РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Перник, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСИЦА В. ИВАНОВА-
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА
Гражданско дело № 20241700100148 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата С. В. Я. твърди, че на ***, около 19:40 ч., на републикански
път III-623 е било реализирано пътнотранспортно произшествие с участието на лек
автомобил марка „Опел“ модел „Фронтера“ с peг. № *** и лек автомобил марка „Хюндай“
модел „Туксон“ с peг. № ***. Според нея ПТП-то е настъпило изцяло по вина на водача на
лек автомобил марка „Опел“ модел „Фронтера“ с peг. № *** при следния механизъм - на
горепосоченото място водачът при навлизане в десен завой е загубил контрол над
управляваното от него МПС, отклонил се е вляво, навлязъл е в лентата за насрещно
движение и е ударил правомерно движещия се в противоположна посока лек автомобил
марка „Хюндай“ модел „Туксон“ с peг. № ***. За нарушенията, извършени от водача на лек
автомобил марка „Опел“ модел „Фронтера“ с peг. № ***, довели до настъпване на ПТП-то, е
бил съставен АУАН серия GA № ***/*** по описа на ОД на МВР - Перник, сектор „Пътна
полиция“.
Сочи се, че вследствие на инцидента е пострадала ищцата - пасажер в лек автомобил
марка „Хюндай“ модел „Туксон“ с peг. № ***. В резултат на настъпилото ПТП пострадалата
*** - годишна пътничка С. Я., видно от медицинската документация, е получила следните
травматични увреждания, а именно: контузия на гръдния кош; контузия на дясното бедро с
оток; травма на дясната ръка с увреда на периферни нерви - нервус медианус и нервус
улнарис (лакътен нерв) с персистираща средно-тежка латентна пареза. Непосредствено след
настъпилото ПТП ищцата е била транспортирана от екип на ЦСМП - Перник и е била
прегледана в СО към *** с оплаквания от палпаторна болка в лява предна и средна
аксиларна линия на лява гръдна половина; палпаторна божа в областта на дясна гривнена
става и четвърти пръст на дясната ръка; и палпаторна болка в областта на дясно бедро,
придружено с лек оток на дясно бедро. Предвид обективното състояние на пострадалата са
били назначени рентгенографски изследвания на дясната тазобедрена става и бедрена кост;
на лявата гръдна половина; на дясната предмишница; на дясната длан и на дясната гривнена
1
става, но не са били констатирани травматични увреди (фрактури) на обхванатите кости и
пациентът е бил освободен за домашно лечение. Една седмица по-късно, на 21.05.2022 г., се
е наложило ищцата да баде прегледана от невролог, а на 23.05.2022 г. отново й е бил
извършен преглед, при който обективно са констатирани болка в дясната предмищница в
областта на лакътя и хипестезия (изтръпване) на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка, като е
поставена диагноза „увреждане на лакътния нерв“.
Ищцата излага, че поради продължаващите и нестихващи оплаквания от изтръпване
на дясната ръка с намаляване силата при продължително натоварване и побледняване на
четвъртия пръст се е наложило на 13.05.2023 г. да бъде хоспитализирана в Неврологичното
отделение към *** за диагностично уточняване и лечение, видно от Епикриза от ИЗ № ***
По време на болничния престой са й били направени комплексни изследвания (ЕКГ, ПКК,
биохимия, рентгенографии, КАТ, КЗП), като въз основа на резултатите от извършеното
неврологично такова (ЕМГ) е била констатирана периферностволова увреда на нерви на
дясната ръка. След извършени консултации на пациента е била назначена и медикаментозна
терапия по схема. В хода на проведеното лечение при пациентката не е настъпило
съществено подобрение по отношение на неврологичната симптоматика, като е останала да
персистира средно-тежка латентна пареза на лакътния нерв на травмираната дясна ръка.
Ищцата сочи, че вследствие на преживяното ПТП е изпитала интензивни и негативни
изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и
физиологическо сътресение и смущение. С оглед характера на получената политравма
водещ симптом е бил силната болка в областта на гърдите и десните крайници, като най-
интензивна е била в областта на дясната ръка. Предвид получената контузия на гръдния кош
пострадалата е изпитвала интензивен болков синдром в гръдната област, усилващ се при
незначителни ротационни движения на тялото, като се е проявявала и допълнителна болка
при вдишване и издишване, което създало известни затруднения на дихателния процес.
Болката се усилвала допълнително и при кашлица, при кихане и при промяна на
положението на тялото. С оглед характера на получените увреждания най-силно изразени са
били оплакванията в областта на водещата дясна ръка. Наред с интензивната болка,
засегнатата ръка била и оточна, и с проявени изтръпване и липса на сетивност на дланта. В
резултат на полученото увреждане ищцата е била изправена пред невъзможност за
функционално и пълноценно използване на горния десен крайник по време на
продължителния възстановителен период. Последното й създало затруднения от двигателен
характер, включително и при извършване на някои от ежедневните й дейности.
Същевременно, предвид намалената сила на захвата на дясната длан за пострадалата е било
проблемно и хващането и преместването на определени предмети, като в определени случаи
се стигало и до тяхното ненадейно изпускане.
Ищцата твърди, че към датата на депозиране на исковата молба, след повече от една
година от инцидента, все още не е възстановена и се проявяват неврологични оплаквания в
дясната ръка, още повече като се вземе предвид и установената увреда на периферни нерви с
персистираща пареза, респ. в случая са налице индиции за наличието на трайни
неблагоприятни последици за физиологическия й статус от травмата на дясната ръка с
невъзможност за пълно възстановяване, променящи негативно качеството и начина й на
живот за в бъдеще и реализирайки критериите на медико-биологичния признак „постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота", представляващо „средна телесна повреда“
по смисъла на закона с произтичащите от това последици. Горепосоченото събитие се е
отразило негативно и върху психиката й и е породило перманентно посттравматично
притеснение у нея при последващо возене в МПС. От момента на инцидента се проявили
тревожност, напрегнатост и раздразнителност у пострадалата. Допълнително
неблагоприятно въздействие върху психо- емоционалното й състояние е оказала и липсата
на възстановяване от травматичното увреждане на водещата дясна ръка с постоянна
функциолеза на същата. С оглед на гореизложеното ищцата С. В. Я. твърди, че търпи
значителни неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от настъпилото
на *** ПТП.
Ищцата сочи, че към датата на настъпване на събитието отговорностга на водача за
лек автомобил марка „Опел“ модел „Фронтера“ с peг. № *** е била застрахована в ЗК „Лев
инс” АД със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с период на
застрахователното покритие от 02.02.2022 г. до 02.02.2023 г. От извършената справка в
Гаранционен фонд се е установило, че към датата на настъпване на събитието полицата е
била валидна и действаща, т.е. налице е било възникнало действително застрахователно
правоотношение с произтичащите от това правни последици. Според ищцата, съгласно
2
разпоредбата на чп. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно в
причинил другиму. По силата на чл. 477 и сл. от КЗ с договора за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума гражданската отговорност на
водача на застрахованото МПС за причинените от него на трети лица неимуществени и
имуществени вреди. Поради гореизложеното счита, че в своята съвкупност, в настоящия
случай с оглед изложената фактическа и правна обстановка, са налице всички кумулативни
елементи от фактическия състав на деликтната (извъндоговорна) отговорност /непозволено
увреждане/ на водача на застрахованото при ответното дружество МПС към момента на
настъпане на процесното ПТП (противоправно и виновно поведение, вреди и причинно-
следствена връзка между тях), пораждащи вземанията за обезщетение в полза на ищеца.
Последното от своя страна обуславя и основателността на така предявения осъдителен иск
за обезщетение за неимуществени вреди.
Ищцата излага, че с цел уреждане на отношенията по доброволен ред и избягване на
съдебни производства на 20.10.2022 г. е била предявена претенция по реда на чл. 380 от КЗ
към ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод на която е
била образувана щета № *** по описа на ответника. Във връзка с подадената претенция
застрахователят с писмо от 22.12.2022 г., изпратено по ел. поща, е определил обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди за сумата от 500,00 лева с предложение за
подписване на споразумение. Впоследстие от ищцата е подадена жалба-претенция,
изпратена по пощата и получена на 19.06.2023 г. с приложена допълнителна медицинска
документация за преразглеждане на становището на застрахователя. В резултат с Писмо от
10.08.2023 г., изпратено по ел. поща, ответното дружество се е произнесло окончателно по
образуваната ликвидационна преписка и еж потвърдило първоначално определения размер
на предлаганото обезщетение. Поради това не е било сключено споразумение с ответника,
респ. застрахователно обезщетение не е било изплатено на ищцата. Ищцата счита, че така
определеният размер на дължимото в настоящия случай застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди се явява несправедлив, неоснователно и драстично занижен и не е в
състояние да поправи търпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед изложеното ищцата С. В. Я. моли съда да осъди ответника ЗК „Лев инс” АД
да й заплати сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, преживени в резултат на ПТП,
настъпило на ***, ведно със законната лихва от 20.10.2022 г. (датата на предявяване на
претенция пред застрахователното дружество) до окончателното плащане на вземането.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Лев инс” АД е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма
на настъпване на ПТП и причиняването му вследствие на виновно противоправно поведение
на водача на застрахования при него автомобил.
Оспорва твърденията за настъпили травми, тяхната степен и тежест вследствие на
описаното ПТП. Оспорва причинно – следствената връзка меджу описаните в исковата
молба травми и произшествието, като сочи, че ищцата е страдала от същите преди
настъпване на ТПТ
Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, като навежда
твърдения, че същата е пътувала без поставен предпазен колан.
Оспорва като завишен размера на претендираното обезщетение, което счита да не
отговаря на действителната тежест на причинените вреди с оглед на липсата на медицинско
лечение след инцидента.
Ответното дружество моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят относно съществуването на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил марка „Опел“ модел „Фронтера“ с
peг. № *** с ответника ЗК „Лев инс” АД към датата на ПТП – ***
По делото е представена цялата административна преписа във връзка с настъпилото
ПТП с приложени заверени копия на АУАН, наказателно постановление и протокол за ПТП.
3
Видно от същите водачът на лек автомобил марка „Опел“ модел „Фронтера“ с peг. № *** Р.
А. е виновен за това, че на *** около 19:40 ч., на републикански път III-623, при управление
на лек автомобил марка „Опел“ модел „Фронтера“ с peг. № ***, е нарушил правилата за
движение по пътищата, както следва: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като при навлизане в десен завой
е загубил контрол над управляваното от него МПС, отклонил се е вляво по посоката си на
движение, навлизъл е частично в лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП с
правомерно движещия се лек автомобил марка „Хюндай“ модел „Туксон“ с peг. № ***, и е
причинил материални щети. Возещата се в лек автомобил марка „Хюндай“ модел „Туксон“ с
peг. № *** пътничка С. В. Я. е била закарана за преглед с *** и след преглед освобедена без
наранявания.
Допуснати са до разпит като свидетели двамата участващи в процесното ПТП водачи.
В.И. – участник в процесното ПТП, като водач на лек автомобил марка „Хюндай“ модел
„Туксон“ с peг. № ***, и съпруг на ищцата, описва настъпването на инцидента, като излага,
че в процесния участък от пътя не е възможно движение с висока скорост. Твърди, че при
настъпване на сблъсъка дори е бил спрял възможно най – вдясно от пътя. Ударът е бил
изцяло в лявата предна част. Дава показания и за установяване интензитета и
продължителността на изпитваните болки и страдания от страна на С. В. Я. във връзка с
ПТП. Излага как и доколко се е възстановила ищцата от ПТП и как се е справяла с
ежедневните си нужди.
Свидетелят Р. А. – водач на лек автомобил марка „Опел“ модел „Фронтера“ с peг. №
***, описва механизма на инцидента, като сочи, че ударът се е осъществил при негов десен
завой и щетите са били в лявата страна на двата автомобила. Излага, че пътничката от
другия автомобил е била откарана за преглед, но след извършен преглед са уведомили Пътна
полиция, че същата няма наранявания.
Въз основа на приетото, неоспорено от страните, заключение по допуснатата съдебно
авто – техническа експертиза и другите събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема, че механизмът на ПТП е посоченият подробно по – горе в административно –
наказателната преписка, като не се установява съпричиняване от страна на С. В. Я. към
момента на ПТП.
Според заключенията на вещите лица, назначени по разширена съдебно
медицинската експертиза, непосредствено след ПТП- то, както и в дните след това, С. В. Я.
не е хоспитазизирана. Не са провеждани и амбулаторни изследвания в тази връзка. В
последващ преглед, седмица след ПТП-то, е осъществен преглед поради болка в дясната
предмищница в областта на лакътя и хипестезия (изтръпване) на 4-ти и 5-ти пръсти на
дясната ръка, като е поставена диагноза „увреждане на лакътния нерв“. Вещото лице д-р
А.П. излага, че получените силни болки от страна на ищцата са във връзка с получена
травма от ПТП, засягащи лява гръдна половина, дясно бедро и дясна предмишница с китка.
Вещото лице установява противоречие в документацията на ищцата, като първоначално
след инцидента се сочи засягане на лакътния нерв, което би довело до болки и изтръпване
на външната част на китката, както и на 4-ти и 5-ти пръсти, а една година по – късно при
приема в болница се прави извод чрез специализирани изследвания за засягане и увреда на
срединния нерв, което е различно от диагнозата след инцидента. Съдът приема, че от
представените по делото писмени доказателства и медицинска документация се установява,
че година по – късно са предприети действия във връзка с лечение на твърдяно изтръпване
на дясна ръка и намалена мускулна сила и същото се различава от първоначалната увреда.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо който деликвентът
е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите спрямо
застрахователя по договор „гражданска отговорност”, застрахован по който е деликвентът –
правната фигура на прекия иск. За да бъде уважен иска по чл. 432, ал.1 КЗ следва да се
установи наличието на следните предпоставки: 1) валиден към датата на събитието договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между ответника и
виновния водач; 2) противоправно деяние на водача на лекия автомобил, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”; 3) неговата вина; 4) настъпили за
ищеца неимуществени/имуществени вреди; 5) причинна връзка между противоправното
4
поведение и претърпените вреди.
На първо място следва да се посочи, че в производството се доказа, че за лек
автомобил марка „Опел“ модел „Фронтера“ с peг. № *** е налице договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между ответното дружество и собственика
на посоченото МПС, която е била валидна към момента на настъпване на процесното ПТП.
По делото се доказа и това, че е налице противоправно поведение от страна на Р. А.,
който на *** е управлявал застрахованото МПС, доколкото със свое действие е нарушил
задължения, установени от правните норми, а именно правилата за движение по пътищата.
Вината на дееца се предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45
ЗЗД, която не беше оборена от ответното дружество.
Ето защо и следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължение да заплати
на увредения обезщетение за вредите, причинени в резултата на настъпилото
застрахователно събитие. Съдът приема, че от събраните доказателства се установява
наличието на всички елементи от фактическия състав пораждащ съдебно предявените
материални права на вземания. Ищцата е била пътник в лек автомобил марка „Хюндай“
модел „Туксон“ с peг. № *** и е претърпяла ПТП, от което са настъпили неблагоприятни
изменения в правната й сфера – увреждане на здравето й, описано в изготвените заключения
по допуснатата разширена съдебно – медицинска експертиза и в приложената по делото
медицинска документация, със срок на възстановяване около 1-2 месеца. Съдът не приема,
че ищцата проведе пълно и главно доказване относно твърденията, че установените една
година след настъпване на ПТП увреди са в причинно – следствена връзка с настъпилото
ПТП и още повече с механизма на ПТП, особено предвид изразеното от вещото лице, че
същите са различни от първоначалното установени. Общото й здравословно състояние води
до извод, че С. В. Я. е имала подобни предхождащи здравословни проблеми. Освен това,
дори действително да има връзка с установените една година по – късно травми в
процесното ПТП, във вина на същата следва да се вмени непроведено своевременно
лечение, ако са били налице посочените нестихващи болки и страдания.
Доказаха се последващи негативни последици във връзка с емоциите, вследствие на
претърпяното ПТП, за определен период от време от свидетелските показания на нейния
съпруг, като съдът съобразява неговата заинтересованост.
Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват в
увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право - здравето -
обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи.
Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от медицинското
му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане на здравето на
ищеца се изразява в травматично увреждане на тъкани, което смущава нормалното им
функциониране, които увреждания представляват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, които увреждания са предизвикали отрицателни емоционални
преживявания – болка и страдания за период от около 1-2 месеца. Съдът приема, че към
5
момента здравето на ищеца е възстановено вследствие на ПТП-то.
Поради това, изхождайки от понятието „неимуществени вреди”, в което според
последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време, както
и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава, настоящият съдебен състав намира, че на ищцата следва
да бъде определено обезщетение в размер на 10 000,00 лв., което съдът счита, че отговаря в
пълен размер на претърпените вреди.
Въз основа на гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата от 30 000,00 лв. следва да бъде уважен частично до сумата
от 10 000,00 лв. и отхвърлен в останалата част до пълния предявен размевр от 30 000,00 лв.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД: Отговорността на застрахователя по
сключена застраховка „Гражданска отговорност” за вреди към третите увредени от
застрахования лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия
причинител по чл. 45 ЗЗД. Ето защо и застрахователят дължи на увредения това, което би
му дължал деликвентът по правилата на деликтната отговорност, включително той ще
дължи обезщетение за забавено плащане на дължимото обезщетение от датата на
увреждането съгласно правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Но съобразно уредбата на чл. 380 от
КЗ законна лихва може да се претендира след отправяне на претенция към застрахователя.
Съдът счита, че следва да присъди законна лихва върху сумата от 10 000,00 лв. за периода от
20.10.2022 г. (датата на предявяване на претенция пред застрахователното дружество).
Възраженията на ищеца, че ответникът е станал причина за образуване на
производството, са основателни. По делото са ангажирани доказателства, от които се
установява, че ищецът е заявил пред ответника процесната претенция преди подаване на
исковата молба, като ответникът е определил обезщетение в размер на 500,00 лв.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 700,00 лв., съобразно уважената част от иска и с оглед
представен списък по чл. 80 от ГПК. На ответника се дължат разноски на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК в размер на 480,00 лв., като поради липса на представен списък на разноските,
съдът приема, че дължимото юрисконсулстко възнаграждение за настоящото производство е
в размер на 120,00 лв.
В приложеното към исковата молба пълномощно е уговорено възнаграждение по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски и възнаграждение за един
6
адвокат. Действително съобразно чл. 38 от ЗАдв., „адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие“ на посочени категории
лица, а съгласно ал. 2 е прието, че „в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Според закона съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати.“.Размерът на адвокатското възнаграждение се определя или по договаряне
между адвокат и клиент, или от съда, в случаите, когато правната помощ се оказва по реда
на чл. 38 от Закона за адвокатурата. При определяне на
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от М.Д. и П.Д., ДА ЗАПЛАТИ на С.
В. Я., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата от 10 000,00
лв., представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на ***
застрахователно събитие, ведно със законна лихва върху сумата от 20.10.2022 г. (датата
на предявяване на претенция пред застрахователното дружество) до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за сумата над 10 000,00 лв. до пълния предявен размер от
30 000,00 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от М.Д. и П.Д., ДА ЗАПЛАТИ на С.
В. Я., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 700,00 лева, представляваща направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА С. В. Я., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” №
51Д, представлявано от М.Д. и П.Д., сумата от 480,00 лева, представляваща направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от М.Д. и П.Д., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Я. Д. Д. от САК, БУЛСТАТ ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1
000,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2 -
седмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7