МОТИВИ
към НЧХД № 1315/13г.
Производството е образувано по
тъжба на В.Я.Б. против две лица М.Я.Г. и Л.В.Г.
за причинена му от всеки от тях лека телесна повреда на 01.05.13г. в с. З..
Приет за съвместно разглеждане
бе граждански иск солидарно против двамата подсъдими за сума в размер на 6000
лв. като обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди , ведно със
законната лихва от датата на деянието. В с.з. повереникът прави алтернативна
претенцията - като персонифицира
деликтната отговорност, поделяйки сумата от 6000 лв. на: 4000 ла. - за отделно обезщетение за
причинените от подс. Л. Г. неимуществени вреди и останалите 2000 лв. - за
такова от подс. В.. С уточнението се
запазва аксцесорния иск за лихви върху всяка от сумите и за периода от датата
на увреждането до окончателното изплащане.
Относно обвинението -
настоява, че е доказано и обосновава осъдителна присъда, обуславяща и искането
за уважаване на гражданската претенция.
Защитниците оспорват
доказаността на обвинението, пледират оправдаване на подсъдимите и съответно-
отхвърляне на предявения/те против тях граждански иск.
Подсъдимите не се признават за
виновни и настояват да бъдат оправдани.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК,
ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, установи:
Между зетя на тъжителя - св. В.
С. и сина на подс. М.В. - св. Л.М. В. в края на м. април 2013г. възникнал
конфликт по повод връзката, която имал първия с жената на втория. С конфликта
се ангажирали и семействата на младите мъже. Били сигнализирани и органите на
РУП Септември.
Въпреки това конфликтът
прераснал във физическа разпра на 01.05.13г., чието развитие било предотвратено
с намесата на бащата на св. В. С. - св. Н. С.
и подс. М. В. , които ги прибрали по домовете им в с. З..
Известно време след това
тъжителят отишъл в двора на църквата, която се намирала до дома на подсъдимия
М. в.. Там се намирал и св. Л. М. В., който коментирал пред събралите се, че
набил св. В. С.. Тъжителят, който бил качил на рамене си своето внуче, се
приближил и предложил да преустановят конфликта. Подсъдимият Л.Г. се доближил и
изненадващо нанесъл силен удар на тъжителя в дясното око. От удара тъжителят
паднал с детето. Когато се изправял към него се приближил подс. М. В. с метална
тръба в ръце, с която и той му нанесъл силен удар, попаднал в дясната слепоочно-теменна
област. От удара тъжителят паднал на земята, зашеметил се, получил
кръвотечение.
Откаран бил в МБАЛ Пазарджик,
където бил хоспитализиран за пет дни.
На 17.05.13г. е освидетелстван
от съдебен лекар ,издал СМУ 98-І/2013г. с констатации от предварителните
сведения от болничното лечение и обективни находни : хирургически обработена
рана в дясната слепоочно-теменна област с дължина около 7 см.; оточни клепачи
на дясното око, кръвонаседнати със синкавовиолетов цвят; оточни и
кръвонаседнати меки тъкани на дясната скула и нос; кръвонА.дане със
синкавовиолетов цвят и размери 15х6 см. в долната половина на гърба ; кръвонА.дане
със синкавовиолетов цвят и размери 8х6 см. по задната повърхност на дясното
бедро.
На 02.07.13г. е подал
настоящата тъжба, с която е предал подсъдимите на съд за посегателството срещу
него. Твърденията в нея са напълно подкрепени от ангажираните с тази цел
доказателства, като те потвърждават всеки от заявените факти и илюстрираната от
тях ситуация и то развита по същия начин,
със същите участници и тяхно поведение.
Така заявеното в тъжбата,
че
1). инцидентът се е развил в
двора на църквата докато тъжителят бил там с каченото си на раменете внуче и
2). където към него приближил
подсъдимия Л. Г., който му нанесъл силен удар в дясното око, от който той и
детето паднали
3). А при изправянето му се
приближил и подс. М. Г., който му нанесъл удар в дясната слепоочно-теменна
област с метална тръба, от който той отново паднал:
се потвърждават напълно от показанията на св.
В. С., св.Н. С., св. Я. Б.; св. В. М., издаденото СМУ и епикриза.
Всички тези свидетели са
обявили себе си като очевидци на инцидента и констатираното съответствие в
техните твърдения, логичната и хронологична последователност между тях , а и в
самите тях, гарантира тяхната достоверност. По отношение на твърдяните
противоречия, върху които акцентира защитата и които касаят факта, с коя ръка
подс. Л. Г. е нанесъл удара на тъжителя очевидно вън от вниманието на авторите на това възражение е останало
обстоятелството, че св. В. С. последователно заявява невъзможността си да
посочи категорично с коя ръка е нанесъл удара подс. Л. Г. . Такива конкретни
възприятия не е имал и не е обективирал св. Н. С.. Така, че - няма как твърдението,
че ударът е бил причинен с дясната ръка да бъде опровергано, както настоява
защитата, от представеното медицинско направление, удостоверяващо
„смазване на ІІІ-ти и ІV-ти пръст на дясната ръка на подс. Л. Г., наложило
хирургично лечение и превръзки и отстраняване на конците - до 04.05.13г., защото такъв факт не
сочи никой от доказателствените източници, подкрепящи тезата на частното
обвинение. Наистина той е заявен с тъжбата, но тя не е доказателствено средство
- първо . И второ - този факт е ирелевантен за крайния извод има ли причинено
такова посегателство.
Разбира се, че в ситуации ,
подобни на процесната, е житейски обяснимо очевидците да не са възприели всички
факти , очертаващи развитието на ситуацията, в тяхната същност и
последователност. Важно е да посочат тези от тях , които имат отношение към
извода причинено ли е или не твърдяното посегателство. Фактът на причиняване на
удар с ръка от подс. Л. Г. на тъжителя е установен от посочените горе свидетели
и е без значение с коя ръка. Изясняването
на такъв въпрос би имало, наистина, значение при установени противоречия
досежно него и то във връзка с достоверността на установяващите това
противоречие доказателствени средства. В
случая тези източници, както се посочи, не се конфронтират по този факт. Що се
отнА. до категоричността на св. Я. Б., че ударът Л. Г. нанесъл с дясната ръка (
л. 45 , гърба), чрез която категоричност защитниците толкова разчитат да
опровергаят неговата добросъвестност при наличие на медицински документ за увреждане
на тази ръка, тя следва да се отдаде на неправилно възприемане или неглижиране
на този факт при възприемането му . Все пак ангажираните по инициатива на
защитниците показания на П. също съдържат информация, че увредена е била лявата
ръка на Л. Г., а представеният от него медицински документ доказва такова за
дясната.
Освен съответствието на
гласните доказателствени средства досежно първото посегателство, причина за
тяхното безкритично възприемане при формирането на фактически изводи е и
съответствието им с писмените доказателства. Твърденията за нанесен удар в
дясното око на тъжителя напълно съответстват на констатираните от съдебния
лекар увреждания в тази част на глава му - „оточни клепачи на дясното око,
кръвонаседнати със синкавовиолетов цвят; оточни и кръвонаседнати меки тъкани на
дясната скула и нос“ - л. 4 .
Тези увреждания не са отразени
в представената епикриза, тъй като тя не е документ , който отразява
обективните данни при освидетелстването на лицето. Епикризата е издадена за
хоспитализирането на тъжителя по повод второто увреждане, което също е
засегнало главата му, но в друга нейна част и което е причинено от подс. М. В. .
Механизмът на неговото причиняване е изяснен с показанията на същите свидетели,
които установяват и факта на първото увреждане, причинно от подс. Л. Г.. След
като последният ударил тъжителя и той паднал на земята, при изправянето му
дошъл подс. М. Г. в. , който с метална тръба нанесъл удар също в дясната част
на главата, но вече в друга област - слепоочно-теменна област. Като се има
предвид сочения предмет, с който е причинен удара и силата и интензивността му,
за които може да се съди и по факта, че удареният тъжител е паднал на земята
(бил е вече без дете на раменете, което да намалява устойчивостта и
стабилността на изправеното му тяло при такова въздействие ). Постъпил е по спешност в Неврохирургията в
МБАЛ Пазарджик заради претърпяна черепно-мозъчна травма ( виж епикризата на
л.5), която като обективно състояние е описана - „ разкъсно-контузна рана на
главата в дясно с размер 7 см“.
Подробното описание и на това увреждане е
дадено впоследствие при освидетелстването от съдебен лекар- хирургически
обработена рана в дясната слепоочно-теменна област с дължина около 7 см. Освен
обсъденото горе увреждане в главата, причинено от удара от Л. Г., съдебният
лекар е констатирал и други увреждания по други части на тялото - кръвонА.дане
със синкавовиолетов цвят и размери 15х6 см. в долната половина на гърба; кръвонА.дане
със синкавовиолетов цвят и размери 8 х 6 см. по задната повърхност на дясното
бедро. Последните, несъмнено, са последица от падане назад на тялото, при което
травмите по гърба и задната повърхност на бедрото са резултат от силното
съприкосновение със земната повърхност. Това падане -при този механизъм,на
политане на тялото назад, следва да е логична последица от втория удар в слепоочно-теменната
област.
Предвид лансираните показания
досежно първия удар ( с ръка) е бил с
по-нисък интензитет и сила и е причинил падане повече поради това, с което е
било обременено тялото на тъжителя - дете и то на раменете му, което е
отслабвало стабилността му при такова въздействие. С това падане обаче, при
наличните доказателствени средства, не могат да бъдат свързани никакви
травматични увреждания. От самия удар са причинени обсъдените горе травми по
дясната скула, око и носа.
Поради предмета, с който е
нанесен втория удар и констатираните увреждания - вкл. разкъсно-контузна рана и
предимно поради конкретно увредената област - слепоочно-теменната, именно с
това посегателство следва да бъдат свързани обективираните в епикризата и
съобщени при хоспитализирането оплаквания гадене, повръщане, както и твърдяната
загуба на съзнанието , която е преценена от съдебния лекар ( виж СМУ) като сомноленция
- леко мозъчно сътресение, обусловило твърдяната
загуба на съзнанието от тъжителя. Така, че коментираното второ по ред
посегателство, причинено от подс. М. В. , освен разкъсно-контузната рана,
наложила хирургическа интервенция , и двете кръвонА.дания - по гърба и по
задната повърхност на дясното бедро, е причинило и мозъчно сътресение, което
също се квалифицира от автора на СМУ като разстройство на здравето, неопасно за
живота и извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК .
Възприетите факти относно
последователните действия на подсъдимите , с които всеки от тях е накърнил
телесния интегритет на тъжителя са изводими от обсъдените гласни
доказателствени източници, лансирани от Съда по визираните горе съображения.
Наред с тях следва да се посочи и неизтъкнатия аргумент, че един от
свидетелите, чиито показания формират
доказателствената опора на споделената фактология - В. М. няма нито
роднински, нито юридически връзки със семействата на тъжителя и с тези на
двамата подсъдими. Това е от значение поради факта, че всички останали
свидетели се намират в една или друга степен на родство ( вкл. и по сватотство)
със страните, което предполага съмнение досежно тяхната безпристрастност.
Разбира се, касае се само до предположение, което следва да бъде проверено при
доказателствени анализ. В случая преценката на показанията на свидетелите В. С.,
Я. Б., Н. С. и В. М. не установи те да са били недобросъвестни относно
релевантните факти и да са преувеличили определени факти или да са ги съобщили
избирателно, така че да формират неверни представи за факти, които не са били
част от обективната действителност, въпреки задължението си, чиято гаранция за
изпълнение е отговорността по чл. 290 от НК.
Недобросъвестност обаче Съдът констатира
у св. П. и св. Л. М. В., които са съответно жената, с която подс. М. в. живее
на съпружески начала и сина им. Нейните показания са твърде непоследователни и
вътрешно противоречиви относно определени факти - така, че преценени дори
персонално са неубедителни. Тя твърди, че увредена е била лявата ръка на подс.
Л. Г., който пък представи мед. направление за дясната. П. твърди, че дете е имало на раменете на тъжителя и той „го е
катурил заедно с него“ и непосредствено след това, че „зет му го катурил , като минавал мрежата“.
Противоречия се констатират и
между показанията на П. и тези на Л.М. В.
досежно обстоятелство, което , несъмнено, е извън предмета на доказване, но наличието им доказва тяхната неискреност.
Според П.- при пристигането на тъжителя и съпровождащите го негови роднини в
дома на подс. В., за да нападнат ( сина им св. Л. М. Г. последният и неговите
родители, както жената, с която живее и други две жени - на братята му били в
двора на пейка ( „имаме си едно като камъче
вътре в двора и си седим на него ). Л. М. в. обаче твърди
- „имаме пейка- големи камъни, пред нас са, на улицата, на мрежата.
Бяхме на терасата вътре, не сме били на камъните“.
Прави впечатление също, че
единствено П. споменава в твърденията си, че тъжителят е носел на раменете си
дете. Това не се сочи нито от св. Л.М. В., нито от който и да е от подсъдимите.
Версията на последните двама за инцидента, поднесена с техните наистина
достатъчно еднопосочни обяснения, е , че
подс. М. В. бил нападнат в дома си от
тъжителя и неговите син и зет, като някои от тях дошли въоръжени с подръчни
средства за нападение - лопата, клемия. Подсъдимият М. В. бил повален на земята и се избавил от сериозни
увреждания от нападателите само поради намесата на П., която дори хвърлила стол
върху тъжителя и сина му и така избавила М. В. , а Л. Г. дошъл едва
впоследствие.
Обясненията на подсъдимите,
дадени при процесуалната им поредност - един след друг, са еднопосочни и не
страдат от пороците непоследователност и противоречивост. От една страна това има
своето обяснение в споменатия факт за
поредността, в която са депозирани техните разкази и взаимното присъствие при
това депозиране, което създава възможност да се избегнат различия в
твърденията.
Такава обаче по отношение на свидетелите не
съществува поради процесуалните правила, на които е подчинен техния
последователен, но персонален разпит. Обсъдените горе разминавания в бранещите
защитна теза показания на П. и Л.М. В. ,
обосновали тяхното дискредитиране, опровергаха и техните, и тези на подсъдимите
твърдения за конкретните действия на участниците в инцидента. Тях Съдът
установи въз основа на лансираните ( като резултат от изложения горе анализ)
показания на подкрепящите обвинителната теза доказателствени източници. Като
такива не могат да се обсъждат показанията на свидетелите М., Р. и С., тъй като
не съдържат относима за изясняване на фактите от предмета на доказване
информация ( свидетелите нямат конкретни спомени за събрани данни от участниците в конфликта).
Така, че инцидентът се е
развил по начин, илюстриран от свидетелите В. С., Н. С., В. М., Я. Б. и корелиращите им медицински документи -
епикриза и СМУ. Те формират доказателствената опора на възприетата фактология,
която визира двамата подсъдими М. В. и
Л. Г. като последователни и независими
извършители на отделни телесни увреждания на тъжителя. Независимостта в
действията на всеки от тях е заявена още с тъжбата ( виж изложението в нея), но
възприемането й е изключително подчинено
на дадената информация от непосредствения очевидец св. Н. М. ( л. 46, гърба) -
„ Л. Г. го удари един юмрук и той падна … и
след това дойде брат му и го удари с една тръба…“.
Така, че двамата подсъдими са
причинили последователно и независимо отделни телесни увреждания и следвайки
хронологията на причиняването им те са следните:
1. от Л. Г. - „оточни клепачи
на дясното око, кръвонаседнати със синкавовиолетов цвят; оточни и
кръвонаседнати меки тъкани на дясната скула и нос“ и. всяко от тези увреждания
само по себе си покрива квалификацията за разстройство на здравето, неопасно за
живота ( но в случая деянието е едно , както ще се обсъди по-долу) .
2. от М. В. са причинени всички останали увреждания,
отразени по своя вид и местоположение в СМУ и всяко едно от които също е с
квалификация по чл. 130, ал.-1 от НК -
разкъсно-контузна рана в слепоочно-теменната област, наложила
хирургическа интервенция; двете кръвонА.дания
- по гърба и по задната повърхност на дясното бедро и на трето място - причиненото
мозъчно сътресение в степен на сомноленция.
И в двата случая за
посегателството на всеки от подсъдимите следва да се имат предвид дадените
задължителни тълкувания с ППВС 3/79г. - „Когато
с извършването на едно деяние деецът причини на едно или повече от едно лице
еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването на една
повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и
субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление“.
В субективно отношение всеки
от подсъдимите е съзнавал противоправността на собственото си деяние. Като се
има предвид начина, по който е нанесен всеки от ударите и тяхната насоченост
към конкретен орган на тялото на жертвата, всеки от тях е предвиждал и целял
настъпването на обществено-опасните последици, тоест действал е всеки - при
пряк умисъл.
При тези данни Съдът призна
всеки от подсъдимите за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.1
от НК.
Като има предвид вида и
размера на предвиденото за това престъпление наказание, както и липсата на
причинени от престъплението имуществени вреди, които да са останали
невъзстановени и липсата на предходни осъждания за всеки от подсъдимите - л. 94
и 95, Съдът освободи всеки от подсъдимите от наказателна отговорност на
основание чл. 78 а, ал.1 от НК и наложи на всеки от тях административно
наказание глоба.
При отмерването му се съобрази
и за двамата подсъдими обстоятелството, че деянията им стоят в контекста на
едни влошени отношения между семействата по повод конфликта на младежите.
Самата ситуация , в която са осъществени двете деяния, е следвала физически
конфликт между последните, с който първоначално добронамерено са се ангажирали
тъжителят, а и подсъдимите. Впоследствие обаче на поканата на тъжителя да
преустановят споровете, непровокирани от него и напълно неочаквано те
последователно, един след друг, му нанесли процесните удари, всеки от които в
главата. Първият - от Л. Г. е нанесен дори, когато на раменете на тъжителя е
имало малко дете, чието падане в резултат на удара , подсъдимият поне е
допускал. Поради това и като отчете двете налични увреждания ( две кръвонА.дания)
по техния вид и степен Съдът прецени, че съразмерно на деянието и в този смисъл справедливо
възмездие на извършването му и обезпечаващо постигане на целите от реализиране
на отговорността ще бъде глоба, чиито размер е 1400 лева.
По отношение на подс. М. В. освен предисторията на процесното деяние,
която е рефлектирала върху извършването му, се съобразиха като отегчаващи
обстоятелства степента на агресия, изразена в механизма на деянието. Ударът от
М. В. е с метална тръба в главата и то в
опасна зона - слепоочно -теменната. Попаднал е на място, където под черепа е
разположен мозъка, който също е бил засегнат, както става ясно от данните в
медицинските документи - за повръщане, гадане и приетото състояние на най-ниската
степен на мозъчно сътресение. Освен това увреждане, което е самостоятелно,
следва да се отчетена наличните още - кръвонА.дания по гърба и задната
повърхност на бедрото и по-сериозното - разкъсно-контузната рана, наложила дори
хирургическа интервенция. Броя и веда на тези увреждания, причинени с един
удар, с метална тръба в главата, даде основание на Съда, наред с
отчетеното горе смекчаващо обстоятелства
за предистория на конфликта, да определи
глобата в размер на 1600 ла. Така се постигна съразмерност в тежестта на
деянието и наказанието, което гарантира справедливостта на последното.
И в двата случая съдът прие,
че определените в посочените размери глоби са достатъчни за постигане на целите
от реализиране на отговорността , поправително и превъзпитателно въздействие,
бъдещо поведение, съобразено с установените правови порядки и осуетяване на
последващото им погазване .
Установи се, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на подс. Л. Г. по отношение а тъжителя
последният е претърпял болки и страдания, последвали удара в дясната част на
лицето му, от който са причинени описаните горе две увреждания. Ударът е причинил падане на тъжителя с детето
на рамене. За обезщетяване на причинените увреждания Съдът по справедливост
определи сума в размер на 3000 лв. (виж уточнението на повереника в последното
с.з.), ведно с претендираната законова лихва върху нея от датата на деянието до
окончателното изплащане. До пълния размер на претендираната от Л. Г. сума -
4000 лв. , искът се отхвърли като неоснователен.
Установи се, че и в резултат
на виновното и противоправно поведение на подс. М. Г. В. по отношение на
тъжителя последният е претърпял отделно болки и страдания. От процесния удар на този подсъдим са били причинени
не само две кръвонА.дания по гърба и задната повърхност на бедрото, но и мозъчно сътресения, макар и в най-леката отчитана степен, както и
разкъсно-контузна рана на главата, която е била хирургически обработена. Състоянието на тъжителя е наложило неговата
хоспитализация по преценка на лекар -
специалист и конкретно дори болнично лечение, както подборно визира
епикризата. Претендираната сума за тези увреждания е в по-нисък от полагащия се
размер, но Съдът е ограничен от претенцията на ищеца и поради я уважи в пълен
размер като осъди подс. М. В. да заплати на тъжителя сума в размер на 2000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане.
Предвид изхода на делото се
присъдаха и разноските, като подсъдимият М.В. бе осъден да заплати на В.Я.Б. сторените от последния
съдебно-деловодни разноски в размер на 208.00 лв., а подсъдимият Л.Г.Г. бе
осъден да заплати на тъжителя В.Я.Б.
сторените от последния съдебно-деловодни разноски в размер на 208.00 лв.
На основание чл.189 ал.3 от НПК бе осъден подсъдимия М.Г.В. да заплати и в полза на държавата по сметка на
Районен съд Пазарджик ДТ върху размера на уважения граждански иск в размер на
80.00 лева, както и ДТ 5,00 лв. при издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.189 ал.3 от НПК бе осъден и подсъдимия Л.Г.Г. да заплати още - в полза на държавата по
сметка на Районен съд Пазарджик ДТ върху размера на уважения граждански иск в
размер на 120.00 лева, както и ДТ 5,00 лв. при издаване на изпълнителен лист.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: