Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.01.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в закрито заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.с-я БИЛЯНА КОЕВА
разгледа докладваното
от съдия Сантиров гр. д. № 2794 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба от 10.02.2018 г. на въззивника С.И.С. – ищец по
делото, за поправка на допусната в диспозитива на Решение № 7049 от 12.11.2018
г., относно вписания диспозитива на решението текст: „Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.“
В молбата се поддържа, че съдът неправилно е вписал в диспозитива на
посоченото решение, че същото е окончателно. Изтъква, че с оглед цената на иска
– 3152,48 евро /6304,96 лв./ същото по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
подлижи на касационнен контрол, тъй като цената на иска надвишава сумата от
5000,00 лв.
Нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност по молба на
страните или по своя инициатива по всяко време /не е ограничено с преклузивен
срок/ да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла
на горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между
действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в
писмения текст на решението, както и в случаите на очевидна техническа
грешка. В конкретния случай такова несъответствие не е налице,
тъй като както в мотивите, така и в диспозитива на решението настоящият състав
на съда е приел, че същото не подлежи на касационно обжалване.
Нещо повече, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно
обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански
дела, и до 20 000 лв. - за търговски
дела. Имайки предвид, че настоящето дело е търговско, то не е налице и
техническа грешка. В тази връзка следва да се отбележи, че обхватът на
понятието "търговско дело" е по-широк от това на "търговска
сделка", но също и от "търговски спор", дефиниран в чл.
365, т. 1 - 5 ГПК, тъй като търговско е всяко дело, което има за предмет спорове с
участието на търговци, свързани изцяло или отчасти с регулирани от обективното
търговско право отношения. Доколкото в случая претенцията на ищеца е във връзка с договор за банков кредит - абсолютна
търговска сделка по смисъла на чл. 1, т. 7 ТЗ /Търговски закон/, съдът намира,
че се касае за търговско дело./В този смисъл е и Определение № 139 от
8.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2665/2014 г., I т. о., ТК/.
Ако страната счита, че решението подлежи на обжалване не съществува пречка
да подаде расационна жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 247 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 10.02.2018 г. на
въззивника С.И.С. – ищец по делото, за поправка на допусната в диспозитива на
Решение № 7049 от 12.11.2018 г., относно вписания диспозитива на решението
текст: „Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.“
РЕШЕНИЕТО е окончателно – арг. чл. 274, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.