не е изложил доказателствени данни за виновно поведение.
Няма основания да се обсъжда и съпричиняваща деятелност на водача
на л.а.“Рено Канго“, доколкото режимът на скоростта му непосредствено
преди удара е без отношение към механизма на пътното произшествие.
Опасността за движението на св.Н. С. възниква в момента, когато
л.а.“Мерцедес“ преминава непрекъснатата линия, разделяща лява лента за
движение към гр.Добрич от лентата за движение към гр.Варна, а тогава
л.а.“Рено Канго“ се намирал на отС.ие от 23-24м от мястото на удара при
опасна зона за спиране от 40.84м за разрешената за пътния участък скорост.
Или в обобщение, индивидуализацията на наказанието на подс.Д. е
проведена правилно – при извод за висока степен на обществената опасност
на деянието, при сравнително невисока лична опасност на дееца и при
небрежност, като субективна страна на инкриминираната проява.
Определеното наказание от пет години лишаване от свобода и лишаването от
право за управление на МПС за срок от четири години е справедливо.
Правилно са приложени нормите на чл.58а, ал.1 от НК и чл.57, ал.2, т.3 от
ЗИНЗС, по мнение на този съдебен състав в условията на пенитенциарно
третиране за времето на наложеното след редукцията наказание лишаване от
свобода за срок от три години и четири месеца и при изпълнението на
наказанието лишаване от права, напълно постижими са целите по чл.36 от НК
- за подсъдимия, поправяне чрез разграждане на противоправния модел на
поведение и превъзпитание чрез преосмисляне на моралната скала и
10
отношението към закона, а за неустойчивите членове на обществото размерът
на наказанието и изпълнението му представляват сериозно предупреждение
за нормативната строгост при незаконосъобразно поведение по пътищата.
При служебната проверка на присъдата относно приложението на
чл.189, ал.3 от НПК не се констатираха основания за въззивна намеса.
Водим от изложено и на основание чл.338 от НПК‚ Варненският
апелативен съд, Наказателно отделение, втори състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №50 от 12.09.2022 година по НОХД
№746/2022 година по описа на Окръжен съд-Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 15-
дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11