Решение по дело №2213/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 267
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 31 януари 2020 г.)
Съдия: Александър Антонов Митрев
Дело: 20197180702213
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                   РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

267

31.01.2020 г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 2213 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производство по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. чл. 145 и сл. от АПК.

 

Образувано е по жалба от К.О.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. К., със съдебен адрес:***, против Експертно решение № 1215/105 от 10.06.2019г. на специализиран състав по хирургични и ортопедични болести на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/– гр. София, с което е отменено решение № 5175/183 от 06.11.2018г. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД – гр. Пловдив за приета временна нетрудоспособност на лице с увреждания до 11.11.2018г., оправдан отпуск по болест след тази дата от 12.11.2018г. до 11.12.2018г. включително и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване, с цел установяване на прецизен ортопедичен статус на лицето.

На първо място, жалбоподателят счита обжалваното решение за нищожно и недопустимо, тъй като не е подписано от всички членове на специализирания състав. На следващо място, счита решението за незаконосъобразно, като същото не съответства на действителните факти по заболяването, противоречи на материалните норми и е издадено при нарушение на административно производствените правила. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв. К., която поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства и съдебно – медицинска експертиза. По същество в писмени бележки взима становище за незаконосъобразност на атакувания административен акт, като сочи, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства е установено заболяване, водещо до временна неработоспособност на лицето и след 11.11.2018г. Моли да се отмени оспореното решение и претендира присъждане на разноски за жалбоподателя и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата – Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - София, с писмен отговор от процесуалния си представител юр. К. оспорва жалбата, ангажира писмени доказателства и взема становище за нейната неоснователност. Счита атакувания административен акт за законосъобразно издаден, при спазване на административно производствените правила и съобразяване с материалноправните разпоредби. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни Трети състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ АД – гр. Пловдив, Агенция за хора с увреждания – гр. София, ТП на НОИ – гр. Пловдив, РД „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив и „Обединена млечна компания“ АД – гр. Пловдив, редовно уведомени, не встъпват в процеса, не се представляват и не ангажират становище по делото.

         Съдът като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Причинената временна неработоспособност на жалбоподателя К.Т. е в следствие настъпила на 16.05.2018г. трудова злополука при осигурителя „Обединена млечна компания“ АД. Трудовата злополука е надлежно декларирана с декларация вх. № 5101-15-143 от 18.05.2018г. и с разпореждане № 5104-15-159 от 01.06.2018г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – гр. Пловдив.

Травматичното увреждане представлява счупване на вътрешния малеол на тибиалната кост с влц на дясна подбедрица и стъпало, в следствие преминал през крака на Т. мотокар. Последвало е хоспитализиране в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и извършено оперативно лечение, състоящо се в поставяне на остеосинтеза на медиален малеол. При извършена рентгенография не се установяват рентгенови данни за правматични промени по обхванатите на графиите кости. Съгласно съдържанието на епикриза – КОТ, издадена от лечебното заведение, постоперативният статус на лицето с „добро общо състояние, афебрилен, превръзка, с указания за домашно лечение, спокойна оперативна рана без секреция“. Т. е изписан на 01.06.2018г. с подобрение, като са му дадени препоръки за превръзки през 3 – 4 дни и придвижване с патерици. Назначени са дати на два контролни прегледа, съответно на 08.06.2018г. и на 15.06.2018г.

Във връзка с претърпяното увреждане са издадени общо 8бр. болнични листа за временна неработоспособност, както следва:  от специализирана ортопедична ЛКК при Клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за периода от 16.05.2018г. до 01.07.2018г., от обща ЛКК при „Диагностично – консултативен център V – Пловдив“ ЕООД за периода от 02.07.2018г. до 11.11.2018г. и от специализирана ЛКК при „Диагностично – консултативен център V – Пловдив“ ЕООД за периода от 12.11.2018г. до 10.01.2019г. Последните 2бр. болнични листа, са издадени след ЕР на трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, като е посочено, че лицето се намира в период на продължаваща рехабилитация след понесена оперативна интервенция по повод счупване на вътрешния малеол на дясната подбедрица, с изразена деформация на глезенна става през месец май 2018г., лекувана оперативно с РСОМ. В решението на ТЕЛК е посочен и ортопедичен статус на Т.: изразена хипотрофия на дясната подбедрица със стари оперативни белези в областта на медиалния малеол и по хода на вътрешната повърхност на стъпалото. Силно ограничени до невъзможни движения в глезенната става, планто/флексия до 10 градуса, продължаващи болки.

Непосредствено преди изтичане на периода на временна неработоспособност от 180 дни на Т. е извършен преглед от д-р А., със специалност „Ортопедия и травматология“ в „ДКЦ Център V“ Пловдив ЕООД, съответно е издаден протокол на медицинска комисия, обективиращ решение № 1291 от 05.11.2018г. на ортопедична ЛКК. В протокола е посочено, че лицето се придвижва с помощта на патерици и се наблюдават ограничени движения в гл. става 10-0-30. Препоръчано е да се поиска от ТЕЛК продължаване на временната неработоспособност и след изтичането на 180 дни.

В периода на временна неработоспособност, К.Т. е провел рехабилитационни процедури в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ ЕООД – гр. Пловдив, за което лечение са издадени епикризи от 09.08.2018г. и 16.10.2018г. Съгласно съдържанието на първата епикриза, придвижването се извършва с 2 помощни средства /най-вероятно патерици/, наблюдава се хипотрофия на десен крак и стара травматична рана на дясната подбедрица. Пациентът е провеждал редовно рехабилитационната програма, което е довело до подобряване на състоянието му. Изписан е с подобрение, като са дадени препоръки да спазва диетично – двигателния режим и при необходимост да проведе контролни прегледи на 15-тия и 30-тия ден от изписването.

Съгласно съдържанието на втората епикриза, лицето постъпва за втори път в отделението по физикална и рехабилитационна медицина в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ ЕООД – гр. Пловдив, като придвижването му се извършва с 1 помощно средство. Оплаква се от болезнени и ограничени движения, но провежда редовно рехабилитационната програма, което е довело до подобряване на състоянието му. Изписан е със същите препоръки като при първото постъпване в отделението.

Последните два издадени болнични листа от специализирана ЛКК при „Диагностично – консултативен център V – Пловдив“ ЕООД, продължаващи периода на временна неработоспособност след изтичане на 180 дни, а именно за периода от 12.11.2018г. до 10.01.2019г. са обжалвани пред ТП на НОИ – гр. Пловдив от работодателя „Обединена млечна компания“ АД, като са изложени твърдения, че не е извършен преглед на освидетелстваното лице и е променен вида на травматичното увреждане – от „счупване на вътрешния (медиален) малеол“ с код S82.5 на „множествени счупвания на подбедрицата“ с код S82.7. Т. е уведомен за подадената от работодателя жалба, като изразил становище за злоупотреба с права и е посочил, че преди изтичане срока на временната неработоспособност е „освободен от тази фирма“. От своя страна, на основание разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив е оспорил ЕР на трети специализиран състав на ТЕЛК при „УМБАЛ Пловдив“ № 5175 от 07.11.2018г.

По повод на жалбата, с процесното ЕР № 1215/105 от 10.06.2019г. специализиран състав по хирургични и ортопедични болести при НЕЛК, е посочил, че постановеното от ТЕЛК решение е неправилно, отменил го е и е върнал преписката за извършване на ново освидетелстване на лицето. В ИАА са изложени аргументи, че в амбулаторен лист № 1275 от 05.11.2018г., издаден от д-р Й.Т.е посочено, че Т. е с ограничени движения в дясна глезенна става С=10-0-30, което представлява лек ортопедичен функционален дефицит с диапазон 40 градуса. Същият статус е описан и в протокол № 12386 от 06.11.2018г. за изпращане на Т. за продължаване на временната неработоспособност от ТЕЛК. При освидетелстването в ТЕЛК, проведено на същата дата 06.11.2018г. е описан ортопедичен статус със силно ограничени до невъзможни движения в глезенна става с плантофлексия 10 градуса. Като основание за продължаване на временната неработоспособност с още 30 дни след изтичането на 180 дни, в ЕР на ТЕЛК е посочена необходимостта от рехабилитация, за която, съгласно чл. 16, ал. 1 от НМЕ не се следва временна неработоспособност.

В хода на съдебното обжалване са представени допълнително следните доказателства: копие от лист (най-вероятно от амбулаторен картон), съдържащ данни за извършен преглед от ВЛКК и продължен период на временна неработоспособност от 30.10. до 11.11.2018г. (л. 150); оригинал на документ, издаден от д-р Х.А.., специалист ортопед – травматолог за извършен преглед на Т. на 12.11.2018г. и поставена диагноза „множествени счупвания на подбедрицата“ с код S82.7 (л. 151); резултат от извършени изследвания от д-р И.Я., представляващи разчитане на рентгенография на дясна глезенна става, извършено на 31.01.2019г. (л. 152); разпечатка от диск на извършена рентгенография на 31.01.2019г. (л. 153); 1 бр. СД (л. 154).

В съдебното заседание на 13.01.2020г. е прието заключение по назначената съдебно – медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р Д.М., с направено възражение за необоснованост от пълномощника на жалбоподателя. След анализ на събраните по делото доказателства, преглеждане на медицинската документация и направени рентгенови снимки, вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

-първи въпрос: след извършена по спешност операция нормалният срок за зарастване на костите в областта на глезенната става е 45 – 60 дни, след което започва възстановителния период. Движението на глезенната става и прохождането е индивидуален и различно продължителен процес, който на първо място зависи от наличието на други усложнения. В настоящия случай, при жалбоподателя се наблюдава вродено заболяване „криви крачета“, лекувано оперативно в детска възраст. От значение е и активността на пациента при вземане на участие в тази част на лечебния процес, като при добри стечения на обстоятелствата нормалният срок за възстановяване е 6 – 7 месеца.

По делото е наличен амбулаторен лист за преглед от ортопед № 1275 от 05.11.2018г. с описание за изразена хипотрофия на мускулатурата и ограничени движения на дясна глезенна става 10-0-30 градуса при норма при хората 20-0-45 градуса. Поради наличие на вродени заболявания на пациента „криви крачета, конско стъпало“ и при липса на ъглометрия на ставата преди травмата, не може да се каже категорично дали тези данни са ограничение на движенията за него или не. Преди навършване на възраст от 1 година на Т. са извършвани коригиращи оперативни намеси в областта на двете стъпала. Изразената хипотрофия в областта на подбедриците на двата крака са били налице и преди трудовата злополука и към момента на прегледа. Продължителното обездвижване на долен крайник при каквато и да е травма задълбочава тази хипотрофия в съответната регионална мускулатура.

-втори и трети въпрос: в резултат на получената травма се е стигнало до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за период от 6 – 7 месеца. Неминуемо, вродените аномалии и техните корекции преди трудовата злополука са довели до удължаване на продължителността на временната неработоспособност и процеса на възстановяване, тъй като се случва при вече променен костно – ставен, връзков и кожен терен. Уместно е лицето да провежда балнеолечение и рехабилитационни мероприятия в специализирани заведения в планов порядък.

Изцяло от компетентността на ТЕЛК и НЕЛК е определяне на периода на временна неработоспособност на лицето за периода след настъпване на трудовата злополука, като евентуалният й процент е в зависимост от извършваната от него работа.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е посочило, че извършва втори преглед на лицето, във връзка с друго съдебно дело. Обикновено счупената кост зараства между 45 – 60 дни от травмата, като при Т. проблемът е възстановяване подвижността на ставата и подвижността на походката. При него, обаче, има много предишни операции по стъпалата, които оказват влияние върху възстановяването.

Вещото лице е посочило, че жалбоподателят е хронично болен от малък и дали към ноември 2018г. е можел да извършва дейност като складов работник следва да се реши от съответните комисии. По делото са представени доказателства, че е изписан в по-добро състояние след проведена рехабилитация в МБАЛ „Свети Пантелеймон“, но предвид обективното му състояние и извършваните операции в детска възраст движението му ще е затруднено.

При така установената фактическа обстановка, на база приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното от правна страна:

Жалбата е подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, в предвидения от закона 14 дневен срок, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения:

Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, Експертно решение № 1215/105 от 10.06.2019г. на специализиран състав по хирургични и ортопедични болести на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ – гр. София е постановено от компетентен орган. Същото е издадено в предвидената форма и е подписано и от тримата членове на състава, поради което са неправилни възраженията в жалбата за неговата нищожност.

Неоснователни са възраженията в жалбата относно ненадлежното сезиране на органите на НЕЛК от ТП на НОИ – гр. Пловдив. Независимо от допуснатата неточност в посочване на лицето, спрямо което е издадено решението на трети специализиран състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД, в жалбата се съдържа коректното изписване на индивидуалния му номер и несъмнено се касае за ИАА, който е благоприятен за К.Т.. В обжалваното в настоящото съдебно производство решение на НЕЛК са изложени подробни аргументи относно неправилност на изводите на ТЕЛК, постановени при неизяснен ортопедичен статус на Т., поради което същото е отменено и преписката е изпратена на ТЕЛК за изясняване на противоречията в него относно факта на продължаване на временната неработоспособност след ползвана такава за 180 дни.

По отношение на съответствието на административният акт материалноправните разпоредби и с административно производствените правила, настоящия съдебен състав прие следното:

Съобразно изискването на чл. 6, ал. 4 от Наредба за медицинската експертиза (в приложимата й редакция), когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие, че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. Не е спорно между страните по делото, че на Т. е извършен преглед както от ЛКК, така и от ТЕЛК, но в решението на ТЕЛК липсват каквито и да било констатации за наличие на обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. Точно обратното, в мотивната част на решението на ТЕЛК е посочено, че са налице силно ограничени до невъзможни движения в глезенната става, плантофлексия до 10 градуса, за който извод правилно съставът на НЕЛК е посочил, че е в противоречие с протокол № 12386 от 05.11.2018г. на ЛКК, в което са посочени други стойности – С=10-0-30. Може да се предположи, че съставът на ТЕЛК е приел за обективен признак за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца провеждането на рехабилитационни процедури, но в решението на НЕЛК е посочено, че в разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от НМЕ е законово регламентирано, че не се следва определяне на временна нерабопоспособност за провеждане на рехабилитация.

В тази връзка следва да бъде посочено, че жалбоподателят е провеждал рехабилитация в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ ЕООД за периода на временната работоспособност през месец август и месец октомври 2018г. По делото не са представени доказателства за провеждане на рехабилитационни процедури в периода на продължената временна неработоспособност.

Изводите на НЕЛК относно неизяснен ортопедичен статус на Т. са потвърдени и в заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза. Независимо, че от страна на пълномощника на жалбоподателя е направено оспорване на заключението на вещото лице с твърдения за необоснованост, жалбоподателят не се е ползвал от правото си по чл. 200, ал. 3 от ГПК и да поиска назначаването на повторна или разширена съдебно – медицинска експертиза. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че заключението на съдебно – медицинската следва да бъде кредитирано като обективно, съответстващо на останалите събрани по делото доказателства.

Съгласно констатациите в заключението, жалбоподателят има хронично заболяване „криви крачета, конско стъпало“, което е лекувано оперативно в детска възраст. Обичайно, счупената кост зараства за период от около 45 – 60 дни, като при добри стечения на обстоятелствата нормалният срок за възстановяване след подобна травма е 6 – 7 месеца. В неговия случай, обаче, вродените аномалии и техните корекции преди трудовата злополука са довели до удължаване на процеса на възстановяване.

В решението на ТЕЛК само е посочено, че са налице стари оперативни белези в областта на медиалния малеол и по хода на вътрешната повърхност на стъпалото. Същите не са подложени на изследване и не е направено заключение възможно ли е и в следствие на тях да са налице ограничения при извършването на движение в глезенната става. Правилно в обжалваното решение на НЕЛК е посочено, че са налице противоречия в описания ортопедичен статус към 06.11.2018г. и за прецизирането му е необходимо представяне на допълнителна медицинска документация от лекуващите Т. лекари.  

Ето защо, обосновано в издадения административен акт е прието от специализирания състав на НЕЛК, че изводите на ТЕЛК за продължаване срока на временната неработоспособност на Т. след изтичане на 180 дни са необосновани, постановени при неизяснен ортопедичен статус на лицето и без посочване на обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. Не са съобразени обстоятелствата, че при продължаване периода на временната неработоспособност на пострадалото лице не е назначавано каквото и да било лечение. След провеждане на два рехабилитационни курса през времетраене на временната неработоспособност Т. е изписан с посочване на подобрение, като не е спорно обстоятелството, че не е провеждал рехабилитационни процедури във времето, в което е прието, че следва да бъде удължен отпускът за временна неработоспособност след изтичане на 6-те месеца без прекъсване в рамките на годината на боледуването.

По така изложените съображения жалбата на К.Т. срещу ЕР на НЕЛК № 1215/105 от 10.06.2019г. следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на делото, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. Същите, съобразно разпоредбата на чл. 144 от АПК, следва да се определят по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ в минималния размер от 100лв. /сто лева/.

В предвид на изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът

 

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.О.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. К., със съдебен адрес:***, против Експертно решение № 1215/105 от 10.06.2019г. на специализиран състав по хирургични и ортопедични болести на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/– гр. София, с което е отменено решение № 5175/183 от 06.11.2018г. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД – гр. Пловдив и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване.

ОСЪЖДА К.О.Т., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Националната експертна лекарска комисия гр.София направените по делото разноски от 100лв. /сто лева/ за юрисконсутско възнаграждение. 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава 12 от АПК.

 

 

СЪДИЯ: