РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. гр. Хасково, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640101253 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба от П. М. М. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу З. Д. М..
Ищцата твърди, че била собственик на апартамент, находящ се в гр.
**************************, като в периода м. юни – м. ноември 2019 г. сградата била
санирана по програма „Енергийна ефективност" и в този период се запознала с ответника,
който работел на обекта. В хода на тяхната комуникация през м. август – м. септември 2019
г. те били сключили неформални договори за изработка, по силата на които З.М. доставял и
монтирал допълнително ролетни щори и комарници. С един от договорите, който бил
документиран в кореспонденция чрез приложението „Вайбър“, ответникът се задължил да
достави и монтира външни ролетни щори за терасата в апартамента на ищцата срещу сума в
размер на 600 лева. Твърди се, че дължимите суми били превеждани авансово от страна на
ищцата по банков път на Б. Ж. И., която била посочено от ответника. Поддържа се, че след
така направената уговорка и заплатена сума от нейна страна, той не спазил сключения
договор, като не изпълнил поетото задължение за доставка и монтаж на външните ролетни
щори, за което бил канен многократно чрез телефонни обаждания. Ответникът саморъчно
бил записал на таблото за обяви във входа на кооперацията на ищцата, че щорите щели да
1
бъдат монтирани до края на януари 2020 г., но не бил изпълнил задължението си, като
прекъснал всяка комуникация с нея. В тази връзка на 01.06.2020 г. ищцата връчила на
ответника нотариална покана, в която била описана гореизложената фактическа обстановка
и била изразена волята й за разваляне на сключения договор, като му бил даден двудневен
срок от получаването на поканата да върне заплатените суми за несвършената работа.
Впоследствие ответникът върнал на ищцата сума в размер на 300 лева, но не й бил
възстановил пълната заплатена сума в размер на 600 лева, нито бил доставил и монтирал
уговорените външни ролетни щори. Сочи се, че с връщането на сумата от 300 лева,
ответникът бил извършил своеобразно признание на своето задължение, но към момента не
бил върнал остатъкът от 300 лева, като на основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД ищцата имала право на обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва, считано от 04.06.2020 г. до датата на подаване на настоящия иск в размер на 16.33
лева. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди
ответника да заплати на ищцата горепосочените суми, като се претендират разноските по
делото, в това число и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани. Твърди, че не бил сключен договор между страните,
както и че не била получавана сумата от 300 лева. Евентуално се поддържа, че не били
налице сключени множество договори, а само един единствен, с който ответникът следвало
да достави и монтира щори и комарници в апартамента на ищцата. Договорът не е бил
развален с изпратената нотариална покана, тъй като от представените по делото
доказателства не можело да се направи извод, че изпълнителят не могъл да изпълни в срок
работата или че не я е изпълнил по уговорения надлежен начин. Напротив, от твърденията
на ищцата било видно, че монтажът на ролетните щори и комарниците в апартамента й бил
започнал, като били монтирани всички щори с изключение на терасата, и тя била приела
изпълнението на договора. С връщането на сумата от 300 лева ответникът бил направил
намаление на възнаграждението си, с което бил удовлетворил претенциите на ищцата, че
имало отклонение от поръчката. Поради изложеното се иска предявените искове да бъдат
отхвърлени, като се възразява и по искането за присъждане на адвокатски хонорар от по
реда на чл. 38 ЗА.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен заверен препис от електронна кореспонденция чрез
приложението "Вайбър" относно доставката и монтаж на прозорец, врата и щори.
От представените 3 бр. преводни нареждания се установява, че в периода м. август –
м. септември 2019 г. ищцата е превела посочените в гореописаната електронна
кореспонденция суми по указаната й там банкова сметка.
2
С нотариална покана рег. № 4675 от 10.02.2020 г. на нотариус А. Н., връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, ищцата го е уведомила, че разваля процесния
договор и го кани в срок от 2 дни да й възстанови заплатените от нея суми.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката З. Д. Т. за
изясняване на обстоятелства относно сключването и изпълнението на задълженията на
страните по процесния договор. Показанията й са записани подробно в протокола за
съдебното заседание, проведено на 09.09.2021 г. /л. 13 по делото/, като при необходимост те
ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на
тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединение искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са
процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни, като съображенията за това
са следните:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства по
несъмнен начин се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение с описаното в исковата молба съдържание. По своята правна същност то
представлява вид договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. Този договор има
неформален и консенсуален характер, т.е. не е предвидена писмена форма за неговата
действителност. Следователно, за да се породят целените от страните правни последици, е
необходимо да се постигне съгласие между тях. В настоящия случай за това може да се
направи извод най-напред от представения заверен препис от електронна кореспонденция
чрез приложението "Вайбър". Касае се за електронен документ, който в съответствие с чл.
184, ал. 1, изр. 1 ГПК е възпроизведен върху хартиен носител и е заверен от страната, като
не е поискано представянето му и на електронен носител, поради което преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание - в този
смисъл е и Решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на ВКС, ІV г. о. Ето защо
възражението на ответника срещу доказателствената му стойност не следва да бъде
уважено. От друга страна, изложеното в кореспонденцията между страните, и по-точно
уговорената работа и дължимото възнаграждение, следва да се приеме за установено и от
показания на свид. З. Д. Т.. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото за част
от фактите тя има непосредствени и преки впечатления, изнесеното от нея звучи логично и
последователно, кореспондира на събраните писмени доказателства, а и липсват други
такива, които да ги опровергават. Вярно е, че не всичко е възприето лично от нея, но тези
релевантни факти могат да се приемат за установени, след като посочената свидетелка има
3
преки впечатления за начина на възпроизвеждането им от страната; за състоянието на
страната при тяхното споделяне и за последващите ги действия във връзка с твърдяните
факти. Обстоятелството пък, че свидетелката З. Т. също е подала жалба срещу ответника не
може да се изключи изначално възможността тя да дават достоверни показания, а й както се
посочи по-горе, те са в синхрон с представената електронна кореспонденция. Направените с
отговора на исковата молба възражения на ответника не могат да бъдат споделени, тъй като
не бяха ангажираха никакви доказателства в тяхна подкрепа, въпреки дадените изрични
указания с Определение № 334/06.07.2021 г. Ето защо и с оглед правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК съдът приема, че твърдените от него факти не са се осъществили в обективната
действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните
правни последици.
На следващо място, от представените 3 бр. преводни нареждания се установява, че
ищцата е заплатила по посочената от ответника банкова сметка уговорената сума в размер
на 600 лева за доставка и монтаж на външни ролетни щори за терасата в апартамента й.
Възражението на ответника относно заверяването на сметката е преклудирано, тъй като не е
направено своевременно – в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, а едва в хода на устните състезания,
поради което не следва да бъде обсъждано.
Накрая, съдът намира, че от ищцата е доказано и отпадането на основанието за
плащане на претендираната от нея сума, тъй като в случая действително са били налице
предпоставките за разваляне на процесния договор. Това е така, защото безспорно се
установи, че ответникът не е изпълнил задълженията си по него, което се дължи на причина,
за която той отговаря, въпреки даденият подходящ срок за изпълнение. При това положение
направеното с представената нотариална покана изявление от нейна страна в този смисъл е
произвело правно действие и следва да се приеме, че са настъпили последиците от
развалянето и съответно, че е налице основание за реституция на даденото по договора. В
конкретния случая това означава, че ответникът е бил длъжен да възстанови на ищцата
заплатената от нея сума по договора, която с оглед извършеното съдебно признание за
плащане на сумата от 300 лева, възлиза на претендирания остатък от 300 лева, но не го е
сторил.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД се
явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Вземането е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на
подаване на подаване на исковата молба в съда - 18.12.2020 г., до окончателното му
изплащане.
Искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената
главница също следва да бъде уважен.
Тази претенция има акцесорен характер по отношение на главното задължение и
4
присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно
/главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на
падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от изпадането на
ответника в забава до датата, предшестваща подаването на исковата молба – 17.12.2020 г.,
но съобразно прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало съдът следва да съобрази
въведената с исковата молба крайна дата – 16.12.2020 г. Следва да се има предвид и че с
развалянето на договора длъжникът не се поставя автоматично в забава, поради което за да
настъпят нейните последици, той трябва да бъде поканен да изпълни. В случая не се спори,
а и от представената по делото покана е видно, че тя е връчена на ответника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК на 01.06.2020 г. и с нея ищцата е поискала в срок от 2 календарни дни от
получаването й да се върне платената сума. При това положение ЗЛ. Д. М. е изпаднал в
забава след изтичането на дадения му срок, т.е. на 04.06.2020 г. Размерът на дължимото
обезщетение, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в
интернет компютърна програма за изчисляване на законна лихва, върху процесната главница
за релевантния период възлиза на сумата от 16,33 лева.
Предвид изложеното и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло за
горепосочените сума и период.
С оглед изхода на делото и че ищцата претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, единствено на същата следва да се присъдят такива в размер общо на 400 лева,
съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80
ГПК.
На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 ЗАдв и предвид установената от
показанията на свид. З. Д. Т. близост, на процесуалния й представител на ищцата следва да
бъде присъдена сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Д. М., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр.
****************, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на П. М. М., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. ***************************, съдебен адрес: гр.
**************, чрез адвокат Я. В. К. от АК - Пловдив, сумата от 300,00 лева,
представляваща платена сума на отпаднало основание - развален договор между страните за
доставка и монтаж на външни ролетни щори за тераса в апартамент, находящ се в гр.
**************************, сумата от 16,33 лева, представляваща обезщетение за забава
5
върху нея от 04.06.2020 г. до 16.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.12.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА З. Д. М., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр.
*********************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на П. М. М., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. ***************************, съдебен адрес: гр.
**************, чрез адвокат Я. В. К. от АК - Пловдив, сумата от 400,00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА З. Д. М., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр.
*********************, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 ЗАдв, във вр. с чл. 78,
ал. 1 ГПК, да заплати на адв. Я. В. К. от АК - Пловдив, с адрес на кантората: гр.
**************, сумата от 300,00 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
6