Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….………
20.01.2020 г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА Й.
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от мл.
съдия Й. в. гр.дело № 4470
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба подадена от ответниците А.Н.Д. и Х.Н.Й. срещу решение №
126449/22.05.2017 г. постановено по
гр.д. № 75802/2015 г. по описа на СРС, 143
състав, в частта, с която предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу ответниците искове
са уважени и е признато за установено, че всяка една от ответниците дължи
следните суми /представляващи по ½ част от общите задължения за
имота/: сумата от 339,47 лв.-
незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2012 г.- м.04.2014 г. за имот
находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. №
053880 ведно със законната лихва от 04.09.2017 до окончателното изплащане на
главницата; сумата от 15,84 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия дължима за периода
21.10.2012 г.-21.08.2015 г. и сумата от 2,25 лв. – лихва начислена върху
главница за дялово разпределение от 28,56 лв. за периода от 21.10.2012
г.-21.08.2015 г.
Решението е поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение № 37468/12.02.2019
г. постановено по гр.д. № 75802/2015 г. по
описа на СРС, 143 състав.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ООД.
В отхвърлитената част решението е
влязло в сила, като необжалвано.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното
решение е постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, както и че е необосновано. Изложени са подробни съображения. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество,
първоинстанционното решение е и правилно в обжалваната част, като въззивният
съд препраща към мотивите на СРС на основание чл. 272 от ГПК, като във връзка с
възраженията наведени с въззивната жалба следва да бъдат изложените следните
съображения:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца по иска за главница е да проведе пълно и
главно доказване на наличие на обвързваща страните облигационна връзка и
количеството и цената на доставената на насрещната страна топлинна енергия за
процесния период. По иска за лихва ищецът следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Районният съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото.
С оглед доводите на въззивника,
изложени във въззивната жалба на първо място въззивният съд следва да изложи
изводи във връзка с въпроса налице ли е било облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните за исковия период.
По делото е установено, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесният апартамент/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази
връзка по делото са приети протокол от 25.08.2002 г. от проведено общо събрание
на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.С.“ ООД, договор от 30.09.2002
г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „Т.С.“ ООД
да монтира индивидуални разпределители, термостатни вентили, монтаж на уреди,
да извърши проверка и контрол на количеството доставена топлинна енергия в
абонатната станция, както и услугата „топлинно счетоводство“, и договор при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и Т.С.“ ООД. В изпълнение
на взетото решение е сключен договор с ФДР, а дори такъв да не е сключен или да
не е подновен след изтичане на неговия срок, то съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ при
липса на възлагане на лице по чл. 139а ЗЕ, услугата се извършва от
топлопреносното предприятие. От СТЕ изготвена по делото, която ще бъде подробно
обсъдено надолу в изложението се установява, че услугата дялово разпределение е
извършвана в сградата, в която се намира процесния имот и същата е извършвана
от „Т.С.“ ООД, поради което доводът за липса на облигационни отношения във
връзка с услугата дялово разпределение не може да бъде споделен.
Настоящият съдебен състав споделя
извода на районния съд, че от съвкупната преценка на събраните доказателства се
установява, че ответниците са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно
цитираната разпоредба всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Видно
от представените по делото нотариални актове от 2003 г. (л.24) и от 2015 г.
(л.25) през процесния период и двете ответници са били собственици на по
½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не
е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на
чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите. В случая общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, тъй като са били публикувани. По делото не се твърди, нито има
данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу тях в срока по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че между ищеца от една страна и А.Н.Д. и Х.Н.Й., от друга страна
в процесния период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.
На следващо място, съдът дължи
произнасяне по въпроса дали в процесния имот реално е консумирана топлинна
енергия в претендирания размер и цени.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано. Вещото лице е установило какви са
ежемесечните отчети по общия топломер за процесния период (таблица 1 от
заключението). Установено е, че за процесния период са отчислявани за сметка на
ищеца технологични разходи на абонатната станция (АС) считано от м.09.2012 г.
до 04.2014 г. (технологичните разходи са посочени в колона 3 от таблица 1 от
заключението). Според заключението на СТЕ общият топломер, монтиран в
абонатната станция, съобразно изискванията на Закона за измерванията като
средство за търговски измерване, на всеки две години е преминавал метрологични
проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност,
като проверките са изготвяне от лицензирани юридически лица / броят на
проверките, датите на тяхното извършване и лицата извършили ги са посочени в
раздел II от заключението/. За процесния период
дяловото разпределение на топлинната енергия по пера, постъпила в абонатната
станция на входа вкл. и на процесния имот е извършвано от „Т.С.“ ООД като са
спазвани правилата на Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването. За процесния период фирмата за дялово разпределение е
извършвала разпределение и
остойностяване на действително потребената топлинна енергия както следва: за
отопление на имот – според показанията на 3 броя индивидуални разпределители на
разходи за отопление (ИРРО) монтирани на 3 бр. радиатори и една щранг-лира в
банята, като отчитането е дистанционно,
а според експерта определянето на количеството ТЕ е извършено съгласно
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Отчитана е и ТЕ
отдадена от сградната инсталация, като делът на процесния имот е определен
според съотношението на отопляемия обем на имота към пълния отопляем обем на сградата по
проект към общия топломер. Отчитана е и ТЕ за гореща вода като разходът е
определян на база едно лице с нормативно определен разход на денонощие в размер
на 140 л. Съгласно изготвените изранителни сметки общата стойност на изравнителните сметки за
периода е 37,47 лв. за получаване от клиента. Изчислено е, че общата ТЕ
/отопление, сградна инсталация и битова гореща вода/ за периода и за имота е на
стойност 1553,48 лв., от които следва да се извади установената сума за
възстановява в размер на 37,47 лв., след което се формира крайния извод на
вещото лице, че за периода м.09.2012 г. – м.04.2014 г. за ТЕ се дължи сума в
размер на 1516,01 лв.
По делото е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано. Съгласно заключението се установява, че резултат от
издаваните изравнителни сметки за периода е сума за възстановяване в размер на
37,47 лв. / напълно съответстваща и на посочената от вещото лице по СТЕ/. От
експертизата се установява, че съобразно приложени по делото платежни документи
за процесния период са извършени плащания в размер на 837,06 лв. Посочено е, че
след корекция на дължимата обща сума за ТЕ (1553,48 лв.) със сумата за
възстановяване (37,47 лв.) и заплатените суми (837,06 лв.) се получава дължима
сума в размер на 678,94 за ТЕ за имота. Изчислена е дължима сума за главница за
дялово разпределение в размер на 28,56 лв. /която не е предмет на обжалване,
доколкото е преценена от първоинстанционния съд за недължима, поради плащане и
решението не е обжалвано в тази част/. Вещото лице е изчислило дължимите лихви
за периода от 21.10.2012 г.-21.08.2015 г. в размер на 31,68 лв. – върху
главницата за топлинна енергия и в размер на 4,49 – върху главницата за дялово
разпределение. При изслушването му в открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд вещото лице е заявило, че счетоводството на „Т.С.“ ЕАД е
водено редовно.
Настоящият състав намира, че
съобразявайки се с така изложените заключения на вещите лица по назначение СТЕ
и ССчЕ, които са компетентно изготвени и точно и ясно отговарят на поставените
въпроси, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. От
решението ясно може да бъде изведен извод, че сумата за ТЕ, която е счетена за
дължима се основава на заключението на СТЕ, тъй като в нея е изчислено реално
потребеното количество ТЕ в имота за процесния имот, докато от ССчЕ е видна
сумата, която ищецът е начислил съгласно воденото счетоводство.
Неоснователни са оплакванията за необоснованост
на обжалваното решение, поради приемане на документи с невярно съдържание и
липсата на годни документи за решаване на делото. Настоящият съдебен състав, че
при наличието на представените по делото документи удостоверяващи правото на
собственост на ответниците върху процесния имот и приетите заключения на СТЕ и
ССчЕ, които пълно, обективно и изчерпателно са отговорили на поставените им
въпроси са били налични достатъчно доказателства осигуряващи възможност за
решаване на делото. В заключението на СТЕ е посочено, че то е изготвено на база
приложените по делото документи, но и допълнително представени на вещото лице
съобщения към фактури, главен отчет, справка с показания на общия топломер и
протоколи и свидетелства за метрологични проверки на общия топломер, а в
заключението на ССчЕ – че е изготвено въз основа на приетите по делото
документи с оглед установява на плащания от страна на ответниците / в чиято
тежест е да докажат положителния факт на плащане съгласно чл. 154 от ГПК/.
Въззивният съд намира за неоснователен
доводът на ответниците за нарушаване на чл. 24 ЗБНБ поради посочване на цената
на топлинната енергия с повече от два знака след десетичната запетая.
Посочената разпоредба гласи единствено, че паричната единица на Република
България е левът, разделен на 100 стотинки. Законът не забранява използването
на повече от два знака след десетичната запетая, поради което това е допустимо
– затова именно и валутните курсове на свободния пазар, вкл. обявените от
самата БНБ, се обявяват по този начин. Не е допустимо единствено реалното
заплащане на остойностените по този начин парични задължения да бъде извършвано
чрез парични единици, различни от официалната валута – лева, разделен на 100
стотинки, което по необходимост предполага крайното парично задължение да бъде
закръглявано с точност до втория знак след десетичната запетая. Поради
изложеното обстоятелството, че се използват повече от два знака след
десетичната запетая, не може да доведе до извод за нередовно водено
счетоводство. В тази връзка е неоснователно и възражението на ответниците за
нарушение на чл. 182 ГПК, доколкото както по-горе бе посочено, от заключението
на вещото лице по ССчЕ се установява, че счетоводството на ищеца е водено
редовно.
Относно възражението на въззивника, че
вземанията на дружеството ищец са погасени по давност, настоящият състав изцяло
споделя изводите на районния съд за неоснователност на същото.
Съдът приема, че по отношение на
процесните вземания за главници намира приложение специалната 3-годишна
погасителна давност по чл.111, б.“в” ЗЗД, според която разпоредба с изтичането
на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания / съобразявайки се с
разясненията, дадени с ТР №3/2011 год. по тълк.дело №3/2011 год. на
ОСГКТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са
процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. В частност, задълженията на ответника за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни – според Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД месечните суми за
топлинна енергия и изравнителните вноски са били дължими в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното
заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано на 04.09.2015 год. и с оглед липсата на твърдения и
доказателства за наличието на обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността
съгласно чл.115 и чл.116 ЗЗД, съдът приема, че вземанията на ищеца претендирани
в настоящото производство не са погасени по давност.
В обобщение, поради неоснователността
на възраженията, изложени във въззивната жалба, и с оглед съвпадането на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд
следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
По разноските
При този изход на спора право на
разноски има въззиваемата страна. Настоящият съдебен състав намира, че в полза
на „Т.С.“ ЕАД не следва да се присъждат
разноски за въззивното производство, тъй като реално не са извършени действия
по защита по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП. От името на
дружеството не е подаван отговор на въззивната жалба и в проведеното съдебно
заседание не е присъствал негов процесуален представител.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
126449/22.05.2017 г. постановено по
гр.д. № 75802/2015 г. по описа на СРС, 143
състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.