РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Враца, 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 06.02.2020г., през
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 831 по
описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.172
ал.5 от ЗДвП.
Производството по делото е
образувано въз основа на жалба, предявена от С.Г.В. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №19-0967-000573/26.10.2019г.
, издадена от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Враца, с която му е
наложена ПАМ по чл.171, т.2А б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС л.а. „Пежо 206“ с рег.№*
за срок от осем месеца.
В жалбата
се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта, тъй като административният орган не я е мотивирал, не е отчел обстоятелството,
че автомобилът е управляван от друго лице, за което той не е знаел, че е с
отнето СУМПС поради неплатени глоби. Изтъква се също, че правната квалификация
на нарушението, извършено от санкционираното лице, е неточна, тъй като не
отговаря на описаното изпълнително
деяние. Иска се отмяната на заповедта заедно с всички произтичащи от това
законни последици.
Ответникът, Началник група в Сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Враца , не е изразил становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган
преписка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена срещу
подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в
качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху оспорената
заповед, същата е
получена от адресата на 05.11.2019г., а жалбата против нея е подадена на 18.11.2019г. чрез налагащия мярката орган.
Всичко това прави жалбата ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата се
явява частично основателна по следните съображения.
От приложените към административната преписка доказателства
е видно, че на 26.10.2019г. на лицето И. В.,
е съставен АУАН №115770 затова,
че на същата дата около 07.35часа , в
гр.В. на ул.“Р. Л.“ до №* управлява собствения на жалбодателя автомобил „Пежо 206“ с рег.№* , без да притежава свидетелство за
управление на МПС /иззето/отнето поради неплатени глоби/, определено като нарушение
на чл.150 от ЗДвП. Въз основа на така
съставения акт на същата дата ответникът е издал оспорената в
настоящето производство Заповед
за прилагане на ПАМ №19-0967-000573 , с която на
основание чл. 22 ЗАНН по отношение на жалбодателя
е
приложена ПАМ по чл.171, т.2А б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на притежаваното
от него МПС, описано по-горе, за срок от осем месеца. Собствеността върху превозното
средство, чиято регистрация е прекратена, не се оспорва и се доказва от
приложената справка за регистрирани
собственици. От приетата като доказателство справка за нарушител водач е видно, че СУМПС
на санкционираното лице В. е отнето на
01.10.2019г. Жалбодателят не спори, че е предоставил собствения си автомобил
на В., но възразява, че не е знаел за отнетото свидетелство за
правоуправление, поради което не е имал
умисъл за предоставяне управлението на автомобила си на лице, което би го управлявало в нарушение на
закона.
Правомощието на Началника на група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Враца да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171
т.2А от ЗДвП произтича от т.1.3 на Заповед №369з-1400/02.08.2018г. на Директора на ОД на МВР – Враца, във вр. със
Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, копия от
които са приложени по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член може да обяви нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото
производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му
правомощия. Съгласно чл.172,
ал.1 ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 2А от
същия закон се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях лица. В хода на
настоящото производство е представена Заповед №369з-1400/02.08.2018г. на Директора
на ОД на МВР – Враца, издадена от него в качеството му на ръководител на
структура, определена да осъществява контрол, с която са възложени правомощия
за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочени длъжностни
лица, от която безспорно се установява, че издателят на процесния
административен акт е от кръга на оправомощените лица. Спазена е формата при
издаването му, като актът съдържа всички изискуеми реквизити. Така изложеното
не дава основание актът да се приема за нищожен. Заповедта е мотивирана
съобразно изискванията на чл.172, ал.1 ЗДвП, доколкото в текста й фигурира
позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо възприетото от
органа материалноправно основание за
прилагане на мярката, а също така е посочено, че тежестта на принудителната
мярка се определя с оглед тежестта на
извършеното нарушение. С оглед на това съдът намира, че не са налице нарушения
на чл.59 АПК. Цитирани са приложимите законови разпоредби. Не е налице и нарушение на административнопроизводствените
правила. Възражението на жалбодателя, че
правната квалификация на нарушението в приложения АУАН е неточна, би било
предмет на разглеждане в административнонаказателното производство. В
настоящето производство безспорно е установено, че автомобилът на жалбодателя е управляван от лице, чието СУМПС
е било отнето, което е достатъчно условие
да се приеме, че е налице едно от
обстоятелствата, визирани в чл.171 т.от ЗДвП.
Оспорената заповед се явява и материално законосъобразна.
Със същата по отношение на собственик на МПС е приложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2А б.“а“ от ЗДвП. Една от хипотезите в този текст, в
редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед, предвижда временно
прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от
лице, за което са налице обстоятелствата по чл.171 т.2А б.“а“ от ЗДвП. Следователно, адресат на приложената
ПАМ е собственикът на управляваното МПС, както когато той лично го управлява,
така и когато автомобилът му е управляван от друго лице при наличие на горните
обстоятелства. Няма спор, че на посочената по-горе дата автомобилът на
жалбодателя е управляван от лице, чието
свидетелство за правоуправление е било отнето. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган
само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия
собственик, което в настоящия случай е сторено. Приложимата разпоредба не обвързва мярката с установяване на вина на
собственика, поради което е без правно значение обстоятелството дали жалбодателят е предоставил управлението
на автомобила си лично, дали това е
направено от друго лице и дали той е знаел за това. Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП е императивна и задължава органа при
наличие на някоя от изброените в нея хипотези да приложи съответната ПАМ.
Административният орган не разполага с право на преценка дали да приложи или не
предвидената мярка, преценка може да направи само по отношение на срока за прилагането й. В
случая съдът намира, че срокът на наложената принудителна мярка, е завишен, тъй като за постигане на целите на закона и осъществяване на превенцията
да не бъдат извършвани други
нарушения, свързани с управление на МПС, от
жалбодателя или друго лице, е достатъчно да бъде наложена ПАМ в размер
на предвидения законов минимум. По тези съображения оспорената заповед следва да бъде изменена,
като наложената с нея ПАМ бъде намалена
от една година на 6/шест/ месеца.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ №19-0967-000573/26.10.2019г.
, издадена от Началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР Враца , с
която на С.Г.В. *** е наложена ПАМ по чл.171, т.2А б.а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на ППС л.а „“Пежо 206“ с рег.№* за срок
от осем месеца, като намалява срока
на ПАМ на 6/шест/ месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
АДМ.СЪДИЯ: