Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
08.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 1835 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на ЕТ „Фатум – Т – Стоянка Павлова”, депозирана против наказателно
постановление № 2020-0051893/09.09.2020г., издадено от Директор на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД
„Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на едноличния
търговец, на основание чл. 216 от Закона за защита на потребителите е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 77, ал. 3, т.
2 от Закона за защита на потребителите
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че е
допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 53, ал. 1 ЗАНН, тъй като
административнонаказващия орган не е обсъдил дори и общо, и формално, защо не е
приел случая за маловажен. Развиват се съображения, че се касае за маловажен
случай на административно нарушение, тъй като процесните химикали , използвани
като учебни пособия се закупуват от родителите на децата, за които са
предназначени и ако е налице опасност, те няма да ги закупят, а дори и да се
приеме, че стоките са опасни, то същите веднага са изтеглени след извършената
проверка. Излагат се доводи, че случаят се явява маловажен, с оглед това, че се
касае за стока, която не е опасна и не може да причини вреди, поради и което
непредставянето на документ за нейния произход не е обществено опасно. На трето
място се развиват съображения, че в НП твърдяното нарушение е описано по начин,
който не позволява неговата индивидуализация, тъй като липсва описание на броя
и вида на стоките, за чиито произход се твърди, че не е представен документ и
по този начин не става ясно, за непроследяването на кои стоки е наложено
наказание. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
оспореното наказателно постановление.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител е
депозирал писмено становище, в което поддържа депозираната жалба, по изложените
в същата фактически и правни доводи. Претендират се разноски.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на
жалбата. В подкрепа на така застъпеното становище релевира доводи, че по делото
не е спорно, че жалбоподателят, в качеството си на дистрибутор по смисъла на
чл. 77, ал. 2 ЗЗП и в рамките на своята дейност, не предоставя документи,
необходими за проследяване на произхода на стоките, съобразно разпоредбата на
чл. 77, ал. 3 ЗЗП. Инвокират се доводи, че в случая броят на стоките не са от
съществено значение, тъй като не е установено, колко още стоки са били вече
продадени на потребители и предвид това, че не е установен произходът на стоките,
остава възможността доставчикът на търговеца да реализира още опасни стоки от
този вид, както на други търговци, така и на потребители, което обуславя и
значителната обществена опасност на деянието. Релевират се доводи, че в
конкретния случай стоките са предназначени за деца, които са рискова група
потребители, съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗЗП и застрашеното здраве и живот
дори и на едно дете е от особено значение и в този случай нарушението не може
да бъде прието за маловажно. На последно място се развиват съображения, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и
ЗЗП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Районна
прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди фактическите
и правни доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията
на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за това, че при извършена на 05.03.2020г.
от служители на Комисия за защита на потребителите РД Русе проверка в
книжарница „Фатум“, с адрес град Русе, ул. „Плиска“ № 52, стопанисвана от ЕТ
„Фатум – Т – Стоянка Павлова“, която проверка била обективирана в Констативен
протокол № К-2690446/05.03.2020г., било установено, че в обекта се предлагат за
продажба химикали със закрепени стоки, имитиращи храни – плодове (червена
ябълка, ягода и банан), изработени от мек материал, който лесно се къса и се
отделят дребни частици, за които търговецът предварително не е поставил на
видно място етикет, изписан ясно и недвусмислено на български език с информация
за вида, производител, вносител (ако е от внос) и съществени характеристики.
Посочено е, че съгласно Наредбата за стоките, имитиращи храни, описаните стоки,
макар че не са храни имат такава форма, цвят, външен вид и размер и тъй като са
изработени от дунапрен може да се очаква потребителите (деца) да ги объркат с
храна, да отхапят от тях и да погълнат малки части, което да е причина за
задавяне и последващо задушаване.
На търговецът,
на 06.03.2020г., е било наредено да представи документи за описаните стоки в
офиса на КЗП РД – Русе, които са необходими за проследяване на произхода на
стоките.
На
06.03.2020г. е била представена стокова разписка от 16.01.2019г. без вписани
задължителни реквизити, печат и подпис. Представено е било заверено копие от
писмо, съгласно което фирмата, от която са закупени стоките, в момента на
покупката е била с неработещ касов апарат, поради което фактурата трябвало да
бъде изпратена по куриер. Отправено било предложение КЗП сама да установи
фирмата продавач, за да бъде предоставена фактурата.
С писмо
Р-03-436/10.04.2020г. била отправена покана до търговеца да се яви на
22.04.2020г. за приключване на проверката, на която дата, отново не били
предоставени документи за произхода на стоката.
На
едноличния търговец бил съставен АУАН № К-0051893/22.04.2020г., в който така
приетите за осъществили се факти били субсумирани като осъществен от страна на
едноличния търговец състав на нарушение по чл. 77, ал. 3, т. 2 ЗЗП.
Възражения
срещу съставения АУАН не били депозирани нито към момента на неговото
съставяне, нито в срока и по реда на чл. 44 ЗАНН.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление
с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични със
съдържащите се в АУАН, като на търговеца на основание чл. 216 от Закона за
защита на потребителите е била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000
лева, за нарушение на чл. 77, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на потребителите
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, а както гласните, така и писмените доказателствени средства се намират
в корелативно единство, поради и което и на основание чл. 305, ал. 3 НПК,
приложим на основание чл. 84 ЗАНН не следва да бъде излагани подробни мотиви, кои
доказателства съдът приема и кои отхвърля.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни
изводи.
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени
датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в
акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на нарушителя, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния
орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Не е налице
противоречие между приетите за осъществили се факти, нормата под която същите
са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на санкционирания едноличен търговец.
Съдът намира за неоснователни
релевираните с жалбата и поддържани в хода по същество доводи, за допуснати в
хода на протеклото административнонаказателното производство съществени
процесуални нарушения, които имат за своя последица отмяна на оспореното
наказателно постановление.
Съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело
до ограничаване на процесуалните права на страните.
В
настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато
нарушение на процесуалните правила, което от своя страна да е ограничило
правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните
права на същия, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено
при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да се е
отразило неблагоприятно върху правото на защита на санкционираното лице, за да
бъде отменено наказателното постановление на формално основание.
Обстоятелството, че в АУАН и в НП
не са посочени точния брой на установените стоки, не е ограничило правото на
защита на санкционираното лице, доколкото същите са в достатъчна степен
индивидуализирани и самият търговец е бил уведомен, и е бил запознат, за които
точно стоки следва да представи документи във връзка с произход на същите.
Във
връзка с твърденията за нарушение по чл. 53, ал. 1 ЗАНН с издаването на
наказателното постановление административнонаказващият орган е приел, че
нарушението е доказано и не са налице основанията за приложението на чл. 28 ЗАНН, като обсъждането наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН е винаги
задължително, но обективирането им в НП не е, доколкото липсва такова изискване
в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
По гореизложените мотиви съдът
намира за неоснователни ангажираните с жалбата твърдения за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения,
които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление
на процесуално основание.
Въз основа на оценката на
събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да
бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят
е осъществил състава на административното нарушение чл. 77,
ал. 3, т. 2 ЗЗП, за
което е ангажирана неговата отговорност.
По делото не е налице спор, а
едновременно с това, както от гласните, така и от писмените доказателства по
делото безспорно и еднозначно се установява, че жалбоподателят е лице по чл.
77, ал. 2 ЗЗП и като такова не е изпълнило задължението си по чл. 77, ал. 3, т.
2 ЗЗП да води и предоставя документи, необходими за проследяване произхода на стоките.
Представената от страна на
жалбоподателя, в хода на административнонаказателното производство стокова
разписка (лист 17 от делото) не позволява по никакъв начин да се
индивидуализира доставчикът и да се проследи произхода на стоките. Всеки един
търговец по веригата до крайния потребител следва да притежава документи,
указващи произхода на стоките. Съответно и за наказаното лице съществува
законовото задължение да притежава документи проследяващи или удостоверяващи
техния произход. Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал.
3, т. 2 от ЗЗП в рамките на своята дейност дистрибуторът участва в
проследяване безопасността на стоките, пуснати на пазара, като води и
предоставя документи, необходими за проследяване на произхода им. В конкретния
случай е извършено нарушение именно на разпоредбата на чл. 77, ал. 3, т. 2 ЗЗП,
тъй като не е била представена фактура или друг документ, който да позволява да
бъде индивидуализиран доставчикът и да бъде проследен произходът на стоките. Задължение
на търговеца е да притежава и да представи документи, установяващи произхода на
стоките, а не е задължение на административнонаказващия орган сам в рамките на
своите правомощия да извършва действия във връзка със снабдяването на
документи, от които да бъде установен същият.
С представянето на описаната в
наказателното постановление стокова разписка, с липса на посочване на ЕИК,
правно организационна форма и седалище и адрес на управление на доставчика, подпис
и печат, наказаното лице не е изпълнило вмененото му задължение по чл. 77, ал. 3, т. 2 от ЗЗП и основателно е
ангажирана отговорността му.
Правилно е издиране и приложена и
съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 216 ЗЗП, като на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минималния предвиден в
санкционната разпоредба размер, а именно 1000лв.
Неоснователни са твърденията
ангажирани с депозираното становище по същество, че в случая липсва осъществен
състав на нарушение, тъй като предлаганите стоки не са опасни.
В случая, видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление, се касае за стоки,
имитиращи храни по смисъла § 1 от ДР на
Наредба за стоките, имитиращи храни, съгласно която легална дефиниция „стоки,
имитиращи храни“ са стоки, които, макар че не са храни, имат такава форма,
мирис, цвят, външен вид, опаковка, етикетиране, обем, количество или размер, че
може да се очаква, че потребителите, особено децата, могат да ги объркат с
храни, в резултат на което да ги поставят в устата си, да ги смучат или да ги
погълнат, което може да съдържа рискове за здравето и безопасността им и да
причини например задушаване, отравяне, перфориране или запушване на
храносмилателния тракт.
Нормата на чл. 3 от същата
наредба категорично забранява производството, продажбата, вносът и износът на
стоки, които поради това, че могат да бъдат взети за храни, застрашават
здравето и безопасността на потребителите, без значение, че: 1. стоките,
имитиращи храни, са придружени с предупреждение за рисковете при използването
им, или 2. че производителите, търговците или вносителите на стоки, имитиращи
храни, са взели други предпазни мерки за предотвратяване или ограничаване на
риска за потребителите.
Твърденията на жалбоподателя, че
стоките се купуват от родителите, поради и което не съществува опасност за
потребителите (деца) е несъстоятелен, тъй като същите са предназначени, именно
за употребата от деца.
Неоснователни и не могат да бъдат
споделени и доводите в жалбата, поддържани в хода по същество, че се касае за
маловажен случай на административно нарушение.
Не са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен
случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим
на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен
извод, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Самото
нарушение, касае правила за закрила на особен вид потребители, каквито са
децата, на които законодателят е придал особена значимост, като в настоящия
случай същите са били засегнати в един продължителен период от време, тъй като
видно от представената стокова разписка стоките, чиито произход нарушителят е
препятствал да бъде установен, са придобити от търговеца на 16.01.2019г. т.е. преди
повече от една година преди установяването им в търговския обект, през който
период не е установено и не може да бъде проследен, именно поради извършеното
от страна на жалбоподателя нарушение произхода на стоките, колко от тези стоки
вече са били реализирани на пазара и са достигнали до потребителите, което от
своя страна обосновава и значително по-висока степен на обществена опасност на
извършеното деяние и не може да обоснове извод за малозначителност на същото,
още повече, че стоките са предназначени за употреба от деца, които са рискова
група потребители съгласно чл. 70, ал.
1, т. 5 ЗЗП.
Основателни са доводите на
процесуалния представител на административнонаказващия орган, които доводи са
намерили отражение в практиката на Административен съд – Русе, че застрашеното
здраве и живот дори и на едно дете е от особено значение, и в този случай
нарушението не може да бъде прието за маловажно.
По изложените мотиви, съдът
намира, че административнонаказващият орган е приложил правилно материалния
закон и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на КЗП следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер съобразно чл. 27е от
Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 120 лева, което следва да бъде
заплатено от жалбоподателя.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
2020-0051893/09.09.2020г., издадено от Директор на Регионална дирекция за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на
пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на ЕТ „ФАТУМ – Т – СТОЯНКА ПАВЛОВА”, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „Христо
Караминков“ № 33, ет. 1, на основание чл. 216 от Закона за защита на
потребителите е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 1000 лева (хиляда лева), за нарушение на чл. 77, ал. 3, т. 2 от Закона за
защита на потребителите.
ОСЪЖДА „ЕТ „ФАТУМ – Т – СТОЯНКА ПАВЛОВА”, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „Христо
Караминков“ № 33, ет. 1 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН СУМАТА в размер на 120 (сто
и двадесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: