Р Е Ш Е Н И Е
№
………./17.02.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на трети февруари две хиляди двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Петя Петрова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 173 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 268, вр. чл. 310 и сл. ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез
юрисконсулт К.Х.- И., срещу Решение № 4675 от 01.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 5232/2019 г. по описа на ВРС, XX с-в, с което първоинстанционният съд е
ПРИЗНАЛ ЗА НЕЗАКОННО И Е ОТМЕНИЛ уволнението на С.С.Ц., ЕГН **********, адрес: ***,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ със Заповед № 37 от
19.02.2019 г. на Главния изпълнителен директор и Изпълнителния директор на
"Банка Пиреос България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, бул."Цариградско шосе" № 115 Е,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и е ВЪЗСТАНОВИЛ С.С.Ц., ЕГН **********,
адрес: ***, на заеманата до уволнението длъжност – „Ръководител Бизнес Център
Варна/Старши мениджър отношения със средни корпоративни клиенти“, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Жалбоподателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /правоприемник
на "Банка Пиреос България" АД/ счита постановеното решение за
неправилно и необосновано, поради нарушения на съдопроизводствените правила по
отношение на оценката на събраните по делото доказателства. Сочи, че въпреки,
че първоинстанционният съд е установил, че процесната заповед за уволнение
отговаря на всички формални изисквания за законност и съдържа всички необходими
реквизити, неправилно е преценил събраните по делото доказателства за липсата
на качества у страна на ищцата за изпълняване на процесната работа. В тази
връзка излага, че съдът не е дал достатъчно вяра на разпитаната
свидетелка-ръководител на ищцата, която е имала преки впечатления от качеството
на работата на последната. Твърди още, че неправилно съдът не е взел предвид и
меморандума (предложението за уволнение на ищцата), който е годно и надеждно
доказателствено средство. Подробно сочи за наличието на множество повтарящи се
нарушения от страна на ищцата във връзка с изпълнението на трудовите и́
задължения, които включват конфликти между колеги, оплаквания от клиенти,
неспазване на поверените и́ бизнес цели и др. В заключение излага, че
съдът не е отчел правилно реалната доказателствена стойност на събраните гласни
и писмени доказателства по делото и необосновано е приел, че не е налице липса
на качества на ищцата да изпълнява ефективно трудовата си функция на
Ръководител на Бизнес център Варна/Старши мениджър отношения със средни
корпоративни клиенти, която да обосновава законността на извършеното уволнение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и присъждане на разноски. Поддържа въззивната жалба.
В
срока по чл. 263 ГПК въззиваемата С.С.Ц.
е депозирала писмен отговор. Счита, че решението е правилно и в него са
изложени мотиви, които в по-голямата им част споделя. Твърди, че оплакванията в
жалбата са общи, противоречиви и не съответстват на събраните по делото
доказателства. Излага, че правилно съдът е приел, че по делото не е било доказано,
че ищцата не притежава необходимите качества да извършва възложената и́
работа, поради което и не са налице основанията за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Сочи, че е налице противоречие между
дадената на ищцата положителна оценка за изпълнение на работата след
приключване на срока за изпитване и последвалото становище, че същата не
притежава качества за изпълнение на работата. В тази връзка твърди още, че
поради здравословни проблеми е отсъствала от работа през продължителен период
от време, след което не е бил минал достатъчен период от време, през който да
се стигне до извод за липса на качества. В заключение излага съображения, че
процесната заповед за уволнение не е достатъчно мотивирана. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. В
съдебно заседание поддържа подадения отговор.
По
предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В
исковата молба ищцата, чрез адв. Ю.Г., поддържа, че трудовото ѝ правоотношение
с ответника било прекратено със Заповед № 37/ 19.02.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ,
поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Оспорва
уволнението, като сочи, че заповедта не е мотивирана. Счита, че същата не
съдържа посочване на качествата, които ищцата не притежава за заемане на
длъжността, както и на конкретните факти довели до този извод. Ищцата определя
като недопустимо обстоятелството, че в атакуваната заповед прекратяването на
ТПО е обусловено от отсъствието ѝ поради ползван отпуск за временна
неработоспособност. Поддържа също, че мотивите на заповедта противоречат на
оценките, които е получавала от преките си ръководители. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на
сторените разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Банка
Пиреос България“ АД, чрез адв. Камен К., с който исковете се оспорват като
неоснователни. Поддържа се, че заповедта притежава всички необходими реквизити
и е мотивирана. Оспорва се ТПО да е прекратено поради ползван от ищцата отпуск
поради временна нетрудоспособност, като се сочи, че това обстоятелство е
посочено в заповедта, тъй като е отчетено като извинителна причина за
незадоволителното представяне, а не като мотив за уволнението. Като конкретни
факти, установяващи мотивите в заповедта за уволнение сочи напускането на
служителите Владимир Илиев
и Ирена Йорданова поради неразбирателства с ищцата
като пряк ръководител, нереални прогнози и ниски резултати от ищцата, резултат
от лоша преценка и лоша комуникация, оплакване от клиенти относно комуникацията
с ищцата, грубо държане с преките ръководители при искане на обяснения за
резултатите и прогнозите за бизнеса, за който отговаря. По изложените
съображения се моли предявените искове да бъдат отхвърлени, както и за
присъждане на сторените разноски.
Съставът
на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни
изводи:
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната
жалба оплаквания по правилността му.
Предявени
са обективно кумулативно съединени конститутивни
искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на уволнението за незаконно, неговата
отмяна и възстановяване на предишната работа. Съобразно разпределената в
процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ищецът е следвало да
установи, че е съществувало трудово правоотношение между страните, по силата на
което е заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото
правоотношение на твърдяното основание – чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Ответникът е
следвало да установи мотивираност на заповедта и наличие на всички изискуеми
реквизити, както и законосъобразността на прекратяването на трудовото
правоотношение на соченото от него правно основание – чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ,
а именно липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата.
Не е спорно по делото и от доказателствата се установява, че на 05.06.2017
г. между ищцата и праводателя на ответника (Банка Пиреос България АД) е бил
сключен трудов договор с шестмесечен
срок на изпитване в полза на работодателя, считано от 12.06.2017 г., по силата
на който ищцата е била назначена на длъжността: Ръководител бизнес
център/старши мениджър отношение със средни корпоративни клиенти в Бизнес
център Варна. На 11.12.2017 г. страните са подписали Допълнително споразумение
№ 908, с което трудовият договор е трансформиран в такъв за неопределено време
и е увеличено трудовото възнаграждение на ищцата. На 19.02.2019 г. ищцата е
получила едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Със
Заповед № 37 от 19.02.2019 г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено, считано от 20.02.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ –
поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата.
Фактите,
за които ищцата е носела доказателствена тежест, не са оспорени от ответника, а
и се установяват от доказателствата по делото.
Спорните въпроси, които се поставят за разглеждане във
въззивното производство, са относно фактите, за които ответникът е носил
доказателствена тежест, а именно: Достатъчно мотивирана ли е заповедта за
уволнение и налице ли са всички реквизити, за да отговаря същата на законовите
изисквания? Осъществило ли се е соченото в заповедта основание за прекратяване
на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а именно липсват ли
качества на служителя за ефективно изпълнение на работата?
Във
връзка с тези въпроси се оспорва като неправилен анализа на доказателствата
извършен от първоинстанционния съд и се иска от въззивната инстанция да направи
нова преценка за тяхната доказателствена стойност. За установяване на спорните
факти, за които носи доказателствена тежест, ответникът е ангажирал писмени
доказателства (заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и
меморандум относно предложение за прекратяването на трудовото правоотношение) и
гласни доказателства (разпит на свидетелката Аврамчева – пряк ръководител на
ищцата преди прекратяване на трудовото правоотношение). Ищцата е провела
насрещно доказване, като е представила подписана от прекия и́ ръководител
препоръка за работата и́.
По
делото не е представена като доказателство длъжностната характеристика на служителката,
от която да е видно в какво са се изразявали служебните задължения на ищцата и
какви са били изискванията на работодателя към нея. Въпреки това в исковата
молба липсват оплаквания от нейна страна, че посочените в заповедта качества не
са били необходими за изпълнение на работата, както и че са и поставени
непостижими цели, поради което съдът следва да извърши проверка по отношение на
всяко от изтъкнатите в заповедта основания.
В
процесната Заповед № 37/19.02.2019 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочено, че ищцата не е постигнала конкретно зададените
и́ финансови резултати и не е изпълнила нито една от заложените и́
финансови цели. За липсващи у ищцата качества се сочат: невъзможността и́
да организира работата в посоченото и́ звено в периодите на планирано
отсъствие, както и непосредствено преди и след завръщането и́ от работа; незаинтересованост
към дейността на звеното и очакванията на клиентите; забавяне и неспазване на
вътрешни процедури в банката; липса на изграден авторитет сред служителите в
звеното; недостатъчни мениджърски умения; неспособност за екипна работа;
незачитане на йерархически взаимовръзки, изразяващо се в непремерен и
неподобаващ тон в комуникацията с прекия ръководител.
Съдът
намира, че посочените в заповедта качества (имащи характера на: изпълнение на
целите и решенията на ръководните органи на банката, спазване на йерархическата
структура, умение за работа с платежоспособни клиенти, както и привличането на
нови такива, изграждане на управленски стратегии, умение за работа в екип, способност
за създаване на добър микроклимат, способност за планиране, разпределение и
управление на работното време, комуникативност, инициативност, тактичност,
подреденост и т.н.) са необходими
за изпълнението на ръководна менинджърска
позиция в банкова институция при контакт със средни корпоративни клиенти, за
която се изисква висше образование.
По първия спорен въпрос в съдебната практика на ВКС се приема, че
заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е достатъчно
мотивирана, ако в нея работодателят е посочил качествата, които липсват на
работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, и/или е
посочил начинът, по който работникът/служителят се справя с работата.
Настоящият състав намира,
че заповедта съдържа всички необходими законови реквизити и е достатъчно мотивирана. В нея са посочени основни
трудови задължения на ищцата, които не е изпълнявала ефективно, както и кога и
какви грешки е допускала в работата си. Така формулираното съдържание за
заповедта за уволнение изчерпва напълно задължението на работодателя да внесе
яснота относно причините за уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Заповедта
съдържа мотиви, които не препятстват съдебния контрол за законност на
уволнението и дават пълна възможност на уволнения служител да организира
защитата си в трудовия спор относно законността на уволнението.
Работодателят носи
доказателствена тежест да установи, че изложените в заповедта факти са били
налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Качествата на
работника за ефективно изпълнение на работата се проявяват както чрез неговите
действия и бездействия, така и чрез постигнатите трудови резултати. Съдът
формира преценката си дали работникът е притежавал необходимите качества за
изпълнение на работата чрез проверка на фактите, сочени от работодателя в
заповедта за уволнение – с какви възложени му задължения работникът не се е
справял и какви са допуснатите пропуски. Именно поради това, заповедта за
уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ е мотивирана както когато в нея
са посочени конкретните липсващи качества за ефективно изпълнение на работата,
така и когато са описани трудовите задължения, които работникът не е в
състояние да изпълнява задоволително. Преценката на съда за законността на
уволнението на това основание се свежда до проверка дали констатациите на
работодателя за липса на качества за ефективно изпълнение на работата отговарят
на действителните факти.
По делото е представен
Меморандум относно предложение за прекратяване на трудовите правоотношения на
Банката с ищцата. Същият е изготвен от преките ръководители на уволнената
служителка и в него са описани причините, поради които същата не притежава
съответните качества да изпълнява възложената и́ работа. По същество се
описва, че след заемането на длъжността Ц. е демонстрирала ентусиазъм и желание
за управление на екипа и портфейла на банковия център. Впоследствие същата не е
могла да осъществи заложените от банката цели, не е привлякла нови клиенти от
по-висок сегмент, с поведението си е допринесла за напускането на двама
дългогодишни служители на банката, резултатите от дейността и́ са били
изключително ниски, продължително е отсъствала от работа, не е могла да се
справи с по-сложните сделки на банката, не е могла да организира работата и да
управлява екипа си, държала се е некоректно с клиенти и с ръководителите
и́.
От показанията на
свидетелката К.Г.А.се установява, че същата е била пряк ръководител на ищцата и
е изготвила предложението и́ за уволнение. Излага, че причината за
уволнението е била изключително ниските резултати, които е постигнала по време
на работата си, без потенциал за увеличаването им. Дългогодишни служители на
банката са напуснали, поради неразбирателството им с ищцата. Същата не е успяла
успешно да управлява екипа си и да удовлетворява своевременно исканията на
клиентите. След това продължително е боледувала и това е затруднило работата в
банката. В началото е показала, че има желание и ентусиазъм, но впоследствие са
проведени срещи за подобряване на работата и от тях не е имало резултат. За 6
месеца е било трудно да се покажат реални резултати и затова първоначално е
подкрепила предложението ищцата да остане на работа след срока за изпитване.
Ищцата не е предложила подходящи кадри, които да се включат в екипа и́ и е
нямала опит с големи корпоративни клиенти, защото не е работила в този сегмент
преди това. Свидетелката е подписала процесната препоръка, но не е написала
текста.
В процесната Препоръка за
докторантура е дадена положителна оценка от Директора К.А.за работата на ищцата
в банката. Записано е, че успешно се справя в ангажиментите си, проявява
активно и творческо отношение към задачите за обслужване и развитие на клиенти.
Показала е качества като: стремеж за усвояване на нови знания, способност за
търсене на иновативни подходи и решения, висока степен на ангажираност към
собствените си задачи и към тези на екипа и́. В отношенията си с колегите
и вътрешните клиенти на Банката е показала способности за работа в екип,
конструктивност и кооперативност в хода на работните дискусии, потенциал за
постигане на консенсусни решения.
По втория спорен въпрос настоящият състав намира, че от представените
по делото доказателства се установява липсата
на качества на ищцата за ефективно изпълнение на работата. На първо място
не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд по отношение на
доказателствената стойност на представения по делото меморандум. Касае се за
частен документ, който не възпроизвежда свидетелски показания, а по същество
представлява вид доклад/становище за работата на служителката, който вид
документ е типичен за йерархическите структури. Не е необходимо същият да е
сведен до знанието на служителката, доколкото не се касае до започване на
процедура за ангажиране на дисциплинарна отговорност.
На следващо място съдът
намира фактите, изложени в меморандума за достоверни, доколкото са адресирани
до изпълнителните директори на банката от служители на висока длъжност и няма
логическа причина (и не се установява такава) същите да не отговарят на
обективната истина. В тази връзка по делото е разпитана и една от авторките на
меморандума К.А., която е била пряк ръководител на ищцата. В показанията си,
които съдът намира за непосредствени, логични, последователни, безпристрастни и
достоверни, същата потвърждава и обосновава написаното в документа. Следва да
се отбележи, че документът е съставен от нея и тя все още е служителка на
банката, която е страна в процеса. Този факт обаче не разколебава свидетелските
и́ показания до степен, в която същите да се считат за недостоверни.
Ако свидетелят е
заинтересован, това може да се отрази както на начина, по който той възприема
фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на
възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички
факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали
да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост
на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел
вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията
си. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания,
съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и
способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и
добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Не съществува забрана въз
основа на показанията на заинтересовани свидетели да бъдат приети за установени
факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или
такива, които вредят на противната страна. Преценката на съда за достоверността
на такива показания следва да бъде обоснована с оглед останалите събрани по
делото доказателства и на изключване на възможността заинтересоваността на
свидетеля да е повлияла на обективността на показанията му.
Процесната препоръка не
разколебава този извод на съда, защото същата касае докторантурата на ищцата и няма
доказателства по делото в кой момент от времето, през което същата е работила в
ответното дружество, е разписана. Още повече, че оценките за работата на
служителката са динамични и могат да се променят във всеки един момент, в
зависимост от показаните резултати.
По отношение на периода, през който ищцата е работила и
дали същият е бил достатъчен за извършването на преценката за липса на
качества, съдът намира, че преценката на работодателя за наличието или липсата
на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с
оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Специфичното за това основание за уволнение е
наличието на обективно и трайно състояние, което има проявления през един
сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на
случайни обстоятелства. Отделно от това обаче работодателят може винаги да
преценява дали на определен работник или служител липсват конкретни качества за
справяне с възложената му работа, независимо от това колко продължителен е
стажът му на съответната длъжност. Това е така, защото винаги съществува
възможност първоначално даден служител да се справя с възложената му работа, а
впоследствие поради обективни или субективни причини да изпадне в състояние,
което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения според изискванията
за длъжността. Дори и по някои от възложените задачи ищцата да е постигнала
висок процент на изпълнение, постигането на сравнително високи оценки само по
някои от определените показатели от работодателя, не означава наличие на
качества за цялостно справяне с възложената работа.
В случая е доказано по
безспорен начин от свидетелските показания на прекия ръководител на ищцата, че е
налице конкретното неизпълнение на трудови задължения и неефективна работа на
ищцата. В резултат на това се е стигнало до неизпълнение на поставените бизнес
задачи на целия банков център, както и непостигане на определените цели. Ищцата
е била назначена на работа юли 2017 г. и е уволнена февруари 2019 г. Отсъствала
е от работа по различни причини общо за период около три-четири месеца, като в
останалото време същата е работила достатъчно дълго време, за да могат преките
и́ ръководители да направят адекватна оценка за качеството на работата
и́.
От събраните доказателства
се установи липсата у ищцата на описаните в заповедта качества за изпълнение на
работата, поради което следва да се приеме, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати
едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
Като е достигнал до
различни правни изводи за спорния предмет първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да се отмени
изцяло и предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид резултата от спора, доколкото неоснователен се явява главният иск за
отмяна на уволнението, неоснователен е и обусловения от него иск за
възстановяване на работа.
По
разноските:
Дължимата държавна такса
пред първа инстанция в размер на 100 лв. остава за сметка на бюджета на
съдебната власт, на основание чл. 83, ал. 3 ГПК. Заплатената от въззивника
държавна такса в размер на 50 лв. пред втора инстанция следва да се възложи в
тежест на ищцата, доколкото същата е освободена от внасяне на такси и разноски,
но не и от възмездяване на заплатените от насрещната страна такива. Работниците,
служителите и членовете на кооперации са освободени от разноски за
производството, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат
внасянето на такива разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството
по трудови дела е безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход
на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила за
такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение
за един адвокат, ако насрещната страна е била представлявана от адвокат или
юрисконсулт. /Решение № 67 от 3.04.2014 г. по гр.д. № 2944/2013 г., IV г.о. на
ВКС/
В тази връзка ищцата
следва да бъде осъдена да заплати и дължимите пред двете инстанции разноски за
извършено процесуално представителство на насрещната страна. Пред първа
инстанция ответникът е представляван от адвокат и е претендирал адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС, 350,42 лв. за самолетен билет на
свидетел и 160 лв. за самолетен билет на адв. К.. Насрещната страна е
релевирала възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно. Минималното
възнаграждение се определя въз основа на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за
МРАВ и е в размер на минималната работна заплата, която за 2019 г. е 560 лв.
Към този размер съгласно § 2а от ДР на Наредбата следва да се добави ДДС,
поради което минималното възнаграждение е в размер на 672 лв. с ДДС.
Претендирани са 720 лв. с ДДС, който
размер не надвишава съществено минималния, и е адекватен и справедлив спрямо
правната и фактическа сложност на делото. Претенцията за разноски в размер на
350,42 лв. за самолетен билет за разпитания свидетел е неоснователна. Съгласно
чл. 168 ГПК свидетелят има право на разноски за явяването в съда, ако бъдат
поискани от него до края на съдебното заседание. В случая такова искане не е релевирано
от свидетелката, а на страната не и́ се следват този вид разноски. По
отношение на претенцията от 160 лв. разноски за самолетен билет на адв. К., не са представени доказателства за
извършването на тези разходи. Независимо от това пътните разходи при сегашната
уредба на отговорността за разноски не се овъзмездяват. /Така Определение № 379 от 16.10.2018 г. по
ч.гр.д. № 3121/2018 г., III г.о. на ВКС и цитираните в мотивите съдебни актове
в същия смисъл/
По отношение на разноските
пред въззивната инстанция, както беше посочено по-горе, се дължи от
въззиваемата държавната такса в размер на 50
лв. и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът
определя в размер на 100 лв. по чл.
23, т. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 4675 от 01.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 5232/2019 г. по описа на ВРС, XX с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.С.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (правоприемник
на "Банка Пиреос България" АД) , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, да бъде
признато за незаконно и отменено уволнението извършено със Заповед № 37 от
19.02.2019 г. на Главния изпълнителен директор и Изпълнителния директор на
ответното дружество и да бъде възстановена на предишната длъжност, която е
заемала, а именно „Ръководител Бизнес Център Варна/Старши мениджър отношения
със средни корпоративни клиенти“.
ОСЪЖДА С.С.Ц.,
ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (правоприемник
на "Банка Пиреос България" АД), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 870 лв. /осемстотин и седемдесет лева/,
представляваща дължими съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд с касационна
жалба в едномесечен срок от обявяването му (17.02.2020 г.), при наличие на
предпоставките по чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.