Р Е Ш Е Н И Е
№571
10.07.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1171 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл., във вр. с чл.144 от ДОПК.
Образувано е по жалба на М.С.Г. ***, против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) №АУ001491/01.11.2022 г., издаден от Старши инспектор – орган по приходите в Дирекция „Финансово-счетоводни дейности”, отдел „Приходи” на Община ***, потвърден с Решение №ПР-10-2579#1/23.11.2022 г. на Началник отдел „Приходи” на Община ***.
Жалбоподателката твърди, че не била съгласна с размера на данъчните й задължения за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., определени с обжалвания АУЗД, и потвърдени с последвалото Решение. Сочи, че и в АУЗД, и в Решението, верен бил само периодът, а размерът на главницата ДНИ била изчислена погрешно. Жалбоподателката цитира част от съдържанието на писмо ПР-10-503#1/07.03.2022 г. на старши инспектор С.. Сочи, че датата на подадената от нея декларация с вх.№50100 била от 1998 г. и тя била единствена за апартамент 2. От 1998 г. до момента нямало настъпили промени във факти и обстоятелства, касаещи размера на ДНИ и ТБО. Не давало отговор за причината за увеличените й задължения и последвалото Решение, въпреки, че това бил единственият довод в жалбата й срещу АУЗД. Считала, че отдел „Приходи“ не можел да анализира фактите, и за това ги игнорирал. Съпругът на жалбоподателката Г. Г. бил собственик на ½ ид.ч. от ап.2 и на 1/1 от ап.4. Жалбоподателката прилагала приходни квитанции за ДНИ за ап.2 и ап.4 и сочи, че имало „нещо гнило“, тъй като излизало, че за ап.2 с конструкция М3 били заплащали по-малко, отколкото за ап.4 с конструкция М1. Считала, че не дължи лихвата за ДНИ и ТБО, тъй като ако не й били променени „правилно изчислените ДНИ и ТБО“, тя щяла да се издължи отдавна с 5% отстъпка. Знаела за размера на данъчните си задължения още през месец февруари при опит да ги плати в касовия салон на отдел „Приходи“, с което доказвала, че е надлежен данъкоплатец. От месец март водели със съпруга си борба/кореспонденция с отдел „Приходи“ относно завишените им данъчни задължения за 2022 г. и никъде не твърдяла, че е против плащането им. Недопустимо било още при неизтекъл срок за принудително плащане, Началникът на отдел „Приходи“ да я заплашва със съдия изпълнител. По препоръка в Определение №760/06.10.2022 г. на ХАС жалбоподателката със съпруга й поискали с ПР-10-2357/19.10.2022 г. да им бъдат издадени актове за установяване на задължения по смисъла на чл.107, ал.3 от ДОПК, за да защитят правата си чрез обжалване по административен и съдебен ред. Считала, че с изложеното доказала некомпетентността на отдел „Приходи“.
Претендира обжалваният АУЗД и потвърждаващото го Решение да бъдат отменени и съдът да разгледа спора по същество, като отхвърли определените в тях данъчни задължения като неверни и недоказани.
Към жалбата
прилага (л.22-25) Приходни квитанции за заплатени от Г.И.Г.данък върху
недвижими имоти и такса битови отпадъци, включително за ап:2 – от 20.02.2000
г., от 17.03.2003 г., от 23.03.2009 г. и от 09.03.2021 г. Подробни възражения,
изчисления и сравнения жалбоподателката развива допълнително и в писмено
становище вх.№417/17.01.2023 г. (л.28-30).
В първото по делото съдебно заседание (л.96-97) жалбоподателката уточнява твърденията си, като заявява, че е проверила математическите изчисления в оспорения акт и те били аритметично коректно изчислени за конструкция М3, включително не поддържа твърдението си, че за 2022 г. не й е начислено 50%-ното намаление за основно жилище, но в действителност конструкцията на сградата не била М3, а М1.
Ответникът, Началник
отдел „Приходи” на Община ***, в депозиран писмен отговор на жалбата (л.81-85) и лично в
съдебно заседание, излага подробни съображения за неоснователност на
оспорването и за законосъобразност на АУЗД.
Във връзка с възраженията в жалбата за изчисляване на ДНИ и ТБО за 2022 г. в размери, различни от предходните години, при липса на настъпили промени във фактите и обстоятелствата, касаещи тези размери от датата на подаване на единствената данъчна декларация за ап.2 до момента, в писмения отговор се сочи, че макар в декларацията видът на конструкцията да е бил посочен от декларатора М3, до 31.12.2021 г. в програмния продукт е била въведена конструкция М1, която е с по-нисък коефициент, и това довело и до по-ниска данъчна оценка на имота, и съответно начисляване и плащане на по-ниски ДНИ и ТБО за предходните години. Сочи се, че при извършване на проверка относно декларираните обстоятелства по декларации и въведени данни в програмния продукт: квадратура на съответните жилищни имоти, вида на конструкциите и съответната зона, в която попада имотът, на всички жилищни имоти, находящи се на ул. ***, се установило несъответствие на конструкцията на този имот и същата била коригирана, считано от 01.01.2022 г. Това твърдение се поддържа от ответника и в съдебно заседание.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
М.С.Г. *** е подала в Данъчна служба *** Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл.26 от ЗМДТ, с вх.№50100/06.02.1998 г. (л.62-71), с която е декларирала собствеността си върху недвижим имот (пореден №1) от вид сграда, с точен адрес гр.*** В приложение №1 към Данъчната декларация е направено – чрез зачертаване на относимите отговори, общо описание на имота, като собственици са посочени М.С.Г. и Г.И.Г., на основание Нотариален акт №139, том II, дело 826/87 от 29.10.1987 г., които не са собственици на земята и на сградата, построена върху държавен или общински парцел. Сградата е описана като жилищна – жилищен блок, на 3 етажа, в т.ч. 3 надземни, без асансьор. В Част II, Таблица 3 от Данъчната декларация е попълнен, че обектът „жилище – апартамент“ е с година на построяване 1963 г., I етаж, без стопанска цел, РЗ на обекта – 86 кв.м., мазе 12 кв.м., таван 12 кв.м, РЗП – 110 кв.м., в Таблица 4 са вписани по ½ идеална част по документа за собственост за всеки собственик, и е попълнено, че и за двамата собственици жилището е основно. В Таблица 3 (продължение), чрез зачертаване на относимите отговори, са попълнени данни за конструкцията и техническата инфраструктура на обекта. За конструкция на обекта е посочена тази в колона 15 – М3, обяснена в карето над таблицата като „М3 – масивни монолитни (със стоманобетонни елементи, ЕПК, пакетоповдигани плочи, скелетно-рамкови, скелетно-безгредови, специални и др.)
На всички страници от Данъчната декларация е положен подпис на декларатора, като информацията относно кадастрален номер, квартал, одобрен план, характеристики на населеното място и разположение на имота спрямо строителните граници на населеното място е попълнена служебно в общинската администрация, от подписано длъжностно лице на 06.02.1998 г.
От Н-к отдел „УТКР“ Община ***, е било издадено Удостоверение №381/24.10.2014 г. (л.72), по искане с рег.индекс: ВътрП-3886/20.10.2014 г., с което Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“ при Община *** удостоверява следното: сградите на ул.„***, с административни адреси: ул.„ ***“, изброени номера, включително 9, са с конструкция „масивна монолитна, със ст.бетонови елементи“. Удостоверението е адресирано за отдел „Приходи“ Община ***, където е регистрирано под регистрационен индекс: ПР-10-2832#1/28.10.2014 г.
От Г. и М. Г. до Началник отдел „Приходи“ в Община *** е било подадено Заявление (л.52) регистрационен индекс: ПР-10-503/24.02.2022 г., с което искат да им бъдат предоставени копия от всички декларации по чл.14 за ап.2 и ап.4 от 1998 г. до 2021 г. и други документи, във връзка с констатация за допусната техническа грешка в конструкцията на ап.4, който се намира над ап.2, и от м.ноември 2021 г. е еднолична собственост на Г.Г..
В отговор им е било изпратено писмо Регистрационен индекс: ПР-10-503#1/07.03.2022 г. (л.53-54) от Началник отдел „Приходи“ в Община ***, с подробни обяснения относно определянето на данъчната оценка на имота – апартамент 4, деклариран с подадена на 08.11.2002 г. Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с отбелязана конструкция М1, и с коригираща декларация номер ДК14002995 от Г.И.Г.с конструкция М3. Писмото е получено от Г.Г. на 10.03.2022 г. (л.55).
Последвала е нова кореспонденция, като до Началника на Отдел „Приходи“ е изпратено писмо от Г. и М. Г. Регистрационен индекс: ПР-10-503#2/23.03.2022 г. (л.56-58) и Заявление Регистрационен индекс: ПР-10-503#3/11.04.2022 г. (л.53-54) и в отговор е получено (л.61) писмо Регистрационен индекс: ПР-10-503#4/21.04.2022 г. (л.60).
На съда е служебно известно, че Г.И.Г.е обжалвал пред Административен съд – Хасково Удостоверение №381/24.10.2014 г., издадено от Началник отдел „УТКР“ при Община ***, и с влязло в сила на 19.10.2022 г. Определение №760/06.10.2022 г. по адм.дело №481/2022 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима, и е прекратил производството по делото. В мотивите на съдебното определение е посочено, че от една страна разпоредбата на чл.95, ал.2 от ДОПК не допуска оспорване по съдебен ред на съдържанието на документ, а от друга – че чрез оспорване на удостоверението (с твърдения за вид на конструкцията М1, вместо М3) жалбоподателят не би могъл да защити претенцията си за неправилно определени задължения за ДНИ и ТБО, тъй като установяването на местните данъци и такси се извършва по реда на ДОПК.
Под Регистрационен индекс: ПР-10-2357/19.10.2022 г. до Началник отдел „Приходи“ в Община *** е било подадено Искане (л.7) от Г. и М. ***, в което твърдят, че основното им жилище е апартамент 2, ет.1 на ул.„***, а апартамент 4, ет.2 на същия адрес е придобито по наследство от Г.Г. през 2021 г. Твърдят, че за 2022 г. данъчните им задължения са в по-висок размер и за двата апартамента и искат да им бъдат издадени актове за установяване на задължения по смисъла на чл.107, ал.3 от ДОПК, за да защитят правата си чрез обжалването им по съдебен ред.
С Акт за установяване на задължение по декларации №АУ001491/01.11.2022 г. (л.40-41), издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1, 2, 3 и чл.9б от ЗМДТ, О.Б. С., на длъжност Старши инспектор – орган по приходите в Дирекция „Финансово-счетоводни дейности”, отдел „Приходи”, Община ***, при установяване на задължения за Данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и Такса за битови отпадъци (ТБО) на задълженото лице М.С.Г., за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. и оставащите непогасени такива в законовите срокове, по подадена Данъчна декларация с вх.№50100/06.02.1998 г., за ап.2, е направила констатации за изискуеми и неплатени в законоустановените срокове съгласно ЗМДТ задължения, които е посочила в табличен вид, съответно:
- ДНИ за 2022 г. – размер на задълженията и сума за внасяне главница – 13,09 лв., лихва – 0,23 лв.;
- ТБО – размер на задълженията и сума за внасяне главница – 72,00 лв., лихва – 1,25 лв.,
или всичко установени вземания в размер общо на 86,57 лв. главници и лихви за просрочие към тях, изчислени към 01.11.2022 г.
Видно от разписката към него (л.42), АУЗД №АУ001491/01.11.2022 г. е връчен лично на М.С.Г. срещу подпис на 01.11.2022 г.
Под Регистрационен индекс: ПР-10-2522/03.11.2022 г. до Началник отдел „Приходи“ в Община *** е било подадено ново Искане (л.43) от Г. и М. Г., с което искат да им бъдат издадени актове за установяване на задължение по декларация по смисъла на чл.107, ал.3 от ДОПК по изброени с номерата си четири броя декларации.
В отговор до подателите е изпратено писмо Регистрационен индекс: ПР-10-2522#1/15.11.2022 г. (л.44) от Началника на Отдел „Приходи“ в Община ***, в което се сочи, че към датата на подаденото искане 03.11.2022 г. данъчно задълженото лице М.С.Г. има изискуеми непогасени публични задължения само за 2022 г., установени с АУЗД №АУ001491/01.11.2022 г., издаден по декларация №50100/06.02.1998 г., а останалите посочени в искането им декларации: №50098/06.02.1998 г.; №73448/08.11.2002 г. и №548/23.03.2009 г. са закрити, и АУЗД по тях не могат да бъдат издадени. Писмото е получено от М.С.Г. на 16.11.2022 г. срещу Разписка (л.47).
С жалба Регистрационен индекс: ПР-10-2579/10.11.2022 г. (л.48) М.Г. обжалва пред Ръководителя на отдел „Приходи” на Община *** АУЗД №АУ001491/01.11.2022 г., като излага съображения, че не разбирала причината за увеличените й данъчни задължения.
По тази жалба е постановено Решение №ПР-10-2579#1/23.11.2022 г., с което на основание чл.155, ал.2 от ДОПК Началникът на отдел „Приходи” на Община *** е потвърдил АУЗД като законосъобразен.
Решението е връчено на адресата си срещу разписка (л.51) на 25.11.2022 г.
По делото е представена като доказателство Заповед №РД-06-357/19.03.2021 г. (л.38) на Кмета на Община ***, с която на основание чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ служители от отдел „Приходи” на Община *** са определени като органи по приходите по смисъла на чл.7, ал.1, т.2 и т.4 от ЗНАП. Между тях в т.6 от заповедта е посочена и О. Б.С. – старши инспектор.
Като доказателства са приети още Решение №613 от 16.12.2021 г. на Общински съвет *** (л.76-79), с раздел II от което на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ общинският съвет определя размер на таксата за битови отпадъци за 2022 г. по населени места и Решение №615 от 16.12.2021 г. на Общински съвет *** (л.80), с което се приема Наредба за изменение и допълнение на Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община ***, която влиза в сила от 01.01.2022 г.
Оспорването е процесуално допустимо за разглеждане по следните съображения:
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци (между тях и данък върху недвижимите имоти, предвиден в чл.1, ал.1, т.1 от ЗМДТ) се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.9б от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон (между тях и местни такси за битови отпадъци, предвидени в чл.6, ал.1, б.„а“ от ЗМДТ), се извършват по реда на чл.4, ал.1 – 5 и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Според чл.4, ал.3 от ЗМДТ, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Според ал.5 на същата норма, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция за приходите. В разпоредбата на чл.107, ал.4 от ДОПК, относима към случаите на установяване размер на задължение въз основа на подадена от задълженото лице декларация, актът за установяването може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. На основание чл.156, ал.1, във връзка с чл.144, ал.1 от ДОПК, актът за установяване на задължението, издаван от орган по приходите, в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението.
Жалбата на М.С.Г. е депозирана на 06.12.2022 г., т.е. при спазване на 14-дневния срок от получаването (на 25.11.2022 г.) на Решение №ПР-10-2579#1/23.11.2022 г. на Ръководителя на звеното за местни приходи в Община ***, с което след изчерпване на реда за административен контрол не е отменен обжалваният АУЗД №АУ001491/01.11.2022 г. и жалбата изхожда от адресат на акта, за който е налице правен интерес от оспорването.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, счита оспорването за частично основателно.
Обжалваният АУЗД №АУ001491/01.11.2022 г. е издаден от орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, която се установява по несъмнен начин от представената по делото Заповед №РД-06-357/19.03.2021 г. на Кмета на Община ***, с която старши инспектор О. Б. С. поименно е определена като орган по приходите. АУЗД е в писмена форма, подписан от издателя си и представлява валиден административен акт, а от формална страна съдържа всички предвидени реквизити и почива на валидни правни основания.
При преценка законосъобразността на обжалвания АУЗД, следва да се има предвид, че жалбоподателката не е направила никакви възражения в насока оспорване на вида на начислените й задължения и не излага твърдения да е заплатила същите в предвидените от закона срокове.
Съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1; чл.11, ал.1 и чл.12, ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, като данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
По делото няма спор, че М.С.Г. и съпругът й Г.И.Г.са съсобственици с по ½ идеални части от недвижимия имот апартамент 2, представляващ самостоятелен обект в сграда на ул.„*** който и двамата са декларирали като основно жилище. Основното съображение на жалбоподателката е относно неправилно определяне размера на дължимия за този недвижим имот ДНИ поради неправилното възприемане от страна на административния орган, че сградата, в който се намира същият, е с конструкция от вида М3, вместо правилното М1.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.
Според чл.20 от същия закон, данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение №2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
В приложение №2 към ЗМДТ, раздел II касае Данъчна оценка на сградите. В чл.4 от същото приложение е предвидено, че данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по следната формула: ДО = БС . Км . Ки . Кх . Кв . Ко . ПЛ, където: ДО е данъчната оценка в левове; БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м. в левове; Км – коефициент за местоположение; Ки – коефициент за инфраструктура; Кх – коефициент за индивидуални характеристики; Кв – коефициент за височина; Ко – коефициент за овехтяване; ПЛ – площта на сградата или част от нея в кв.м. Според чл.5, ал.1, Базисната данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта, а според ал.2, конструкциите на сградите са посочени в таблица №1.
В Таблица №1 са изброени Използвани кодове за видовете конструкции, между които и:
Код М1 – Конструкция „масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), масивна с частични стоманобетонни елементи“;
Код М3 – Конструкция „масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна – сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.)“.
Според ал.3 на чл.5, Базисната данъчна стойност в левове на квадратен метър се определя съгласно таблица №2, като в Таблица №2 за апартаменти в жилищни сгради с конструкция М1 базисната данъчна стойност е 11,00 лв., а с конструкция М3 е 17,00 лв., тоест безспорно вида на конструкцията оказва влияние върху размера на Данъчната оценка на сградите/части от тях, при нейното определяне, тъй като при едни и същи корекционни коефициенти, размерът на данъчната оценка ще е различен при различна базисна данъчна стойност (БС) в зависимост от вида на конструкцията.
В чл.22 от ЗМДТ е предвидено, че Общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, а в чл.25, ал.1 – че за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
В оспорения АУЗД е посочено, че на основание чл.1, ал.2 от ЗМДТ общинският съвет е приел Наредба №12 за определянето на размера на местните данъци на територията на Община ***.
Цитираната Наредба №12 е публично достъпна на интернет страницата на Община ***. Според чл.21 от същата (Изменен с Решение №615/16.12.2021 г.) Размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията на Община *** е в размер на 2.0 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение №2 от ЗМДТ, а за недвижими имоти на предприятията върху данъчната оценка определена по реда на чл.21 от ЗМДТ.
В чл.27, ал.1 от Наредбата е предвидено, че данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
Безспорно в подписаната и подадена от нея Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл.26 от ЗМДТ, с вх.№50100/06.02.1998 г., М.С.Г. е попълнила Код М3 като конструкция за декларирания под пореден №1 имот – апартамент 2.
По изрично направените в съдебно заседание от жалбоподателката възражения, че въпреки декларирания от нея код М3, сградата, в която е разположен обектът апартамент 2, в действителност е с конструкция, отговаряща на Код М1, и по нейно искане, по делото беше назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза.
В заключението, изготвено от вещо лице инж.С.С., със специалност строителен инженер, са изложени подробно констатациите на вещото лице относно собствения на жалбоподателката апартамент №2, намиращ се в жилищна сграда на адрес гр.***. Посочено е, че съгласно данни от КК на гр.***, жилищната сграда е с идентификатор 21052.1015.100.4, с функционално предназначение Жилищна сграда – многофамилна, брой етажи 3, брой самост. обекти 6, застроена площ 174 кв.м., състои се от следните нива: полуподземен избен етаж, 3 жилищни етажа, тавански етаж и стълбищна клетка в средната част. Вещото лице не е установило съхранена строителна документация. За установяване вида на конструкцията е извършило оглед на място на избеното помещение, стълбищната клетка, в апартамента на жалбоподателката и на таванския етаж, и е направило необходимите измервания. Посочило е, че видими елементи от носещата конструкция са установени в избения етаж, в зоната на стълбищната клетка и вътре в неизмазано избено помещение, които дават яснота за следното: Избеният етаж е с външни бетонови и преградни тухлени стени. Външните и вътрешни стени на надземните етажи са масивни тухлени, с дебелина 25 см., със стоманобетонови пояси, изпълнени са от плътни единични тухли на разтвор. Стълбищната клетка е двураменно стълбище, парапета на стълбата е масивен, завършващ с дървена ръкохватка, стълбищните рамена и междуетажни площадки са изградени от стоманобетон, монолитно изляти върху носещи тухлени зидове и греди. Хоризонталните междуетажни подови конструкции са изградени от монолитен и сглобяем стоманобетон. Монолитната част е в зоната на входното антре и банята, които са значително по-малки като размери в сравнение с останалите помещения. В останалата част от етажа, подовата конструкция е сглобяема, от стоманобетонови елементи – кухопанели с широчина 60 см. и дебелина 18 см., които лягат върху бетонните стени в избения етаж, а на горните нива – на носещи тухлени стени. Покривната конструкция е дървена: дървени ребра, дъсчена обшивка и покритие от керемиди.
Вещото лице е описало строителната система, по която е изградена сградата, като характерна за строителството в региона през 60-те години на 20 век. Определя я като „масивна“ със стоманобетонни подови конструкции от монолитен и сглобяем стоманобетон, без колони – състои се от ивични основи, ограждащи бетонови стени, носещи тухлени стени, с междуетажни стоманобетонни подови конструкции монолитни и сглобяеми, решени като еднопосочни полета, лежащи на стоманобетонни греди, пояси и носещи тухлени и бетонни стени, без вертикални носещи елементи – колони.
Вещото лице е посочило, че вертикалните конструктивни елементи са монолитни бетонови и масивни тухлени стени със стоманобетонни пояси. Поемат товарите от лежащите върху тях зидове, подови и покривни, експлоатационни товари, сняг, ветрови и земетръсни въздействия и предават чрез ивичните основи натоварването върху земната основа. Етажните подови конструкции на сградата са изградени от монолитен и сглобяем стоманобетон. Общият принцип, приложен за този вид сгради, е следният: Монолитно (изляти на строежа) се изпълняват стълбищната клетка с полетата до нея, гредите и поясите към тях, както и ст.бетонните пояси при масивните тухлени стени. Сглобяемата подова конструкция е съставена от предварително изработени на строителен полигон стоманобетонни ивични елементи с цилиндрични кухини (кухопанели), замонолитени в стоманобетонни пояси над носещите тухлени стени. Конструктивната схема е еднопосочно поле (товарите се предават чрез ст.бет. пояси в опорите – носещите тухлени зидове), при която всеки елемент сам за себе си е със самостоятелна монтажна устойчивост и може да поема постоянни и временни товари, без да е необходимо (при монтаж) каквото и да е допълнително свързване със съседните елементи. За равнинност на подовата конструкция фугите между отделните панели се запълват с циментопясъчен разтвор.
Вещото лице е описало и покривната конструкция, и подробно е изложило съображения, че сградата притежава пространствена коравина и носимоспособност за поемане на хоризонтални въздействия, в това число и сеизмични. Посочило е, че в сградата блок №9 междуетажната подова конструкция е стоманобетонна (практически недеформируема в равнината си корава диафрагма), изпълнена около 20% от монолитен стоманобетон и останалите от сглобяем стоманобетон, при което носещата конструкция на сградата ще реагира на сеизмични въздействия също с коефициент на реагиране R=0,5, какъвто по класификация съгласно Таблица 3 към чл.15 на Наредба №РД-02-20-2 от 27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони при хипотезата, че междуетажната подова конструкция е монолитна стоманобетонна плоча.
В т.2 от заключението вещото лице е посочило как се определя кода според вида конструкция – масивните сгради с код М1 и М3 се определят в зависимост от конструкцията на сградата, като основното различие са използваните материали. Посочило е, че масивните сгради с код М1 са тухлени, могат да бъдат с частични стоманобетонни елементи (напр. пояси, щурцове над отвори, стълбище, баня), като в общия случай подовата конструкция е дървен гредоред, а при масивните сгради от М3 с носещи тухлени стени, подовите конструкции са изцяло стоманобетонни.
Направило е заключение, че конструкцията на сградата, находяща се на адрес гр.***, ул.„*** е „масивна“ с носещи бетонови и тухлени стени и с изцяло стоманобетони подови конструкции – монолитни и сглобяеми, и съответства на вид конструкция: масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции – код М3 съгласно Приложение №2 от ЗМДТ. Посочило е също, че няма разлика в конструкцията на сградата и относимия код към датата на подаване на Данъчната декларация 06.02.1998 г. и към настоящия момент.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като подробно обяснява констатациите си. Настоящият съдебен състав възприема изцяло така изготвеното заключение, като не намира основание да се съмнява в добросъвестността на изготвилото го вещо лице, както и в неговата професионална компетентност. Възраженията на жалбоподателката по експертното заключение се основават на неправилна интерпретация съдържанието на поясненията към съответните кодове, но мнението й, че сградата представлява „масивна с частични стоманобетонни елементи“ се опровергава по несъмнен начин от експертизата, тъй като констатираните на място от вещото лице носещи бетонови и тухлени стени и изцяло стоманобетони подови конструкции от монолитен и сглобяем стоманобетон не са „частични стоманобетонни елементи“, а са изрично посочени в поясненията за конструкция с код М3. Фактическата констатация на вещото лице, че хоризонталните междуетажни подови конструкции на сградата са изградени от монолитен и сглобяем стоманобетон, еднозначно води на извода за определяне на конструкцията като такава от вида „масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции“.
Въз основа на експертното заключение съдът приема, че правилно Базисната данъчна стойност на обекта/част от сградата, а оттам и данъчната му оценка, е била изчислена при конструкция с Код М3, както конструкцията е декларирана и от самата жалбоподателка.
От твърденията на жалбоподателката по делото се установява, че в предходните години е имало различни тълкувания на кода на конструкцията на сградата, но те са без значение за конкретния спор, касаещ правилното установяване на задълженията на М.С.Г. за ДНИ и ТБО за периода на 2022 г., извършено с обжалвания в настоящото производство АУЗД.
От представените по делото разпечатки на Дирекция „Финансово-счетоводни дейности“ при Община *** (л.74,75) е установим начинът на изчисление на ДНИ за 2022 г. за недвижимия имот апартамент 2, съответно включената във формулата за изчисления конструкция М3 с БС 17.000 лв. При липса на спор относно останалите елементи, касаещи изчисляването на данъчната оценка на обекта по реда на Приложение №2 към ЗМДТ, Данъчната оценка на имота е коректно изчислена на 26180,60 лв., съответно 13090.30 лв. за ½ идеална част на жалбоподателката М.С.Г..
При аритметичното пресмятане на ДО х 2.0 на хиляда резултатът е 26,1806 лв., откъдето следва, че установеният с процесния АУЗД на М.С.Г. ДНИ за 2022 г. в размер на 13,09 лв. е 50% от тази сума, т.е. съобразено е обстоятелството, че ап.2 е деклариран като основно жилище на жалбоподателката. При невнасяне на дължимата сума в посочените в нормативната уредба срокове, правилно административният орган е изчислил и размера на дължимата лихва за публичното общинско вземане.
Не може да бъде споделено наведеното от жалбоподателката в писмената защита (л.122) възражение, че с окончателното решение по адм.дело №1170/2022 г. на Административен съд – Хасково цялата сграда на бл.9, ул. *** е призната за вид конструкция код М1. Видно от приложеното Решение №306/28.04.2023 г. (л.123-128), предмет на оспорване по цитираното дело е бил АУЗД №АУ001492/01.11.2022 г., с който са установени задължения за ДНИ и ТБО на съпруга на жалбоподателката – Г.И.Г., включително и относно притежаваната от него съсобствена ½ идеална част от ап.2. С постановеното окончателно решение съдът е отменил обжалвания АУЗД и е върнал преписката на органа по приходите за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В диспозитива на така постановеното решение, с оглед предмета на спора, липсва изрично произнасяне на съда относно вида на конструкцията на сградата, което да се полза със сила на пресъдено нещо.
В чл.177, ал.1 от АПК е регламентирано действието на съдебното решение, като е предвидено, че решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Действие по отношение на всички обаче има само диспозитива на постановеното Решение №306/28.04.2023 г., което означава, че всички трябва да се съобразят с разпоредената с него отмяна на АУЗД №АУ001492/01.11.2022 г.
Силата на пресъдено нещо се формира само по предмета, по който съдът се е произнесъл. Съответно отводът за прeсъдено нещо предпоставя тъждество на предмета, и за да е налице, е необходимо изцяло пълно припокриване между правото, установено вече със сила на прeсъдено нещо по първото дело, и правото – предмет на разглеждане на второто дело, с оглед на белезите, които го индивидуализират – правопораждащ факт, съдържание, основание, субекти и времето, за което се претендира.
При съобразяване на изложеното следва извод, че в случая не е налице тъждество на предмета на правния спор, разглеждан в настоящото производство, и този, разглеждан по адм.дело №1170/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, тъй като обжалваните по двете дела Актове за установяване на задължения по декларация са различни и касаят отделни правни субекти, макар част от задълженията по АУЗД №АУ001492/01.11.2022 г. да се отнасят за идеални части от един и същ апартамент с процесния АУЗД.
Както вече беше посочено, в настоящото производство, в което се разглежда АУЗД на жалбоподателката Г., са събрани безспорни доказателства за вид на конструкцията, различен от възприетия в решението по адм.дело №1170/2022 г., въз основа на които настоящият съдебен състав е обвързан да формира и правните си изводи.
В частта му, касаеща установения ДНИ, оспореният АУЗД е законосъобразен и жалбата срещу него подлежи на отхвърляне.
Съдът намира,
че жалбата е основателна в частта й, касаеща установените с АУЗД задължения за
ТБО, по различни от изложените в нея съображения.
В чл.6, ал.1, б.„а“ и чл.9 от ЗМДТ е предвидено, че общините събират местни такси за битови отпадъци, като Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Подробно в Глава трета, Раздел I от ЗМДТ е регламентирано за какви услуги се заплаща таксата и по какъв ред същата се определя. В процесния АУЗД са цитирани разпоредбите на чл.62, чл.64 и чл.66 от ЗМДТ, в приложимите им редакции, като е посочено, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, и годишната ТБО се изчислява в промили върху данъчната оценка по Приложение №2. Извършено е и препращане към приетата от Общински съвет – Хасково Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община ***, регламентираща сроковете за заплащане на ТБО. Като част от административната преписка е приложено Решение №613 от 16.12.2021 г. на Общински съвет ***, с раздел II от което на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ общинският съвет определя размер на таксата за битови отпадъци за 2022 г. по населени места. В точка 1, предложение първо е определен размера „За населението на град ***“, като 5,5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2022 г.
При елементарно пресмятане на 5,5 промила х 13090.30 лв. (ДО за ½ идеална част от имота на жалбоподателката М.С.Г.) = 71,9966 е видно, че към момента на издаване на АУЗД – 01.11.2022 г., размерът на ТБО от 72,00 лв. е бил правилно установен.
На съда обаче е служебно известно, че в производство по реда на чл.179 и сл. от АПК, с Решение №652/14.10.2022 г., постановено по адм.дело №41/2022 г. Административен съд – Хасково е отменил Решение №613 от 16.12.2021 г., прието от Общински съвет – ***, включително в частта му по т.II, т.1, с която е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2022 г. за населението на гр.***. Решението е оставено в сила с окончателно Решение №4989 от 10.05.2023 г. по адм.дело №11612/2022 г. на Върховен административен съд.
Съдебната практика е последователна в разбирането, че решенията на общинските съвети по чл.66, ал.1 от ЗМДТ, в приложимата по време редакция, с които таксата се определя в годишен размер за всяко населено място, са с белезите на общи административни актове. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.177, ал.1 и чл.195, ал.1 от АПК обуславят извод, че конститутивното действие на решенията за отмяна на ИАА се изразява в отпадането с обратна сила на разпоредените с него права и задължения, като по препращането от чл.184 от АПК такова е и действието на решенията за отмяна на общите административни актове (в този смисъл Решение №6878/23.06.2023 г. по адм.дело №1479/2023 г. на ВАС, I о.).
По изложените съображения, новият факт на отмяна на решението, с което общинският съвет е определил размера на таксата за битови отпадъци за 2022 г. по населени места, в частта му за гр.***, следва да бъде отчетен на основание чл.142, ал.2 от АПК, тъй като е от значение за делото. Следва да се приеме, че след като установяването на ТБО за 2022 г. на М.С.Г. е извършено въз основа на отмененото Решение №613 от 16.12.2021 г. на Общински съвет – ***, то размерът на тази такса е незаконосъобразно определен с процесния АУЗД, и в тази му част същият следва да бъде отменен.
При липса на данни за определения размер на таксата за битови отпадъци за 2022 г. за гр.***, съдът е в невъзможност да разреши спора по същество, поради което на основание чл.160, ал.3 от ДОПК преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по искането на М.С.Г. за издаване на АУЗД, с който да бъдат установени задълженията й за ТБО за 2022 г.
При този изход на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат поисканите разноски по делото. Направени са разноски за държавна такса в размер на 10 лева и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 340 лева, като съразмерно на уважената (85%) част от оспорването, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 297,50 лева, платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ АУЗД №АУ001491/01.11.2022 г. на Орган по приходите в Дирекция „Финансово-счетоводни дейности”, отдел „Приходи” на Община ***, потвърден с Решение №ПР-10-2579#1/23.11.2022 г. на Началник отдел „Приходи” на Община ***, в частта му, с която са установени неплатени от М.С.Г. задължения за Такса битови отпадъци за период 2022 г. по Декларация 50100/06.02.1998 г. ул. ***, гр.***, в размер на 72,00 лв. главница и 1,25 лв. лихва, и
ВРЪЩА административната преписка на Орган по приходите в Дирекция „Финансово-счетоводни дейности”, отдел „Приходи” на Община ***, за ново произнасяне с издаване на АУЗД за ТБО за 2022 г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Г. ***1/01.11.2022 г. на Орган по приходите в Дирекция „Финансово-счетоводни дейности”, отдел „Приходи” на Община ***, потвърден с Решение №ПР-10-2579#1/23.11.2022 г. на Началник отдел „Приходи” на Община ***, в останалата му част, с която са установени ДНИ за 2022 г.
ОСЪЖДА Община *** да заплати на М.С.Г., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 297,50 (двеста деветдесет и седем лв. и петдесет ст.) лева.
На основание чл.160, ал.7, изр.второ, предл.първо от ДОПК, решението е окончателно.
СЪДИЯ: