№ 58
гр. гр. Елена, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пейо Ив. Приходков
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело №
20204130100337 по описа за 2020 година
Искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Подадени са искова молба и молба от ЕТ „М.-Р.М.“ гр. Велико Търново, представляван
от Р.М.М. чрез адв. М.Й. М. от АК – Русе, против „Н.АД И.“ ЕООД с. Сливовица, общ.
Златарица, представлявано от Г.К.Т.. В същите са изложени обстоятелства, на които се
основават исковете. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата 3472.00 лв., представляваща дължима такава за остатък от
незаплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на стоки (38 броя автомобилни
гуми), за което е издадена фактура № **********/08.11.2018 г., сумата 188.33 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 1000.00 лв. (– заплатена преди
предявяване на иска) по фактура № **********/08.11.2018 г. за периода от 08.11.2018 г. до
15.09.2020 г., сумата 702.12 лв. представляваща законна лихва за забава върху сумата от
3472.00 лв. (– остатък от незаплатена главница) по фактура № **********/08.11.2018 г. за
периода от 08.11.2018 г. до 04.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
3472.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане. Претендират се правените разноски по делото, както и разноските във връзка с
обезпечаване на исковете.
Ответникът „Н.АД И.“ ЕООД с. Сливовица, общ. Златарица, представлявано от Г.К.Т.,
не е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок.
В съдебно заседание ищецът ЕТ „М.-Р.М.“ гр. Велико Търново, представляван от
Р.М.М. чрез пълномощника си адв. М.Й. М. от АК – Русе, поддържа исковата молба и
молбата. Моли да се уважат предявените искове.
1
Ответникът „Н.АД И.“ ЕООД с. Сливовица, общ. Златарица, представлявано от Г.К.Т.,
не се представлява в съдебно заседание. Същият, чрез пълномощника си адв. Н.А. И. от
ВТАК, е подал писмено становище, с което оспорва предявените искове по основание и
размер.
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
По делото са приети като доказателства справка от ТРРЮЛНЦ от 04.11.2020 г.; справка
от ТРРЮЛНЦ от 04.11.2020 г.; фактура № **********/08.11.2018 г.; преводно нареждане за
кредитен превод от 15.09.2020 г. на „УниКредит Булбанк“ АД; изчисляване на законна
лихва от 04.11.2020 г.; изчисляване на законна лихва от 04.11.2020 г.; дневник на
продажбите – 5 листа; обезпечителна заповед № 19/23.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2506/2020 г.
на ВТРС; определение от 22.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2506/2020 г. на ВТРС; платежно
нареждане от 22.10.2020 г. на „ЦКБ“ АД; фактура № **********/26.10.2020 г.; фактура №
**********/26.10.2020 г.; пълномощно от 22.10.2020 г.; договор за правна защита и
съдействие № 6619/22.10.2020 г., аналитични салда за периода от 01.11.2018 г. – 30.11.2018
г., справка по физическо или юридическо лице от ТР - без дата, справка от ТР от 24.02.2021
г. и справка, издадени документи за периода от 01.01.2010 г. – 31.12.2021 г.
По делото е разпитан като свидетел М.И.Г..
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като заключението на вещото
лице Т. Г. Б. не е оспорено от страните и е прието от съда.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат
следните правни изводи:
Предявените осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД
са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Между страните по делото е налице валидно сключен договор за покупко-продажба на
стоки – 38 броя автомобилни гуми, на стойност 4472.00 лв. с включен ДДС. Между същите
съществува търговско правоотношение, възникнало от договор за покупко-продажба,
индиция за което е процесната фактура № **********/08.11.2018 г. за 4472.00 лв. с включен
ДДС. Относими към спора с оглед източника на правоотношението са разпоредбите на чл.
318, ал. 1 и чл. 327, ал. 1 от ТЗ, както и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Договорът за продажба е
двустранен, възмезден, неформален и консенсуален. Същият е действителен и от него за
ищеца е възникнало задължението да прехвърли на ответника собствеността върху предмета
на продажбата – посочените по-горе стоки. Изпълнението на задължението на продавача е
юридически факт, пораждащ насрещното парично задължение на купувача. Съгласно
нормата на чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима
писмена или друга форма, освен ако това е предвидено в закон. Специалните правила на ТЗ,
отнасящи се до търговската продажба, а също и правилата на ЗЗД, уреждащи продажбата, не
предвиждат законово изискване за писмена форма. В чл. 321 от ТЗ е регламентирано
задължението на продавача да издаде фактура, ако купувачът поиска това. Касае се именно
2
до документ с доказателствено значение. В конкретния случай ищецът е издал фактура №
**********/08.11.2018 г., която отговаря на всички изисквания, визирани в разпоредбата на
чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството. Стоката по фактурата – 38 броя автомобилни гуми,
била предоставена на 08.11.2018 г. от ищеца на ответника в предприятието на първия в гр.
Велико Търново и където била получена от последния като купувач. Посоченото се
установява както писмените и гласните доказателства, така и от изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза. Съдът намира, че процесната фактура доказва реалното
осъществяване на описаната в нея стопанска операция. Фактура № **********/08.11.2018 г.
е осчетоводена от ищеца и ответника, съгласно изискванията на Закона за счетоводството,
като са отразени счетоводните записвания, а стоката е осчетоводена като разход. На
следващо място, тази фактура е отразена в дневника за продажби, дневника за покупки и е
включени в справките-декларации по ДДС. По същата ответникът е ползвал данъчен кредит
от държавата. Процесната фактура представлява свидетелстващ документ, който
удостоверява материализираните изявления в нея.
С оглед на изложеното съдът намира, че сочените в съставената фактура стоки са
доставени от ищеца на ответника, въз основа на сключения помежду им договор за
търговска продажба, поради което последният дължи плащането на цената. Съгласно
разпределянето на доказателствената тежест в процеса и тъй като ищецът твърди липса на
извършено плащане, в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си на
купувач по договора, а именно да плати цената на стоките. От доказателствата по делото се
установява, че: на 15.09.2020 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата 1000.00 лв.,
представляваща част от общо дължимата сума от 4472.00 лв. по фактура №
**********/08.11.2018 г. Налице е неиздължен остатък по нея в размер на 3472.00 лв.
Посочените факти за безспорно установени, т.к. не са налице доказателства по делото, които
да ги опровергават. По тази причина съдът намира, че ответникът не е изпълнил изцяло
задължението си за заплащане на дължимата сума по договора.
От представените доказателства по делото, свидетелските показания и от допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза по безспорен начин се установява, че ответникът не е
изпълнил задължението си против ищеца в размер на сумата 3472.00 лв., представляваща
дължима такава за остатък от незаплатена продажна цена по договор за покупко-продажба
на стоки (38 броя автомобилни гуми) по фактура № **********/08.11.2018 г.
След като не е извършил плащане на стойността на фактурата в срок, ответникът
дължи и съответната законна лихва за забава съгласно чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД, както следва: върху сумата (главница) от 1000.00 лв. (– заплатена на 15.09.2020 г.
преди предявяване на иска) по фактура № **********/08.11.2018 г. – сумата 188.05 лв. за
периода от 09.11.2018 г. (деня след датата на издаване на фактурата) до 15.09.2020 г.; върху
сумата (остатък от незаплатена главница) от 3472.00 лв. по фактура №
**********/08.11.2018 г. – сумата 701.15 лв. за периода от 09.11.2018 г. (деня след датата на
издаване на фактурата) до 04.11.2020 г.
Съдът изчисли чрез Calculator.bg сумата 701.15 лв., представляваща законната лихва за
3
забава върху сумата 3472.00 лв. (– остатък от незаплатена главница) по фактура №
**********/08.11.2018 г. за периода от 09.11.2018 г. до 04.11.2020 г. По отношение на тази
лихва в заключението по ССЕ е допусната грешка (относно размера и периода), поради
което в тази му част същото не следва да се кредитира.
С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 3472.00 лв. – главница, представляваща дължима такава за остатък от
незаплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на стоки (38 броя автомобилни
гуми), за което е издадена фактура № **********/08.11.2018 г., сумата 188.05 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата (главница) от 1000.00 лв. (– заплатена
на 15.09.2020 г. преди предявяване на иска) по фактура № **********/08.11.2018 г. за
периода от 09.11.2018 г. до 15.09.2020 г., сумата 701.15 лв. представляваща законна лихва за
забава върху сумата (остатък от незаплатена главница) от 3472.00 лв. по фактура №
**********/08.11.2018 г. за периода от 09.11.2018 г. до 04.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 3472.00 лв., считано от 04.11.2020 г. – дата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.
Предявените искове по чл. 86 от ЗЗД за сумата за разликата от 188.05 лв. до 188.33 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата (главница) от 1000.00 лв. (– заплатена
на 15.09.2020 г. преди предявяване на иска) по фактура № **********/08.11.2018 г. и за
периода от 08.11.2018 г. до 09.11.2018 г., и сумата за разлика от 701.15 лв. до 702.12 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата (остатък от незаплатена главница) от
3472.00 лв. по фактура № **********/08.11.2018 г. и за периода от 08.11.2018 г. до
09.11.2018 г., следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По претенцията на ищеца за разноски:
При този изход на делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата 1204.50 лв., представляваща направени разноски по същото,
както и сумата 637.00 лв., представляваща направени разноски в обезпечителното
производство по ЧГрД № 2506/2020 г. по описа на РС – Велико Търново и по ИД №
20208960400770/2020 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова .
Ответникът не е направил искане за разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Воден от изложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.АД И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Сливовица, общ. Златарица, ул. „Ш.“ № 8, представлявано от Г.К.Т., да заплати на ЕТ „М.-
Р.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „С.Р.“
№ 34, представляван от Р.М.М. сумата 3472.00 лв. (три хиляди четиристотин седемдесет и
два лева) – главница, представляваща дължима такава за остатък от незаплатена продажна
4
цена по договор за покупко-продажба на стоки (38 броя автомобилни гуми), за което е
издадена фактура № **********/08.11.2018 г., сумата 188.05 лв. (сто осемдесет и осем лева
и 5 стотинки), представляваща законна лихва за забава върху сумата (главница) от 1000.00
лв. (– заплатена на 15.09.2020 г. преди предявяване на иска) по фактура №
**********/08.11.2018 г. за периода от 09.11.2018 г. до 15.09.2020 г., сумата 701.15 лв.
(седемстотин и един лева и 15 стотинки), представляваща законна лихва за забава върху
сумата (остатък от незаплатена главница) от 3472.00 лв. по фактура №
**********/08.11.2018 г. за периода от 09.11.2018 г. до 04.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 3472.00 лв., считано от 04.11.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „М.-Р.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „С.Р.“ № 34, представляван от Р.М.М. против „Н.АД И.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Сливовица, общ. Златарица,
ул. „Ш.“ № 8, представлявано от Г.К.Т., искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата
за разликата от 188.05 лв. до 188.33 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата (главница) от 1000.00 лв. (– заплатена на 15.09.2020 г. преди предявяване на иска) по
фактура № **********/08.11.2018 г. и за периода от 08.11.2018 г. до 09.11.2018 г., и сумата
за разликата от 701.15 лв. до 702.12 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата (остатък от незаплатена главница) от 3472.00 лв. по фактура №
**********/08.11.2018 г. и за периода от 08.11.2018 г. до 09.11.2018 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Н.АД И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Сливовица, общ. Златарица, ул. „Ш.“ № 8, представлявано от Г.К.Т., да заплати на ЕТ „М.-
Р.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „С.Р.“
№ 34, представляван от Р.М.М. сумата 1204.50 лв. (хиляда двеста и четири лева и 50
стотинки), представляваща направени разноски по делото, както и сумата 637.00 лв.
(шестстотин тридесет и седем лева), представляваща направени разноски в обезпечителното
производство по ЧГрД № 2506/2020 г. по описа на РС – Велико Търново и по ИД №
20208960400770/2020 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова .
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
5