№ 130
гр. Харманли, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20255630200209 по описа за 2025 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП .
Жалбоподателят Д. С. Д., ЕГН:**********, чрез процесуален представител адв.Й. Л.
от АК - Хасково, обжалва НП №BG04082024/1000/Р8-2590/20.01.2025г., с което за за
нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП, на основание чл. 179 ал. 3а от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 800 лв.
Сочи, че НП е незаконосъобразно, поради нарушение на императивните материално правни
разпоредби, наличие на съществени административно- производствени нарушения, както и
противоречие с целта на закона. Моли съда да отмени атакувания акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Депозира писмена
молба- становище, в която излага подробни съображения по същество. Моли за отмяна на
наказателното постановление.
Издателят на наказателното постановление АПИ, не изпраща представител. Депозира
писмена молба, ведно с писмени бележки, в които излага подробни съображения по
същество. Счита жалбата за неоснователна и недоказана. Моли за потвърждаване на
наказателното постановление. Алтернативно моли за решение, в което да бъде определена
санкция, която да е съразмерна и пропорционална на извършеното нарушение. Прави
възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение, доколкото не било
осъществено процесуално представителство. Заявява, че счита същото за прекомерно и моли
същото да бъде съобразено с предвидения минимум по НЗПП, издадена от МС в размер на
80лв. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
1
Районна прокуратура – Хасково, ТО-гр.Харманли – редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.08.2024г., в 10:33 часа в направление излизане от територията на Република
България, на ГКПП Капитан Андреево пристигнало ППС с рег.номер РА3241КР, влекач,
марка и модел „ДАФ ФТ ХФ 105“, с обща технически допустима максимална маса на пътния
състав над 3,5 тона, попадащо в категорията на ППС за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл.10 ал.1, т.2 от ЗП, на 08.07.2024г. в 13:15:01ч. на Харманли път №А-4, отсечка
62+476, засечено с контролно устройство с идентификатор №10162.
С оглед на така установеното е бил съставен АУАН № BG04082024/1000/P8-2590 от
04.08.2024г. от ст.инспектор в ТД Митница Бургас за нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП.
Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан без
възражения.
При тази фактическа обстановка от АПИ е издадено НП №BG04082024/1000/Р8-
2590/20.01.2025г., с което на жалбоподателя, на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП, за
нарушение по чл.139 ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1800 лв. Наложена е и съответната такса по чл.10б ал.5 от ЗП в размер на 234.00 лв.
Приложена по делото е справка от 08.07.2024г. от електронната система за събиране
на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП/ доказателствени записи по нарушението/, в което е
отразено „няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“,
ведно със снимков материал на процесното ПС.
Представени са Заповед №ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022г. на директора на
Агенция „Митници“, с която оправомощава служители в ТД Митница Бургас да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, Заповед №РД-11-
518/21.05.2024г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с която оправомощава
Директора на Национално тол управление да издава наказателни постановления.
Видно от Разрешение за строеж №РС-32/15.05.2015г. на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството е разрешено на АПИ да внедри система за
автоматизирано събиране и анализ на данни за пътния трафик по автомагистрали и първи
клас пътища на територията на Р.България.
От страна на жалбоподателя са представени и приети като доказателства по делото-
свидетелство за регистрация част първа на процесното МПС, с посочен собственик ТЛС-
транспорт логистика и спедиция ЕООД, Фактура №********** от 05.03.2025г. и трудов
договор №5/28.05.2024г. на жалбоподателя, сключен с „Меат Транспорт“ ЕООД.
Събрани по делото бяха и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. К. Я.
и Д. С. М. - служители на Агенция Митници, които заявиха, че процесното превозно
средство е пристигнало на митническия пункт – ГКПП „Капитан Андреево“, както и че
системата им била свързана към тази на АПИ, при което същата дала съобщение, че има
нарушение, изразяващо се в незаплатена пътната такса за превозното средство на
посочената дата и за посечения пътен участък. Уточняват, че само констатират, не
присъстват на нарушението, като и че съставят АУАН на водача, присъствал към момента на
2
констатиране на нарушението.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което
е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал.1, б. "а" от ЗАНН,
вр. чл. 167, ал. 3б от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189е, ал. 12 от
ЗДвП и предвид наличните по делото Заповед № ЗАМ-1434/32263874 от 08.08.2022 година
на Директорът на Агенция "Митници" и Заповед №РД-11-518/21.05.2024г. на Председателя
на Управителния съвет на АПИ, което не се и оспорва от страните.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал.
3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 40 от и
чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП отговарят на изискванията за реквизити, съдържащи се в чл.42
и чл.57 от ЗАНН.
Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП, според която
разпоредбата "Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона
за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице."
Разпоредбата на чл.10б ал.3 от ЗП от своя страна предвижда, че тол таксата се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези
по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Ал. 4 от чл. 10б от ЗП
предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на
реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по
чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен
номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.
В чл. 10, ал.7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол
такси. Неизпълнението на тези задължения води до санкция, предвидена в разпоредбата на
чл.179 ал.3а от ЗДвП.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се
счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в
3
които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето
лице. (2) Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл.
179, ал. 3 – в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.;3. по чл. 179, ал. 3б – в
размер 2500 лв.
Предвид на това, че нарушенията по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП се установяват чрез
електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.1 от ЗДвП, чрез която АПИ
осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото
съгласно чл.167а ал.3 изр.първо от ЗДвП, електронната система създава доклади от всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към които автоматично се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
както и като се отчете, че съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП длъжностните лица
проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на
разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване на нарушения
по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя по смисъла на чл.187а ал.1 от ЗДвП е всяко
установено нарушение, за което електронната система е създала доклад. Безспорно и
съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП, докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата.
След като в случая нарушението е установено от електронна система за контрол по
чл. 167а, ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и както е видно от издаденото НП при водене на
административнонаказателното производство административнонаказващият орган не е
установил водача на МПС, тъй като не са направени от негова страна усилия за издирването
му /липсват доказателства в тази насока по АНП/, то в случая АНО е следвало да издаде НП
на собственика на МПС, а не на водача –жалбоподател.
В случая по делото не е установено и подаване на декларация по реда на чл.187а ал.4
от ЗДвП от страна на собственика, следователно същият следва да бъде приет за нарушител.
Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом контролни органи са
решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на
базата на генериран запис от системата), то те е следвало да процедират по реда на чл. 187а,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Само ако собственикът възрази – администравнонаказващия орган е
следвало да състави АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация,
придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е направено. След като това не е
сторено и при положение че липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят –
4
водач на процесното МПС, да е управлявал същото на датата на нарушението, то липсват
каквито и да било основания за ангажиране именно на неговата отговорност по реда на
чл.179 ал.3а от ЗДвП. В подкрепа на тези изводи са и гласните доказателства, събрани чрез
разпита на свидетелите Я. и М., кредитирани от съда с доверие, които също потвърдиха, че
не са установили по какъвто и да било начин, че именно жалбоподателят е управлявал
процесното превозно средство на датата на нарушението. Обстоятелството, че същият е
подписал АУАН без възражения не доказва противното и не може да се тълкува в полза на
АНО, в чиято доказателствена тежест е да установи по несъмнен начин извършването на
нарушението и неговото авторство. Имайки предвид изложеното, това не е сторено в
настоящия процес и не се доказва по несъмнен начин извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя.
Тук също така следва да се има предвид и че с Решение от 21.11.2024 г. по дело С-
61/23 на СЕС, е дадено тълкуване на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.,
съгласно което посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер
за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с
фиксиран размер.
В процесния случай предвидената в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП глоба е абсолютно
определена по размер, същата е фиксирана и не предвижда възможност за преценка на
конкретните факти по случая, като размерът на наказанието е еднакъв, без да се отчитат
обективни обстоятелства - кои задължения не са били изпълнени, на какво се дължи
неизпълнението им, изминатото разстояние или размерът на неплатената тол такса. Съдът не
може да определи и по-леко по вид наказание, като съгласно законодателната уредба не
може да приеме и че деянието представлява маловажен случай, предвид разпоредбата на чл.
189з от ЗДвП. В чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата е уредена възможността, в случаите, при
които е установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно
превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно
средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който
случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай
се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които
могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.
Като се има предвид посоченото решение на СЕС, то следва извод, че предвиденият в
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП фиксиран размер на административнонаказателни санкции, поради
нарушение на изискването за пропорционалност между осъщественото конкретно
5
нарушение и предвиденото за същото наказание/имуществена санкция, противоречи на член
9а от Директива 1999/62/ЕО, която норма, като такава на общностното право, има
приоритет. Член 9а от Директива 1999/62/ЕО предоставя на частно-правните субекти
правото на ефективни, съразмерни и възпиращи санкции. Това по същество означава, че
държавата-членка има правото да предвиди за съответното нарушение подходящите според
нея санкции, чрез които ефективно да се постигат целите на административнонаказателното
преследване, и които да имат съответния възпиращ ефект. Същевременно, държавата членка
има задължението да следи предвидените санкции да не са прекомерни съобразно
извършеното нарушение, защото това води до нарушаване на въведените с Директивата
принципи при определяне на санкцията. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП с оглед
постановеното Решение по дело С-61/23 на СЕС се явява в пряко противоречие с посочения
принцип за съразмерност. Предвид това и доколкото в случая Директивата и конкретно
заложените в член 9а от същата принципи са транспонирани неправилно, а тълкуване на
националната норма не може да бъде осъществено, доколкото националният законодател не
е предоставил на националните съдилища възможност да намалят размера на наказанието,
като наложат такова под абсолютно определения в закона размер, то и в изпълнение
задължението си да приложи правото на съюза в неговата цялост, и така да защити правата,
които то дава на частните субекти, съдът намира, че следва да остави без приложение чл.179
ал.3а от ЗДвП, тъй като в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на
съюза резултат. В този смисъл е и в съдебната практика на касационната инстанция – така
Решение № 4341 от 25.04.2025 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 791/2024 г., Решение №
953 от 06.02.2025г. по к. а. н. д. № 1286/2024г. по описа на Административен съд – Хасково.
С оглед гореизложеното, обжалваното НП, като незаконосъобразно следва да бъде
отменено на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в тежест на АНО,
следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатска защита в
размер на 480 лв., съгласно чл.18 ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид направеното възражение от
пълномощника на административно-наказващият орган за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя и отчитайки обема на извършената
работа, фактическата и правната сложност на делото и броя на проведените съдебни
заседания.
Предвид изхода на спора разноски не се дължат на АНО.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №BG04082024/1000/Р8-
2590/20.01.2025г. на Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ) към Министерството на регионалното развитие и
6
благоустройството, с което на Д. С. Д., ЕГН:********** от гр.Свиленград, ул.„Родопи” №
10, община Свиленград,област Хасково за нарушение на чл.139 ал.7 от ЗДвП, на основание
чл.179 ал.3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1 800 лв., както и съответна такса по чл.10б ал.5 от Закон
по пътищата в размер на 234.00 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Д. С. Д., ЕГН:**********
от гр.Свиленград, ул.„Родопи” № 10, община Свиленград, област Хасково разноските по
делото в размер на 480.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7