№ 288
гр. Сливен, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500335 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение №70/13.05.2024 г., постановено по гражданско дело №
20232220101378/2023 г. по описа на Районен съд Н.З., с което е признато за
установено по отношение на Д. Д. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес с.К.,
общ.Н.З., ул.“Б. **, че съществува вземането на „БАНКА ДСК“ АД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление-гр.София, ул.“Московска“ № 19, със
законни представители - Тамаш Хак-Ковач - Главен изпълнителен директор;
Боян Филипов Стефов, Диана Дечева Митева, Юрий Благоев Генов, Славейко
Любомиров Славейков, Арно Рене Жюлиен Льоклер, Доротея Николаева
Николова-Илчева - Изпълнителни директори, чрез пълномощника П. В. В. -
юрисконсулт, в размер на 11688.97 лева /единадесет хиляди шестстотин
осемдесет и осем лева и 97 стотинки/, в т.ч. 5886.54 лв - главница, ведно със
законната лихва от 16.03.2023г. до окончателното погасяване на
задължението; 1155.31 лв - обезщетение за забава за периода 07.08.2020г. -
13.03.2023г.; 4647.12 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода
07.08.2020г.-13.03.2023г., за което са издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение № 170 от 17.03.2023г. и Изпълнителе лист № 123/
1
17.03.2023г., издадени по ч.гр.д.№ 287/ 2023г. по описа на НЗРС, произтичащи
от неизпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2015г.
и Договор за поръчителство от 29.12.2015г. и е осъден ответникът да заплати
разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба от ответника, чрез представител
по пълномощие, в която се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
като постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила и при
несъответствие с материално правните норми, относими към спора. В
съдебната практика никога не е имало съмнение, че при уговорено погасяване
на задължението на отделни погасителни вноски с различни падежи, съгласно
императивната норма на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
датата на настъпването на изискуемостта (падежа) на всяка отделна
погасителна вноска, а не едва от падежа на последната вноска, т.е. - за всяка
погасителна вноска тече самостоятелна давност. След като функцията на
погасителната давност и на преклузията по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е да
санкционират едно и също бездействие на длъжника, няма причина да се
приема, че те текат от различен момент. Разликата във вида и
продължителността на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД - преклузивен и значително
по-кратък в сравнение с давностния срок, произтича от това, че поръчителят
отговаря и то солидарно с главния длъжник за изпълнението на чуждо
задължение; с настъпването на тази прекпузия кредиторът губи единствено
обезпечението - поръчителството, но вземането му срещу главния длъжник не
се погасява. От изложеното ясно следва, че ако кредиторът бездейства и не
предявява иск срещу главния длъжник в рамките на шестмесечният
преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяка отделна
погасителна вноска, то с изтичането му се прекратява задължението на
поръчителя за плащането на същата вноска, т.е. - преклудира се отговорността
му за съответната изискуема част от главното задължение. При това
положение е очевидно, че не е необходимо да настъпи падежът и на
последната погасителна вноска, респ. - не е необходимо целият дълг да е
станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са
настъпили. Счита, че отговорността на поръчителя се преклудира с
изтичането на предвидения в закона шест месечен срока, считано от падежа на
всяка отделна погасителна вноска. Т.е не може да се търси отговорност от
2
поръчителя за повече от шест месеца назад, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.03.2023 година. На
следващо място се развиват подробни съображения за недействителност на
договора поради неспазването на изискването на чл.10 от ЗПК, указващ по
императивен ред, всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Според даденото уточнение
от страна на вещото лице, относно посочените елементи на договора, не може
да говорим въобще за шрифт и за размери, защото е изписано на ръка. Това не
освобождава страната от задължението да представи елементите на договора
се с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Това нейно
задължение е императивно. В този случай или трябва да се приеме, че тези
елементи от договора не са попълнени или че са представени в нарушение на
разпоредбата на чл.10. И в двата случая, това ще доведе до недействителност
на договора за потребителски кредит по силата на чл.22 от ЗПК. Разпоредбата
на чл.23 от ЗПК предвижда, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят да връща само чистата стойност на
кредита, като не дължи лихви или други разходи по кредита. Когато е сключен
договор за поръчителство с банката кредитор, но се окаже че основният
договор за банков кредит е недействителен поради някаква причина, то тогава
и договорът за поръчителство не би породил действие, поради неговият
акцесорен (допълнителен) характер към основният договор за кредит. В
обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да
се отхвърлят претенциите. Претендира разноски.
В законовия срок е подаден писмен отговор ва въззивната жалба, в който се
твърди, че е неоснователна. В мотивите на така постановеното решение, съдът
е обсъдил и кредитирал доводите на „Банка ДСК“ АД, че насочената срещу
поръчител - ответник искова претенция на банката е за падежирали суми,
дължими на основание сключеният договор за кредит. Безспорно по делото се
установи, че Д. Д. Д., ЕГН ********** е поръчител по ' договор за
поръчителство, обезпечаващ вземането по Договор за кредита за текущо
потребление от 29.12.2015г. Съгласно т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014г.на ВКС
по т.д. № 4/2013г., ОСГТК, моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредит, е моментът, в който волеизявлението на Банката -
кредитор за предсрочната изискуемост, е достигнала до длъжника -
кредитополучател. Видно от представените и приети доказателства по делото
3
пред първоинстанционния съд, не е настъпил крайният падеж за издължаване
на цялото задължение. Настъпили са падежите на месечни погасителни вноски
за периода от 07.08.2020г. до дата 07.03.2023г„ които не са издължени от
кредитополучателя и поръчителя и които, кредиторът има право да
претендира на самостоятелно основание, без кредитът да е обявен за
предсрочно изискуем. Съгласно чл. 14 и чл. 141 от ЗЗД, поръчителят е
задължен с главния длъжник и отговаря за всички последици от
неизпълнението на главния длъжник.Настъпили са падежите на месечните
погасителни вноски, които не са издължени от кредитополучателя и
поръчителя и които, кредиторът има право да претендира на самостоятелно
основание. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния
дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на друго,
главно правоотношение. Престацията е предварително определена, известна и
договорът е комутативен. Поръчителството поражда имуществено право -
вземане в полза на кредитора. Според чл. 138, ал. 1 ЗЗД, поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнението на
негово задължение, затова поръчителят отговоря по самостоятелно
правоотношение с кредитора и плаща свой, а не чужд дълг. Длъжникът и
поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да
претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата. В
настоящия случай банката насочва претенцията си към поръчителя.
Поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението,
включително разноските по събиране на задължението. Според Тълкувателно
решение № 5 от 21.01.2022г. по тълк.д. № 5/2019 г. на ВКС, ОСГТК, при
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски
с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД започва да тече от
настъпването на. изискуемостта на целия дълг, включително в хипотезата на
предсрочна изискуемост, като в настоящия случай, шестмесечния
преклузивен срок не е изтекъл, поради необявената предсрочна изискуемост
на кредита (статут на кредита - пресрочен кредит). Договорът за
поръчителство от 29.12.2015г. е сключен в изискуемата се по чл. 138 от ЗЗД
писмена форма и е оформен като част от документа, материализиращ
договора за потребителски кредит и като негово съдържанието.
Неоснователно е твърдението, че вземането се претендира на основание
неравноправни клаузи, които Д. Д. Д. надлежно и доброволно е подписал. В
4
обжалваното решение, първоинстанционният съд мотивирано е изложил
съображенията си относно действителността на процесния договор, предвид
оспорванията на ответната , страна. В настоящата въззивна жалба,
възраженията в тази насока се повтарят, без да са налице новооткрити или
новонастъпили факти, които да обуславят въззивното обжалване на чл. 260,
т.5 от ГПК. Наред с това, във въззивната жалба не се посочва каква е формата
на недействителност на договора и основанието по смисъла на чл. 26 и сл. от
ЗЗД, от които следва и евентуални правни последици от твърдяната
недействителност. Излага подробни съображения за да аргументира, че
възраженията във въззивна жалба са изцяло оборени от представените по
делото писмени доказателства и от приетата по делото съдебно - техническа
експертиза и не следва да бъдат кредитирани, като основателни. Съдът
законосъобразно, в съответствие с правомощието си по чл. 202 ГПК е
извършил оценка на заключението на вещото лице, при постановяване на
решението си е съобразил същото при постановяване на решението. В
обобщение иска да се потвърди решението. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на тези на насрещната страна.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални
искания.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба.
За въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
5
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Правилно е приетото от районния съд, че предявения иск е основателен и
доказан, поради което е уважен и е признато за установено, че по отношение
на въззивника съществува вземането на ищеца в размер на 11688.97 лева, за
което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 170 от
17.03.2023г. и Изпълнителе лист № 123/ 17.03.2023г., издадени по ч.гр.д.№
287/ 2023г. по описа на НЗРС, произтичащи от неизпълнение на Договор за
кредит за текущо потребление от 29.12.2015г. и Договор за поръчителство от
29.12.2015г.. От събраните по делото доказателства се установява, че са били
сключени на 29.12.2015г. два договора - Договор за кредит за текущо
потребление между „Банка ДСК“ АД и Г.Д.Т. ЕГН ********** и Договор за
поръчителство между „Банка ДСК“ АД като кредитор и Д. Д. Д. ЕГН
********** и М. Г. М.ов ЕГН **********, като поръчители, които отговарят
на изискванията на ЗПК. Банката е изпълнила своето задължение по договора
и предоставила на кредитополучателя договорената сума в размер на 25000
лева, която следвало да се погаси за 120 месеца на месечни вноски с падеж и
размер, посочени в Погасителен план и ГПР. Длъжникът Г.Д.Т. преустановил
на 07.12.2019г. да плаща месечните погасително вноски, поради което за
ищецът възникнал правен интерес да потърси изпълнение на договора от
поръчителите, които са се задължили спрямо него солидарно с
кредитополучателя да изпълняват договора за кредит при договорените
условия. Кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК за просрочените 32 месечни погасителни вноски за периода
07.08.2020г.-07.03.2023г., без да обявява кредитът за предсрочно изискуем,
срещу поръчителите Д. Д. Д. и М. Г. М.ов.
В жалбата се поддържа, че отговорността на поръчителя се преклудира с
изтичането на предвидения в закона шест месечен срока, считано от падежа на
всяка отделна погасителна вноска. Т.е не може да се търси отговорност от
поръчителя за повече от шест месеца назад, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.03.2023 година.
6
Правилно обаче е съобразено, че с ТР № 5 от 21.01.2022г. по тълк.дело № 5/
2019г. на ОСГТК е прието, че при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечния
срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на
целия дълг, включително в хипотезата на предсрочна изискуемост.
Изискуемостта на целия дълг все още не е настъпила и шестмесечния срок не
е започнал да тече за нито една от непогасените 32 броя месечни вноски за
периода от 07.08.2020г. до 07.03.2023г.
Второто възражение се основава на твърдението, за недействителност на
договора поради неспазването на изискването на чл.10 от ЗПК, указващ по
императивен ред, всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.
Обосновано обаче е прието, че от заключението на вещото лице по
назначената СТЕ се установява, че Договора за кредит за текущо потребление
от 29.12.2015г., Общи условия и Договор за поръчителство са четливи и ясни
от край до край, както и са с еднакъв шрифт и размер не по-малък от 12
поинта също от край до край. По отношение на въпроса дали написаното на
ръка е със същия размер и шрифт като останалите от документите, то при
ръкописното изписване не може да се говори за определен шрифт и размер и
това по никакъв начин не нарушава изискването в чл.10, ал.1 от ЗПК.
Недоказано остава и твърдението, че поръчителят не е бил запознат с всички
условия по договора за кредит и поради липса на данни за
индивидуализирането на главния дълг, договорът с поръчителя бил с
невъзможен предмет. Видно от представените като доказателство по делото
Договор за кредит за текущо потребление и Договор за поръчителство от
29.12.2015г., които са в писмена форма и се съдържат на хартиен носител един
след друг като неразделна част по основното облигационно правотношение
между банката и кредитополучателя, поръчителите са имали възможност да се
запознаят с всички условия по кредита, които са изложени вътре като
съдържание.
В обобщение въззивната жалба е неоснователна.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
7
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 300 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №70/13.05.2024 г., постановено по гражданско
дело № 20232220101378/2023 г. по описа на Районен съд Н.З..
ОСЪЖДА Д. Д. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес с.К., общ.Н.З., ул.“Б.
** да заплати на „БАНКА ДСК“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление-гр.София, ул.“Московска“ № 19 сумата от 300 /триста/ лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8