Р Е Ш Е Н И Е
№…………
19.12.2018 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ две
хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ мл.с. СИЛВИЯ ИВАНОВА
Секретар: ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА
Прокурор: ……………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 853 по описа за 2018
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 149/18.10.2018 г., Районен съд –
гр. Н.по гр. дело № 567/2018 г. по описа на същия съд е настанил на основание чл. 28, вр. чл. 26 от Закона за
закрила на детето, детето М.Й.Е. с ЕГН: **********с родители: М.М.П. с ЕГН: **********
и Й.Б.Е. с ЕГН: **********, в утвърдено професионално семейство на А.И.И. и Т.Д.И.
– двамата с постоянен и настоящ адрес:***0, ЗА СРОК до промяна
на обстоятелствата довели до предприемане на мярката за закрила.
Срещу така
постановеното решение на Районен съд – гр. Плевен е постъпила въззивна жалба от
биологичните родители на детето Й.Б. Е. и М.М.П. и двамата от с.Б., чрез адв. Л.А.-
М. ***. В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, поради постановяване на същото в нарушение на
процесуалните правила и непълнота на доказателствата. Твърди, че при
разглеждането на делото не са спазени императивни разпоредби на ЗЗДт, като е
нарушено правото на детето да бъде изслушано в производството, което засяга
неговите интереси и права и мнението му да бъде зачетено при решаването на
въпроса относно предприеманите мерки за закрила. Счита за необоснован изводът
на съда, че е налице риск за детето ако не бъде прекратена мярката за закрила,
чрез настаняването му да живее при приемно семейство, както и относно наличието
на необходимост от промяна на настаняването. Заявяват, че от постановяването на
тази мярка по административен ред, а и след съдебното решение са настъпили промени
в обстоятелствата, които са обсъждани от РС-Никопол. Бащата е започнал работа.
Майката отново живее с него на съпружески начала в едно домакинство. Има
възможност за отглеждане на детето, като среда и средства за неговата издръжка.
Моли решението да бъде отменено, като се отхвърли искането за настаняването на
детето в професионално приемно семейство.
ДСП Н. изразява становище за основателност на жалбата. В
съдебно заседание представят доказателства за изготвени нови социални доклади
от закрила на детето гр.П. и гр.Н., както и заповед, с която е прекратено по
административен ред настаняването на детето в приемно семейство. Представителят
заявява, че детето фактически е предадено и към момента на заседанието се
отглежда от биологичните си родители – жалбоподателите, тъй като са отпаднали
основанията за настаняване.
Особения представител на детето Н.Д. – адв. И.Т. изразява становище за основателност на
жалбата и моли за отмяна на решението на НРС, като счита, че настъпилата по
силата на административната заповед реинтеграция в семейна среда, след
постановяване на решението е в интерес на детето.
Заинтересованите страни А.И.И. и Т.Д.И. изразяват становище за основателност на жалбата.
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
За да постанови атакуваното решение НРС е приел, че са налице предпоставките по чл.25 т.2 от ЗЗД и че биологичните родители на детето М. – въззивниците Й.Б. Е. и М.М.П. без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. В този аспект са били и събраните по делото към момента на приключване на съдебното следствие доказателства.
След постановяване на решението обаче очевидно е настъпило изменение в обстоятелствата.
Видно е от представените от ДСП-Н. – ищец в производството доказателства - Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., доклад на Община – С., Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Н. и Заповед за прекратяване на настаняването, че са отпаднали основанията по чл.25 т.2 от ЗЗД. Видно е, че родителите са се събрали да живеят отново заедно. Майката е заявила желание да полага грижи за детето. Бащата е започнал работа в голяма търговска верига по трудов договор, надлежно регистриран и в НАП, което се установява и от изисканата справка от НАП-П. и от представените от жалбоподателя доказателства – трудов договор и копие от трудова книжка.
В социалния доклад изготвен от ДСП Първомай се установява, че биологичните родители разполагат с жилище, което да задоволи нуждите на детето, между родители и дете е налице емоционална близост, стабилна семейна среда и възможност за социални контакти в общността, имат и финансова възможност за го отглеждат и издържат предвид новата работа на бащата, поради е предложено детето да се отглежда в семейна среда.
Сходни са и изводите в доклада на ДСП-Никопол, като в заключение същият е предложил прекратяване на настаняването в приемно семейство.
От доклада на ЦОП С. за оценка възможностите за реинтеграция е видно, че за детето са осигурени всички необходими условия, в това число жилищни, семейна среда, доходи, подкрепяща среда и родителски капацитет, което е дало основание да се препоръча реинтеграция на детето М.Й. Е. в семейството на родителите си Й.Б. Е.и М.М.П..
На основание на тези доклади е издадена и представена по делото Заповед № ЗД/Д-ЕН-Н-034/12.12.2018г. на Директора на ДСП-Никопол, с която е прекратено настаняването на утвърдено професионално семейство на А.И.И. и Т.Д.И.. В същност с тази в.заповед детето вече е фактически върнато в биологичното си семейство и се отглежда от него към датата на съдебното заседание във въззивната инстанция.
При тези данни, съдът счита, че към настоящия момент, с оглед представените доказателства, които изясняват нови обстоятелства след постановяване на съдебното решение вече са отпаднали предпоставките по чл.25 т.2 от ЗЗДт и поради това и направеното от ДСП-Н.искане за настаняване на утвърдено професионално семейство на А.И.И. и Т.Д.И. е неоснователно.
Както правилно е отбелязал и РС-Н. хипотезата на чл.25 т.3 от ЗЗДт не е била налична и пред него, независимо, че е посочена, като основание на иска.
Ето защо решението на РС-Н. следва да се отмени /макар и да е правилно към момента на постановяването си/ и вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли като неоснователно искането на ДСП-Н. по чл.28 от ЗЗДт.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на осн.чл.271 от ГПК Решение № 149/18.10.2018 г., на Районен съд – гр. Н., постановено по гр. дело № 567/2018 г. по описа на същия съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл.28 ал.1 вр.
с чл.25 ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДт иск от АСП
- Дирекция “Социално подпомагане” гр.Н.против Й.Б. Е.и М.М.П. и двамата от с.Б.,
чрез адв. Л.А.- М. *** за настаняване на детето М.Й. Е. ********** в утвърденото
професионално семейство на А.И.И. и Т.Д.И. *** ЗА СРОК до промяна на
обстоятелствата довели до предприемане на мярката за закрила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл.28 ал.6 от ЗЗДт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :