Р Е Ш Е Н И Е
№...........................................2020
г.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в
публично заседание на трети юни 2020г., в
състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Светла Великова
като
разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.
дело № 3137 по описа на съда за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца(ЗСПД).
Образувано е по жалба на Т.К.Й. чрез М.Н.А., като негова майка и законен представител срещу Заповед №ЗСПД/Д-В/16210/02.10.2019 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Варна.Със заповедта е отпусната месечна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания със срок от 01.09.2019 до 31.08.2021г в размер на 350 лв.
В жалбата е релевиран довод за неправилно приложение на Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) относно началната дата на отпускане на помощта, като жалбоподателят счита, че това следва да е от м.юни 2019г., тъй като случаят се отнася до преосвидетелстване на детето и приложима е разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД. Намира, че помощта следва да се отпусне от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за това (м. юни 2019 г.). Моли за изменение на заповедта в тази част. Моли за присъждане на разноските по делото и представя списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен процесуален представител / лично поради навършване на 15 годишна възраст на жалбоподателя към дата на последното открито по делото съдебно заседание/ чрез М.Н.А. поддържа жалбата срещу административния акт като неправилно издаден в частта му относно началната дата на отпускане на помощта. Претендира, че в случая началната дата трябва да бъде м.май.2019 г., според правилата за получаване на семейни помощи за деца, без значение кога е подадено заявлението, тъй като става въпрос за преосвидетелстване. Счита, че неправилно Дирекция "СП" Варна са преценили, че началната дата трябва да бъде месеца на подаване на заявлението.
Ответната страна, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки, в които е посочено, че жалбата срещу заповедта на Директора на Дирекция "СП" Варна е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 24б, ал 4 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца, в случаите на освидетелстване, помощите се отпущат от 1 число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускане, но не повече от една година назад, считано от датата на подаване на заявление –декларация. Това е при условие, че не е налице промяна на увреждането и степента на увредената трудоспособност, които да водят до отпадане правото, когато декларацията е подадена в 3 месечен срок от датата на издаване на решението на страните. В конкретния случай, видно от приложените по делото писмени доказателства, по – конкретно от Експертното решение № 2384 от 128/13.08.2019г., в което е вписано, че по-късното издаване на Експертното решение е по вина на освидетелствания. Тази констатация е мотивирала Директора на Дирекция "СП" Варна да не приложи разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 ППЗСПД, тъй като съгласно тази разпоредба, при освидетелстване, когато е извършено при закъснение и закъснението е по вина на родителите, които полагат грижи за освидетелстваното дете, то в този случай не се прилага и тази разпоредба. Посочено е, че съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 7 ЗСПД и чл. 24а, ал. 4 ППЗСПД, месечните помощи за дете с трайно увреждане се отпускат от 1 число на месеца, когато е подадено заявлението –декларация. В конкретния случай е видно, че заявление- декларацията за отпускане на този вид помощ е била подадена с дата 02.09.2019 г. и правилно Директорът на Дирекция "СП" Варна е отпуснал въпросната помощ с дата 01.09.2019 г., а не в претендирания от жалбоподателя период, предвид, че по-късното освидетелстване не е по вина на Експертната комисия, а по вина на освидетелствания. Предвид тези обстоятелства, моли да се остави жалбата без уважение.
Като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства, отдели спорното от безспорното и съобрази решение № 5921 от 18.04.2019 г., постановено по адм. д. № 13618/2018 г., на ВАС, VІ отделение и решение № 3864 от 18.03.2019 г., постановено по адм. д. № 6130/2018 г., на ВАС, VІ отделение, в мотивите на което е посочено, че „Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗСПД месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане целят да подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване. Според алинея пета от същия текст предназначението им е задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания, а също така осигуряването на грижа и подкрепа в домашна и семейна среда за децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат от семействата по ал. 1. Цитираните законови текстове трябва да се съблюдават от органите по социално подпомагане.“, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Т.К.Й., роден на ***г.е дете с увреждане, за което е издадено Експертно решение № 2384 от зас. № 128 на 13.08.19 г. на ТЕЛК общи заболявания към ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина“Варна с определени 65% ТНР и степен на увреждане поради общо заболяване с начална дата на инвалидност 11.03.2014 г., за срок 2 години.
Въз основа на това ЕР на ТЕЛК и след подадено заявление за подпомагане от родителя М.Н.А., със Заповед №ЗСПД/Д-В/16210/02.10.2019 г. издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Варна е отпусната месечна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания със срок от 01.09.2019-31.08.2021г в размер на 350 лв..
Срещу заповедта М.Н.А. е подала жалба до Регионална дирекция"СП"-Варна. С Решение № ОЗ-РД06-0066 от 30.10.2019 г. на РДСП Варна е потвърдена Заповед №ЗСПД/Д-В/16210/02.10.2019 г. издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Варна.
Горните факти не са спорни между страните, а и се установяват от приложените по административната преписка и допълнително представените в хода на съдебното оспорване на заповедта доказателства, поради което съдът ги визприема.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед №ЗСПД/Д-В/16210/02.10.2019 г. издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Варна, в частта й на определената начална дата на отпускане на помощта.. Заповедта е издадено от компетентен орган в предвидените форма и срок и е валиден акт, годен за съдебна проверка.
В чл. 2 от ЗСПД са уредени видовете семейни помощи, сред които са включени и тези за отглеждане на дете с трайно увреждане – чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗСПД. Съгласно разпоредбата на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Между страните не е спорно, че жалбоподателят има право на поисканата месечна семейна помощ.
Спорът е формиран за началната дата на отпускане на помощта (месечна - за отглеждане на дете с трайно увреждане) като се претендира отпускане на същата при наличие условията на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСДП, а именно от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускане й.
С оспорената заповед месечната помощ по чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗСПД е отпусната, считано от 01.09.2019 до 31.08.2021г., началната дата е определена от първо число на месеца, през който е подадено заявлението за отпускане на помощта (м. септември 2019 г.).
Съдът счита за неправилно становището на административния орган относно неприложимостта в случая на разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД относно началния момент на отпускане на поисканата помощ.
Съгласно чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД, месечните помощи по ал. 1 и 2 се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. В случаите на преосвидетелстване, какъвто е и настоящият, началната дата на отпускане на месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД се определя по реда на чл. 24б, ал. 4 ППЗСПД. Разпоредбата предвижда, че в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца.
Разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД въвежда условие заявлението-декларация за отпускане на помощта да е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК и това условие в случая е спазено – новото ЕР на ТЕЛК е издадено на 13.08.2019 г., а заявлението-декларация е подадено на 02.09.2019 г. Спазено е и условието при преосвидетелстването да няма промяна във вида и степента на трайното увреждане, определени с предходното решение на ТЕЛК, което да води до отпадане на правото. Процентът на инвалидността от 50% по предходното решение е повишен на 65%. При спазването на посочените условия разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД е приложима.
Съдът поради липса на данни в административната преписка и липса на мотиви в оспорения акт и потвърждаващото го решение не може да посочи периода между момента на подаването на заявлението-декларация за отпускане на помощта – 02.09.2019 г. и датата, на която е отпаднало основанието за отпускането й и да направи преценка по-малък ли е от една година.
Административният орган се позовава на вина у родителя за закъсняло
преосвидетелстване, счита това обстоятелство по чл.
24б ал. 6 от ППЗСПД за изключващо прилагането на реда по чл.
24б ал. 4 от ППЗСПД. Съдът констатира, че в Експертно решение № 2384 от
зас. № 128 на 13.08.19 г. на ТЕЛК общи заболявания към ТЕЛК към УМБАЛ
„Св.Марина“ Варна е вписано, че по-късното издаване на ЕР е по вина на освидетелствания.
Съдът намира, че вписването на това обстоятелство не се основава на
приложението на закона и не води до неприложимост на разпоредбата на чл.
24б, ал. 4 от ППЗСПД на следните основания:
1./ В ЗСПД липсва разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.24б, ал.6 от ППЗСПД. При липса на разпоредба в закона, за изпълнението, на който се издава правилника, т.е. при липса на уредба на равнище закон, въвеждането на разпоредба със санкционен характер в правилник е първично уреждане на отношенията, което е в противоречие с чл.3 вр. чл.7 от ЗНА.
2./ Редът и условията за извършване на експертиза на работоспособността (временна неработоспособност или трайно намалена работоспособност), на вида и степента на увреждане (вкл. на деца под 16 години), са установени в чл. 101 до чл. 113 от Закона за здравето, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на (ПУОРОМЕРКМЕ) и в Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Нито един от тези нормативни актове /в приложимата към разглеждания период редакция/ не съдържа регламентиран срок, в който следва да се подаде молба за преосвидетелстване, нито е предвидено задължение за подаването й преди изтичане на крайния срок на предходното решение на ТЕЛК, с изключение на случаите на предсрочно преосвидетелстване за влошено или подобрено състояние, какъвто не е настоящият случай. С оглед на това, няма никаква пречка молба да се подаде след изтичане на предходното решение на ТЕЛК без ограничение във времето, нито би могло да се обоснове извод за закъсняло преосвидетелстване, още по-малко по вина на родителя. Единствена неблагоприятна последица от евентуално бездействие след издаване на решението на ТЕЛК би могла да настъпи след извършено преосвидетелстване и подадено заявление по-късно от година след срока на действие на предходното решение на ТЕЛК, тъй като това е нормативно определеният период назад във времето, определен в чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД - от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация.
3./ Съдът констатира, че съдържанието на разпоредбата на чл.24б, ал.6 от ППЗСПД гласи следното „Когато преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, месечната помощ се предоставя по реда на ал. 4.“. От съдържанието на разпоредбата не се извежда извод, по кой ред следва да се отпуснат месечните помощи за деца, в случай че преосвидетелстването е извършено със закъснение по вина на родителите. С разпоредбата на чл.24б, ал.6 от ППЗСПД е въведено императивно препращане за предоставяне на месечната помощ на детето, когато преосвидетелстването е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето по реда на чл.24б, ал.4 от ППЗСПД, но не са уредени случаите, при които преосвидетелстването е извършено със закъснение и закъснението е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето. Налага се извод, че разпоредбата на чл.24б, ал.6 от ППЗСПД е непълна и следва по арг. от чл.46, ал.2 от ЗНА по отношение на неуредените от нея случаи /случаите, в които преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето/ да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на закона. Целта на закона, съгласно чл.1, ал.2 от ЗСПД е семейните помощи, като средства в пари и/или в натура, да подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. При така посочената цел следва да бъде прието, че при липса на конкретна уредба в разпоредбата на чл.24б, ал.6 от ППЗСПД относно случаите, в които преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, следва помощта за детето да бъде отпусната по аналогия при условията на чл.24б, ал.4 от ППЗСПД.
По горните съображения, в съответствие с условията на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД, началната дата, от която е следвало да се отпусне исканата помощ е датата, от която е отпаднало основанието за отпускането й по предходното Експертно решение.
Като е определил датата на отпускане на помощта от първо число на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, административният орган е издал оспорената заповед в противоречие с материалния закон. Съдът намира заповедта за несъответстваща на целта на закона - да се осигури навременна и непрекъсната помощ на родителите, които се грижат непосредствено за деца с увреждания, за целия период на съществуване на правото.
Предвид изложеното, обжалваната заповед в частта относно началната дата на отпускане на исканата помощ е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и следва в тази част да се отмени, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като бъдат събрани и необходимите доказателства за установяване на датата на отпускане на помощта.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски в доказания размер – 10лв. държавна такса.
Съдът намира, че от адвокатските пълномощни и договори за правна защита и съдействие приложени по делото не се установява заплащането на адвокатско възнаграждение, поради липса на пълномощно на адв. П. от кочан от адвокатска колегия, съдържащ реквизити доказващи приемането на сумата посочена като възнаграждение на адвоката. На тези съображения съдът намира, че искането за присъждане на възнаграждението за адвокат се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Т.К.Й. чрез М.Н.А., като негова майка и законен представител Заповед №ЗСПД/Д-В/16210/02.10.2019 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Варна, в частта на началната дата 01.09.2019 г. на срока за отпускане на месечната помощ по чл. 8д от ЗСПД.
ВРЪЩА преписката на административния орган Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Варна за ново произнасяне относно началната дата на отпускане на поисканата месечна помощ, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като определя 14-дневен срок за произнасяне.
ОСЪЖДА Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Варна да заплати на Т.К.Й. 10лв.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: