Решение по дело №1344/2018 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 83
Дата: 4 февруари 2019 г. (в сила от 27 март 2020 г.)
Съдия: Андрей Николов Радев
Дело: 20181520101344
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

гр.Кюстендил, 04.02.2019 г.

В     И М Е Т О     НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на  тридесети януари две хиляди и деветнадесета година  в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ  гр.д.№ 1344/2018 год., за да се произнесе, взе в  предвид следното:

 

И.К.Х.,ЕГН ********** ***  е предявил против С.Л.М. ***, махала „Черна река“, иск да бъде осъден ответника да му предаде владението на имот с идентификатор 46108.18.4 по КККР на с.Мазарачево,Кюст.област.Претендира се присъждането на разноските по делото.

 

Ответникът оспорва иска и обстоятелствата,на които се основава,прави правоизключващи възражения,взима становище по доказателствата,прави собствени доказателствени искания.

КРС,след като обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

 

От решение № 41-Р/15.12.1994 год. на Поземлена комисия-гр.Кюстендил,постановено по заявление вх.№ 32003/23.08.1991 год., скица № 15-3330728-25.05.2018 год. на поземлен имот с идентификатор 46108.18.4,изд.от СГКК-Кюстендил,протокол за трасиране от 12.06.2018 год.,удостоверение за наследници № 93/16.09.2016 год.,изд.от Кметският наместник на с.Мазарачево,Кюст.област, удостоверение за наследници № 47/27.06.2018 год.,изд.от Кметският наместник на с.Мазарачево,Кюст.област и нотариална покана от ищеца до ответника и разписка за получаването и от последният,се установява това,че на наследниците на Г. Х.,измежду които е и ищецът-низходящ от втори ред, е възстановено правото на собственост на пасище,мера на площ от 3.084 дка,находяща се в местността „Делвино“,землище на с.Мазарачево   ,Кюст.област,представяваща имот № 017004 по картата на землището,в последствие заснет като имот с идентификатор 46108.18.4 по КККР на с.Мазарачево,Кюст.област,ответникът е канен чрез нотариална покана да освободи имота и предаде владението на ищецът.Ответникът представя като доказателство  фактура № 8/06.08.1996 год./л.30/ за закупен навес,находящ се в м.“Черна река“,а на нотариалната  покана с отговор /л.35/,оспорил собствеността на ищецът за част от имота, твърдейки че това е прилежаща площ на закупен от него имот-овчарник и навес за фураж,ситуирани северно и западно от имот с идентификатор 46108.18.5-стопански двор на с.Драговищица.Приети като доказателство по делото са парцеларен план на овчарник в с.Мазарачево /л.33/ и комбинирана скица за пълна,или частична идентичност /л.34/,като вещото лице инж.В. в експ.з-ние вх.№ 588/09.01.2019 г./л.54/ заключава,че ответникът владее освен сградата, находяща се в имот № 018041-стопански двор на ДПФ и навеса,показан на приложената комбинирана скица /л.34/ със сигнатура „пс“ и целия процесен недвижим имот,като на място в рамките на съвпадащата площ не съществува налично застрояване ,изключая навеса,оцветен в жълт цвят на приложената към заключението скица,а  процесният имот не представлява овощна градина.От показанията на свидетелите С. И. и Д.С.,се установява това че в м.“Черна река“ праводателят на ищците е притежавал имот,ответникът не е притежавал такъв в посочената местност, по времето,когато е съществувало ТКЗС ответникът отглеждал в стопанския двор на с.Мазаречево крави,там ползвал и обор,който е в имота на ищецът.Свидетелите Д.С.,Б.Г. и К.К. установяват,че ищецът има в процесната местност наследствени земеделски земи, че до съществуването на ТКЗС в стопанския двор на с.Мазарачево е имало несъществуващи вече овчарници,както и говедарник,намиращ се извън имота на ищецът,който се ползва от ответникът понастоящем,а  в частта около него е насадил овощни дръвчета.Според показанията на св.В. Г. ответникът отглеждал за АПК телци за угояване,живеел в обора,находящ се в махала „Черна река“ на с.Мазарачево,като във връзка ликвидирането на ТКЗС участвал в търг и закупил сгради, а понастоящем отглежда там животни и е засадил овощни дръвчета.

 

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства,преценката на които обуславя извод на съда за основателност на исковата претенция.Мотивите на съда са следните:

 

За уважаване на иск на предявеното основание-чл.108 ЗС ищецът  следва да установи и докаже кумулативното наличие на елементите му,а именно: 1.Че е собственик на процесния недвижим имот;2.Ответника владее част от имота;3.Ответника владее имота без основание. В процеса ответникът бе длъжен да докаже правопогасяващото си възражение за придобиване собствеността на имота на основание покупко-продажба и давностно владение.

По делото се събраха доказателства-решението на АО по земеделска реституция,придружено от съответни скици,свидетелските показания и експертното заключение на вещото лице инж.В.,даващи основание на съда да приеме,че правото на собственост на процесният имот е надлежно възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. Х.,един от които е ищецът,както и това че ответникът владее целия процесен недвижим имот.По тези обстоятелства ответникът не спори,като сам в отговора на ИМ не е оспорил горните,въвеждайки само възражението си , че е придобил собствеността на имота на оригинерно основание.За яснота съдът отбелязва,че приема експертното заключение на вещото лице за обективно и безпристрастно и изготвено  и подкрепящо се  на база на писмените доказателства по делото.Това заключение,обсъдено в съвкупност със свидетелските показания и признанието на ответникът, обуславя изводът на съда че последният на място владее целият процесен имот.

 

Възражението на ответникът,че е придобил собствеността на имота на оригинерно основание е неоснователно.

Съобразно установената съдебна практика,вкл.задължителната такава на ВКС  придобивната давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години.От своя страна чл. 68 от ЗС дава и легално определение на термина "владение" - това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.Следователно ответника следваше да установи двата елемента на владението-осъществената фактическа власт и  факта, че държи порцесният имот като свои. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение,като в казуса такова не е налице.Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване.Безспорно в доктрината е,че признаците на владението са два-обективен упражняване на фактическа власт и субективен -намерението вещта да се държи лично,или чрез другиго като своя.Обективният  признак е лесно доказуем,докато субективният,бидейки част от душевния мир на човека не е явен,за него се съди от проявата на обективния и с оглед доказването е установена законова и оборима презумпция в чл.69 ЗС-владелецът държи вещта като своя,докато не се докаже,че я държи за другиго.Правната доктрина и съдебна практика приемат,че владението трябва да притежава и някои допълнителни признаци.Историческият анализ на института на владението показва,че те произлизат от отмененият чл.302 ЗИСС , в които е посочено , че „Владението е законно,когато то е постоянно,непрекъснато,спокойно ,явно , несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя собствена“.Процесният недвижим имот е земеделска земя и като върху такава е възстановено правото на собственост на наследниците на бившият собственик, поради което и по силата на изричната норма на чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ се отрича теченето на давностния срок до приключването на земеделската реституция/срвн.например Решение № 45 от 23.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4732/2014 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева/. В казуса тя е настъпила на 15.12.1994 год.,когато е постановено решението на АО по земеделска реституция и от този момент е имало възможност собствеността му да се придобие от друг,вкл. ответникът, на основание давностно владение.В този смисъл е  ТР № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС. Ако имотът, който се обхваща от посочените закони, е възстановен преди датата на влизане в сила на  чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, давността за придобиването му започва да тече от датата на влизане в сила на решението на АО /срвн. например Решение № 105 от 8.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска/.

Ангажираните от страна на ответникът доказателства не установиха твърдението му,че в твърдяните срокове е упражнявал фактическа власт,носеща характеристиката на владение по смисъла на цитираните норми.

Няма спор, че основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства, каквито бяха ангажирани по делото.Разпитаните свидетели на страната но ответника не установиха твърденията му.Свидетелят Б.Г. има наблюдения за времевия интервал от 2011-2012 год. до 2015 год.,като не установява упражняването на каквато и да е било фактическа власт за пълната площ на имота.Този свидетел знае че ответникът е закупувал някаква постройка ,за да отглежда животни,крави,че около същата е засадил овощни дръвчета,сливи.Свидетелят К.К. няма преки възприятия относно владеене,или държане на имота,а последният свидетел В. Г. поддържа,че ответникът бил засадил овощни дръвчета в имот,представляващ част от стопанският двор,като засаждането на някой от тях е от преди повече от 20 години,че след ликвидацията на ТКЗС ответникът е този,който работи имота и се с това се препитава.Свидетелите на ищецът подкрепят в една част показанията на тези на ответникът,касателно закупуване,или поне ползване на сграда,находяща се в бившият стопански двор на ТКЗС в с.Мазарачево.Например показанията на св.Д.С. въобще изключват упражняването на фактическа власт върху имота от ответникът.Този свидетел,както и св.М.С. установяват,че по отношение собствеността на имота е имало спорове между наследодателят на ищеца и ответникът.

Анализа на гласните доказателства обуславят извода на съда,че ответникът в посоченият от него срок не е упражнявал фактическа власт върху имота,носеща характеристиката на владеене,поради което не е придобил собствеността му на основание давностно владение.За това,че ответникът е нямал намерението за своене на целия имот сочи и собственото му признание в писмена форма,съдържащо се в отговора на нотариалната покана,отправена му до ищецът,в която сочи че владее и счита за собствена прилежащата земя на собствените му сгради-овчарник и навес за фураж.Тук за  яснота съдът счита,че следва да отбележи и следното по отношение твърдението на ответникът за закупуването на сграда от стопански двор на бивше ТКЗС.

Представената от ответникът фактура не е годно доказателство, което да установи твърдението му ,че е закупл сграда,находяща се в бившият стопански двор на ТКЗС в махала „Черна река“ на с.Мазарачево,най-малкото защото е относима за „навес“ , при липса на каквато и да е било допълнителна индивидиуализация касателно площ ,местонахождение ,граници и съседи.По същественото е друго.Редът за закупуване на сгради и съоръжения от ТКЗС /в ликвидация/ към датата на процесната фактура е този по чл.45,ал.3 ППЗСПЗЗ ,в относимата му към 1994 год. и 1995 г. редакция, а фактурата не е доказателство за спазването им,както и на чл.48 а ППЗСПЗЗ, съгласно която при продажба на търг на недвижими имоти, ликвидационният съвет прехвърля вещни права, включително и правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл.45,ал.3.Правилникът за приложение на ЗСПЗЗ в глава трета "Земя на държавата, общините и други юридически лица", неизменно третира земите, върху които са построени сгради на ТКЗС и други селскостопански организации, като държавна собственост, макар и в първоначалната редакция на чл.45,ал.3 /ДВ, бр. 72 от 1993 г./ това да не е изрично казано, а е сторено по-късно с новата ал. 8 /ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г./. Съгласно чл.45,ал.8,изр. 1,пр.1 ППЗСПЗЗ /сега ал. 10/, "земи, върху които са разположени обекти на организациите по ; 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ..., представляват държавна собственост...". С оглед на това, на осн.чл.45,ал.3 ППЗСПЗЗ ликвидационните съвети са имали право да продават земя чрез търгове, ако тази земя е прилежаща към сгради и съоръжения, собственост на ТКЗС или други селскостопански организации, само при условие, че се продава и самата сграда или съоръжение.При уредена процедура по Наредба за търговете и анализ на същата продажбата на имотите следва да се осъществи в нотариална форма,а за това доказателства не се представят от ответникът.В казуса се поддържа,че ответникът е придобил навес от Общо събрание на правоимащите,а като следствие и прилежащата му площ,като такава фигура „общо събрание на правоимащите“ към съответният момент е непозната на закона. Ликвидационните съвети на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ СА ИМАЛИ правомощието да се разпоредят с дълготрайни активи на ТКЗС, след надлежно взето решение на ликвидационния съвет и само на търг, проведен по реда, предвиден в чл.43,ал.2-чл.48,ал.8 ППЗСПЗЗ. Нормата на чл.43,ал.2 ППЗСПЗЗ е препращаща към Наредбата за търговете / обн ДВ, бр. 50/1992 г./,която пък е издадена на осн.Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия,и  съгласно чл. 1 се отнася за продажба на държавно и общинско имущество. В този смисъл чл. 16 от Наредбата възпроизвежда текста на чл.18 ЗС,норма предписваща облекчена форма за прехвърляне на правото на собственост само чрез писмен договор.Тук в случая  от една страна е налице препращане към цитираната наредба само по отношение на реда за провеждане на търга /т.е. конкретната процедура за това/, но не и по отношение формата на договора, който би породил вещноправните последици да прехвърли собствеността на водоема. Общото правило на чл.18 ЗЗД изисква нотариална форма за действителност на сделката по прехвърлянето на сградата,а дори и да се приеме извод обратен на приетият собствеността би следвало да се прехвърли в писмен договор,а такъв като доказателство не се представя,както и за това какъв е бил размерът на прилежащата на сградата,ако навесът въобще може да се възприеме като сграда,земя. Поради изложеното съдът приема,че ответникът не е придобил нито навес,нито прилежаща му площ,вкл. такава представляваща част от имота,за който ищецът се легитимира като собственик.В диспозитива на решението за яснота  съдът ще индивидуализира имота само с посочване на идентификаторите на съседните имоти,с което не счита че нарушава диспозитивното начало в процеса,като не посочва индивидуализацията на имота,съгласно решението на АО по земеделска реституция,както ненужно е посочил в петитума на ИМ ищецът.

Съобразно резултата по делото съдът ще осъди ответникът да заплати на ищецът сторените от него разноски в процеса-550,00 лева,от която 50.00 лв. държавна такса, 150.00 лв. възнаграждение на вещо лице,а остатъкът-на процесуалният му представител.

Водим от горното и на осн.чл.108 ЗС,съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Л.М. ***, махала „Черна река“,че И.К.Х. , ЕГН ********** ***  е собственик на имот с идентификатор 46108.18.4 по КККР на с.Мазарачево , Кюст.област , целият с площ от 3084 кв.м. с трайно предназначение-земеделско и начин на ползване-пасище , при съседи : поземлени имоти с идентификатори № № 46108.18.3;46108.18.41;46108.18.40;46108.18.6;46108.17.7 и 46108.18.1.

ОСЪЖДА С.Л.М. ***,махала „Черна река“, ДА ПРЕДАДЕ на  И.К.Х. ,ЕГН ********** ***,владението на имот с идентификатор 46108.18.4 по КККР на с.Мазарачево ,Кюст.област, целият с площ от 3084 кв.м. с трайно предназначение-земеделско и начин на ползване-пасище , при съседи : поземлени имоти с идентификатори № № 46108.18.3;46108.18.41;46108.18.40;46108.18.6;46108.17.7 и 46108.18.1.

ОСЪЖДА С.Л.М. ***,махала „Черна река“ , ДА ЗАПЛАТИ на И.К.Х. ,ЕГН ********** *** , сумата от 550.00-петстотин и петдесет лева, представляваща сторените от последният разноски по воденето на делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: