Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното
заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 3386 по описа за 2020г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от П.В.С. против П.на Р.Б.обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ за сумата 52 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 1800лв.-обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.04.2015г. до изплащането.
Твърденията на ищеца са за образувано
против него наказателно производство през 2011г. с повдигнато на 30.06.2011г. обвинение в престъпление по чл.346, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 НК, впоследствие с постановление от
02.09.2011г. променено в обвинение за престъпление от общ характер по чл.195,
ал.1, т.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. На досъдебното
производство му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“,
която търпял в периода 09.08.2011г.-30.12.2011г. С влязла в сила на
20.04.2015г. присъда по НОХД № 823/2012г. по описа на СРС, 111 състав, бил
признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение. Твърди като
последица от незаконното обвинение да е претърпял неимуществени вреди-бил подтиснат, тревожен и унизен от
това да бъде смятан за престъпник и осъден на затвор; маргинализиран за обществото
човек, незачитащ правото на собственост; с накърнени чест, достойнство и
третиран от близки като „автоджамбазин“; бил напрегнат от възможния изход на делото, а неговата
разгласа попречила да постъпи на работа; поради предходно осъждане с отложено
по чл.66, ал.1 НК наказание допълнително изпитвал страх, че ще трябва да
изтърпи и него; чувствал се вечния заподозрян.
Твърди също да е направил разходи за заплащане
на адвокатско възнаграждение в досъдебното производство и съдебното производство
по наказателното дело, които съставляват имуществени вреди. Репарирането на неимуществените и
имуществени вреди претендира заплащането на обезщетения в посочения в исковата
молба размер.
Ответникът счита, че не е налице
основание за ангажиране отговорността на държавата, оспорва ищецът да е
претърпял неимуществени и имуществени вреди поради незаконно обвинение, както и
излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди. Релевира възражение за погасяване по давност на вземането за законна
лихва.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото, намира следното:
Отговорността на държавата за вреди причинени на
граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на нейни органи е
деликтна и се реализира по реда на ЗОДОВ при наличието на изчерпателно
посочените в него хипотези. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или деянието не съставлява престъпление.
От фактическа страна не е спорно, а и от
доказателствата се установява образувано на 18.05.2011г. ДП № 1347/2011 по
описа на 05 РУП-СДВР, пр.пр.№ 17096/2012г. на СРП, по което с постановление от
30.06.2011г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че в периода
17.05.2011г.-03.06.2011г. в гр.София,
при условията на продължавано престъпление и в съучастие с Л.А.А.,
противозаконно отнел две чужди моторни превозни средства от владението на трети
лица, без тяхно съгласие с намерение да ги ползва, съставляващо престъпление по
чл.346, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и ал.1 НК. На същата дата било
образувано и друго ДП № 1494/2011г. по описа на 05 РУП-СДВР, което с
постановление на прокурор при СРП било обединено с първото.
Впоследствие с постановление от 02.09.2011г.
обвинението срещу него било за същото деяние, но при квалификация на
престъплението кражба по чл.195, ал.1, т.2 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 НК.
На досъдебното производство с постановление на прокурор
при СРП бил задържан на 30.06.2011г. за срок от 72 часа с внесено в СРС искане
за налагане мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от
27.07.2011г. по образуваното ЧНД № 14035/2011г. на СРС, 10 състав, искането на
прокурора е било отхвърлено, но отменено с определение от 09.08.2011г. по ВЧНД
№ 3661/2011г. на СГС и от тази дата бил задържан по стража. Мярката му за
неотклонение била отменена на 30.12.2011г. с определение по ЧНД № 24520/2011г.
на СРС, 23 състав, и заменена с парична гаранция.
СРП внесла обвинителен акт срещу ищеца и Л.А.с образувано НОХД № 23360/2011г. на СРС, 111
състав, прекратено с разпореждане от 21.12.2011г. и делото върнато на прокурора
за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
СРП отново внесла обвинителен акт на 16.01.2012г. с
образувано НОХД № 823/2012г. по описа на СРС, 111състав. По него са били проведени 9 съдебни заседания,
на които ищецът се е явявал лично.
С присъда
постановена на 19.06.2014г. по НОХД № 823/2012г. на СРС, ищецът и другият
обвиняем са признати за невиновни в извършването на престъплението и оправдани
по повдигнатото им обвинение. По протест на прокурора е образувано ВНОХД №
1582/2015г. на СГС, по което с решение от 30.04.2015г. присъдата на
първоинстанционния съд е потвърдена. Същата е влязла в сила на 30.04.2015г.
При горното е налице основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предпоставящо възникване отговорността на държавата в лицето наП.на Р.Б.за
обезвреда причинените на ищеца вреди.
Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна
и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали се дължат на виновното поведение на длъжностно
лице.
Обезщетението за неимуществени вреди
се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Общите
насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г., но при
определяне размера съдът следва да съобрази и редица други обстоятелства,
предвид естеството на източника на увреждането и възможните вредни последици от
него, като тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на воденото
наказателно производство; упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка
за процесуална принуда; личността на увредения, положението му в обществото,
как и дали са настъпили промени в отношенията със семейството, близкото
обкръжение и/или професионалната среда и др., които имат значение за
съразмерността на обезщетението с претърпените вреди.
Ищецът е бил обвинен в извършването
на престъпление от общ характер, за което е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до десет години и е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Спрямо
него е била взета мярка за процесуална принуда „задържане под стража“, търпяна
за времето от 09.08.2011г. до 30.12.2011г., т.е. около четири месеца и половина,
в който период е бил лишен от правото на свободно придвижване.
Наказателното производство в
неговата досъдебна и съдебна фаза е продължило около четири години, който срок
е в рамките на разумния.
От приложената справка за съдимост се
установява, че с одобрено споразумение от 15.04.2010г., с характер на влязла в
сила присъда, по НОХД № 1468/2010г. на СРС ищецът е осъждан за извършени през
2007г. престъпления по чл.215 НК, по чл.309 НК и по чл.345 НК на две години
лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 НК с четири години
изпитателен срок. От същата е видно, че
по време на процесното наказателно производство срещу него е имало и друго НОХД
№ 8050/2012г. по описа на СРС, по което също въз основа одобрено споразумение
от 17.08.2017г. осъден за извършено през
2011г. престъпление кражба на лек автомобил с наложено ефективно наказание 11
месеца лишаване от свобода с приспадане срока на задържане под стража и домашен
арест в периода 07.02.2012г.-19.10.2012г. Имал е и трета ефективна присъда по
НОХД № 612/2015г. на СРС, влязла в сила на 12.01.2017г., за извършено през
2010г. престъпление по чл.346 НК за противозаконно отнемане на лек автомобил с
наложено наказание 1 година лишаване от свобода. С нея е приведено в изпълнение
наказанието по НОХД № 1468/2010г. на СРС.
Видно от представената справка от
НАП от 09.02.2011г. ищецът има сключен трудов договор с „К.Д.**“ ООД, данни за
прекратяването на който липсват; от 03.06.2019г. сключен трудово договор с „Т.Т.2000“
ЕООД, прекратен на 05.09.2019г., а от 20.03.2020г. работи по трудов договор в „Д.“
ЕООД.
По делото е разпитан св. Г.В., който
е бил защитник на ищеца по наказателното дело в съда. В показанията си сочи, че
ищецът бил напрегнат и притеснен от повдигнатото обвинение и изхода на делото,
разтревожен за детето си, родено докато е бил задържан под стража и имало здравословни
проблеми. Преди това работил в
ресторанта на бащата на жената, с която живее на съпружески начала. Заради
повдигнатото обвинение тя го напуснала заедно с детето, от което много страдал.
Споделял, че не работи и няма средства да помогне за лечението на детето,
защото никой не искал да го вземе на работа поради воденото против него
наказателно производство и по тази причина няколко години бил безработен. Споделял
още, че роднини и приятели се отдръпнали от него.
Свидетелят Д.Д.знае, че ищецът има
неприятности със закона и постоянно му е на свиждания по някакви дела. Знае за
делото, по което е бил оправдан, както и за задържането му под стража. При
посещенията си в ареста тогава не изглеждал добре, отслабнал много, чувствал се
зле от това, че детето му се е родило докато е задържан, не може да се грижи за
него и да му помогне поради здравословните проблеми. Доскоро не можел да си
намери работа, защото в района се разчуло, че е автокрадец и не искали да го
наемат. Неведнъж след делото бил привикван за разпити в полицията, поради което
и към момента изпитвал негативни изживявания. Роднини и приятели не искали да
контактуват с него. Преди делото работел в ресторанта на бащата на жената, с
която живеел и успявал да осигурява издръжка за семейството си, но после това
се променило. След като излязъл от ареста жена му го обвинила, че е виновен за
липсата на средства и го напуснала заедно с детето.
При горното съдът намира ищецът да е
претърпял неимуществени вреди.
Престъплението, за което е било водено наказателното
производство с повдигане на обвинение и предвидената наказуемост от житейска
гледна точка са достатъчни за негативни психически изживявания като
безпокойство, напрегнатост, несигурност от изхода му, ограничения и смущения в
социалното общуване, чувство за накърняване доброто име, честта и достойнството,
които душевни болки и страдания са в рамките на обичайните за лице подведено
под наказателна отговорност. Заявените с исковата молба морални вреди са от
посоченото естество и са доказани. Но интензитетът на тези страдания не може да
бъде приет за завишен, тъй като по делото се установи, че както преди, така и
след процесното наказателно производство ищецът е бил осъждан за престъпления
от общ характер за деяния извършени по време близко до това, за което му е било
повдигнато обвинение и впоследствие оправдан. Осъжданията са от значение за
преценката размера на дължимото обезщетение, тъй като е несъмнено, че
негативните изживявания свързани с обвинението по процесното дело са се
отразили в значително по-малка степен в
сравнение с лице, което не е било обект на наказателно преследване.
Твърдението за засилен страх, че при
евентуално осъждане по това дело ще изтърпи и предходно наложено наказание се
опровергава от данните, според които паралелно с него е било висящо и друго
НОХД № 8050/2012г. по описа на СРС, по което, макар и по-късно, е осъден за
сходно престъпление на ефективно наказание лишаване от свобода. По това
производство е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, взета непосредствено
след отмяната на същата мярка по процесното досъдебно производство и зачетена
като изтърпяно наказание. Наред с това, отложеното наказание по първото по
време осъждане от 2010г. е било приведено в изпълнение с последваща влязла в
сила присъда по НОХД № 612/2015г. на СРС. Следователно негативните изживявания
и тяхната интензивност не се дължат единствено на наказателното производство,
по което е оправдан, а имат и друг източник.
Безспорно са накърнени доброто име и
достойнството му, но следва да се отчете, че по делото не се установи незаконното
обвинение да е било достояние на голям кръг от лица, освен близкото обкръжение.
Твърдението да се е „разчуло“ в селото, в което живее и свързването на името му
с престъпна дейност не е последица от разгласяване на конкретния случай чрез
медии или по друг общодостъпен начин отП.или органите по разследването, а от знанието
на местната общност, че срещу него се водят няколко наказателни дела за сходни престъпления.
В тази връзка показанията на разпитания св.Дончев не доказват личността и психо-емоционалното
състояние на ищеца да са били съществено засегнати през време на наказателното
производство, а и с оглед останалите данни съдът ги намира за силно преувеличени.
Изнесеното да е бил особено разтревожен за детето си, което се родило през
време на задържането под стража,
притесненията за здравословното му състояние и разрива в отношенията с жената,
с която е живял на съпружески начала не може да обуслови друг извод, доколкото ищецът
не е навел подобни обстоятелства в исковата молба и те не са част от предмета
на иска.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля в частта, в която сочи, че ищецът не могъл да си намери работа и
няколко години бил безработен, защото поради воденото наказателно дело никой не
искал да го наеме. Видно от справката на НАП няма данни сключеният трудов
договор през 2011г. да е бил прекратен, а според показанията му ресторантът, в
който работел по него е фалирал. Няма данни в потвърждение на показанията през
време на наказателното производство да е
правил постъпки за работа, но да му е било отказвано, още по-малко по причина
повдигнатото по него обвинение.
При съобразяване изложеното и след
като взе предвид продължителността на наказателното производство, тежестта на
повдигнатото обвинение, търпяната мярка за процесуална принуда, неблагоприятните
последици за личността на ищеца и засягането на доброто име, честта и
достойнството му в границите на обичайното съдът приема за съответен на
претърпените вреди и справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението
от 4000лв., до който предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
следва да се уважи.
Върху
така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва от деня на влизане
в сила на оправдателната присъда-30.04.2015г.
Възражението
за погасяване по давност на вземането за законна лихва е частично основателно.
Съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и други периодични
плащания се погасяват с изтичането на три годишна давност, считано от
настъпване на изискуемостта. Исковата молба е подадена на 18.03.2020г. и в
приложение на тази норма законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди е погасена по давност за периода 30.04.2015г.- 18.03.2017г. Предвид това
върху обезщетението следва да се присъди такава от 18.03.2017г. до изплащането.
По отношение иска за имуществени
вреди:
Отговорността на държавата по чл.4 ЗОДОВ обхваща и причинените имуществени вреди, които също са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тези вреди могат да се изразяват в
претърпяна загуба или пропусната полза.
Съгласно ТР № 1/11.12.2018г. по тълк.д.№
1/2017г. ОСГК на ВКС платените възнаграждения за адвокатска защита в хипотезите
на чл.2 ЗОДОВ са пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на
чл.4 ЗОДОВ, макар и да не е задължителна, тъй като разходите по ангажирането на
адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерното
обвинение.
Ищецът е представил договор за
правна защита и съдействие /стр.57/ за процесуално представителство от адвокат
на досъдебното производство, по който е уговорено възнаграждение от 1000лв., и
договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство по НОХД №
823/2012г. на СРС с уговорено възнаграждение от 800лв. /стр.58/. Договорите не
съдържат отбелязване адвокатските възнаграждения да са били платени, в която
част биха имали значението на разписки, както и не са представени други
документи, удостоверяващи факта на плащането. При липсата на доказателства за
извършен разход във връзка с незаконното обвинение не може да се направи извод
за претърпяна имуществена вреда, поради което този иск за сумата от 1800лв.
подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по делото за платена държавна такса от 10лв. и издаване на
съдебно удостоверение от 5лв., пропорционално на уважената част от исковете в
размер от 1.12лв. Ищецът е представляван от адвокат безплатно при условията на
чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния
представител адв. Т.М.-САК следва да се присъди възнаграждение от 159.41лв.
съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. ********,
да заплати на П.В.С., ЕГН **********,***, над партер, сумата от 4 000лв. на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 823/2012г. по описа на СРС, ведно
със законната лихва от 18.03.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 52 000лв.; иска за имуществени вреди от 1800лв.,
изразяващи се в разходи за платено за защита в наказателното производство
адвокатско възнаграждение, и искането за законна лихва за периода 30.04.2015г.
- 18.03.2017г.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр.София, да заплати на П.В.С., ЕГН **********, разноски по делото на
основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ от 1.12лв.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, да заплати на
адв. Т.М.-САК с адрес ***, над партер, адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 159.41лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: