№ 901
гр. В, 22.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – В, 13 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Частно наказателно дело №
20213110205157 по описа за 2021 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.244 ал.5 от НПК и е образувано по повод
жалба депозирана от П. С. В., чрез адв.З. срещу постановление за
прекратяване на наказателно производство по ДП №270/2021г. по описа на
ОД МВР – В, сектор „ПП“.
Наказателното производство по делото е образувано и водено за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“Б“ от НК.
Тъжителят сочи в депозираната до съда жалба, че прокурора е възприел
неправилно фактическата обстановка, изложил е твърдения за неправилно
тълкуване на закона.
Прокурорът е приел, че следва да прекрати производството по делото,
предвид липсата на доказателства за извършено престъпление от общ
характер. Изводите на прокурора сочат, че не са събрани доказателства за
осъществен състав на престъпление по чл. 343 ал.1 б.“Б“ от НК, както от
обективна така и от субективна страна.
Съдът след като изиска и се запозна с материалите по досъдебното
производство, намира, че възраженията на жалбоподателя не са основателни.
По делото е установена следната фактическа обстановка претворена в
постановлението за прекратяване на наказателното производство на ВРП:
Досъдебно производство №270/2020г. по описа на Сектор „ПП“ – ОД
МВР - Варна е образувано за това, че на 06.04.2020 г., в гр. В, при управление
на моторно превозно средство - автобус „Соларис Урбино" с peг. № в... са
1
били нарушени правилата за движение по Закона за движение по пътищата и
по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на П. С. В.,
престъпление по чл. 343, ал. 1 от НК.
Прокурора е приел в своето постановление следната факти:
На 06.04.2020 г., около 11:15 ч., на спирка „Окръжна болница" в град В,
П. С. В. се качила през втората врата в автобус „Соларис Урбино" с peг № в...,
управляван от И.И.М. който автобус се движел по маршрутна линия № 12 в
посока центъра на града. В автобуса имало петима пътници, включително В..
Жена, която се качила преди В., седнала на първата седалка до втората врата
на автобуса, а В. поставила дамската си чанта на втората седалка, която преди
това държала в едната си ръка, като с тази ръка се хванала за дръжката на
седалката, но не достатъчно здраво, а с другата ръка държала платнена
торбичка, в която имало документи и един козунак. Автобусът, който бил
снабден с автоматична скоростна кутия, потеглил с обичайната си степен на
динамичност, която позволявала плавно потегляне, но поради това че В. не се
държала за дръжката на седалката по начин, който да подсигури запазване на
равновесието й при потегляне на автобуса, тя не успяла да се задържи здрава
и паднала на пода в автобуса. Един пътник, неустановен в хода на делото, и
кондуктора в автобуса, Костадинка Славова Василева, се приближили до В. и
й помогнали да се изправи. В резултат на падането В. наранила лявата си
ръка, която започнала да се подува в областта на дланта. На спирка „Община
Варна", водачът на автобуса, Илия Маринов, подал сигнал до тел. 112,
пристигнала линейка и откарала В. в спешния кабинет на Окръжна болница.
По делото не е бил извършен оглед на местопроизшествие, били са
разпитани свидетели, приобщени са документи, изготвени са експертизи.
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза в резултат на падането на В. в
автобус „Соларис Урбино" с per № в..., тя е претърпяла травматично
увреждане, а именно счупване на лявата лъчева кост в долна трета с
разместване на фрагменти, обусловило трайно затруднение в движението на
ляв горен крайник за период не по-малък от 2,5-3 месеца.
От заключението на изготвената в хода на ДП съдебно-автотехническа
експертиза, че причина за настъпване на травматичното увреждане на П.В. е
обстоятелството, че тя не е подсигурила безопасността си, придържайки се
достатъчно здраво към детайли или елементи от пасивната безопасност,
дръжки и ръкохватки, осигуряващи необходимата стабилност на пътуващите
в обществения транспорт в градски условия, като изрично е посочено, че
2
автобус „Соларис Урбино" разполагал с по-голяма плавност на динамичните
показатели сравнение с другите автобуси и тролеи в градския транспорт.
Падането на В. би могло да се избегне, ако тя била седнала или се
придържала по-здраво за дръжки и ръкохватки в автобуса.
В заключението на изготвената по делото повторна съдебно-
автотехническа експертиза е посочено, че водачът на автобуса е следвало да
има видимост към всички пътници в автобуса, но не е видял В., докато била
права, тъй като по негови показания други пътници му пречели да видел това.
Падането на В. е можело да се избегне, ако водачът на автобуса бил изчакал
всички пътници да седнели, но той не го е сторил и потегли с автобуса преди
това.
Прокурора въз основа на доказателства по делото е извел извод
съгласно който Въз основа на всички доказателства по делото се прав извод,
че Илия Иванов Маринов не е осъществил престъпление по чл.343, ал.1, б.
„б", вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като не е нарушил правилата за движение по
ЗДвП, съответно няма вина за падането на В. и нараняването й в автобуса.
Причина за падането на В. е това, че тя не е седнала на една от празните
седалки, за да обезопаси пътуването си в автобуса, както и не се е хванала по
сигурен начин за дръжка в автобуса, така че да не изгуби равновесие при
неговото потегляне, което е било извършено плавно. Единствено В. е
свидетелствала, че автобусът е потеглил рязко, но поради наличието на спрял
таксиметров автомобил пред него, водачът на автобуса веднага бил
задействал спирачната му система, което според нея е било причина тя да
падне. Тези показания не следва да се кредитират, от една страна защото са в
противоречие с показанията на Маринов и Василева, от друга, сами по себе си
те са вътрешно противоречиви. В хипотеза, че действително е имало спрял
таксиметров автомобил пред автобуса, който В. е видяла, преди да се качи в
автобуса, той е бил видян и от Маринов (който отрича да е имало какъвто и да
е автомобил пред автобуса). Така остава напълно необяснимо защо Маринов
би потеглил рязко при наличието на видим спрял таксиметров автомобил
пред автобуса, а след това би задействал спирачната система на автобуса
отново рязко, което действие се извършва при внезапна промяна на пътната
обстановка, а не при неизменна такава каквато е в случая. Приема се, че В.
действително е носела дамска чанта в едната си ръка и платнена чанта с
3
малко вещи в другата ръка, като е оставила дамската чанта на седалка в
автобуса. Тя най-добре би била запозната какво носи. Приема се и че В. се е
хванала с освободената си ръка за дръжката на седалката, но не е седнала на
нея, както сама е свидетелствала за тези обстоятелства. Това, че В. се е
държала за седалката е ясен знак, че тя е предприела по свое усмотрение
действия по подсигуряване на стабилността си при пътуването в автобуса. В
тоя смисъл не може да се кредитира повторната автотехническа експертиза по
делото, която счита, че водачът на автобуса преди да потеглел не е изпълнил
задължението си да се увери, че пътниците в автобуса са заели свободни
седалки в него. Безспорно е установено обстоятелството, че към момента на
потегляне на автобуса, В. е била приключила с разполагането си в него и вече
не е била в процес на заемане на подходяща според нея позиция за пътуване в
автобуса, съответно е решила, че не желае да сяда на свободна седалка, както
и че е достатъчно да се хване за дръжката на седалката, за да пътува в
автобуса.
С оглед на събраните по досъдебното производство писмени и гласни
доказателства и заключенията на изготвените експертизи прокурора е извел
извод, че не са налице достатъчно доказателства за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1б.“Б“ от НК.
Настоящия съдебен състав напълно се солидаризира със приетото от
прокурора.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да
се извърши проверка за правилността и законосъобразността на
постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното
производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане на
събрания доказателствен материал. За нуждите на производството по чл. 243
от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на
прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и
процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали
разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и
пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а
когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с
4
правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да
бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Според състава на ВРС, по настоящото делото наистина са извършени
всички възможни процесуално следствени действия, и направените
фактически и правни изводи са обосновани, съобразени със събраните по
делото доказателства.
За да е осъществен съставът на дадено престъпление от НК е
необходимо деецът да е осъществил всички обективни и субективни
признаци предвидени в престъпния състав, т.е. от обективна и субективна
страна да е осъществил престъплението. Ако деецът не е осъществил дори
само един от посочените признаци / обективни и субективни /, то той не е
извършил престъпление.
От така изложената фактическа обстановка установена въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност намирам, че в хода на разследването не са събрани, безспорни
доказателства за осъществен състав на престъплението по чл. 343, ал.1 от НК.
Съдът приема и с оглед извършеното по досъдебното производство
разследване, че дори и при ново разследване не би могло да се установят
нови правнорелеванти факти.
Съдът като прецени всички доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че не са събрани безспорни доказателства, да е
осъществен от обективна или субективна страна състава на друго
престъплението от общ характер.
Наведените в жалбата аргументи касаят виждането на жалбоподателите
за развилите се събития, но те не се установяват от доказателствата по делото.
Не са изведени нови факти.
По настоящото дело е безспорно причиняването на телесна повреда при
управление на превозно средство, но следва по безспорен начин да бъде
установено дали това се е случило поради виновно поведение на водача на
автобуса.
По делото е са назначени две единични автотехнически експертизи с
почти идентични въпроси. Неясно защо е сторено това, но повторната
5
експертиза в заключението си се основава само на предположения без да са
анализирани доказателствата по делото. Предположенията за развилите се
събития не почиват на събраните по делото доказателства.
Съдът в настоящият си състав напълно кредитира първата изготвена по
делото авто -техническа експертиза, като изготвена обективно.
Следва да се посочат свидетелските показания на пострадалата, която в
протокола си разпит заявява, че се е качила в автобуса носейки обемни
торби, застанала е до първата седалка и се е хванала за седалката.
Свидетелката сочи, че автобуса е потеглили рязко поради което тя въпреки,
че е била хванала за дръжките не успяла да се задържи. На първо място
анализа на показанията и сочи, че автобуса е потеглил рязко. На този факт
следва да се посочат заключенията и на двете експертизи които не
установяват движение с несъобразена скорост. Касае се за автобус снабден с
автоматична скоростна кутия и всяко потегляне е динамично, но плавно. И
двете експертизи са категорични, че ако пътничката не се е захванала здраво
за дръжките предназначени за правостоящи пътници, то всяко движение на
автобуса би довело до нейното падане. В настоящият случай видно от
показанията на пострадалата тя се е била хванала за дръжката на първата
седалка. В този аспект следва да се разгледат и задълженията на шофьора
дали следва да установи, че всички пътници са се качили и заели местата си
или са се захванали или следва да може да прецени дали пътниците се
държат здраво за дръжките предназначени за тях. Доколкото самата
свидетелка заявява, че е успяла да се хване за дръжката, то и водача на
автобуса е могъл да го приведе в движение. Тоест водача е изпълнил
задължението се да се убеди, че всички пътници са се отдалечили на
безопасно разстояние от вратите и са се захванали задръжките и е могъл да
потегли. Въпрос на личен избор и възприятие от страна на пътниците е къде
за застанат и как да се държат за предвидените дръжки. За да се установи
виновно поведение на водача следва да се установи неспазване на ЗДвП или
на другите разпоредби указващи неговото поведение при управление на
автобус от градският транспорт. И двамата експерти не посочват подобно
нарушение.
По отношение на твърдението за рязко движение от страна на водача
при потегляне на автобуса поради което пострадалата не е могла да се
6
задържи за дръжката за която се е била захванала, липсват категорични
доказателства в тази посока. Установените и разпитани свидетели по делото
не дават подобни данни. Липсват каквито е да е преки доказателства в тази
посока, лични възприятия и субективни усещания немогат да бъдат
кредитирани по делото за установяване на такова поведение на водача на
автобуса.
По делото няма установено виновно поведение на водача на автобуса.
Не е установено извършването на действия в нарушение правилата на
движение разписани в ЗДвП. Не са установени сторени от водача нарушения
на правилата на движение, които да в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие и поради това счита изводите на прокурора за
правилни и законосъобразни.
По направеното възражение, че водача на автобуса е потеглил преди
всички пътници да седнат на свободните седалки включително е
пострадалата, то съдът следва да отбележи, че водачи на градският транспорт
нямат такова задължение и управляваните от тях автобуси са предвидени да
превозват и правостоящи пътници. По направеното искане за назначаване на
тройна САТЕ съдът счита същото за ненужно, тъй като и двете назначени по
делото не посочват конкретно нарушение на правилата за движение
нарушение от страна на водача на автобуса. Втората експертиза освен, че има
задени правни въпроси на който вещо лице не следва да дава отговор, също
така не е посочила конкретно нарушение на правилата за движение довело до
възникване на произшествието. Тази експертиза дава предполагаеми версии
за случилото се без те да са подкрепени от събраните по делото
доказателствата.
Произшествието е възникнало поради изгубване на равновесие и падане
на пътничката, която не е държала стабилно и липса на достатъчен контрол и
реакция от нейна страна при движението на МПС и извършването на нужните
маневри. Дали факта на падане се е държал на инерционните сили на които са
подложени пътниците в автобуса при обичайното му движение или на
екстремно спиране или неправилна маневра са факти който по делото
въпреки извършването на всички възможни процесуално следствени действия
не може да се установи.
Съдът следва да посочи и ТР 28/1984г. на в което се сочи, че „Когато
7
водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е
изпълнил изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили
общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност. Когато
един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно
скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати
настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи
отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК”.
В настоящият случай водача е изпълнил изцяло изискванията на закона и
преди възникване на опасността е бил съобразил движението на автомобила с
пътната обстановка.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, не пораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението
на съда по следните правни съображения:
При постановяване на настоящия съдебен акт съдът се ръководи от
разпоредбите на Тълкувателно решение № 2 / 2002 г. на ВКС. Предвид
същото, съдът има право да отмени Постановлението на прокурора и да му го
върне, само когато констатира, че на досъдебното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които налагат приповтарянето на
определени следствени действия, както и ако са нарушени или ограничени
правата на защита на обвиняемия, неговия защитник, гражданския ищец,
гражданския ответник и техните повереници.
Прокурорът е този, който в качеството си на обвинител, преценява
срещу кого да внесе обвинението пред решаващият орган и да защитава
обвинителната си теза чрез обвинителният акт. Единствено в правомощията
на държавният обвинител – прокурора, е да повдигне обвинение за
извършено престъпление, в случай на преценка, че са събрани достатъчно
доказателства за това. В случаите на недоказаност на обвинението, прокурора
прекратява или респективно спира, наказателното производството за
деянието, за което е повдигнато. Не е в правомощията на съда да дава
подобни указания на Прокурора.
Съдът, проследявайки извършените на досъдебното производството
следствени действия и изведените от прокурора изводи, намира, че не са
8
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да налага
отмяната на атакуваното Постановление за прекратяване на производството
по ДП №305/2020г. по описа на Сектор „ПП“ – ОД МВР - Варна.
На основание изложеното и чл. 243, ал. 5 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 19.11.2021г. изготвено от
прокурор при ВРП, с което е прекратено наказателното производство по
ДП №270/2020г. по описа на Сектор „ПП“ – ОД МВР - Варна, водено за
престъпление по чл. 343 ал.1 б.“Б“ от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 дневен
срок от уведомяването на жалбоподателя и ВРП пред ВОС.
След влизане в сила на определението, копие от него в едно с ДП
№270/2020г. по описа на Сектор „ПП“ – ОД МВР - Варна да бъде върнато на
ВРП по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9