Определение по дело №177/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 281
Дата: 15 април 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Галатея Петрова Ханджиева
Дело: 20203200500177
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

                               

                     

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                          № 281

                                          гр. Добрич, 15.04.2020г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                    гражданско отделение

На петнадесети април                                    година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

                                                            ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело           номер 177         по описа за 2020 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Р.И.Д. и Г.М.Д., чрез нейната майка и законен представител Р.И. *** срещу решение №1443/30.12.2019г. по гр.д.№4299/2019г. на Добричкия районен съд, с което съдът е назначил управител на наследството на М. З. Д.с ЕГН **********, починал на 15.08.2019г.

Несъгласието с обжалвания акт се аргументира с липсата на правен интерес за молителя „Р. З. Г.“ЕООД – гр.Добрич да иска назначаване на управител на незаетото от малолетното дете наследство, както и с липсата на предпоставките на чл.59 от ЗН.

Насрещната страна „Р. З. Г.“ЕООД – гр.Добрич не изразява становище по жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на «Р. З. Г.»ЕООД със седалище в гр.Добрич,  с искане по чл.59 от ЗН за назначаване на управител на наследството на М. З. Д.с ЕГН **********.

Посочено е, че по договор от 03.04.2019г. за покупко-продажба  на оборудване молителят е кредитор на «Б. Д.»ООД – гр.З., обл.Разград. Съдружник и управител на длъжника «Б. Д.»ООД е физическото лице М. З. Д., който починал на 15.08.2019г. – след като молителят изпълнил част от задължението си по договора и преди «Б. Д.»ООД да изпълни насрещното си задължение. Повече от три месеца след смъртта на съдружника и управител на дружествотодлъжник наследниците не предприемали действия за приемане на наследството, в частност на дружествения дял на починалия съдружник и избор на нов управител на дружеството. Отделно от това, молителят узнал, че паричните суми, които платил на «Б. Д.»ООД в изпълнение на договорните си задължения, били изразходвани приживе от управителя за негови и на семейството му лични нужди. Следователно молителят имал вземане за неоснователно обогатяване от починалия, респ от неговите наследници.

Изложеното в молбата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, не дават основание за извод, че «Р. З. Г.»ЕООД е легитимиран да иска назначаване на управител на наследството на М. З. Д., поч.15.08.2019г. Това е така, защото по договора от 03.04.2019г. за покупко-продажба на оборудване «Р. З. Г.» е кредитор на «Б. Д.»ЕООД, а не на М. З. Д.. Те са отделни правни субекти, а кредиторът на дружеството не е кредитор на съдружниците  в него и/или на неговия управител. Молителят не е кредитор на М. З. Д.и на второто твърдяно в молбата основание. Дори и да е фактически вярно посоченото, че приживе М. З. Д.изразходвал за лични нужди средствата, които молителят платил по договора от 03.04.2019г., то би породило облигационно отношение между увреденото дружество «Б. Д.»ООД и управителя му, но не и между кредитора на увреденото дружество и управителя на увреденото дружество.

От изложеното следва, че не може да се приеме молителят «Р. З. Г.»ЕООД да е кредитор на наследството на М. З. Д., поч.19.08.2019г., поради което и за него е без значение кога и кое лице ще поеме откритото наследство. Наистина, за молителя - кредитор на «Б. Д.»ООД не е без значение, че търговското дружество – длъжник, е без управител продължителен период от време. То обаче би могло да доведе до други последици /напр.чл.155 т.3 от ТЗ/, но не и да легитимира кредитора на търговско дружество за заинтересован от назначаването на управител на наследството на починалия съдружник и/или управител на длъжника.   

Макар липсата легитимация по чл.59 от ЗН за молителя да не е била съобразена от първоинстанционния съд,  решението е постановено в охранително производство. То е приключило с уважаване на молбата за назначаване на управител  на наследството и не подлежи на обжалване на основание чл.537 от ГПК.

При това положение настоящото производство като недопустимо следва да се прекрати.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№177 по описа на съда за 2020г. и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.И.Д. и Г.М.Д., чрез нейната майка и законен представител Р.И.Д.,***, срещу решение №1443/30.12.2019г. по гр.д.№4299/2019г. на Добримчкия районен съд.

     Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред Варненски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.