РЕШЕНИЕ
№ 1218
гр. Плевен, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430104363 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.3,
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ; чл.242 от КТ, във вр. с чл.128 от КТ; чл.224, ал.1
от КТ и чл.74 от ЗЗД.
Пред Плевенски районен съд е депозирана искова молба от Д. СТ. Г.
против ***, в която се твърди, че ищцата имала сключен трудов договор с
ответника с №003/11.12.2019г., по силата на който заемала длъжността ***.
Ищцата твърди, че в началото на м.февруари 2021 г. й се наложило да
постъпи по спешност в болница, като при приема й била уведомена, че
нямала здравни осигуровки от м.юли 2020 г. и се наложило да ги заплати в
полза на НЗОК– в размер на 196лв. за периода от м.юли до м.декември 2020г.
и по 26лв. за месеците януари и февруари 2021г. (според уточняваща молба
от 21.07.2021г.).
Твърди, че провела телефонен разговор с работодателя, при който й
било обяснено, че нямало проблем, а счетоводителя се бил забавил с
1
плащането.
Излага, че след изписване от болницата й бил издаден болничен лист и
в тази връзка посетила ***, където при справка за регистрирани трудови
договори се установило, че на 01.07.2020 г. трудовият й договор с ответника
бил прекратен, а впоследствие бил регистриран сключен на 26.01.2021 г.
трудов договор с ***, който впоследствие бил заличен.
Ищцата твърди, че не й била връчвана заповед за уволнение и сключен
друг трудов договор, както и не била подписвала такива.
В уточняваща молба от 21.07.2021г. ищцата излага, че работодателя не
бил заплатил дължими социални осигуровки за периода от 01.07.2020г. до
28.02.2021г. в размер на 712лв.
При изложените обстоятелства ищцата предявява на първо място искова
претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на заповедта
за уволнение като незаконосъобразна. Предявява и иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за сумата от 3 900лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението, за период от шест месеца, считано от 15.02.2021г. до
15.08.2021г. Претендира да й бъде заплатена и сумата от 4 635 лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.07.2020г.
до 15.02.2021г.; сумата от 700лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2020г. до
15.02.2021г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на ИМ до окончателното й изплащане. Претендира също така да й
бъде заплатена сумата от 200лв., представляваща заплатени от нея
здравноосигурителни вноски за периода от 01.07.2020 г. до 15.02.2021 г. (с
оглед направените от ищцата уточнения с молба от 21.07.2021г., съдът
приема, че претенцията касае именно здравноосигурителни вноски, които
ищцата твърди да е заплатила вместо работодателя, за да възстанови
здравноосигурителните си права).
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който ангажира становище за неоснователност на исковите претенции.
Оспорва твърдението на ищцата за сключен между страните трудов договор
№ 003/11.12.2019 г., както и че до 15.02.2021 г. полагала труд на длъжност
2
***. Излага се, че между страните били проведени разговори за назначаване
на ищцата длъжност овощар, но до реално започване на работа и до
подписване на трудов договор не се стигнало. Сочи се, че всички необходими
документи за надлежното оформяне на трудов договор били изготвени от
счетоводството, включително било подадено и заявление за вписване на
договора в НАП, но на поканата от работодателя за подписване на трудовия
договор ищцата не се явила и не подписала договора, не постъпила и на
работа. Твърди се, че ищцата нямала нито един работен ден в *** на
длъжност *** и не й било дължимо трудово възнаграждение. Излага се, че т.к.
не било възникнало трудово правоотношение не било необходимо и издаване
на заповед за прекратяването му, както и при ответника не се намирала
трудова книжка на ищцата. Релевира се и възражение за погасяване по
давност на исковата претенция по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на заповед
за уволнение.
В о.с.з. на 13.10.2021г. е допуснато изменение на цената на исковите
претенции, като иска по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ се счита
предявен за сумата от 3 660лв.; иска по чл.242, във вр. с чл.128 от КТ – за
сумата от 3 621,90лв.; иска по чл.224, ал.1 от КТ – за сумата от 705,19лв., а
иска по чл.74 от ЗЗД – за сумата от 906,42лв.
Съдът след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от
фактическа страна и прие за установено следното :
От представените от ищцата справка от информационна система на
НАП от 02.02.2021г. за регистрирани на нейно име трудови договори;
изходяща от нея жалба, регистрирана в *** с вх.№21016436/25.02.2021г. и
изходящи от сочената институция в отговор на жалбата писма с
№21021131/14.04.2021г. и №21041712/14.05.2021г. е видно, че в ТД на НАП е
бил регистриран сключен от работодател *** с работник Д.Г. трудов договор
от 11.12.2019г. и съответно отразени заемана длъжност *** и дата на
прекратяване 01.07.2020г. Установява се също така, че ищцата е депозирала
оплакване пред *** с излаганите и в настоящото производство в исковата
молба обстоятелства. Видно е още, че е получила отговор по жалбата си, в
който са изложени обстоятелства за резултати от извършена проверка при
3
сочения работодател.
Ищцата е представила и копие на удостоверение с изх.№2 5 /
04.10.2020г. с посочен издател ответника и съдържащо данни за трудов доход
за периода от м.декември 2019г. до м.август 2020г. За същото писмено
доказателство пояснява в молба от 10.09.2021г., че не разполага с оригинала
му, а й било изпратено по електронна поща.
От представения препис на платежно нареждане от 23.02.2021г. от *** е
видно, че на сочената дата ищцата е превела по сметка на НЗОК сума в
размер на 602,57лв. с посочено основание за плащане „здравноосигурителни
вноски”.
В о.с.з. на 13.10.2021г. са изслушани показанията на свидетели,
ангажирани от ответницата. Свидетелят *** излага в показанията си, че през
периода от 01.07.2020г. до 15.02.2021г. е работил при ответницата на
длъжност ***, полагайки труда си в овощна градина с площ около 24-25 дка в
***. Пояснява, че в имота се отглеждали повече от 1400 дръвчета сини сливи.
Твърди, че през посочения период не е имало друг овощар, работещ в
градината, както и не познавал ищцата и никога не я бил виждал.
Свидетелят *** – съпруг на ответницата, излага в показанията си, че
ищцата Д.Г. е кръстница на синът им. Твърди, че съпругата му имала
уговорка с ищцата да започнела работа в обработвана от тях овощна градина
през м.декември 2019г. Сочи, че от счетоводителя знаел, че били подготвени
всички документи за това. Излага, че т.к. към момента на уговорката било
зимен период и нямало какво да се върши в овощната градина, ищцата идвала
в дома им и гледала децата, а ответницата й заплащала осигуровките. Твърди,
че през месец април 2020г. вече трябвало да се започне работа в градината, но
ищцата не ходела там за полагане на труд и била предупредена за
прекратяване на трудовото правоотношение. Св.*** твърди също, че от м.юли
2020г. бил назначен за овощар ***, а от счетоводителя на съпругата си знаел,
че бил подготвил необходимите документи за прекратяване на трудовия
договор, но ищцата отказала да подпише заповедта. Пояснява, че не бил
виждал никакви документи, касаещи правоотношение между страните, а
единствено от счетоводителя бил чувал за оформени такива.
Съдът кредитира събраните гласни доказателства, като напълно
4
кореспондиращи помежду си и с другите събрани доказателства, като в
същото време не са налице такива, които да противоречат на излаганите от
свидетелите обстоятелства.
В о.с.з. на 13.10.2021г. е изслушано заключението по допусната ССЕ, от
което се установява, че според информацията в ***, ищцата е била назначена
по трудов договор при осигурител ***, в качеството на земеделски
производител като физическо лице, съгласно уведомление подадено на
12.12.2019г. по електронен път с вх.№153901902136334, считано от
11.12.2019г. Заеманата длъжност е била *** с код 5672. Установява се още, че
трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 01.07.2020г.,
съгласно подадено уведомление с вх.№15388203021430, а от 26.01.2021г. е
регистриран трудов договор с *** Вещото лице е пояснило, че основание за
прекратяване не се посочва в подаваното уведомление до ТД на НАП.
Установява се също така от експертното заключение, че при съобразяване на
подавани декларации образец №1 за осигурителния доход на ищцата от
610лв., претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се изчислява на
3 660лв. При съобразяване на сочения осигурителен доход, трудовото
възнаграждение за процесния период от м.юли 2020г. до 15.02.2021г. се
изчислява на 4 667,50лв. брутна сума, а осигурителните вноски за същия
период се изчисляват на 906,42лв. Вещото лице е дало заключение, че в
случай на прието за съществуващо трудово правоотношение между страните
през процесния период от 01.01.2020г. до 15.02.2021г., на ищцата биха се
полагали 23 дни платен годишен отпуск, а обезщетението за неизползването
му по чл.224, ал.1 от КТ се изчислява на 705,19лв. Експертът е дал
заключение, че размера на претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
се изчислява на 3 900лв. за периода от 15.02.2021г. до 15.08.2021г. при
съобразяване на горепосочения осигурителен доход.
Съдът възприема изцяло обсъденото заключение на вещото лице, като
компетентно, основано на информацията съхранявана в НАП, и неоспорено
от страните.
В отговор на поставени въпроси по реда на чл.176 от ГПК, в о.с.з. на
13.10.2021г. ищцата излага, че била назначена от ответницата като овощар, но
по уговорка между тях гледала детето й в къщи, като били в приятелски
отношения. Излага, че знаела къде се намирала овощната градина в
5
землището на ***, но не била ходила там да работи, освен за поливане, като
си спомняла за един такъв случай. Сочи, че си спомняла, че била подписала
трудов договор, но твърди, че не й била връчвана заповед за прекратяването
му.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Съдът намира, че от обсъдените писмени доказателства и изслушано
експертно заключение се установи, че между страните е съществувало
трудово правоотношение по сключен трудов договор от 11.12.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма, която е такава за валидност. Макар и в настоящото
производство да не е представен подписан между страните договор, то
безспорно се установи, че такъв е бил регистриран в НАП по установения
нормативен ред. При това, съдът приема, че е налице писмено волеизявление
на работодателя за сключване на договора. Актът на работодателя безспорно
е в отговор на волеизявление на работника за започване на работа, а
последния не оспорва отправянето на такова от негова страна.
Изводите за съвпадане на волеизявления на страните и сключване на
трудов договор, удостоверен писмено, кореспондира и с установения от
експертното заключение факт, че през периода от м.декември 2019г. до
30.06.2020г. ответника като работодател на ищцата е подавал и
задължителната информация по чл.5, ал.4 от КСИ със съответна декларация
образец № 1 “Данни за осигуреното лице”.
Съдът намира също така, че трудовото правоотношение между страните
е било прекратено със заповед на работодателя, считано от 01.07.2020г. Това
приема, с оглед установеното, че информацията за прекратяване на трудовия
договор на посочената дата е била регистрирана в съответната структура на
НАП от страна на работодателя. И в същото време, от кредитираните гласни
доказателства безспорно се установи, че ищцата не е полагала труд като
овощар при ответника след 01.07.2020г. Тези кореспондиращи помежду си
факти са достатъчни за формиране на горния извод за прекратяване на
6
правоотношението.
При съобразяване на приетото по-горе, в тежест на работодателя остава
да докаже законосъобразността на уволнението. При събраните в настоящото
производство доказателства, които установяват единствено волеизявление на
работодателя за прекратяване на договора и липсата на каквито и да е данни
за основанието, на което това е сторено, а още по-малко, че действително е
било осъществено, съдът приема, че ответника не установи законосъобразно
прекратяване на трудовия договор с ищцата.
Релевирано е от ответника още с писмения му отговор възражение за
предявяване на иска след срока по чл.358, т.2 от КТ. Съдът обсъди така
направеното възражение и в тази насока съобрази следното : Съгласно
разпоредбата на чл.358 т.2 от КТ исковете по трудови спорове за
прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2- месечен срок.
По делото не се събраха доказателства за връчване на работника на заповед за
прекратяване на трудовия договор. Установи се обаче от признанието на
ищцата в исковата молба за узнаване на факта на прекратяване на трудовия
договор през м.февруари 2021г. и представената от нея справка от НАП за
актуално състояние на трудовите й договори, отпечатана на 02.02.2021г., че
тя е разбрала в сочения период, че работодателя *** е прекратил на
01.07.2020г. трудовото правоотношение по сключения трудов договор от
11.12.2019г. При това, съдът приема, че в случая за дата на узнаване на
заповедта за прекратяване на трудовия договор между страните следва да се
приеме 02.02.2021г. От този момент следва да се брои срока по чл.358 т.2 от
КТ. Броен от тази дата, двумесечния срок е изтекъл на 02.04.2021г. Дори
броен от 15.02.2021г., от която дата ищцата претендира заплащане на
обезщетение за оставане без работа от незаконно уволнение, посочения срок е
изтекъл на 15.04.2021г. Исковата молба е депозирана в съда на 06.07.2021г.,
т.е. след изтичането му. Срокът е давностен и при неспазването му отпада
възможността да се получи процесуален резултат, т.е. погасява се правото в
това отношение. Давността се прилага по възражение на страната, а не
служебно. В производството по настоящото дело ответникът е направил
възражение, чрез пълномощника в преклузивния срок по чл.131 от ГПК.
Предвид на това, въпреки изложеното по-горе в мотивите за
незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовия договор
7
между страните, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.344
ал.1 т.1 от КТ следва да се отхвърли като погасен по давност.
По иска по чл.344 ал.1 т.3, във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.
Съдът обсъди и предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във
вр. с чл.225 ал.1 от КТ. Тази претенция за обезщетение предпоставя на първо
място незаконно уволнение. Следователно, за да бъде уважен искът,
уволнението трябва да е признато за незаконно и актът на работодателя за
уволнение отменен, като незаконосъобразен. Втората предпоставка за
уважаването на този иск е - работникът или служителя да е останал без
работа поради незаконното уволнение. Първата предпоставка не е налице, т.
к. атакуваната заповед не може да бъде отменена поради погасяване на
предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ по давност.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.
344 ал.1 т.3 от КТ следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска по чл.242, във вр. с чл.128, т.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Трудовото възнаграждение
се дължи при изпълнение от страна на работника на своето задължение да
предостави на работодателя през уговореното работно време своята работна
сила. Следователно е налице поредност на престациите.
Както се прие по-горе, трудовия договор между страните е бил
прекратен на 01.07.2020г. В същото време от кредитираните показания на
свидетелите *** *** се установи, че през процесния период от 01.07.2020г. до
15.02.2021г. ищцата и реално не е полагала труд при ответника на длъжност
***. Ето защо, съдът счита, че перетнцията на ищцата за заплащане на
трудово възнаграждение за сочения период е неоснователна и недоказана и
следва да се отхвърли като такава.
По иска по чл.224, ал.1 от КТ.
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен
годишен отпуск съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.
8
Ищцата претендира обезщетение за неизползван от нея платен годишен
отпуск за период от 01.01.2020г. до 15.02.2021г.
Съдът счита, че ищцата е имала право на платен годишен отпуск
единствено за времето на съществуване на трудовото правоотношение, т.е. от
11.12.2019г. до 01.07.2020г., за който период приема, че тя е полагала и труда
си.
С оглед на това, съдът намира претенцията за основателна за част от
претендирания период – от 01.01.2020г. до 01.07.2020г. За същия ищцата е
имала право на десет дни платен годишен отпуск. Не се твърди и не се
установи да е ползвала такъв, поради което при прекратяване на трудовия
договор ответника й дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на
306,60лв. (10 дни по 30,66лв. за ден – среднодневно БТВ според заключението
на ВЛ).
Предвид горното, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 306,60лв., представляваща обезщетение за 10
дни неизползван платен годишен отпуск, полагащ се за периода от
01.01.2020г. до 01.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 06.07.2021г. до окончателното
изплащане. Исковата претенция в останалата част до пълния претендиран
размер от 705,19лв. и за периода от 01.07.2020г. до 15.02.2021г. следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
По иска с правно основание чл.74 от ЗЗД.
Установи се от експертното заключение по допуснатата ССЕ, че
размерът на осигурителните вноски, дължими от ответника за периода от
01.07.2020г. до 15.02.2021г. в случай на съществувало трудово
правоотношение възлизат на 906,42лв.
С оглед приетото обаче по-горе, че трудовото правоотношение между
страните е било прекратено, считано от 01.07.2020г. и след тази дата ищцата
и реално не е полагала труд на заеманата преди това длъжност ***, съдът
намира, че в тежест на ответника не е стояло задължението за заплащане на
осигурителни вноски в качеството на работодател на ищцата. Поради това,
дори и последната да е извършила плащане на здравноосигурителни вноски за
9
възстановяване на здравноосигурителните си права, ответника не дължи
заплащане на тези суми в нейна полза.
Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията по чл.74 от ЗЗД се
явява изцяло неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
По въпроса за разноските: С оглед частично уважаване на иска по
чл.224, ал.1 от ГПК в полза на ищцата са дължими от ответника деловодни
разноски по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК. Предвид на това, че в
приложения договор за правна помощ между ищцата и пълномощника й не е
отбелязано разграничение в размера на възнаграждението, определен за
отделните искове, съдът приема, че от изплатеното възнаграждение в размер
на 650лв. половината следва да се отнесе към неоценяемия иск и другата
половина по оценяемите искове или 325лв. за последните. С оглед изхода на
спора, съдът намира, че ответника дължи на ищцата деловодни разноски
съразмерно уважената част от иска по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 11,20лв.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на платеното от
ищцата адвокатско възнаграждение, т.к. то дори е под минималните размери
регламентирани в Наредба №1/2004г. Ответникът е претендирал също
деловодни разноски, но не е ангажирал доказателства за действително
сторени такива, поради което искането му е неоснователно. На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка на ПлРС държавна
такса върху уважения иск в размер на 50 лв. (4% върху цената на уважения
иск, но не по-малко от 50лв.), както и съответна на уважената част от
исковете разноски за вещо лице в размер на 5,40 лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. СТ. Г. с ЕГН **********, с адрес ***
против ***, ЕИК **********, адрес ***, ИСК с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ за отмяна на Заповед №003 от 01.07.2020г., с която е
прекратено трудово правоотношение между страните по трудов договор от
11.12.2019г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. СТ. Г. с ЕГН ********** против ***с
10
ЕИК ********** ИСК с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ за сумата от 3 660 лв., представляваща обезщетение за времето,
през което ищцата е останала без работа поради уволнението, за периода от
15.02.2021г. до 15.08.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. СТ. Г. с ЕГН ********** против *** ***
с ЕИК ********** ИСК с правно основание чл.242 от КТ, във вр. с чл.128 от
КТ за сумата от 3 621,90лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.07.2020г. до 15.02.2021г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 224 ал.1 от КТ *** ЕИК **********, адрес
*** да ЗАПЛАТИ в полза на Д. СТ. Г. с ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 306,60лв., представляваща обезщетение за 10 дни неизползван платен
годишен отпуск, полагащ се за периода от 01.01.2020г. до 01.07.2020г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 06.07.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълният му размер от 705,19лв. и за периода от
01.07.2020г. до 15.02.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. СТ. Г. с ЕГН ********** против *** ***
с ЕИК ********** ИСК с правно основание чл.74 от ЗЗД за сумата от
906,42лв., представляваща платени от работника вместо работодателя
осигурителни вноски, дължими за периода от 01.07.2020г. до 15.02.2021г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Земеделски производител
***, ЕИК ********** да ЗАПЛАТИ в полза на Д. СТ. Г. с ЕГН **********,
сумата от 11,20лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, ЕИК **********, адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски районен съд държавна такса върху
уважения иск по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 50 лв. и разноски за вещо лице
съразмерно уважената част от исковете в размер на 5,40 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12