№ 5756
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20241110138350 по описа за 2024 година
На основание чл.140 и чл. 146 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.02.2025 година от 15.30 часа,
за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай че в този срок
не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТСТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от
съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПИСМЕН ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предявени са искове по чл. 128, т. 2 КТ; по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
2. Ищецът М. А. М. твърди, че е работил при ответника по Трудов договор
№97/30.09.2021 г. на длъжност „Главен счетоводител”, прекратен на основание чл.325, ал.1,
т.1 КТ, считано от 01.10.2021 г. Заявява, че след прекратяване на трудовото правоотношение
не му е изплатено последното брутно трудово възнаграждение за м.09.2021 г., както и
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. В тази връзка е подадено
Заявление(вх.№ 48460/14.02.2024 г.) по чл.410 ГПК и е издадена Заповед № 8643/21.03.2024
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Претендира да бъде признато за
установено съществуването на вземанията за сумата от 2 718 лева, представляваща брутно
трудово възнаграждение за м.09.2021 г. и за сумата от 2 174.40 лева, представляваща
1
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху всяка
от двете горепосочените суми от датата на заявлението по чл.410 ГПК- 14.02.2024 г. до
окончателното изплащане, както и за сумата от 1 074.51 лева, съставляваща сумата от 509.17
лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата от 1 958 лева(нетното трудово
възнаграждение за м.09.2021 г.) и сумата от 565.34 лева, представляваща мораторна лихва,
върху главницата от 2 174.40 лева(обезщетението за неизползван платен годишен отпуск)
лева. Претендира ответника да бъде осъден и за разноските
3. Ответникът „.............“ ЕАД е получил препис от исковата молба и в срока по чл.
131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че сумата от 2 718 лева, представляваща
брутно трудово възнаграждение за м.09.2021 г. е платена на ищеца. Претендира разноски.
4. ПРИЗНАВА за безспорно и ненуждаещо от доказване между страните,
обстоятелствата, че ищеца е работил при ответника по трудов договор, прекратен на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 01.10.2021 г. и плащането на сумата от 2 718 лева,
представляваща брутно трудово възнаграждение за м.09.2021 г., като останалите
обстоятелства не са безспорни между страните и се нуждаят от доказване.
5. Доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 154 от ГПК се разпределя,
както следва:
5.1. Ищецът по иска по чл. 128, т. 2 от КТ, следва да докаже валидно съществувало
трудово правоотношение между страните, както и че през процесния период реално е
полагал труд при ответника, както и забавата на последния(от кой момент вземането е
станало изискуемо) по иска по чл.86 ЗЗД.
5.2. Ищецът следва да докаже по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение с определено съдържание, което е
прекратено, дните на полагащия му се платен годишен отпуск и полученото от него
среднодневно брутно трудово възнаграждение преди уволнението, както и момента на
изпадането на ответника в забава(от кой момент вземането е станало изискуемо), а
ответникът да докаже, че е заплатил претендираното обезщетение или че ищеца е ползвал
полагащия му се платен годишен отпуск.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК всички приложени към исковата
молба и писмения отговор писмени доказателства, описани в същите.
ПРИЛАГА частно гражданско дело № 8940/2024 г. по описа на СРС, 52 състав.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението страните, а на ищеца и препис от отговора
на исковата молба на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2