№ 355
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000434 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на “Реставрация“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище гр.София срещу решение №260015/09.05.2022 г. по т.д.22/2020 г.
по описа на ШОС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно
основание чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 52 163.18 лв.,
представляваща незаплатен остатък по Фактура № 17/16.09.2016 г., издадена за извършени
СМР по договор №ЗОП 13-04/14.09.2015 г., ведно със законната лихва върху горепосочената
главница в размер на 17 110.97 лв., за периода от 17.10.2016 г. до 01.09.2019 г., като
неоснователни.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на процесуалните правила.
В писмен отговор, насрещната страна Община Шумен, оспорва жалбата и моли съда
да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Ищецът
“Реставрация“ ЕАД излага в исковата молба, че на 14.09.2015 г. в качеството си на водещ
партньор в ДЗЗД „Рестбилд“ е подписал с Община Шумен договор №ЗОП 13-04/14.09.2015
г. за извършване на „Непредвидени допълнителни СМР по договор №BG161/3.1-
03/2010/027-S-16/Обособена позиция №3: Консервационни и реставрационни дейности по
„Групов паметник на културата „Историческа зона старият Шумен“ (улица „Цар
Освободител“, къщи „Доктор Верби“, „Братя Среброви“, „Стойка Миланова“ (Баба Райна),
„Бучевинови“, в т.ч. доставка на материали, организационни и координационни дейности и
процедури по приемане и въвеждане в експлоатация на обекта“, на стойност 141 456.50 лева
без ДДС (169 747.80 лв. с ДДС). Твърди, че с решение на съдружниците в ДЗЗД, всички
работи по договора за изработка били възложени на „Реставрация“ ЕАД, за което бил
уведомен и възложителя. Излага, че работата по договора е била извършена и приета от
възложителя, като е издадена ф-ра №17/16.09.2016 г. за сумата от 104 053.18 лв. с ДДС, от
която на 10.01.2017 г. е постъпило частично плащане в размер на 51 890 лв. Моли съда
1
осъден ответника да заплати сумата от 52 163.18 лева, претендирана като остатък по
фактура №17/25.08.2016 г. и сумата от 17 110.97 лева, претендирана като обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 17.10.2016 г. до 01.09.2019 г., както и
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите, както и сторените по делото разноски.
Ответникът е оспорил исковете като е изложил, че във връзка с получено запорно
съобщение с изх. №27017/15.12.2016 г., относно вземане на другия съдружник - „Билдинг
строй експрес“ ЕООД, ЕИК ********* с дялово участие в ДЗЗД „Рестбилд“ в размер на
50% е заплатил остатъка от задължението по процесната фактура, а именно 52 026.59 лв. (с
ДДС) по изпълнително дело №20158760400404 по описа на ЧСИ с №876 на КЧСИ и район
на действие ШОС. Излага, че за същото вземане Община Шумен е получила и запорно
съобщение с изх. №С160027-119-0008723/28.12.2016 г. от публичен изпълнител при ТД на
НАП Варна.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, дадената от първоинстанционния съд правна квалификация,
съответства на изложените фактически обстоятелства, поради което производството и
решението са допустими. Варненският апелативен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели
на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че на
11.06.2012 г. е учредено гражданско дружество по чл.357 от ЗЗД с наименование
„Обединение Рестбилд“ и съдружници “Реставрация“ ЕАД и „Билдинг строй експрес“
ЕООД, чиято цел е участие в открита процедури за възлагане на обществена поръчка и
извършване на различни видов СМР. Установява се, че между Община Шумен в качеството
на възложител и ДЗЗД „Рестбилд“ е сключен Договор №ЗОП 13-04/14.09.2015 г. за
извършване на „Непредвидени допълнителни СМР по договор №BG161/3.1-03/2010/027-S-
16/Обособена позиция №3: Консервационни и реставрационни дейности по „Групов
паметник на културата „Историческа зона старият Шумен“ (улица „Цар Освободител“,
къщи „Доктор Верби“, „Братя Среброви“, „Стойка Миланова“ (Баба Райна), „Бучевинови“, в
т.ч. доставка на материали, организационни и координационни дейности и процедури по
приемане и въвеждане в експлоатация на обекта“. За част от извършените СМР бил
подписан протокол – акт образец 19/06.11.2015 г. на обща стойност 104 053.18 лв., въз
основа на който е издадена фактура №17/16.09.2016 г. за същата сума. От заключенията на
вещото лице по извършените в първоинстанционното производство първоначална и
допълнителна СчСЕ се установява, че в счетоводството на община Шумен фактура
№17/16.09.2016 г. е осчетоводена с основание „по договор №ЗОП13-04/14.09.2015 г., на
обща стойност 104 053.18 лева“, като на 29.12.2016 г., с две платежни нареждания Община
Шумен е заплатила по сметката на ДЗЗД „Обединение Рестбилд“ сумата от 52 026.59 лева и
по сметка на ЧСИ Д.Златева, рег.№876 с район на действие ШОС сумата от 52 026.59 лева, с
основание „запорно съобщение“. От представеното като доказателство запорно съобщение
с изх. №27017/15.12.2016 г. на ЧСИ Д.Златева, рег.№876 с район на действие ШОС се
установява, че запорът е наложен върху вземането на другия съдружник в ДЗЗД „Рестбилд“
- „Билдинг строй експрес“ ЕООД, ЕИК ********* до размера на участието му - 50%.
Спорният във въззивното производство въпрос е дали в резултат на извършеното въз
основа на запорното съобщение плащане на сумата от 52 026.59 лева по сметка на ЧДИ
Д.Златева, рег.№876 с район на действие ШОС, въззиваемият е погасил остатъка от
стойността по фактура №17/16.09.2016 г. и се е освободил от задължеието и дали в полза на
въззивника съществува правото да иска заплащане в своя полза на пълния размер на
дължимото по договора възнаграждение.
Доколкото гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице, а е форма на
обединяването на две или повече лица за постигане на обща стопанска цел, страна по
сделките с трети лица не е гражданското дружество, а отделните съдружници. Ако
2
съдружникът е действал от името на всички съдружници в гражданското дружество, в
качеството му на управител или като пълномощник, всички съдружници са кредитори и
могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки.
Независимо, че придобитите права са общи на съдружниците във вътрешните отношения
тяхните дялове са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството /чл.359 ал.1 и ал.2
от ЗЗД/.
Съдът намира, че въззивникът би притежавал материалното право да получи пълното
дължимо от възложителя възнаграждение, само ако е бил страна по договора за обществена
поръчка, независимо от сключването му в изпълнение на общата стопанска цел, поета със
сключването на договора за създаване на „Обединение РЕСТБИЛД“ във формата на
гражданско дружество, което в случая не е налице. В хипотезата на сключен от името на
ДЗЗД „Обединение РЕСТБИЛД“ договор обаче, такова материално право съдружник в
гражданското дружество би имал само при условията на активна солидарност, при която и с
плащане нему, длъжникът би се освободил от задължението си към останалите съкредитори
- съдружници в гражданското дружество. За разлика от пасивната солидарност, активната
/кредиторова/ солидарност не следва от закона, а от изричното й договаряне между
кредитори и длъжник.
Точно защото касае съвпадане волите на страните по сделката, напълно неотносими
към обосноваването на активна солидарност са клаузите от договора за учредяване на ДЗЗД
„Обединение РЕСТБИЛД“ - за определяне на водещ партньор - „Реставрация“ ЕАД и
правомощия на същия, респективно обхвата на предоставеното му право на управление и
представителство на гражданското дружество и разпределението и съответния процент на
участие в печалбите. С предоставените представителни права не се променят страните по
правоотношението, включително не се учредяват права на процесуална субституция, в полза
на представляващия водещ партньор, за упражняване правата на останалите съдружници от
негово име /в този смисъл е и решение № 241 по т.д.№ 2799/2015 г. на I т.о. на ВКС/.
Обстоятелството, че след сключване на договора за обществена поръчка,
съдружниците в гражданското дружество на 15.09.2015 г. във връзка с чл.8, ал.2 от договора
за ДДЗД са подписали протокол, според който в изпълнението на СМР по Договор №ЗОП
13-04/14.09.2015 г. ще участва само съдружникът „Реставрация“ ЕАД, който ще има право
на цялото възнаграждение, не поражда право за въззивника да получи пълния размер на
възнаграждението по договора, тъй като от една страна съобразно разпоредбата на чл.361,
ал.2 от ЗЗД, недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от
участие в загубите или в печалбите, а от друга страна такава уговорка не е възпроизведена в
договора за обществена поръчка, поради което може да има действие само във вътрешните
отношения между съдружниците, но не е и по отношение на трети лица. Ирелевантно по
отношение на настоящия спор е и обстоятелството, че въззивникът с писмо вх.№26-00-3872-
001/03.11.2016 г. е уведомил въззиваемия, че дейностите по договора за обществена поръчка
са извършени единствено от „Реставрация“ ЕАД, тъй като това не е достатъчно да се приеме,
че плащане се дължи единствено на съдружника „Реставрация“ ЕАД. За възложителя е без
значение кой от съдружниците в гражданското дружество е извършил дейностите по
договора с ДДЗД, доколкото при липса на конкретна уговорка между изпълнителя и
възложителя, дяловете на съдружниците се считат за равни.
Дори да се приеме, че в договора за обществена поръчка между гражданското
дружество и възложителя е уговорена изрично активна солидарност, последицата от това е,
че всеки от съдружниците може да претендира от възложителя да му бъде заплатено цялото
възнаграждение. В тази хипотеза проверката на съда освен дали действително е уговорена
активна солидарност, е свързана и с основателността на предявения иск, а именно дали към
момента на предявяване на иска и към приключване на устните състезания, съществува
твърдяното от ищеца материално право.
Съдът с оглед разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗЗД намира, че с извършеното с
платежно нареждане от 29.12.2016 г., плащане по сметка на ЧСИ Д.Златева, рег.№876 с
3
район на действие ШОС на сумата от 52 026.59 лева, представляваща остатък от задължение
по фактура №17/16.09.2016 г. във връзка с наложен запорът е наложен върху вземането на
другия съдружник в ДЗЗД „Рестбилд“ - „Билдинг строй експрес“ ЕООД, ЕИК ********* до
размера на участието му - 50%, въззиваемата страна се е освободила от задължението си към
ДЗЗД „Рестбилд“ , тъй като към него момент са били налице недвусмислени обстоятелства,
че „Билдинг строй експрес“ ЕООД, респективно лицето насочило принудително изпълнение
върху вземането му, се явява овластено да получи изпълнението.
Гореизложеното обуславя извода на съда, че предявените искове с правно
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и обусловения от него иск с правно основание чл.86 от ЗЗД са
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн.
чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
въззиваемата страна, следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260015/09.05.2022 г. по т.д.22/2020 г. по описа на
ШОС, с което са отхвърлени предявените от “Реставрация“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище гр.София срещу Община Шумен, булстат *********, със седалище гр.Шумен,
искове с правно основание чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от
52 163.18 лв., претендирана като незаплатен остатък по Фактура № 17/16.09.2016 г.,
издадена за извършени СМР по договор №ЗОП 13-04/14.09.2015 г., ведно със законната
лихва върху горепосочената главница в размер на 17 110.97 лв., за периода от 17.10.2016 г.
до 01.09.2019 г.
ОСЪЖДА „Реставрация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище гр.София и адрес на
управление ул.“Лъчезар Станчев“ 7, бл.5Б, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на Община Шумен, Булстат
*********, със седалище гр.Шумен, възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на
300 (триста) лева, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4