Решение по дело №248/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.32, ал.8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ).

Образувано е по жалба от Л. Т. Ш. от [населено място], действаща чрез упълномощен процесуален представител адв.Д. К. от ШАК, против Решение на Факултетния съвет на Факултета по природни науки при Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ по Протокол № ФД-02-12/21.06.2024г. С обжалвания акт ФС на ФПН не избира д-р Л. Т. Ш. на академичната длъжност „главен асистент“ по област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление, 4.4. Науки за земята (Социална и икономическа география – Регионално развитие) към катедра „География, регионално развитие и туризъм“.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно – постановено при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, както и при несъответствие с целта на закона. Оспорващата заявява, че като кандидат за заемане на тази длъжност отговаря на всички условия, предвидени в чл.18 от закона. За конкурса е единствен кандидат, приложила е всички необходими документи, назначено е научно жури, което отговаря на изискванията на чл.20 от ЗРАСРБ, изготвени са пет становища, всички положителни и научното жури е направило предложение до ФС за избора ѝ на академичната длъжност „главен асистент“. До този етап стриктно е спазена процедурата по чл.22 и чл.23 от ЗРАСРБ. Във ФС на ФПН е постъпил доклад – предложение от председателя на научното жури с предложение кандидатът да бъде избран за заемане на академичната длъжност. На 21.06.2024г. е проведено заседание на ФС на ФПН, на което ФС взел решение Л. Т. Ш. да не бъде избрана за „главен асистент“, като „за“ избора са гласували 7 и „против“ - 9 от хабилитираните членове на ФС.

Според оспорващата ФС на ФПН е взел решението в незаконен състав и в разрез с изискванията на чл.34, ал.3, вр. чл.35 от АПК. Решението е постановено при липса на обуславящи го мотиви. Твърди се, че ФС не е провел дискусия по гласувания въпрос, от което да е видно какви са съображенията, въз основа на които е постановен актът, а липсата на мотиви съставлява съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на засегнатото лице и препятства извършването на съдебен контрол върху законосъобразността на акта.

В жалбата са изложени и твърдения за противоречие на решението с целта на закона. В тази насока се сочи, че ФС е следвало да провери единствено дали процедурата по провеждане на конкурса е проведена законосъобразно и да гласува в съответствие с предложението на научното жури, в противен случай е налице превратно упражняване на власт, което се характеризира с преследване на друга, а не поставената от закона цел.

Въз основа на изложените аргументи моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на ответния орган за произнасяне по компетентност със задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона.

В съдебно заседание оспорващата лично и чрез адв.Д. К. заявява, че поддържа жалбата и искането актът да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката бъде върната на ФС за ново произнасяне. По аргументи изложени в жалбата, в съдебно заседание и в представени писмени бележки настоява за отмяна на решението на ФС и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна - Факултетен съвет на Факултета по природни науки при Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, представлявана в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител адв.Т. Д., изразява становище за неоснователност на оспорването. Твърди, че решението е постановено от компетентен орган, при липса на процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Счита, че не е налице релевираната от оспорващата незаконосъобразност на акта, аргументирана с липсата на мотиви. В тази насока сочи, че законодателят е допуснал избора на „главен асистент“ да се провежда с тайно гласуване от ФС, което изключва излагането на мотиви по направения избор. Прави сравнение с процедурата за избор на „доцент“ и „професор“, разписана с разпоредбата на чл.27а, ал.3 от ЗРАСРБ, съгласно която ФС може да отхвърли предложението на научното жури само с мотивирано решение, каквото изискване не е поставено при избора на „главен асистент“. По доводите, изложени в пледоарията по същество и в писмени бележки, твърди че обжалваното решение не страда от пороци, които да обуславят неговата незаконосъобразност и моли оспорването да бъде отхвърлено и в полза на ответната страна се присъдят разноски съгласно представен списък.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С решение по протокол № КД-01-03/12.02.2024г. Катедреният съвет на катедра „География, регионално развитие и туризъм“, Факултет по природни науки“ (ФПН) към Шуменски университет (ШУ) „Епископ Константин Преславски“ предложил на Факултетния съвет на ФПН към ШУ да приеме решение, с което да обяви свободно място за заемане на академичната длъжност „главен асистент“ в катедра „География, регионално развитие и туризъм, в област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление, 4.4. Науки за земята (Социална и икономическа география – Регионално развитие), поради възникнала необходимост от преподавател с оглед приложена справка за академична натовареност за тази длъжност.

Решението е представено на ФС на ФПН при ШУ с доклад от ръководителя на катедрата проф. д-р Д. В.. Същото е разгледано на заседание на ФС. Видно от препис – извлечение от Протокол № ФД – 02-07/16.02.2024г., ФС приема решение да бъде обявен конкурс за заемане на посочената академична длъжност.

Обявление за конкурса е публикувано в ДВ, бр.20/08.03.2024г.

На свое заседание от 19.04.2024г. ФС на ФПН предложило поименен състав на научно жури.

Със Заповед № РД-16-061/30.04.2024г. ректорът на ШУ назначил научното жури и определил датата на провеждане на конкурса.

Със заповед № РД-16-060/30.04.2024г. на ректора на ШУ е назначена комисията по допускане на кандидатите до участие в обявения конкурс.

Видно от Протокол от 13.05.2024г. назначената комисия констатирала, че документи е подал един кандидат – Л. Т. Ш.. След проверка на представените документи, същата е допусната до участие в конкурса.

Протокол №1/07.06.2024г. обективира заседание на научното жури за провеждане на обявения конкурс за заемане на академичната длъжност „главен асистент“. Научното жури констатирало, че за участие в конкурса е подал документи само един кандидат и предвид законосъобразността на представените от него документи, е допуснат до участие в конкурса. Установено е, че Л. Т. Ш. притежава необходимия минимален брой точки по показател 1 от група А – 50 точки от защитена докторска дисертация, както и че е работила на срочен трудов договор на длъжност „асистент“ четири години. Кандидатът представил своята презентация. В протокола е отразено, че на поставените от членовете на журито въпроси д-р Л. Ш. отговорила компетентно и показала значителни познания по темата.

При гласуване на представянето на презентацията и отговорите на поставените въпроси, „за“ са гласували – 5; „против“ – няма и „въздържали се“ – няма.

Всички членове на научното жури дали положителни становища на документите и изпълнението на условията по конкурса. Не било забелязано наличие на плагиатство.

Всеки от членовете на НЖ гласувал с обобщена оценка „положителна“ за кандидата.

Въз основа на писмените становища, оценяването и представянето на кандидата по избраната от него тема и отговорите на въпросите на журито, както и оценяването за съответствие с изпълнението на минималните национални изисквания, НЖ оценил положително и предложил ФС на ФПН да избере д-р Л. Ш. на академичната длъжност „главен асистент“. В този смисъл е изготвен Доклад – предложение до ФС на ФПН, който е гласуван от членовете на НЖ и приет с единодушен положителен вот.

Протоколът е подписан от всички членове на НЖ и депозиран във ФС на ФПН на 10.06.2024г.

В. Д. – предложение на проф. д-р Д. Т. В. – председател на НЖ за заемане на академичната длъжност „главен асистент“, е разгледан на заседание на Факултетния съвет на ФПН на 21.06.2024г.

Видно от приложено към делото препис – извлечение от Протокол № ФД-02-12/21.06.2024г. от заседание на ФС на ФПН, ФС обсъдил необходимият кворум за провеждане на таен избор и необходимото мнозинство за избор. Изложил съображения за редовност на проведеното заседание. Проведено е гласуване, като предвид резултатите – от присъстващи 16 хабилитирани лица и лица, притежаващи ОНС „доктор“, 16 гласували, от които 7 – „да“; 9 – „против“ и 0 – „недействителни“, е прието следното решение: „Не избира д-р Л. Т. Ш. на академичната длъжност „главен асистент“ по област на висше образование 4.Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.4. Науки за земята (Социална и икономическа география – Регионално развитие) към катедра „География, регионално развитие и туризъм“.

Решението е съобщено на кандидата на 25.06.2024г.

Недоволна от същото, Л. Т. Ш. депозира настоящата жалба в ШАдмС на 07.07.2024г., с искане за отмяна на решението и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне.

В хода на съдебното производство оспорващата представя Договор за преподавателска дейност рег. № РД-21-809/26.08.2024г., видно от който ШУ е възложил на Л. Т. Ш. през учебната 2024/2025г. година да изнася цикъл от лекции и/или упражнения и/или самостоятелна работа във факултет на ШУ по учебни дисциплини, посочени в приложение №1 към договора.

В качеството на свидетел е разпитан проф.д-р Д. Т. В. – председател на НЖ. Същият разяснява процедурните правила за провеждане на конкурса, както и за начина на процедиране при сключване на договор за преподавателска дейност.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Решение на Факултетния съвет на Факултета по природни науки при Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ по Протокол № ФД-02-12/21.06.2024г. - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.32, ал.8 от ЗРАСРБ. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.

Решението е съобщено на Л. Т. Ш. на 25.06.2024г., поради което настоящата жалба, подадена на 04.07.2024г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

Обжалваното решение ФС на ФПН е завършващият акт в конкурсна процедура за заемане на академична длъжност. Със същото ФС не избира д-р Л. Т. Ш. на академичната длъжност „главен асистент“ по област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление, 4.4. Науки за земята (Социална и икономическа география – Регионално развитие) към катедра „География, регионално развитие и туризъм“. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗРАСРБ Факултетният, съответно научният съвет провежда избора не по-късно от 14 дни след предложението на журито. Редът и начинът за провеждане на гласуването при избора се определят в правилника на съответното висше училище или научна организация. Във висшите училища в гласуването участват само членовете на факултетния съвет, които са хабилитирани лица, и лицата, притежаващи образователната и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, а в научните организации – съответно членовете на научния съвет. В унисон със законовата разпоредба е и уредбата, разписана в чл.3, ал.12 от Правилника за развитието на Академичния състав в ШУ „Епископ К.Преславски“. Според същата в избора за заемане на академичните длъжности „главен асистент“ … участват само членовете на съответния ФС, които са хабилитирани лица, и лицата, притежаващи образователната и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“. Изборът се провежда с тайно гласуване и с мнозинство повече от половината от редуцирания списъчен състав на хабилитираните лица и лицата, притежаващи ОНС „доктор“ и/или НС „доктор на науките“. Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от редуцирания състав на хабилитираните лица и лицата, притежаващи ОНС „доктор“ и/или НС „доктор на науките“.

Видно от протокол № ФД-02-12/21.06.2024г. на заседанието са присъствали 16 от общо 23 членове на ФС, при необходим кворум за провеждане на заседанието – 13. Налице е необходимият кворум и заседанието е редовно проведено.

От общия брой на хабилитираните членове на ФС и членове, притежаващи ОНС „доктор“ – 22 души, на заседанието са присъствали хабилитирани лица – 16; отсъстващи хабилитирани лица, членове на ФС и членове, притежаващи ОНС „доктор“ – 3 души; редуцирани хабилитирани лица – 3 души; редуциран списъчен състав на хабилитирани лица и лица, притежаващи ОНС „доктор“ – 16 души; необходим кворум за провеждане на таен избор – 13 души. Предвид разпоредбата на чл.3, ал.12 от ПРАС на ШУ необходимото мнозинство за избор е повече от половината от редуцирания списъчен състав на хабилитирани лица и лица, притежаващи ОНС „доктор“. В случая необходимото мнозинство е повече от 10 души.

Видно от протокол № ФД-02-12-21.06.2024г. от присъстващите 16 хабилитирани лица и лица, притежаващи ОНС „доктор“, 16 са гласували, като резултатите след избора с тайно гласуване са: 7 – „да“, 9 – „против“ и 0 – „недействителни“. Не е налице изискуемото мнозинство за избор, поради което ФС е приел решение, с което „не избира“ д-р Л. Ш. на академичната длъжност „главен асистент“.

Въз основа на изложеното и предвид правната регламентация на процесните отношения, съдът приема, че обжалваното решение е постановено от компетентен колективен орган - Факултетен съвет на ФПН към ШУ „Епископ Константин Преслав“, в рамките на редовно заседание и при необходимия кворум, като наведените доводи от жалбоподателя в обратна насока следва да бъдат отклонени като неоснователни.

По делото липсва спор, а и от приобщените доказателства се установява спазването на правилата за провеждане на конкурса. Процедурата се е развила при стриктно спазване на условията и реда по чл.19 – чл.23 от ЗРАСРБ и чл.54 – чл.63 от ПРАС в ШУ „Епископ Константин Преславски“.

Въпреки надлежно проведената процедура съдът намира, че решението на компетентния орган се явява незаконосъобразно, тъй като в същото не са посочени каквито и да било фактически и правни основания. Такива не се съдържат и в представената по делото административна преписка по неговото издаване. Липсата на фактически и правни основания за издаване на процесното решение е съществено нарушение на процесуалните норми, допуснато от административния орган, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на същото. В тази насока съдът намира за основателно възражението на оспорващата за наличие на порок във формата на акта, поради липса на мотиви, обуславящи взетото решение. Според чл.59, ал.2, т.4 от АПК съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания, т.е. - административният акт следва да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол.

В случая, видно от протокола от 21.06.2024г., липсва обсъждане, излагане на становища, изказвания на членовете на ФС във връзка с доклада – предложение на председателя на НЖ за заемане на академичната длъжност „главен асистент“. В протокола е отразено, че решението на ФС е постановено въз основа на писмените становища, оценяването на представянето на кандидата по избраната от него тема и отговорите на въпросите на журито, както и оценяването за съответствието с изпълнението на минималните национални изисквания. Тълкувателно решение № 16/1975г. на ОСГК на ВС допуска възможност мотивите да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В случая обаче всички предхождащи документи сочат на изпълнение на изискванията за заемане на длъжността. Видно от доклад – предложение на председателя на НЖ, на което се позовава ФС, кандидатът е оценен с пет положителни оценки. Съгласно протокол №1/07.06.2024г. от заседание на НЖ „на всички въпроси д-р Л. Ш. отговори компетентно, като показа значителни познания по темата“. Решението на НЖ да даде положителна оценка на кандидата и да предложи на ФС да избере д-р Л. Ш. на академичната длъжност, за която кандидатства, е прието единодушно с 5 гласа „за“. При това положение не може да се приеме, че обжалваното решение е мотивирано посредством препращане към други предхождащи документи, тъй като липсва документ, който да е асоцииран към взетото от ФС решение или да се съдържа в преписката и да обоснове взетото отрицателно спрямо предложението на НЖ решение на ФС.

Съдът намира за неоснователно становището на ответника, изразено в представен по делото писмен отговор с рег. № ДА-01-1764/11.07.2024г. и поддържано в съдебно заседание, че доколкото изборът на „главен асистент“ е таен (т.е. с тайно гласуване), практически изключва мотивиране на същия. Едно от условията за законосъобразност на административните актове е тяхното мотивиране. При прилагането на разрешенията, дадени с ППВС № 4/1976г., ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, ТР № 4/2004г. на ОС на ВАС и ТР № 1/18.04.2006г. тълк. дело № 1/2006г. на ВАС, следва да се счита, че нормативно установеното изискване за посочване на фактическите основания за издаването на акта, е абсолютно – спазването му не е обусловено от това дали издателят на акта е едноличен или колективен орган и дали гласуването при приемането му е тайно или явно. Задължението за мотивираност на акта не отпада нито поради нормативно установеното тайно гласуване на членовете на ФС, нито поради упражнената в условията на оперативна самостоятелност компетентност в съответствие с цитираната по-горе задължителната съдебна практика. Всеки административен акт следва да съдържа фактически и правни основания, които да обосновават крайното решение. Целта на мотивите е да се разкрият съображенията, по които е издаден административният акт, което от една страна дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а от друга осигурява такава възможност и на страните - адресати или заинтересовани от него своевременно да организират защитата си. Тъй като съдебната проверка за фактите се простира до изложените от органа фактически обстоятелства, които очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, при тяхното отсъствие, съдът не може извърши необходимия контрол и преценка досежно наличие или липса на обосноваващите акта фактически основания, съответно не може да се извърши преценка дали същият правилно е издирил и приложил материалния закон спрямо тези факти. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. Без значение е и дали при постановяване на акта органът действа в условията на обвързана компетентност или разполага с оперативна самостоятелност.

Мотивирането на волеизявлението е една от правните гаранции за упражняване правото на защита на засегнатото лице и за проверка законосъобразността на акта при осъществяване на съдебния контрол, включително с оглед дължимата в хипотеза на чл.169 от АПК преценка дали при решаване на въпроса са надхвърлени или не рамките на предоставената на органа свободна преценка при упражняване на правомощието му в условията на такава и съответствието на акта с изискванията на чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК. Решението на компетентния орган, като акт, от който възникват визираните в закона материалноправни последици, следва освен да е съобразено с материалноправните предпоставки и да удовлетворява целта на закона, така и да съдържа релевантни мотиви, обуславящи волеизявлението на органа.

Следва да се посочи, че за да се приеме, че актът е мотивиран, е необходимо изложената обосновка ясно да сочи какви са били съображенията на органа при постановяването му. Когато ФС приема направено от научното жури предложение, за достатъчни мотиви на неговото решение се смятат съображенията на предлагащия орган, т.е. при мотивирана положителна оценка от научното жури, последвана от положителен вот на ФС, изборът на ФС се счита за мотивиран дори в самото решение да не е изложена обосновка, тъй като мотивите в тази хипотеза се извличат от подготвителните документи (аргументите в предложението на научното жури, становищата и рецензиите на неговите членове). В случая решаващият орган очевидно не е възприел оценката на Л. Т. Ш. и предложението на НЖ за избирането ѝ, поради което вотът му не би могъл да се ползва от съображенията на НЖ.

Липсата на мотиви в настоящия случай се преценява като съществено нарушение на формата на акта, доколкото компетентният решаващ орган (ФС) не е възприел предложението на помощния орган. При това положение ФС дължи излагане на собствени аргументи в подкрепа на взетото решение. Единствено в обратната хипотеза, при която решаващият орган възприема изцяло предложението на НЖ, същият не дължи излагане на мотиви, защото тогава се предполага, че е възприел мотивите на помощния орган. Когато обаче не ги възприеме, какъвто е настоящият казус, решаващият орган дължи собствени мотиви.

Неизлагането на мотиви прави невъзможна и преценката за спазване на принципа съразмерност / пропорционалност в случая. Съгласно чл.6 от АПК административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принципите на пропорционалност и разумност са предписания, които ръководят прилагането на закона, така че да отговаря на конкретната ситуация по подходящ и пропорционален начин. Принципите на пропорционалност и разумност гарантират съгласуваност между прилагането на закона и постигането на целта му, като се гарантира неговата справедлива употреба. Липсата на мотиви води и до отсъствието на всякакви обективни гаранции срещу административен произвол. Произволът представлява нарушение на обективен критерий като мащаб за справедливост, а забраната за произвол е материалноправен компонент от съдържанието на правовата държава - чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България. Важно е да се отбележи и това, че изискването за мотиви придобива още по-голяма тежест там, където компетентният орган разполага с възможност за преценка и усмотрение, както е в процесния случай.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че намира за неоснователно възражението на оспорващата, че с постановеното решение спрямо същата се прилага дискриминация по етнически признак предвид произхода ѝ. Съгласно чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация „непряка дискриминация“ е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. За да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо да бъде посочено конкретно лице - сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателката на база на признаците по ал.1 на чл.4 от закона или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика“. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация, като за да бъде посочено адекватно едно лице като сравнител, същото следва да бъде поставено при сравними сходни обстоятелства. В случая липсва посочване на лице, поставено при сравними сходни обстоятелства, поради което и възражението следва да бъде отклонено като неоснователно.

В обобщение на изложеното съдът приема, че Решение на Факултетния съвет на Факултет по природни науки при Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ по Протокол № ФД-02-12/21.06.2024г. следва да бъде отменено като незаконосъобразно и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне с надлежно мотивиран акт съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

При този изход на делото и предвид претенцията на оспорващата за присъждане на разноски, съдът намира, че на основание чл.143, ал.1 от АПК такива се следват, като Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ бъде осъден да заплати на Л. Т. Ш. от [населено място] сумата от 1210 лева, разноски по делото, в това число държавна такса – 10 лева и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Л. Т. Ш. от [населено място], Решение на Факултетен съвет на Факултет по природни науки при Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ по Протокол № ФД-02-12/21.06.2024г.

ИЗПРАЩА преписката на Факултетен съвет на Факултет по природни науки при Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ за ново произнасяне с надлежно мотивиран акт съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ да заплати на Л. Т. Ш. с [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата от 1210 (хиляда двеста и десет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.