Решение по дело №2580/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 16543/20.11.2023г. от „Ю.Е.Ч.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Младост“, ул.“Павел Красов“ № 35, представлявано от А.Е.Г., срещу Решение № 1439/06.10.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110203720/2023г. на Районен съд-Варна, двадесет и седми състав.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 66/01.08.2023г., издадено от Началника на Гранично полицейско управление – Летище Варна при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари към Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с което за извършено нарушение на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, във връзка с чл.19, ал.1, т.1 от същия закон, на „Ю.Е.Ч.“ АД, ЕИК ***, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

С изложени доводи, жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Направено е искане за отмяна на решението и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът с депозиран писмен отговор чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл.213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В атакуваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 31.05.2023г. около 16.12 часа, служители на ГПУ – Летище – Варна, при извършена проверка на пътници, влизащи в Република България, превозени с полет ВUС 3208 на Авиокомпания „Ю.Е.Ч.“ ЕАД от гр.Дюселдорф до гр. Варна установили, че пътника SALAM ALLAHAM притежава обикновен паспорт на Сирия № *********, издаден на 13.06.2021г. и валиден до 12.12.2023г. и разрешение за пребиваване в Германия № Y04С18СJX, валидно до 18.11.2021г. Установено е, че в паспорта на пътника няма положена валидна българска виза. На същия бил издаден отказ за влизане в страната № 35/31.05.2023г. Предвид констатациите от проверката, на „Ю.Е.Ч.“ АД, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН бил съставен АУАН. Административнонаказващият орган е възприел изцяло установената фактическа обстановка и е издал атакуваното наказателно постановление.

След извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е обосновал извод, че безспорно за дружеството-превозвач е съществувало задължение да установи наличието на валиден документ за пътуване и на визата. След като това задължение не е било изпълнено, дружеството е осъществило състава на административно нарушение. Въззивният съд е приел, че бездействието на превозвача е укоримо, тъй като е довело до неспазване на конкретно вменени задължения, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът е изложил и подробни мотиви относно липсата на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Постановеното решение е правилно.

Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правните изводи на районния съд. Решаващият състав на въззивната инстанция е проявил необходимата процесуална активност за изясняване на фактическата обстановка, като е събрал доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Основал е решаващите си изводи въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Противно на твърдяното в касационната жалба, преценени са всички доказателства при постановяване на обжалваното решение, като изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, касационната инстанция препраща към мотивите изложени в обжалваното решение.

Правилно въззивният съд е счел, че за дружеството-превозвач е съществувало конкретно вменено задължение да установи наличието на валидна виза или валидно разрешение за пребиваване, каквито се изискват за притежатели на обикновен паспорт на Сирия по смисъла на Приложение № 1 от Регламент ЕС 2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018г.

Това задължение е заложено в разпоредбата на чл. 20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ съгласно която превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква. Задължението на превозвача е пределно и ясно формулирано – установяване наличието и валидността на документа за пътуване и на визата. В настоящия случай категорично се установява от данните по делото, че превозвачът „Ю.Е.Ч.“ АД не е изпълнил вмененото му със закона задължение. Бездействието на превозвача е укоримо, тъй като е довело до неспазване на конкретно вменени задължения, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Предвид горното, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че решението е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението в тази част, поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора и направеното изрично искане, в полза на ответната страна на основание чл.63д, ал.1, вр.ал.4 и 5, вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1439/06.10.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110203720/2023г. по описа на Районен съд гр.Варна, двадесет и седми състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 66/01.08.2023г. издадено от Началника на Гранично полицейско управление – Летище Варна при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари към Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, с което за извършено нарушение на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, във връзка с чл.19, ал.1, т.1 от същия закон, на „Ю.Е.Ч.“ АД, ЕИК ***, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

ОСЪЖДА „Ю.Е.Ч.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Младост“, ул.“Павел Красов“ № 35, представлявано от А.Е.Г. да заплати на Гранично полицейско управление – Летище Варна при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари към Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, сумата от 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: