мотиви към присъда №76, постановена по НОХД №434/2020г. по описа на Русенски
районен съд, пети наказателен състав
Русенска районна прокуратура е
обвинила подсъдимата К.П.Д. в това,
че на 15.02.2019 г. в гр. Русе управлявала
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“ с
регистрационен номер Р 6315 ВХ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда - 1,74 на хиляда, установено по надлежния ред- престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението.
Подсъдимата дава обяснения в
хода на досъдебното производство и не се признава за виновна.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост , счете за
установено следното:
Подсъдимата К.П.Д. е
родена на ***г***, български гражданин, с висше образование, омъжена, работи,
неосъждана, ЕГН:**********.
Подсъдимата била правоспособен водач на моторно превозно средство,
водела се на отчет в Сектор „ПП” при ОД МВР-Русе и притежава валидно
свидетелство за управление за категории В С М АМ КТ на моторно превозно
средство. Работела на длъжност директор в ПГСАГ“П.Пенев“ – гр.Русе.
На 14.02.2019г., около 21.00
часа, подсъдимата посетила дома на свид.Д. ***, с която били в приятелски и
професионални отношения по повод на общи служебни проекти. До дома на Д.Д. се
придвижила, управлявайки лек автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“" с
регистрационен номер Р 6315 ВХ, собственост на ръководеното от нея училище. Там
подсъдимата употребила значително количество алкохол и след полунощ, на
15.02.2019г., напуснала дома на свид.Д.,
привела отново дадения автомобил в движение, управлявала го и на кръстовището,
образувано от улиците „Рила”, „Дондуков- Корсаков” и „Ген. Скобелев” изгубила
контрол над превозното средство, при което разкъсала гума на предното дясно колело на автомобила
след удар на колелото в бордюр. Подсъдимата придвижила автомобила до бензиностанция
„Лукойл”, намираща се на ул.”Рила”, №3 в гр.Русе, където в 00.42.26/0 часа, 42
минути и 26 секунди/ часа го паркирала. Веднага при нея се отзовал
свид.Василев, който работел контрольор на бензиностанцията и трудовите му
функции включвали зареждане на автомобили с гориво. Свид.В. разбрал за
повредата на автомобила и предложил да помогне на подсъдимата. За около 1
минута, между 00.43.34 часа и 00.44.42 часа, подсъдимата била сама до
автомобила. След това свид.В. се върнал при нея и двамата обсъждали какво да
сторят, тъй като според правилата на бензиностанцията, на нейна територия не
можело да се извършват ремонти. Автомобилът бил застрахован в ”Лев инс”АД-
гр.София и Д. се свързала по телефон с дежурното лице на компанията, съобщила
за произшествието и й било отговорено, че ще бъде изпратен на място
представител на застрахователя и че следва да заяви случилото се на тел.112. До
1.03.35 часа Д. и свид.В. били заедно около автомобила, след което тя влязла в
сградата на бензиностанцията. В 1.05 часа дежурния на ”Лев инс”АД- гр.София
уведомил свид.М., представител на застрахователя за гр.Русе, за случилото се. В
1.08 часа подсъдимата съобщила за произшествието на тел.112, откъдето й било
заявено, че вече не следва да бъдат регистрирани при тях произшествия, при
които има само материални щети. До 1.21.22 часа подсъдимата била в сградата на
бензиностанцията, където била под постоянно наблюдение от свид.Н., касиер на
бензиностанцията. Тогава там се явил свид.М. и накарал подсъдимата отново да се
обади на тел.112 и да поиска да изпратят екип на сектор ПП при ОД на МВР- Русе,
което тя веднага изпълнила. В 1.30 часа място било посетено от свидетелите П. и
И.- младши автоконтрольори при сектор ПП при ОД на МВР- Русе. Свид.П. проверил
подсъдимата за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
ARDN 0010 и уредът отчел 1. 35 промила алкохол в издишания от нея въздух, с
които данни Д. не се съгласила. На подсъдимата бил издаден талон за медицинско
изследване на кръвта й и била съпроводена от полицаите до УМБАЛ“Канев“ АД-Русе,
за да даде там кръвна проба. Там била посрещната от свид.Г., лекар в
медицинското заведение, която издала протокол за медицинско изследване и
вземане на кръвна проба след интервю с Д., в което последната заявила, че е
изпила две чаши вино в 22.00 часа на 14.02.2019г. и това било отразено в
протокола. Дадената от подсъдимата кръв била подложена на химическо изследване,
което завършило със заключение за наличие на 1. 74 промила алкохол в кръвта й
към момента на процесните събития.
Изложената фактическа обстановка се установява от всички събрани по
делото доказателства и доказателствени средства- обясненията на подсъдимата, автобиография,
справка за нарушенията по ЗДвП, акт за установяване на административно
нарушение, справка за съдимост, веществените доказателства заключения по
назначените съдебномедицински експертизи и технически експертизи, талон за
медицинско изследване, протокол за вземане на биологични проби, протокол от
химическо изследване, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние и от показанията на свидетелите. При изграждане на тази фактическа
обстановка съдът не кредитира обясненията на подсъдимата в частта им, в която
отрича управлението на МПС в пияно състояние, както и показанията на свид.Д.,
че подсъдимата не употребявала алкохол у тях и затова й предоставила половин
бутилка уиски, за да го изпие, като се прибере в дома си. В тази част
обясненията и показанията се опровергават от целия останал доказателствен
материал. Видно от детайлната хронология на събития, дадена във фактическата
обстановка, основана на доказателствата по делото, подсъдимата не е
употребявала алкохол след преустановяване на управлението на автомобила на
бензиностанцията. От пристигането си там в 00.42.26 часа на 15.02.2019г.,
управлявайки процесното МПС, до момента на проверката с техническо средство за
употреба на алкохол, подсъдимата е била сама и в близост до автомобила в
рамките само на около една минута, през което време съдът приема, че не би
могла да изпие над 200мл концентриран алкохол, колкото е необходим за достигане
на процесната концентрация и каквото тя твърди. През всичкото останало време до
момента на проверката с техническо средство в 1.52 часа, Д. е била в компанията
и действията й наблюдавани непосредствено от свидетелите В., Н., М., П. и И., в
този ред, и в показанията на всички тях категорично се отрича употребата на алкохол
от подсъдимата в тяхно присъствие. Тези свидетели заявяват и че не са виждали в
автомобила на подсъдимата бутилка с уиски или с друг вид алкохол.
Недостоверността на обясненията се потвърждава и от показанията на свид.Г.,
пред която подсъдимата заявила, че е пила две чаши вино в 22.00 часа на
14.02.2019г., а в коментираното доказателствено средство се отрича употребата
на какъвто и да било алкохол. Съдът намира заявеното от подсъдимата поведение за
крайно нелогично и поради това обясненията за недостоверни. Не е вероятно от
гледна точка на формалната човешка логика лице, веднага след претърпяно
пътнотранспорно произшествие, търсещо начин да разреши множество проблеми,
свързани с него, да прибегне към употребата на значително количество алкохол, което
само ще го направи по- негодно да се справи със създалата се ситуация. Още
повече употребата на алкохол да бъде извършена на обществено място, каквото е
бензиностанцията и това да стане повод за злепоставяне му в обществото, като
тук следва да се отбележи и професията на подсъдимата и длъжността й, все
обстоятелства от естеството да я направят по- предпазлива във вземането на
житейски решения. Поради дадените съображения, съдът приема, че подсъдимата е
употребила открития в кръвта й алкохол преди преустановяване на управлението на
автомобила и съответно го е управлявала в състояние на алкохолно опиване.
Тази фактическа обстановка и
изложеното във връзка с установяването й налагат правния извод, че с описаното
деяние подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343б, ал.1 îò ÍÊ, тъй като на 15.02.2019 г. в гр. Русе управлявала моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“ с регистрационен номер Р
6315 ВХ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,74 на
хиляда, установено по надлежния ред. От субективна страна подсъдимата е действала при пряк
умисъл – тя е съзнавала, че е употребила алкохол и не следва да управлява МПС
при тези обстоятелства, но въпреки това е привела в движение МПС, съзнавайки
общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е общественоопасните му
последици и е искала настъпването им.
Причина за извършване на
престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимата съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства чистото й съдебно минало, полагането на обществено полезен
труд и малкия брой предходни нарушения
по ЗДвП. Отегчаващо вината обстоятелство се явява заеманата от подсъдимата
длъжност- директор на училище, което я задължава да бъде пример за децата и прави
поведението й по- укоримо в сравнение с обикновения случай на това деяние.
Предвид тези индивидуализиращи обстоятелства, превес сред които имат смекчаващите
такива, на подсъдимата следва да се наложи наказание една година лишаване от
свобода, като съдът намира, че целите на наказанието ще се постигнат и с
института на условното осъждане, поради което изпълнението му следва да се
отложи за изпитателен срок от три години. При
същите индивидуализиращи обстоятелства следва да се определят и кумулативните
наказания глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от една година.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия:
