Определение по дело №272/2020 на Окръжен съд - Ямбол

МОТИВИ на Определение № 323/09.09.2020 г.,
постановено по ВЧНД № 272/2020 г. по описа на ОС – Ямбол

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и сл. от НПК.
Образувано по частна жалба на защитника на Я. А., срещу Определение №
434/03.09.2020 г. постановено по ЧНД № 908/2020 г. по описа на РС – Ямбол, с което
спрямо него, като обвиняем по ДП № 172/2020 г. по описа на РУ „Тунджа” – Ямбол, е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска
въззивният съд да го отмени. В съдебното заседание обвиняемият участва лично и със
защитник. Излагат се твърдения, че към настоящият момент не може да се направи
основателно предположение за авторство на деянието на чл. 143, ал. 3 о.т НК, както и че в
тази насока в атакувания акт съдебен акт са изложени бланкетни мотиви. Пледира се за
налагане на мярка на процесуална принуда. При последната си дума обвиняемият също иска
от съда да му бъде наложена мярка по-лека за неотклонение.
Участващият по делото представител на държавното обвинение пледира
определението на ЯРС да бъде потвърдено.

Съдът намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 64, ал. 6
от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
По ДП № 172/2020 г. по описа на РУ „Тунджа”– Ямбол, Я. Я. А. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по за престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК
за това, че на **.**.**** г. около 18.00 ч. в с.***, обл. Ямбол, на ул.„***** *****“ срещу
блок № ** се е заканил на Д. Г. Р. от с. ***, обл. Ямбол с престъпление против личността й –
с убийство и това заканване е възбудило основателен страх у Д. Г. Р. от с. ***, обл. Ямбол за
осъществяването му и по чл. 216, ал. 1 от НК за това, че на **.**.**** г. около 18.00 ч. в с.
***, обл. Ямбол, на ул. „***** *****“ срещу блок № **, чрез удар с ръка е унищожил
противозаконно чужда движима вещ – стъкло на павилион и повредил стъкло на автобусна
спирка, собственост на Община Тунджа.
По делото са извършени множество процесуално-следствени действия:
разпитани са свидетелите Р., Г., П., М., П., Ф. и Д.; приложени са протокол за оглед на
местопроизшествие от **.**.**** г. и фотоалбум към него; експертно заключение по
оценителна експертиза.
1

Видно от приложената по ДП справка за съдимост на обвиняемия се
установява, че той е осъждан няколкократно за извършени престъпления от общ характер и
е изтърпял последно наложеното му ефективно наказание за престъпления по чл. 325, ал. 1
от НК и чл. 170, ал. 2 от НК от една година и четири месеца лишаване от свобода **.**.****
година.

ОТ ПРАВНА СТРАНА
За да се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража” в ДП е
необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: за предявеното обвинение да
се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, данните по
делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши
друго престъпление и от данните по делото да може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението за което е привлечен като
такъв.
Проверяващата инстанция счита, че районният съд правилно и обосновано е
приел, че са налице всички кумулативни предпоставки за налагане, по отношение на
обвиняемия, на най-тежката мярка за процесуална принуда.
Въззивникът е привлечен като обвиняем за умишлени престъпления по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК, за които законодателя е предвидил
наказания лишаване от свобода.
Правилно решаващият съд е преценил, единствено доколкото това е
необходимо за преценката за наличието на законовите основания за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, че събраната към настоящия процесуален момент
доказателствена съвкупност, подробно посочени в мотивите на атакувания акт, макар
разследването да е в начален етап, не разколебават подозрението което е послужило на
органите по разследването да привлекат Я.в в качеството на обвиняем, предвид
евентуалната възможност той да е извършил сочените деяния по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК
и по чл. 216, ал. 1 от НК, ерго – може да се направи извод, че обоснованото подозрение по
смисъла на чл. 63 от НПК е налице спрямо него. Тук следва да се отбележи, че при
произнасянето си в производство по вземане на мярка за процесуална принуда в ДП, съдът
не установява вина на обвиняемия така както се изисква с крайния съдебен акт по делото.
Подозрението спрямо едно лице не е равнозначно и равносилно на твърдо убеждение,
изразено чрез постановяване на осъдителна присъда, че то е автор на конкретно
престъпление и е виновно в неговото извършване. В тази връзка е неоснователно
възражението на защитата за немотивираност на атакувания акт, в тази му част.
Въззивният състав намира за правилен и извода на решаващия съд, че е налице
и другата кумулативна предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
спрямо обвиняемия, а именно – доказателствата по делото сочат на съществуваща реална
опасност той да се укрие или да извърши престъпление. От справката му за съдимост се
установява, че обвиняемият е с негативни характеристични данни – осъждан многократно за
извършени престъпления от общ характер и на същия са налагани ефективни наказания
лишаване от свобода, включително и за деяния по чл. 325, ал. 1 от НК и чл. 170, ал. 2 от НК,
при които той е проявил агресия и се е заканвал със саморазправа на пострадалите лица.
Затова ЯОС приема, че обв. А. е лице с висока степен на лична опасност, спрямо когото
наложените му наказания не са изиграли превъзпитателна и възпираща роля. Това,
механизмът на извършване на деянията, както и строгостта на едно евентуално наказание (в
2

съответствие с практиката на ЕСПЧ), водят до заключение за наличие на реална опасност
обв. А. да се укрие или да извърши престъпление. Тук следва да се посочи, че и въззивният
съд счита, че с налагане по отношение на обвиняемия на друга мярка за процесуална
принуда, различна от „Задържане под стража”, не биха се постигали целите визирани от
законодателя в чл. 57 от НПК.
Ето защо ЯОС намира за правилен, законосъобразен и обоснован атакуваният
съдебен акт, с който решаващият съд е взел спрямо въззивника А. – обвиняем по ДП №
172/2020 г. по описа на РУ „Тунджа” – Ямбол, мярка за неотклонение „Задържане под
стража”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: _____________________________

ЧЛЕНОВЕ: _____________________________

____________________________
3

Номер на акта:	323
Дата:	10 септември 2020 г.
Съдия:	Васил Маринов Петков

Дело:	20202300600272
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	8 септември 2020 г.

Определение по дело №272/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите