М О Т
И В И :
Производството
е по реда на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу подс.Ц.Р.И. е по
чл.195 ал.1 т.7, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.28 ал.1, във връзка
с чл.26 ал.1 от НК, затова, че в периода
11.12.2011г.- 18.12.2011г. в село Е., общ.Н., при условията на
продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи- 1бр. мъжки кожен портфейл
от естествена кожа на стойност 5,50лв., 1бр. лична карта на името на Д.М.Д.,
1бр. дебитна карта на банка ДСК на стойност 5.00лв., 1бр. абонаментна
карта за пътуване в градския транспорт на стойност 2.00лв., 2бр. читателска
карта на стойност 8.00лв., парична сума на стойност 32.00лв., 1бр. свидетелство
за управление на МПС, 1бр. талон с контролни точки на стойност 2лв., 1бр.
мобилен телефон „Самсунг” Е1081 на стойност 45.00лв. и парична сума на стойност 50.00лв. или всичко на
обща стойност 149.50лв./сто четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/, от
владението на Д.М.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай.
В
с.з. подсъдимият се признава за виновен, а представителят на РП поддържа
обвинението срещу него.
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства: протокол за доброволно
предаване, разписка, заключението на назначената по делото съдебно- оценителна експертиза
и показанията на свидетелите Д. и А., кореспондиращи изцяло помежду си, както и
с обясненията, дадени от подсъдимия на досъдебното производство и с изявлението
му в с.з., че се признава за виновен, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка: На 11.12. 2011г. Ц.Р.И. прескочил оградата на дома на Д.М.Д. ***.
Последният в това време работил в двора си. Подсъдимият проникнал в къщата през
незаключена врата на кухнята. Отвътре, от джоб на намиращи се там панталони, същият
отнел портфейл, с намиращи се в него вещи, собственост на св.Д.- лична карта,
дебитна карта на „Банка ДСК”, абонаментна карта за пътуване в градския
транспорт, 2бр. читателски карти, пари- сумата от 32 лева, свидетелство за управление на МПС и талон с
контролни точки. С откраднатите вещи И. отишъл в края на селото, където
задържал за себе си парите, свидетелството за управление на МПС и талона с
контролни точки. Портфейлът и другите вещи изхвърлил.
На 18.12.2011г. подсъдимият отново
отишъл в дома на Д. и виждайки го, че работи в двора на къщата, влязъл в кухнята през незаключената й врата.
От закачено зад вратата на стаята яке, собственост на свидетеля, И. отнел
найлоново пликче с намиращ се вътре мобилен телефон марка „Самсунг” Е1081 и сума от 50 лева. Веднага отишъл
в с.З., общ.М. и продал мобилния телефон на неизвестно лице. На същия ден, във
връзка с постъпилата жалба на св.Д., полицейски служители от У „Полиция”
гр.Гурково посетили дома на Ц.И., но същият не бил там. Връщайки се в дома си, последният
бил уведомен от баща си- св.Н. А., че е бил търсен от полицията и си признал
пред него за извършените от дома на св.Д. две кражби, след което му дал сумата
от 30 лева, представляваща остатък от отнетите 50 лева. След това подсъдимият
отишъл и откупил откраднатия мобилен телефон. На следващия ден св. А. с
протокол за доброволно предаване предал в Кметството на с.Е. на полицейския
служител И. К. мобилния телефон „Самсунг” Е1081 със СИМ- картата му, сумата от 30
лева, СУМПС и контролния талон към него,
които Ц.И. бил отнел от дома на св.Д., при първата кражба.
Видно
от заключението на съдебно- оценъчна експертиза, общата стойност на отнетите
вещи възлиза на сумата от 149.50 лева.
Действайки
по гореизложения начин Ц.Р.И. е осъществил, от обективна и
субективна страна, престъпния състав на чл.195 ал.1 т.7, във връзка с чл.194
ал.1, във връзка с чл.28 ал.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
От
субективна страна подсъдимият е действал умишлено- съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите последици и е искал настъпването им.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че Ц.Р. И.
е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение, поради което счита,
че същия следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От обективна страна подсъдимият
И. е осъществил изпълнителното деяние „отнемане”
в двете негови части- прекратил е фактическата власт на собственика върху вещите, предмет на престъплението и е
установил своя трайна такава върху тях. Налице е съставът на чл.194 ал.1
от НК.
Подсъдимият Ц.Р. И. е осъждан два пъти, като с присъда
по НОХД №693/ 2009г., по описа на РС Казанлък, в сила от 27.11.2009г., същия е
бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на
наказанието е било отложено за срок от три години. Съгласно
чл.30 ал.1 от НК не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по
посочената присъда. Налице са законовите предпоставки на чл.28 от НК и деянието
следва да се квалифицира като извършено в условията на специален рецидив-
повторност, т.е. по отношение на този подсъдим е налице квалифицираният състав
на чл.195 ал.1 т.7, във връзка с чл.28 ал.1 от НК. Коментираното деяние не
представлява маловажен случай, предвид сравнително високата стойност на отнетите вещи и най- вече предвид
личността на Ц.Р.И., който е с обременено съдебно минало.
При извършване на кражбата подсъдимият
е действал при условията на чл.26 ал.1 от НК, тъй като деянията са извършени от
него през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват продължение на
предшестващите, поради което се касае за продължавано престъпление.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера
на наказанието на Ц.Р.И. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства: критичното
отношение към извършеното деяние и тежкото му материално състояние, а като
отегчаващи вината му такива: обремененото съдебно минало и лошите
характеристични данни. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът
счита, че наказателната отговорност на този подсъдим следва да се реализира при
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността му обстоятелства, при
които условия следва да се определи вида на наказанието, а именно- лишаване от
свобода. При обсъждане на така установените смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът приема, че наказанието една
година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в
затвор, отговаря, както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и
на нуждите на чл.36 от НК да се въздейства поправително, превъзпитателно и
възпиращо върху подсъдимия и неустойчивите членове на обществото, поради което
бе определено в този размер.
Налице са основанията на чл.58а
ал.1 от НК за намаляване на така определеното наказание на Ц.Р.И. с една трета- до една година
лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор.
Следва, на основание чл.59 ал.1 от НК, от определеното наказание да бъде
приспаднато времето, през което И. е бил с наложена МН „Задържане под стража,
считано от датата на задържането му- 26.07.2012г.
Налице
са основанията на чл.68 ал.1 от НК за отделното изтърпяване, от страна на този
подсъдим, на наказанието, определено му с присъда по НОХД №440/ 2011г. по описа
на РС Казанлък, в размер на две години лишаване от свобода, при първоначален
строг режим, в затвор.
Следва,
на основание чл.189 ал.3, във връзка с чл.189 ал.1 от НПК, Ц.Р.И.
да заплати
направените по делото разноски в размер на 61/шестдесет и един/ лева, по сметка на Казанлъшкия районен съд.
Причините за извършване на деянието, предмет
на наказателното производство, са ниската правна култура на подсъдимия и ярко
изразения му стремеж към противоправно облагодетелстване.
Воден
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: