Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр. Перник, 01.02.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА Г.
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор А.
А.** от Окръжна прокуратура–Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Г.
КАНД № 265 по описа за 2022 година на Административен съд- Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на А.Ц.Г. с ЕГН: **********, с адрес: *** против Решение № 556 от
18.10.2022, постановено по АНД № 588 по описа за 2022 година на Районен съд- П.**.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 22-1158-000636 от 05.04.2022 година, издадено от началник
група в ОД на МВР- П.**, Сектор „Пътна полиция“, с което на А.Ц.Г. с ЕГН: **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за извършено
административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. първо от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП).
Касаторът счита, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Прави възражение срещу изводите в обжалваното решение
относно съставомерността на процесното деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Моли
съда да отмени обжалвания съдебен акт, с който е потвърдено процесното наказателно
постановление.
Касационната жалба е връчена на ответната страна, която в
срока по чл.213а, ал.4 от АПК не представя отговор.
В съдебно заседание касаторът редовно призован не се
явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба за
представител изпраща юк. З. В.**. Оспорва касационната жалба и пледира
решението на първоинстанционния съд да се остави в сила.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – П.**
като правилно и законосъобразно.
Административен съд –
Перник, в настоящият касационен
състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, след съвещание намери следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма,
по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане на материалния
и процесуалния закон, а основанията за това са следните:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия GA № 530280 от 24.02.2022 година е ангажирана
административнонаказателната отговорност на А.Ц.Г. за това, че на 24.02.2022
година в 18:05 часа в гр. П., ул. „***“ с
посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“ е управлявала личния си
лек автомобил Рено „***“ с рег. № **, като пред бл. 26 е спряна за проверка от
служители на Второ Районно управление-П.**. Същата е отказала да даде проба за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен
номер № ARBB-0017. В АУАН е констатирано също, че водачът има силен мирис
на алкохол и нестабилна походка. Издаден е талон за медицинско изследване с №
075064. Осъщественото от жалбоподателя деяние е квалифицирано като виновно
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя на 24.02.2022
година, като последният отказал да го подпише.
Тези констатации на актосъставителя са възпроизведени и в
издаденото Наказателно постановление № 22-1158-000636 от 05.04.2022 година,
издадено от Началник група в ОД на МВР- П.**, Сектор „Пътна полиция“, с което
на основание чл. 53 ЗАНН на А.Ц.Г. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 / двадесет и четири/ месеца за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Наказателното
постановление е връчено на 18.04.2022 година.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-
П.**. С Решение № 556 от 18.10.2022 година, постановено по АНД № 588/2022
година, наказателното постановление е потвърдено.
За да постанови този резултат районният съд, след
събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства е
приел за безспорно установено от фактическа страна извършеното нарушение отразено
в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Приел е, че на
процесната дата и към посочения час и при същите вписани обстоятелства
касаторът е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на
алкохол. По делото пред районния съд наказаното лице е ангажирало гласни доказателства,
но същите след направен подробен анализ е прието, че не опровергават констатациите,
отразени в АУАН.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и
след извършена цялостна проверка за законосъобразност, районният съд е приел,
че производството по издаване на процесното НП е водено от компетентен орган,
без да са били допуснати съществени нарушения на производствените правила,
които да обосноват извод за ограничено право на защита на наказаното лице.
Съдът не е констатирал да са допуснати нарушения на императивните правила,
предвидени в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно формата и
реквизитите.
Спорът е разгледан по същество, като решаващият
първоинстанционен състав е направил извод, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства е установено по безспорен начин осъщественото от страна на
наказаното лице нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП. Относно видът и
размерът на наложеното административно наказание районният съд е направил
извод, че същото е определено съобразно предвиденото в санкционната част на
разпоредбата.
Решението е правилно.
С оглед забраната по чл. 220 от АПК касационната
инстанция възприема установената от Районен съд-Перник фактическа обстановка,
както и намира същата за съответна и кореспондираща изцяло на събрания и
проверен по делото доказателствен материал. Касационният състав счита че
съобразно с принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН,
съдът е взел всички мерки за разкриване на обективната истина по делото, по
реда и със средствата, предвидени в НПК. Решението е постановено по вътрешно
убеждение, но основано в обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и въз основа на закона, включително при съобразяване на
правилото, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да
имат предварително определена сила, гаранция за спазването на които принципи е
и задължението на съда по чл. 107, ал. 2 от НПК да събира доказателства и
служебно, когато това се налага с цел разкриване на обективната истина, тъй
като решението не може да почива на предположения по аргумент от разпоредбата
на чл. 303, ал. 1, във вр. с чл. 317 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Оценката на доказателствената съвкупност също се споделя
изцяло от настоящия касационен състав. Първоинстанционният съд е взел предвид
при постановяване на съдебния акт всички възражения на наказаното лице, а тези
които са отхвърлени са подробно мотивирани. Предвид изложеното, съдът намира,
че не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното
производство. В тази връзка касационният състав намира за неоснователен доводът
в жалбата досежно липсата на реализиран състав на разпоредбата на чл. 174, ал. 3,
предл. първо от ЗДвП от страна на настоящият касатор.
В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са предвидени два отделни
състава на административни нарушения – отказ на водача на пътно превозно
средство да бъде изпробван за употреба на алкохол и отказ да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества и техни аналози. Всеки от тези два състава може
да бъде осъществен при различни обстоятелства, в зависимост от приложения от
конкретния орган начин за извършване на пробата. В случая е безспорно доказано,
че административното наказание е наложено за отказ за извършване на проба за
употреба на алкохол, по тази причина следва да се разгледат предвидените в чл. 174,
ал. 3, пр. първо от ЗДвП обстоятелства, при които може да бъде осъществен този
състав. Изпълнителното деяние, чрез което се осъществява нарушението в
настоящият случай е само едно и то се изразява в отказ да се извърши проба за
алкохол. Обстоятелствата, при които този отказ се прави могат да бъдат
най-различни, но всички те са свързани с начина на самото тестване. Начините за
извършване на проба за употреба на алкохол са посочени в чл. 1, ал. 3 от
Наредба № 1/ 19.07.2017 година, а именно това може да бъде осъществено с
технически средства, с тестове или медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. Условията и реда, при които се използва
всяко от тях също е предвидено в тази наредба и в частност в разпоредбата на
чл. 3, чл. 3а и чл. 4. В зависимост от обстоятелствата, при които действа
контролния орган е и използвания от него начин за извършване на пробата.
Административното нарушение представлява отказът на водача въобще да му бъде
извършена проба за употреба на алкохол или иначе казано, при съобразяване с
условията, които са предвидени в Наредбата, той не се е съгласил да бъде
тестван по нито един от приложимите в конкретния случай начини. Ако водачът е
отказал един вид проба, но се е съгласил на друг, то едва тогава няма да бъде
налице административно нарушение.
В случая от доказателствата по делото се приема, че лицето
управлявало МПС е отказало да бъде изпробвано за алкохол с техническо средство
и му е издаден талон за медицинско изследване. Актосъставителят и
административнонаказващият орган са посочили, че е предложено извършване на
проба по предвидения в чл. 3, ал. 1 от Наредба №1/19.07.2017 година начин, а
именно на място да бъде тестван с техническо средство и след като е последвал
отказ на водача, контролният орган е изпълнил задължението си по чл. 3а, ал. 1,
т. 1 от Наредбата да осигури възможност за извършване на друг вид изследване
чрез издаване на талон за провеждане на медицинско такова, което също не е
проведено, тъй като липсват доказателства в обратна посока. Следователно
деянието, извършено от страна на А.Ц.Г. осъществява състава на чл. 174, ал. 3,
пр.1 от ЗДвП и съответно са наложени кумулативно предвидените в същата
разпоредба и абсолютно определени по вид и размер административни наказания, а
именно – „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди лева/ и лишаване от право
за управлява МПС за срок от 24 месеца.
Въз основа на доказателствата по делото се приема за
безспорно установено, че на посочената в наказателното постановление дата и
час, на посоченото място и при описаните обстоятелства именно касаторът, в
качеството си на „водач“ на МПС, с отказа си да бъде тестван за установяване на
употребата на алкохол чрез техническо средство и неосъщественото медицинско изследване, въз основа на издаден талон за
медицинско изследване № 075064 е осъществил всички обективни и субективни признаци
от състава на нарушението по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, за което правилно е
ангажирана административно наказателната отговорност. Законосъобразно
са наложени и кумулативно предвидените в същата норма административни наказания
– глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Те са посочени по абсолютен начин от
законодателя и административно-наказващият орган не разполага с правомощие да
ги определя по вид и размер.
Предвид горното, като е потвърдил наказателното
постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт. При извършената проверка на съдебния акт не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост. Решението е постановено в
процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на
материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му
и съдебният акт ще се остави в
сила.
Водим
от изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Перник,
касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 556 от 18.10.2022 година,
постановено по АНД № 588 по описа за 2022 година на Районен съд- Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/