Р Е Ш Е Н И Е
№245 14.06.2021год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Албена
Ангелова с
участието на прокурора Констатин Тачев като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева
КАН дело №189 по описа за 2021 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Стара Загора против
Решение №260060/17.02.2021г, постановено по АНД №1420/20г. по описа РС Казанлък, с което е отменено Наказателно
постановление №20-0284-002584/16.11.2020г на Началник РУ Казанлък с наложена на
О.А.М. глоба в размер на 400лв на основание чл. 638 ал.3 от КЗ, за това че на
04.11.2020г в 13.00ч на път без номер в землището на град Павел баня в
местността „Гьоловете“, парцел 165 нива, в посока юг-север управлява колесен
трактор с рег .№*****, собственост на „минтрийн“ ООД ЕИК ********* като няма
сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към момента на проверката, с което е извършил: Лице, което не е собственик и
управлява МПС във връзка с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
За да отмени НП, РС Казанлък е приел, че задължителната
застраховка е сключена на същата дата, но в 14.11ч, а повода за установяване на
нарушението е настъпило ПТП, за което водачът е уведомил органите на тел.112-.
Проверката е извършена на място в 13.00ч видно от протокола за ПТП
№1805182/04.11.2020г Предвид на тези факти деянието, осъществило състава на чл.
638 ал.3 от КЗ се явява доказано от обективна страна, независимо, че е
извършено в частен имот – нива, земеделска земя. Съдът счита, че субективния
елемент – вина, изискуем по чл.6 ал.1 от ЗАНН не е доказан, тъй като водачът на
трактора – наемен работник, няма как да знае дали работодателя му е изпълнил
задължението си да сключи договор за задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите. Документите за трактора, с изключение на малкия талон, се
съхранявали в офиса на юридическото лице.
С касационната жалба се твърди, че водачът не може да се
осланя на уверението, дадено му от работодателя, а е длъжен да се увери преди
да започне дейността, че я извършва при съобразяване със закона. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на един адвокат.
Ответника О.А.М. иска от съда да остави в сила въззивното
решение, защото договорите за застраховка не се съхраняват в трактора като
твърди, че е имал сключен договор.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като наказателното
постановление е издадено без повдигнато с АУАН административно обвинение.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ въздига в наказуемо
деяние управлението на МПС във връзка с чието притежаване и използване, няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Притежаване не е равнозначно на право на собственост, а на владение на вещта
МПС, което се потвърждава и от чл. 638 ал.1 и ал.4 от КЗ, но и от чл.483 от КЗ,
според които разпоредби задължение на собственика на регистрирано и не спряно
от движение МПС е сключването на договор за задължителна застраховка ГО на
автомобилистите, но това правило не забранява и на всеки друг, който не е
собственик на сключи задължителна застраховка. Административно наказателна
отговорност в чл. 638 ал.3 от КЗ е предвидена само за трети лица по аргумент от
въздигането в наказуемо деяние на действието по
управление на МПС, но „във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен договор за задължителна застраховка“, което определя, че субект само лице,
което към момента на управлението владее и ползва моторното превозно средство,
но не е собственик. Това законодателно разрешение е обусловено от
предназначението на договор за задължителна гражданската отговорност на
автомобилистите, а именно да обезщети вредите от упражняване правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Нарушението
е формално, поради което възможен е само пряк умисъл – лицето съзнава или
допуска, че няма сключен договор задължителна застраховка ГО, но въпреки това
взема решение за управление при съзнаване, че нарушава установения ред на
държавно управление. В отговор на касационната жалба е нужно да се каже, че отговорността
по чл.638 ал.3 от КЗ не е предвидена за това, че водачът не е проверил в
Гаранционния фонд дали има сключена застраховка за автомобила, който ще
управлява, а за това, че при съзнаване на липса на договор предприема
управлението. Деянието е формално, а това означава, че наказуемо е самото
поведение, а оттук към действието или бездействието трябва да е формирано
отношението на дееца – той да съзнава, че отсъстват условията, при които му е
позволено да го извършва, а това е така, когато не е уверен в съществуването им.
Обратно, когато управлява уверен, че те съществуват, макар и това да е грешка,
прилага се правилото на чл.14 ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН и умисъл за
конкретното административно нарушение отсъства. Това е така, защото по аргумент
от чл.14 ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН умисъла е решение за онова
престъпление/административно нарушение, чийто фактически обстоятелства деецът
съзнава - не съзнаването на фактически обстоятелства от състава на
престъплението изключва умисъла към същото. Извършеното от обективна страна
административно нарушение ще бъде наказано или правно квалифицирано под онзи
състав, чиито фактически обстоятелства деецът съзнава. Не съзнаването в
настоящия случай се дължи на доверието, което водачът има в прекия си
ръководител и на факта, че всички документи за трактора се съхраняват в
базата. РС Казанлък е обсъдил в тяхната
връзка и поотделно показанията на актосъставителя, че прекият ръководител на
наказаното лице е представил полица, въз основа на която те са решили, че има
гражданска отговорност, но по-късно са установили, че е сключена след
настъпване на ПТП. Изрично е заявил и прекия ръководител, че: „на тракториста
не му даваме нищо“. Следователно не може да се заключи, че в конкретния случай
водачът е съзнавал, че може и да няма сключена застраховка „ГО“, но въпреки
това той ще управлява.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260060/17.02.2021г. постановено по АНД №1420/2020
год. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.