Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260368
гр. Пловдив, 12.03.2021
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6820/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба Н.Б.А., действащ чрез
пълномощника си адв. К.Н. против Наказателно постановление № 20 – 1030 – 007562
от 05.08.2020 г., с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
С жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност
и необоснованост на атакувания акт, поради което се моли за неговата отмяна. Не
се претендират разноски.
Въззиваемата страна със
съпроводителното писмо по делото и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител юр. Б. ангажира становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ
на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като
се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в
жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери,
че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията в тази насока са
следните:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 18.07.2020 г. около 04,43 часа в град Пловдив на ул. „Асеновградско шосе“ кръстовище с ул. „Цар Симеон“
жалбоподателят А. управлявал собственият си лек автомобил – Ауди А6 Авант с peг. № ***, като не спрял на подаден светлинен сигнал на полицейски служители,
което наложило същият да бъде преследван, вследствие на което допуснал ПТП.
Като пострадало от произшествието лице, А. бил откаран с линейка в УМБАЛ „Св.
Георги“ – гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, където в 05,40 мин. на същата
дата - 18.07.2020г. в сградата на посоченото лечебно заведение, същият отказал
като участник в ПТП с пострадало лице да му бъде извършена проверка за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози с медицинско изследване и
вземане на биологични проби. Издаден бил талон за медицинско изследване №
089061 и 8 /осем/ броя стикери А025715.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
представените с преписката писмени доказателства, както и от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие като свидетел – актосъставителят И..
Показанията на последния съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
взаимнодопълващи се с останалите доказателствени материали.
В аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, доказателства в противен смисъл на посоченото в АУАН не бяха ангажирани от страна на жалбоподателя, последният единствено отрича същите факти.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено по делото, а и от приложените по делото
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.и Заповед № 8121з – 825
/19.07.2019 г. на Министъра на
вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на
административно наказващия орган.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено и установено на място на дата 18.07.2020 г., АУАН е издаден на същия ден , а НП - на 05.08.2020 г., тоест преди изтичане на
давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по ангажиране
отговорността на
жалбоподателя. Акта за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, в присъствието на жалбоподателя и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 ЗАНН, в тридневен срок от съставяне
на акта да направи и писмени възражения по него. АУАН
е подписан без възражения, като такива не били депозирани и в тридневния срок
по чл. 44 ЗАНН.
По мнение
на настоящия състав в конкретния случай правилното установяване на фактическата
обстановка е довело и до законосъобразно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. Посочената разпоредба
предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка
на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за наличие в кръвта
на наркотични вещества или техни аналози, което следва да му се издаде както в
случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде
тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в
закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно
от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние
като проявлението, на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и
осъществява състава на нарушението.
В
процесния случай безспорно жалбоподателят е притежавал качеството водач на МПС
по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. От показанията на свид. И., безспорно се установява и
обстоятелството, че на процесната дата и място А. е отказал
да се подложи на първично установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози посредством техническо средство. В тази връзка свид. И. посочва, че
на място в болницата е поканил жалбоподателят да бъде тестван, но последният е
отказал с аргумент, че е употребил наркотични вещества, като впоследствие не е извършил и химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. По този начин А. е
реализирал състава на визираното в чл. 174, ал. 3 ЗДвП
административно нарушение.
Нарушението е на формално извършване и със самия
факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката, същото се явява
довършено, за което правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Правилно
според съдебния състав е приложена и санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП с наложени съответно предвидени
наказания по вид и размер за конкретното административно нарушение - лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. В случая законодателят е предвидил
наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира
същото в определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно,
поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
По
приложението на чл. 28 ЗАНН.
Предвид
разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005 г. на ВАС, че
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, настоящият
състав дължи произнасяне и по този въпрос.
Настоящият
състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че
при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН,
то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 на който маловажен случай е
налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен
на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете,
че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена
опасност на конкретното деяние е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
По мнение
на настоящия състав констатираното нарушение разкрива типичната обществена опасност на деяния от този вид, а не
по-ниска, което прави и невъзможно приложението на чл. 28 ЗАНН в процесния
случай.
Отделно от това съдът съобрази и данните от изпратената от Районна
прокуратура Пловдив справка /л. 21/, както и от приложената по преписката
справка за нарушител водач, видно от която процесното нарушение на ЗДвП не е
инцидентна проява за жалбоподателя. За формирането на този си извод, съдът
съобрази и конкретните обстоятелства при които е извършено нарушението.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че изключителната
обществена опасност на нарушенията по чл. 174, ал. 3 ЗДвП произтича от
това, че същите не само се явяват предпоставка за избягване на евентуална
наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 343Б, ал. 3 НК, но и крият
потенциален риск от значително засягане на обществените отношения, гарантиращи
безопасността на транспортната дейност и живота и здравето на пътуващите, което
и обуславя необходимостта от пълна обществена нетърпимост към тях.
По разноските:
При този
изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП
право на разноски има въззиваемата
страна. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна
сложност, намира, че справедливият размер, който следва да се присъди за
юрисконсултско възнаграждение възлиза на 80 лв.
Мотивиран
от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 –
1030 – 007562 от 05.08.2020 г., с което на Н.Б.А., ЕГН ********** е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
ОСЪЖДА Н.Б.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОДМВР- Пловдив сумата 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за представителство пред Районен съд- Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС