№ 4148
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
ГЮЛСЕВЕР Т. САЛИ-КАДИР
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506068 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20058411/20.09.2022 г., постановено по гр. д. № 50611/2017 г. на СРС,
52 състав, са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*******, представлявано от А.А., със седалище и адрес на управление: ГР. София, ул.
******* срещу К. А. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. София, ж.к. „*******, *******,
Д. К. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. София, ж.к. „*******, ******* и С. К. С., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. София, ж.к. „*******, ******* (в качеството им на
наследници на починалата в хода на процеса Н.В. С.) , действащи чрез процесуалния си
представител адв. С. П. от САК искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД и
ОСЪЖДА ответниците да заплатят на ищеца: К. А. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.
София, ж.к. „*******, ******* за сумата от 1299,13 лева, представляваща главница за
консумирана топлинна енергия и за дялово разпределение периода от 25.07.2014 г. до
30.04.2016 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 413.94 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение за
периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г., както и законната лихва върху главницата от деня
на подаване на исковата молба- 25.07.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 2348.41 лева и за периода от 01.05.2014 г. до
25.07.2014 г. и иска по чл.86 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 539.02 лева и за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г.; Д. К. К., ЕГН
1
********** за сумата от 324.78 лева, представляваща главница за консумирана топлинна
енергия и за дялово разпределение периода от 25.07.2014 г. до 30.04.2016 г. и с правно
основание чл.86 ЗЗД за сумата от 103.48 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 14.09.2014 г. до
15.06.2017 г., както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата
молба- 25.07.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 587.10 лева и за периода от 01.05.2014 г. до 25.07.2014 г. и иска по чл.86 ЗЗД за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 134.75 лева и за периода от
14.09.2014 г. до 15.06.2017 г.; С. К. С., ЕГН ********** за сумата от 324.78 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия и за дялово разпределение
периода от 25.07.2014 г. до 30.04.2016 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 103.48
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово
разпределение за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г., както и законната лихва върху
главницата от деня на подаване на исковата молба- 25.07.2017 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от
ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 587.10 лева и за
периода от 01.05.2014 г. до 25.07.2014 г. и иска по чл.86 ЗЗД за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 134.75 лева и за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017
г. Съдът е разпределил отговорността за разноски съобразно уважената и отхвърлената част
от исковете.
Недоволни от постановеното решение са останали ответниците, които в
законоустановения срок подават въззивна жалба срещу решението, което оспорват като
неправилно и незаконосъобразно. Възразяват, че съдът не е преценил представените
доказателства, че топломерите са свалени и радиаторите са затапени, поради което и няма
как до апартамента да е доставяна топлинна енергия. Възразяват, че двете дъщери не живеят
на адреса, като представят и адресна регистрация. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а
вместо него да постанови ново решение, с което изцяло уважи предявените спрямо
ответницата претенции. Претендира и разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорват въззивната жалба като
неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение приемат за правилно,
мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а
въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
2
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявени са искове по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от [фирма] срещу К. А. С. /4/6 част/ с правно основание чл. 200,
ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 2319.48 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. и за сумата от 28.93 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2016 г., или общо сумата от 2348.41 лева и с правно
основание чл.86 ЗЗД за сумата от 532.57 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г. и за сумата от
6.45 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г., или общо сумата от 539.02 лева, както и законната
лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба-25.07.2017 г. до
окончателното изплащане и съдебните разноски.
Предявени са искове от [фирма] срещу Д. К. С. /1/6 част/ с правно основание чл.
200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 579.87 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. и за сумата от 7.23 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2016 г., или общо сумата от 587.10 лева и с правно
основание чл.86 ЗЗД за сумата от 133.14 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г. и за сумата от
1.61 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г., или общо сумата от 134.75 лева, както и законната
лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба-25.07.2017 г. до
окончателното изплащане и съдебните разноски.
Предявени са искове от [фирма] срещу С. К. С. /1/6 част/ с правно основание чл.
200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 579.87 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. и за сумата от 7.23 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2016 г., или общо сумата от 587.10 лева и с правно
основание чл.86 ЗЗД за сумата от 133.14 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г. и за сумата от
1.61 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г., или общо сумата от 134.75 лева, както и законната
лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба-25.07.2017 г. до
окончателното изплащане и съдебните разноски.
Ищецът твърди, че ответниците, като собственици на процесния имот са задължени
3
да заплатят стойността на доставената за него топлинна енергия, което не са сторили.
Ответниците К. А. С., Д. К. С. и С. К. С., чрез адв.С.П.-пълномощник са получили
препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК са е подали писмен отговор. Твърдят, че
не са страна по облигационното правоотношение с ищеца, респ. не е
собственици/ползватели на имота. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Претендират разноски.
С Определение от 16.03.2021 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-
помагач на страната на ищеца по делото е конституирано [фирма].
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Първоинстанционния съд е сезиран с искове по чл.79 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД, както е
приел и в определението, постановено по реда на чл.140 от ГПК, като независимо от
разминаването между мотивите на решението, в началото на които като правно основание са
посочени разпоредбите на чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС, в
диспозитива на решението съдът е приел за установено, че ответниците не дължат
процесните суми на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
Спорно по делото е дали ответниците – въззиваеми притежават качеството
потребители на топлинна енергия, въз основа на което да се ангажира отговорността им за
заплащане на процесните суми.
В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира
в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на
процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на
собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
4
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.)
Въз основа на относимите по спорния въпрос писмени доказателства, въззивният съд
приема следното. Законосъобразно и валидно е взето решение за присъединяване на
етажната собственост към топлопреносната мрежа, за което свидетелстват, от една страна,
подписания между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение „Т.С.“ ООД
Договор №1122 от 18.10.2001 год., и от друга страна, от протокола от проведеното общо
събрание от 15.10.2001 год., на което е взето решение за сключване на описания договор.
Поради което, законосъобразен се явява извода, че страните са били обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия,
публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по
делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.
10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената
5
на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение №
4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС -
Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.). Следователно, за да бъде едно лице потребител на
топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той
реално да е ползвал, обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име
фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот. Следователно,
възражението, че дъщерите не живеят на адреса и не обитават и ползват апартамента,
собственост на баща им е без значение относно плащането на задълженията доставена
топлинна енергия и в процесния случай са налице основанията за ангажиране на тяхната
отговорност.
От приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти от 28.03.1991 г. се установи, че ответниците са
собственици по наследствено правоприемство (видно от Справка за предоставяне на данни
по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. по искане № 7638/27.04.2018 г.) на процесния недвижим
имот-апартамент 40, находящ се в гр. София, район “*******“, ж.к.*******. Качеството
собственик на ответниците Д. С. и С. С. е в резултат на настъпило наследствено
правоприемство, като видно от препис извлечение от акт за смърт № … и справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 год. по направено искане
№7638/27.04.2018 год. двете са дъщери на починалата на 25.05.2016 год. Н.В. С..
Относно възражението, че радиаторите в имота са биле затапени, поради което няма
как да е доставяна топлинна енергия, съдът намира следното. Съдебно – техническата
експертиза по делото, кредитирана от съда като обективна и компетентна, а и неоспорена от
страните по делото, дава заключението, че сградата, в която се намира имота, е с
непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на
общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен
метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото
разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника, са в
съответствие с нормативните изисквания.
Към вещото лице не са формулирани и не са отправяни въпроси относно наличието и
функционирането на радиаторите в имота на ответниците, респ. дали през процесния
6
период и от кой точно момент същите са затапени и не е било възможно реално доставяне на
топлинна енергия. Представените от ответниците писмени доказателства за установяване на
това тяхно твърдение, не са достатъчни да докажат, че радиаторите в имота са затапени.
След като не са изпълнили задължението си да докажат твърденията и възраженията си,
последните се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивният съд на
основание чл.272 ГПК намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в
размер на 350 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20058411/20.09.2022 г., постановено по гр. д. №
50611/2017 г. на СРС, 52 състав, са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от А.А., със седалище и адрес на управление:
ГР. София, ул. ******* срещу К. А. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. София, ж.к.
„*******, *******, Д. К. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. София, ж.к. „*******,
******* и С. К. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. София, ж.к. „*******, ******* (в
качеството им на наследници на починалата в хода на процеса Н.В. С.) , действащи чрез
процесуалния си представител адв. С. П. от САК искове с правна квалификация чл.124, ал.1
от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от
ЗЗД и ОСЪЖДА ответниците да заплатят на ищеца: К. А. С., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. София, ж.к. „*******, ******* за сумата от 1299,13 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия и за дялово разпределение периода от 25.07.2014
г. до 30.04.2016 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 413.94 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение за
периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г., както и законната лихва върху главницата от деня
на подаване на исковата молба- 25.07.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 2348.41 лева и за периода от 01.05.2014 г. до
25.07.2014 г. и иска по чл.86 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 539.02 лева и за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г.; Д. К. К., ЕГН
********** за сумата от 324.78 лева, представляваща главница за консумирана топлинна
енергия и за дялово разпределение периода от 25.07.2014 г. до 30.04.2016 г. и с правно
основание чл.86 ЗЗД за сумата от 103.48 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 14.09.2014 г. до
15.06.2017 г., както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата
молба- 25.07.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1 от
7
ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 587.10 лева и за периода от 01.05.2014 г. до 25.07.2014 г. и иска по чл.86 ЗЗД за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 134.75 лева и за периода от
14.09.2014 г. до 15.06.2017 г.; С. К. С., ЕГН ********** за сумата от 324.78 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия и за дялово разпределение
периода от 25.07.2014 г. до 30.04.2016 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 103.48
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово
разпределение за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г., както и законната лихва върху
главницата от деня на подаване на исковата молба- 25.07.2017 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от
ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 587.10 лева и за
периода от 01.05.2014 г. до 25.07.2014 г. и иска по чл.86 ЗЗД за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 134.75 лева и за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017
г.
ОСЪЖДА К. А. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. София, ж.к. „*******,
******* на основание чл.78,ал.3 ГПК да платят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*******, представлявано от А.А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
******* сумата от 233,33 лева, представляваща разноски за заплатено юрисконсултско
възнаграждение..
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. София, ж.к. „*******,
*******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от А.А.,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8
ГПК, сумата от 58.34 лева, представляваща разноски заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. София, ж.к. „*******,
*******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от А.А.,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8
ГПК, сумата от 58.33 лева, представляваща разноски за заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, трето лице-помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8