РЕШЕНИЕ
гр.
София 20.03.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „А”
състав
в публично заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЗАБЕТ П.
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАШЕВ
ВИОЛЕТА НЕШКОВА
при секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Нешкова гр. д. № 1429/2013г. по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид
Производството е по реда на чл. 196 и
сл. ГПК /отм/ вр. § 2, ал. 2 ГПК /в сила от 01.03.2008г./.
С решение от 23.01.2013г. на ВКС по
гр.д. № 596/2011г. е отменено решение от 12.08.2010г. на СГС по гр.д. №
984/2010г., с което са били уважени искове с правно основание чл. 108 ЗС и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС за четвърти пореден
път във фазата на въззивно производство.
С обжалваното в настоящото производство
решение от 17.11.1997г. на СРС, 50 с-в по гр.д. № 4598/94г. е отхвърлен
предявения от Р.В.К., Л.В.К., Г.В.К. и Р.В.К. срещу Д.В.М. и З.В. М.,
/починали в хода на процеса с конституирани на тяхно място правоприемници по
чл.120 от ГПК /отм./ - Е.Д.М. и В.Д.М./ , И.Х. К., /починал в хода на процеса,
с конституирани на негово място правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./ :Д.Н.К.,
Х.Н.К. и С.И.К.- последната- участваща и на лично основание, Н.П.К., М.П.К., Т.П.К.
и В.П.Г., като правоприемници по чл.120 от ГПК / отм./ на починалата в хода на
процеса страна П.Х. К., същият-участвал в процеса като правоприемник на
починалия в хода на процеса ответник И.Х. К./, И. М.Х., М.Й.Р. и В.Й.И., иск с
правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху следния недвижим
имот: нива от 2.5 дка, находяща се в землището на гр.София,
м."Дупките" - С., при стари съседи: Г. И., Д.Г. и река.
Въззивниците – ищци Р.В.К., Л.В.К., Г.В.К.
и Р.В.К. обжалват решението, като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че с
оглед указанията на ВКС, по делото е доказано правото им на собственост на основание
земеделска реституция въз основа на влязло в сила, позитивно валидно решение на
ПК. Поддържат, че владението на ответниците им е непротивопоставимо, тъй като правоизключващите
им възражения за право на собственост са неоснователни. Молят съда да отмени решението
и да уважи исковете, с присъждане на разноски.
Въззиваемите – ответници Е.Д.М. и В.Д.М.,
/като правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./ на починалите в хода на процеса
ответници Д.В.М. и З.В. М./ и С.И.К., / в качеството й на наследник на
починалия в хода на процеса И.Х. К., както и в качеството й лично на страна/, не
заявяват становище в настоящото въззивно производство, но в хода на процеса са оспорили
въззивната жалба. Поддържат, че са собственици на имота на основание изтекла в
тяхна полза придобивна давност. Ето защо, молят съда да остави в сила решението
на СРС.
Въззиваемите – ответници Д.Н.К., Х.Н.К.,
/като правоприемници по чл.120 от ГПК-отм. на починалия в хода на процеса И.Х. К.,/,
Н.П.К., М.П.К., Т.П.К. и В.П.Г., /като правоприемници по чл.120 от ГПК -отм. на
починалата в хода на процеса страна П.Х. К., същият-участвал в процеса като
правоприемник на починалия в хода на процеса ответник И.Х. К./, И. М.Х., М.Й.Р.
и В.Й.И. не заявяват становище по
въззивната жалба
Софийски градски съд, след преценка
по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства по реда на чл. 188 ГПК /отм/, намира
следното:
Предявени са субективно съединени искове
с правно основание чл. 108 ЗС.
Съгласно
уточнение, направено след задължителни указания на ВКС с молба от 11.02.2010г.,
предмет на ревандикация срещу всеки от ответниците, съгласно твърденията за
владение без правно основание, е както следва: от ответниците В.И., И. К. и М.Р.
се претендира ревандикиране на частта , попадаща в УПИ V- 197, 1683, от ответниците
С. К., М.К., Н.К., Т.К., Д. К., В.Г. и Х.К. - частта, попадаща в УПИ VI-
196,1683, а от ответниците В.М. и Е.М. - частта от имота, попадаща в УПИ VII-195,1683.
Притезанието
по чл. 108 ЗС – за получаване на владението върху недвижима вещ, възниква при
следния фактически състав: 1/ищецът да е собственик; 2/ вещта да се владее или
държи от ответника и 3/ фактическата власт да се осъществява без основание,
противопоставимо на ищеца.
Активната
легитимация
по предявения ревандикационен иск се определя от въведеното от ищците основание
за пораждане правото им на собственост. В случая ищците твърдят, че въз основа
на решение № 4803/16.11.93г. на ПК В., с което им е възстановено правото на
собственост като наследници на В. К. Г. и Н. Г. В., се легитимират като собственици
на следния недвижим имот: бивша нива от 2.5 дка, находяща се в землището на
гр.С., м.’’Дупките” - С., при стари съседи: Г. И., Д.Г. и река, представляваща имот
пл. № 2584, кад.л. 758 по кад. план от 1950г. и представляваща поземлен имот №
1683 от кв.16 с площ по графични данни от 2.265 кв.м. по действащия план на м. М.Д.,
МБч.-разширение-Дупките”, и попадащ по ПУП, одобрен със заповед №
РД-50-1188/19.12.1995г., както следва: в УПИ V-197, 1683- 474кв.м., в УПИ VІ-196,1683
- 954кв.м. и в УПИ VІІ-195,1683 -
857кв.м.
Ответниците са оспорили
материалноправните предпоставки за земеделска реституция, като са поддържали,
че са придобили съответните процесни части от имотите по силата на частни
писмени договори от 1963г. и отделно са направили правоизключващи възражения за
придобивна давност. В тази връзка по делото са приети констативни нотариални актове, всички
съставени за придобити по наследство и давност неурегулирани имоти – съответно
НА № 22/92г. на нотариус Б. досежно имот пл. № 197 в полза на И. К., В.И. и М.Р.;
НА № 66/91г. на нотариус Д. досежно имот пл. № 195 в полза на Д.М. и НА № 155/92г.
в полза на И.Х. К., в който е описана едноетажна масивна постройка, състояща се
от две стаи с площ от 35 кв.м.
С оглед задължителните указания на ВКС в
отменителното решение следва, че решение № 4803/93г. на ПК В. е валидно и е
породило конститутивното си действие по обособяване на имота. Делото е върнато
на настоящия съд с оглед преценка по реда на косвения съдебен контрол наличието
на предпоставките на чл. 18з, ал. 3 ППСЗПЗЗ – за наличието на разпоредителни
сделки или застрояване, които да са пречка за земеделска реституция, както и за
преценка наличието на придобивна давност по възраженията на ответниците.
По делото няма спор и е установено, че с
имота е извършена от ТПС – комисия с нот. акт № 126/60г., като притежаваният от
наследодателите на ищците имот, като част от имот в м. Дупките , с обща площ от
9900 дка, е получен при замяната от Г. М.Д. който впоследствие е продавал имота
на части с частни писмени договори. По делото са представени частни писмени
договори – съответно от 06.08.65г./за имот пл. № 197/, 20.11.63г./за имот пл. №
195/ , въз основа на които наследодателите на ответниците са получили
владението на съответните имоти.
От заключението на приетата СТЕ е
установено по делото, че в частта, попадаща в УПИ V-197,1683, е налице
построена нова масивна вилна сграда на етаж и половина, със съответните
строителни книжа, но строителството е започнало и завършило по време на
процеса, след постановяване решението на ПК в полза на ищците и след подаване
на исковата молба. В частта, попадаща в УПИ VІ – 196, 1683 е построена
едноетажна сграда .- тухлена зидария върху бетонови основи, покрита с керемиди.
Сградата е узаконена в хода на процеса през 2000г. Частта, попадаща върху УПИ VІІ-195,1683,
е назастроена според вещото лице В. Г.. От заключението на СТЕ също е
установено, че имотът е урегулиран за първи път през 1995г.
По делото също е безспорно установено,
че процесният имот не е бил включван в ТКЗС и получилото го по замяната лице не
е било член- кооператор.
При така изложеното настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1
от ЗСПЗЗ, възстановява се
собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците им преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски
стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации,
които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или
от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените
случаи по този закон.
В случая ищците се позовават на
земеделска реституция в хипотезата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ със заменена земя.
Замяната
на земеделските земи е регламентирана в ПМС от 26.08.54г. за земеустрояването,
групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и др. обществени
стопанства. Този подзаконов нормативен акт е издаден в приложение на ЗТПС от 1946г.
и с него е отменено ПМС № 151 от 16.02.52г. относно земеустрояването,
групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени
стопанства, обн. Изв., бр. 16/52г.. Замените по всички гореизброени актове са
извършвани с цел групирането на земите на кооператорите, с решение на ТПС –
комисия по ПМС от 1954г. или от ТКЗС /преди това/, притежаващо белезите на
индивидуален адм. акт с гражданско-правни последици. По силата на този акт е
извършвано принудително отчуждаване и същевременно принудително оземляване на
други лица със същия имот. С приемане на ЗСПЗЗ, ДВ, бр.17/01.03.91г., се
възстановяват правата на собствениците върху притежаваните земеделски земи към
момента на образуване на ТКЗС и преди включването им в стопанството. Изрична
норма при заменени от ТПС –комисии по реда на ЗТПС, законът не е съдържал към
този момент. Съгласно решение № 7/95г. по к.д.№ 9/95г. на КС, обектът, който се
възстановява, е притежаваният преди замяната, но в решението не е тълкувана усложнената
хипотеза на разпореждане със заменените земи. Законодателно казусът е
регламентиран с приемане на нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, ДВ, бр. 122/97г.
Съгласно цитираната разпоредба, правото на собственост се възстановява върху
обекта, притежаван преди замяната, но при
застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена
при замяната, замяната остава в сила. В този случай се счита при
възстановяване, че е извършена замяна на земи между двама собственици.
Ето
защо до законодателната промяна на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ през 1997г. правоимащи на
основание земеделска реституция със заменени по реда на ЗТПС /отм/ земи са
лицата, получили земеделските имоти, а не лицата, притежавали имотите преди
замяната – в този смисъл е и съдебната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК
/решение № 3/17.06.2014г. по гр.д. № 5160/2013г. на ВКС, ІІ ГО/. Съгласно цитираното
решение, когато решението на ПК е издадено в полза на лица, които не са имали
право да искат реституция на земите, дадени в замяна на трети лица, същото е
без оснавание и не може да бъде санирано с последващата законодателна промяна.
Поради
това настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ,
приета през 1997г. , въобще е неприложима в случая за разрешаване на въведената
конкуренция на права между правоимащи за земеделска реституция с решение на ПК
от 1993г. и ответниците – физически лица. По въпроса за липсата на обратно
действие на материалната норма на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ е налице
по-нова непротиворечива практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която настоящият
съдебен състав споделя.
Поради
изложеното, към момента на постановяване на решението на органа на поземлена
собственост в полза на ищците последните не са били материалноправно
легитимирани да искат възстановяване на процесния имот, поради което
постановеното в тяхна полза позитивно решение, преценено по реда на косвения
съдебен контрол, е незаконосъобразно.
Независимо
от изложеното, с оглед задължителните указания на ВКС за преценка на
изключенията по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, следва да се отбележи, че в случая
безспорно не са налице разпоредителни сделки по смисъла на цитираната
разпоредба като пречка за реституция /представените писмени договори не са в съответната
нотариална форма/. По отношение на извършеното застрояване следва да се отбележи,
че принципно в хипотезата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ е без значение законността
на извършеното строителство, а само фактическото такова, още повече че в случая
към момента на постановяване на решението на ПК в полза на ищците имотът не е
бил регулиран. Ето защо по делото е налице доказано фактическо строителство към
момента на постановяване на решението на ПК на едноетажната сграда в УПИ VІ –
196, 1683.
Извън
всичко изложено, съдът намира, че възраженията на ответниците за придобивна
давност въз основа на представените констативни нотариални актове са
основателни и доказани по делото. По делото не е спорно, че ответниците
осъществяват фактическа власт върху съответната част от имотите, като за два от
имотите владението е доказано съответно
по отношение на съответните наследодатели от 1963г. – 65г., когато са
сключени частните писмени договори.
По
въпроса за възможността да се придобие по давност получен в замяна по ЗТПС
имот, при запазен частен характер на
получената земя, с ограниченията в чл. 86 ЗС, ред. До ДВ, бр. 31/90г. и ЗСГ, се
е произнесъл ВКС с горецитираното решение № 3/2014г.: „ Не всички земеделски имоти, намиращи се извън строителните граници на
населеното място, са били със статут на държавна или кооперативна собственост и
по отношение на тях е намирала приложения разпоредбата на чл. 86 ЗС, в редакцията до изм. ДВ. Бр. 31/1990 г. и последвалите такива. Както бе
посочено по-горе до определен размер са съществували земеделски земи, които са
запазили характера си на частна собственост .Тези земеделски земи са могли да
бъдат обект на придобивна давност“….Ако се проследи правната регламентация следва, че такъв е характера на
имотите, изключени от строителната част на населените места по реда на ПМС №
216/61г. или по реда на ЗПИНМ /отм/, които са
подлежали на включване в блоковете на ТКЗС/ а не в ДПФ/, но не автоматично и
безусловно, а при наличие на предвидените от законодателя предпоставки и по
установения в посочените нормативни актове ред. ….. Установеният ограничителен режим на чл.
29 ЗСГ /отм/, влязъл в сила към
30.03.1973 година, не допуска придобиване по давност на недвижими имоти, за
които се прилага ЗРПВПВННИ, освен ако давността не е изтекла до влизането на закона в
сила. По отношение на земеделските земи също са установени ограничения с
разпоредбата на чл. 12, ал. 3СГ(отм.). Само гражданите и членовете на
семействата им, занимаващи се с земеделска дейност и издържащи се от нея, са
могли да притежават земеделска земя в определените от закона размери, но ако те
- гражданите не упражняват такава дейност- земеделските
им имоти стават държавна собственост“. В същия смисъл е и решение №
12/13.07.2011г. по гр.д. № 3594/2008г. на ВКС, І ГО.
С оглед горното и при липса на твърдения
и доказателства, че процесният имот е станал държавна собственост или
е включен в ТКЗС или друга селскостопанска организация, следва, че същият е
запазил характера си на
частна собственост и. по отношение на него не е съществувала забраната за оригинерно
придобиване.
По изложените съображения доказателствената
сила на издадените нотариални актове, легитимиращи ответниците - съответно НА № 22/92г. на нотариус Б.досежно
имот пл. № 197 в полза на И. К., В.И. и М.Р.; НА № 66/91г. на нотариус Д.
досежно имот пл. № 195 в полза на Д.М. и НА № 155/92г. в полза на И.Х. К., не е
опровергана, респ. всеки от ответниците владее съответната реална част от
процесните УПИ на правно основание, противопоставимо на ищците.
С оглед горните съображения, не е налице
активната материалноправна легитимация по предявения ревандикационен иск и само
на това основание искът следва да бъде отхвърлен.
Поради изложеното, жалбата
е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Разноски не са поискани от въззиваемите за
настоящото производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
от 17.11.1997г. на СРС, 50 с-в по гр.д. № 4598/94г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.