Р Е Ш Е Н И Е №63

 

гр. Силистра,18.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският окръжен съд,  гражданско отделение в     откритото    заседание

проведено на              шестнадесети                                    юни                          през

две             хиляди  и   двадесетата     година                     в                            състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ТЕОДОРА В.

                                                                                       

                                                                               1.  ДОБРИНКА СТОЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                2. мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ

 

при     участието      на       съдебния        секретар   Антоанета Ценкова    и         в

присъствието        на        прокурора                                                                ,    като

разгледа  докладваното  от  Т. В.     в.гр.  дело  № 2 /  2020    г.  по    описа

 на    СОС     и     за     да     се       произнесе,         взе       в     предвид     следното:

 

Делото е  образувано по въззивна жалба, предявена от В.И.К.,   чрез процесуален представител, срещу  решение № 209/08.07.2019 г. , постановено по гр.д.№ 965/ 2018 г.,  на Районен съд Силистра, с което  съдът Е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от нея иск против Д.М.И., И.С.К., М.М.Т., М.В.З., П.А.В., Л.Ж.К., П.А.П., К.П.А. и Д.П.А. с за делба на следните земеделски имоти:

-нива с площ от 15005 кв.м. (петнадесет хиляди и пет кв.м.), находяща се в м. “Ченева шума”, землището на гр. Алфатар, общ. Алфатар, обл. Силистра, представляваща имот с идентификатор 00415.122.22 (нула, нула, четиристотин и петнадесет, точка, сто двадесет и две, точка, двадесет и две), пета категория, при съседи: имоти с идентификатори 00415.122.23, 00415.122.24, 00415.122.25, 00415.122.36, 00415.122.45 и 00415.122.501;

-нива с площ от 4701 кв.м. (четири хиляди седемстотин и един кв.м.), находяща се в м. “Чолаков чеир”, землището на гр. Алфатар, общ. Алфатар, обл. Силистра, представляваща имот с идентификатор 00415.166.23 (нула, нула, четиристотин и петнадесет, точка, сто шестдесет и шест, точка, двадесет и три), пета категория, при съседи: имоти с идентификатори 00415.166.500, 00415.166.17, 00415.166.504 00415.166.22 и 00415.166.16;

-и нива с площ от 10002 кв.м. (десет хиляди и два кв.м.), находяща се в м. “Трите локви”, землището на гр. Алфатар, общ. Алфатар, обл. Силистра, представляваща имот с идентификатор 00415.134.57 (нула, нула, четиристотин и петнадесет, точка, сто тридесет и четири, точка, петдесет и седем), пета категория, при съседи: имоти с идентификатори 00415.188.6, 00415.134.74 и 00415.134.56. Присъдил е и държавна такса за настоящото производство в размер на 50 лв. (петдесет лв. )в полза на СсРС.

Жалбоподателката  счита, че  решението на районния съд е  неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено от настоящата инстанция и постановено ново, с което да бъде уважена  изцяло предявената от нея  искова претенция. С жалбата не са е направени доказателствени искания. В с.з. пред тази инстанция не се явява и не се представлява от адвокат.

Писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК   не е постъпил от ответниците Д.М.И.,  И.С.К. ,М.М.Т., М.В.З, П.А.В., Л.Ж.К., П.А.П., К.П.А., и Д.П.А., въпреки дадената им от първоинстанционния съд процесуална възможност.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното:  Предявената жалба е подадена от надлежна страна , срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и  при съответните изисквания на чл. 258 и сл. ГПК , поради което е допустима.

Пред районния съд е заявена претенция от настоящата въззивница е предявила иск против ответниците за делба на гореописаните имоти, считайки, че те са съсобствени между страните на основа на правоприемство от общия им наследодател С. С. К., починал през 1977 г.

Съгласно приложеното пред първата инстанция копие на решение № 500/12.05.1997 г. , на наследниците на С. С. К. е възстановено правото на собственост върху земеделските имоти, предмет на настоящото делбено производство. Видно от удостоверението  за наследници на С. С. К., също приложено към делото в районния съд,  се установява, че той е починал през 1977 г. и е бил наследен единствено от своя син И.С.К., който е  починал през 1991 г. И. К.  и бил наследен от сина си Й. И.К., също покойник от 1993 г., който не е оставил наследници наследници по чл. 5, 6, 7, 8, ал. 1 до 3 и чл. 9 ЗН, т.е. низходящи, възходящи, съпруг или братя и сестри. В тази връзка районният съд е проследил наследственото правоприемство по отношение на последния пряк наследник на първоначалния наследодател С.К. – Й. К. и  е установил, че той е наследен   от двама от  братята  на неговата майка Ц. И. Х. – П. И.Х. и М. И.Х. са били живи към момента на откриване на наследството на Й.И.К. през 1993 г., тъй като са починали съответно през 2001 г. и 2009 г., а останалите двама – К. И.Х. и Й. И.И. са починали преди откриване на това наследство. Неговият баща И. К.  не е имал братя и сестри и е починал преди него. Съобразено е и обстоятелството, че  наследствените права и квоти върху  реституираните земеделски земи се определят по начина, по който същите биха били наследени, ако са били част от имуществото на наследодателя към момента на откриване на наследството (т.е. на смъртта му), Й. И.К. следва да се третира като едноличен собственик  на процесните имоти към момента на смъртта си през 1993 г., както преди това техен собственик е бил неговият баща. Видно от приложеното към делото удостоверения за наследници на С. К. и И. К., ищцата е  дъщеря на последния, който пък е  брат на С.С.К.. В удостоверението за наследници на С. К. неправилно са посочени като негови наследници и двамата му братя, което е незаконосъобразно. Въпреки, че не е открито производство по оспорване истинността на този документ в тази част, същият няма юридическата легитимация да преодолее една законова разпоредба с неоспореното си невярно вписване, което само по себе си не е доказателство за наследствени права, след като е незаконосъобразно.

По тази причина Пенчо И.Х. и Методи И.Х., които  са роднини на Й.И.К. по съребрена линия, трета степен, изместват в наследяването всички останали съребрени роднини на Й.И.К. – както изцяло роднините по бащина линия, всред които и ищцата, тъй като те са от по – далечна степен, а също и  низходящите на починалите преди Й. И.К. съребрени роднини по майчина линия К.И.Х. и Й. И.И., тъй като те са низходящи на роднини от същата, а не от по – близка степен. 

В случая приложението на  чл.9а ЗН, на което се позовава жалбоподателката изобщо не е уместно, както не е относима към спора и посочената от нея съдебна практика. Откриването на  наследството върху земеделски земи е моментът на смъртта на наследодателя, така както е и за други наследствени имущества. Изключението на чл.9а визира частен случай, който не е налице в настоящия казус, поради което и не е приложим в случая.

Имайки предвид гореизложеното, ОС счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното ОС

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 209/08.07.2019 г. , постановено по гр.д.№ 965/ 2018 г.,  на Районен съд Силистра .

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.