Определение по дело №1625/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 510
Дата: 8 януари 2016 г. (в сила от 12 февруари 2016 г.)
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20131100101625
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София,  08.01.2016г

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на осми януари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1625 по описа за 2013г. на І-8 с-в при СГС , за  да се произнесе взе предвид следното:

Налице е висящо производство, образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от ищеца „Б.а.к.б.“ АД срещу ответниците Г. В. К. и Р.С.П.. Предмет на делото е съществуването на вземането на ищеца, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, в рамките на ч.гр.д. № 46987/2012г. по описа на 29 състав при СРС.

С Определение от 19.12.2013г., производството по делото е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

С молба вх. № 139726/13.11.2015г., ответниците в процеса Г. В. К. и Р.С.П. са сезирали съда с искане за прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес на ищеца – с оглед направените от ответниците изявления за оттегляне на възраженията, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, в рамките на ч.гр.д. № 46987/2012г. по описа на 29 състав при СРС.

В срока за отговор  на направеното искане, ищецът - „Б.а.к.б.“ АД, поддържа твърдение, че в действителност е отпаднал правния му интерес от воденето на настоящото дело, доколкото оттеглянето на възраженията на Г. В. К. и Р.С.П. срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, в рамките на ч.гр.д. № 46987/2012г. по описа на 29 състав при СРС са довели до влизане в сила на споменатата заповед за изпълнение. По тези съображения, но без да прави изявление за оттегляне или отказ от иска, ищецът заявява, че желае да бъде прекратено производството по настоящото дело. В същата молба, ищецът изрично заявява, че претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Настоящият съдебен състав  при условията на чл. 130 от ГПК приема, че искът е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ, по следните съображения.

Тъй като исковата претенция е основана на изискването на чл. 422 от ГПК, очевидно се касае за положителен установителен иск.  В тази връзка, правният интерес на ищеца от предявяването на иска е абсолютна положителна процесуална предпоставка за развитието на процеса, която в случая следва да е налице във всеки един момент – до приключване на делото със съдебен акт по съществото на спора. Аргументите в тази насока произтичат от обстоятелството, че още в рамките на заповедното производство ищецът се е снабдил с годно изпълнително основание по см. на чл. 404, т.1 от ГПК (това е Заповед за незабавно изпълнение от 21.10.2009г.), както и с изпълнителен титул, въз основа на която са предприети изпълнителни действия.

Доколкото и двете страни в настоящия процес твърдят, че ответниците /длъжници в заповедното производство / Г.К. и Р.П. са оттеглили изрично и надлежно възраженията си срещу издадената заповед за изпълнение – то по аргумент от чл.416 ГПК настоящият състав на съда приема, че за ищеца вече не е налице правен интерес от установяване съществуването на вземане по вече влязлата в сила /след оттеглане на възраженията/ заповед за изпълнение.

Не само двамата ответници, но дори и ищецът заявява изрично желанието си за прекратяване на настоящия процес, но без да прави изрично изявление за оттегляне или отказ от иска. В конкретния случай, производството ще трябва да бъде прекратено, но не поради волята на ищеца в същата насока /както би било при оттеглане или отказ от иска/, а по- скоро като правна последица от поведението на двамата ответници, чиито действия са довели до отпадане на правния интерес на ищеца да води процеса.

При липса на необходимата абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск – каквато е правния интерес – производството по делото подлежи на прекратяване, като процесуално недопустимо. На основание чл. 130  от ГПК, настоящото дело следва да бъде прекратено, но без да бъдат присъждани разноски в тежест на страните, доколкото ищецът е заявил изрично че не желае да му бъдат присъдени разноски /молба с вх.№146759/27.11.2015г./, а ответниците не са сезирали изрично съда с искане в такава насока, макар да са могли да сторят това.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА  ПРОИЗВОДСТВОТО  по гр. дело № 1624 по описа за 2013г. на  І- 8 състав при Софийски градски съд, образувано по предявения от „Б.а.к.б.“ АД с адрес-*** срещу Г. В. К. с адрес-*** и Р.С.П. с адрес-*** иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 46987/2012г. съгласно описа на 29 състав при СРС, на основание чл.130 от ГПК, поради недопустимост на предявения иск.

 

Определението подлежи на обжалване от ищеца пред Софийски Апелативен съд, с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на всяка от страните.

 

СЪДИЯ: