РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 723
гр.
Пловдив, 2 май 2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.,
като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2060
по описа за 2016 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на А.Д.М., ЕГН **********,***,
против Решение № 2153-15-157/23.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на М. срещу Разпореждане № **********/ПР
2141-15-3/07.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на
административния акт като се иска неговата отмяна. Твърди се в тази насока, че разпореждането
е постановено в противоречие с материалните норми и фактите по случая, тъй като
в архива на ТП на НОИ липсват
оригиналното пенсионно досие на М., заявлението му за пенсиониране, документите
за стаж и доход, въз основа на които е отпусната пенсията му през 2000 г.,
както и опис на стажа и преценките направени тогава от пенсионния орган. Посочено е още, че няма
акт за възстановяване на пенсионното му досие, като е създадено изцяло ново
такова. Направената преценка за стаж, доход, начална дата и размер на пенсията
е въз основа на новоиздадени документи, които безспорно не са тези, въз основа
на които е отпусната първоначално пенсията. Това според жалбоподателя означава,
че ръководителят на пенсионното осигуряване не може да се позовава на чл. 99, ал. 1, т. 5
от КСО, а може на основание чл. 95 от кодекса да спре изплащането на
отпуснатата с разпореждането от 01.05.2000 г. пенсия или да я прекрати на
основание чл. 96 КСО от датата на постановяване на разпореждането от 07.01.2016
г. Твърди се още, че стажът не е изяснен изцяло. Възразява се, че в мотивите на
разпореждането е посочено, че „неправилно
изплатените суми следва да се съберат от лицето на основание чл. 114, ал. 1 от КСО в едно с лихвата по чл. 113 КСО, тъй като същите са недобросъвестно
получени.“
Сочи се също така, че решението е подписано със
запетая от лице различно от Директора на ТП на НОИ, като не са представени
доказателства дали на това лице са предоставени правомощия да издава
административни актове по чл. 117 от КСО. Претендират се сторените в
производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения
в тази насока се излагат в писмено становище приложено по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. С
разпореждане № **********/ПР 2141-15-3/07.01.2016 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, на основание чл. 99, ал.
1, т. 5 и чл. 68, ал. 4 от КСО, е отменено Разпореждане № 35/ПРN01035/01.05.2000
г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст (ОСВ), и всички последващи го, като лична пенсия за ОСВ на М. е
отпусната считано от 13.05.2007 г.
Процесното разпореждане се
явява второ по ред, след като първото разпореждане № **********/20.05.2014 г.
на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Пловдив (л.110), е било отменено по жалба
на М. от Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив с Решение № РД-252/13.08.2014 г. (л.
166), а пенсионната преписка е била върната на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1 КСО за ново произнасяне.
Мотивите за издаване на
разглежданото разпореждане се свеждат до следното:
С разпореждане №
35/ПPN01035/01.05.2000 г. (л. 11) на А.Д.М. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ОСВ) пожизнено по условията на чл. 2, ал. 1 ЗП (отм.), считано
от 13.05.1999 г. при осигурителен стаж от II категория 31 г. 00 м. 13 дни,
осигурителен стаж от III категория - 06 г. 04 м. 08 дни и общ осигурителен стаж
към II категория - 36 г. 01 м. 13 дни.
Към 13.05.1999 г., датата
от която е отпусната пенсията, лицето има навършена възраст 57 г. 00 м.00 дни.
Във връзка с направен
преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на
осигурителния стаж. За целта, с писмо № 35823/19.08.2013 г. (л. 44), получено лично от М. са
изискани оригиналните документи за осигурителен стаж. В тази връзка е посочено,
че документите за стаж, представени при отпускане на пенсията не са част от
задължителното съдържание на пенсионната преписка и същите се връщат на лицата,
съгласно изискванията на НПОС.
От страна на М. са
представени две декларации, съответно на 19.08.2013 г. и на 22.08.2013 г. (л. 47 и
48), за
положеният от него осигурителен стаж по периоди на полагане, осигурители при
които е положен и заеманите длъжности, а именно: от 1959 г. до 1961 г. -
редовна военна служба, от 1967 г. до 1969 г. - конструктор в Институт по
консервна промишленост - гр. Пловдив, през 1970 г. - конструктор в ЗЗУ ЕООД,
през 1971 г. - ОТК, ръководител група в Завод за мотокари - гр. Пловдив, през
1972 г. - специалист - електрификация в Окръжен народен съвет - гр. Пловдив, от
1973 г. до 1983 г. - ръководител група в Институт по цветна металургия - гр.
Пловдив, от 1983 г. до 1999 г. - проектант към цветната, черна и добивна
промишленост. Представено е копие на удостоверение № 3008/30.12.1961 г. за
отбита редовна военна служба (л. 100 и 182). С декларация от 08.04.2014 г. М. допълва за
периода от 1983 г. до 1999 г., че е работил в инженерингова организация с чуждо
участие. Допълнително (с писмо № 35823#20/14.04.2014 г.) от М. е изискано
представяне на образец УП 2 за три последователни години по избор от
осигурителния му стаж след 01.09.1967 г., но такова не е представено. Обратната
разписка за полученото от лицето писмо е подписана на 16.04.2014 г.
В резултат на водена
кореспонденция с декларираните от жалбоподателя работодатели, от последните са
представени следните документи (л. 94 и сл.): образец УП 3 № 138/18.09.2013 г., издаден
от ЗЗУ ЕООД, за осигурителен стаж от 09.10.1970 г. до 30.04.1971 г.; образец УП
3 № 564/01.10.2013 г., издаден от Институт за изследване и развитие на храните
- Пловдив за осигурителен стаж от 01.09.1967 г. до 31.12.1969 г.; образец УП 13
№ Изх.К 35823#2- 6895/30.09.2013 г., издаден от ООА при ТП на НОИ - Пловдив за
осигурителен стаж като редактор, положен в "Българска фотография" ЕАД
от 01.01.1981 г. до 31.12.1982 г.; образец УП 3 № 157/07.10.2013 г., издаден
"Б.Р." АД за осигурителен стаж от 01.06.1971 г. до 14.04.1972 г.; Удостоверение
№ 16/22.10.2013 г., издадено от "Д.И Е. Ц." АД (л. 73) - правоприемник на СЛЗ
Раковски относно осигурителен стаж от 01.01.1983 г. до 31.12.1987 г., в което е
посочено, че след направена проверка във ведомостите на бившия СЛЗ – Раковски,
лицето А.Д.М. не е открито през цитирания период; образец УП 3 № 79/03.02.2014
г., издаден от "А.С.Е.Е." ЕООД за осигурителен стаж 03.05.1973 г. до
17.04.1980 г. (л. 99);
образец УП 3 № ЧР 19-27/18.02.2014 г., издаден от Областна администрация – гр.
Пловдив за осигурителен стаж от 15.04.1972 г. до 31.12.1972 г. (л. 98).
В хода на обжалване на
първото разпореждане (№ **********/20.05.2014 г.) М. е представил образец
УП 3 № 434/27.05.2014 г., издаден от "Институт за изследване и развитие на
храните" за периода от 01.09.1967 г. до 08.10.1970 г., образец УП 3 №
0196/27.05.2014 г., издаден от ЗЗУ ЕООД - гр. Пловдив за периода от 09.10.1970
г. до 31.05.1971 г., образец УП 3 № ЧР 19-22/11.06.2014 г., издаден от
"Областна администрация - Пловдив" за периода от 15.04.1972 г. до
09.05.1973 г., образец УП 13 № ОАС - 2615# 1-5119/13.06.2014 г., издаден от ООА
при ТП на НОИ - гр. Пловдив за периода от 04.1980 г. до 09.1982 г., с
изключение на м.08.1981 г., през който М. е работил като редактор в „Българска Фотография“
ЕАД гр. Пловдив (л. 141), образец УП 3 № 137/01.11.2001 г., издаден от НИТИ
"П.Е." ЕООД в ликвидация - гр. София за периода от 17.09.1982 г. до
01.01.1990 г. и образец УП 2 № 137/01.11.2001 г. издаден от НИТИ "П.Е."
ЕООД в ликвидация - гр. София за доход за периода от 01.01.1983 г. до
31.12.1985 г.
Във връзка с представените
нови документи за стаж от страна на М., е изискана проверка от контролен орган
в ТП на НОИ - гр. Пловдив.
С удостоверение с изх. №
МП - 62455#5-8396/03.10.2014 г. ООА при ТП на НОИ - гр. Пловдив (л. 187) анулират издаденото от
тях УП 13 № ОАС - 2615#1-5119/13.06.2014 г. в частта за м. 08.1981 г. и
потвърждават за верни данните за периода 01.01.1981 г. - 08.1982 г. в образец
УП 13 № К- 35823#2-6895/30.09.2013 г.
С констативен протокол №
667/31.07.2014 г. се анулира издадения образец УП 3 № 434/27.05.2014 г. и се
издава нов образец УП 3 № 660/30.07.2014 г. от "Институт за изследване и
развитие на храните" за период от 01.09.1967 г. до 05.02.1968 г. и от
01.03.1968 г. до 07.10.1970 г.
С констативен протокол №
РД 18-130/24.10.2014 г. е установено, че УП 3 № ЧР 19-22/11,06.2014 г. от
"Областна администрация - Пловдив" е правомерно издаден.
С констативен протокол №
3/29.07.2014 г. е установено, че УП 3 № 0196/27.05.2014 г. от ЗЗУ ЕООД – гр.
Пловдив е правомерно издаден.
Във връзка с представените
образци от М. за стаж и доход УП 3 № 137/01.11.2001 г. и УП 2 № 137/01.11.2001
г., издадени от НИТИ "П.Е." ЕООД в ликвидация - гр. София е изискана
проверка от контролния орган при ТП на НОИ - гр. София - град. С протокол № УП
667#3/08.10.2015 г. Дирекция КПК при ТП на НОИ - София град декларират, че не
могат да извършат проверка на оформеният стаж и доход по цитираните образци,
тъй като не може да се установи къде се съхраняват разплащателните ведомости на
НИТИ "П.Е." ЕООД /правоприемник на "С.и." ЕООД/.
Осигурителният стаж и доход се зачитат по издадените документи.
Въз основа на горните
документи, за периода от 25.10.1959 г. до 01.01.1990 г., осигурителният стаж на А.М. е установен,
както следва:
Осигурителен стаж от ІІ категория труд е в размер на 06 г. 11 м. 14 дни (а не 31
г. 00 м. и 13 дни), а именно за периода от 03.05.1973 г. до 17.04.1980 г. на длъжност
ръководител група в секция "Автоматизация" в Институт по цветна
металургия - гр. Пловдив (УП 3 № 79 от 03.02.2014 г. издадено от „А.С.Е.Е.“
ЕООД – л. 99).
Осигурителен стаж от ІІІ-та категория труд е в размер на 17 г. 05 м. 24 дни, зачетен както
следва:
- от 25.10.1959 г. до 30.12.1961 г. - 02 г. 02
м. 06 дни, отбиване на редовна военна служба;
- от 01.09.1967 г. до 06.02.1968 г. - 00 г. 05 м. 05 дни на
длъжност "ел. конструктор" и от 01.03.1968 г .до 07.10.1970 г. - 02
г. 07 м. 07 дни на длъжност "ел. инженер" в Институт за изследване и
развитие на храните;
- от 09.10.1970 г. до 31.05.1971 г. - 00 г. 07 м. 21 дни на длъжност
"конструктор" в ЗЗУ ООД;
- от 01.06.1971 г. до 14.04.1972 г. - 00 г. 10 м. 14 дни на
длъжност "конструктор" в "Балканкар рекорд” - гр. Пловдив;
- от 15.04.1972 г. до 03.05.1973 г. - 01 г. 00 м. 18 дни на
длъжност "инженер" в "Областна администрация - Пловдив" (зачетен
е до 02.05.1973 г. вкл., тъй като от 03.05.1973 г.. е осигурен при друг осигурител);
- от 18.04.1980 г. до 16.09.1982 г. - 02 г. 04 м. 29 дни на
длъжност "редактор" в "Българска фотография " ЕАД;
- от 17.09.1982 г. до 31.12.1989 г. - 07 г. 03 м. 14 дни на
длъжност "конструктор, проектант" в НИТИ "П.Е." ЕООД
На основание чл. 104 КСО
общият осигурителен стаж превърнат към ІІІ-та категория труд е изчислен в
размер на 26 г. 02 м. 04 дни.
Посочено е в тази връзка,
че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 2, ал. 1
ЗП (отм.) мъжете придобиват, ако са работили при условията на втора категория
труд 20 години и имат навършена възраст 57 г. При това положение е прието, че не
са изпълнени условията на чл. 2, ал. 1 ЗП (отм.), тъй като М. няма 20 г., а само
06 г. 11 м. и 14 дни от втора категория. Следователно не е имал право на пенсия
по чл. 2, ал. 1 ЗП от 13.05.1999 г., съответно на основание чл. 99, ал. 1, т. 5
от КСО разпореждане № **********/01.05.2000 г. и последващите го следва да се
отменят.
Посочено е още, че М.
придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 4 от КСО от 13.05.2007 г., при
навършени 65 г. възраст и осигурителен стаж 26 г. 02 м. 04 дни, тъй като има
над 12 години действителен осигурителен стаж. По данни от регистъра на
осигурените лица за периода 02.1998 г. – 12.1998 г. фигурират данни за М. в
Кооперация "Дитрал", дерегистрирана на 25.09.2000 г., като за
управляващ фигурира неговото име. Не е зачетен осигурителен стаж за цитирания
период, тъй като не е ясно основанието за осигуряване - по чл. 4, ал. 1, т. 1
от КСО, като нает работник или по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО като
самоосигуряващо се лице, за което време следва да са внесени дължимите
осигурителни вноски и представена заверена от контролен орган в ТП на НОИ
осигурителна книжка. Освен изложеното М. декларира, че не е работил в
Кооперация "Дитрал", а за същият период е работил в инженерингова
организация с чуждо участие. Пенсията е определена в действителен размер с
доход по образец УП 2 № 137/01.11.2001 г., издаден от НИТИ "П.Е."
ЕООД.
6.
Недоволен от така постановеното
разпореждане, М. обжалва същото пред горестоящия в йерархията административен
орган, който с Решение № 2153-15-157/23.06.2016 г. го потвърждава. За да постанови този резултат,
Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е възприел изцяло фактическите констатации
и формираните въз основа на тях правни изводи изложени в процесното
разпореждане.
ІV. За правото:
7. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ
гр. Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.
Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.
Действително следва да се
констатира, че Решение № 2153-15-157/23.06.2016
г. е подписано със запетая не от органа сочен като негов издател, в
каквато насока са и възраженията на жалбоподателя, но това обстоятелство не
променя крайния извод, че същото е издадено от материално компетентен орган. В
тази насока по делото са ангажирани доказателства, че оспореният
административен акт е издаден от името на Директор ТП на НОИ - Пловдив и е
подписано от лицето М.Ч. на длъжност Началник отдел „Краткосрочни плащания и
контрол” в ТП на НОИ – Пловдив, поради обстоятелството, че титулярят - Р.Д. е в
платен годишен отпуск за периода 20.06.2016 г. - 28.06.2016 г. включително
(така писмени доказателства на лист 3 и 4 по делото), поради което последната е
била замествана при осъществяване на възложените и от закона функции, а в
случая при осъществяване на компетентността й по чл. 117 КСО, от друг служител
на същото учреждение. Необходимо е още да се добави, че съгласно задължителните
разяснения, дадени в ТР № 4/2004 г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в
случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да
ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато
функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед,
отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. В
случая, безспорно е налице тази хипотеза, тъй като Джинева, поради
обстоятелството, че е в платен годишен отпуск, е в обективна невъзможност да
изпълнява правомощията си за период от пет работни дни, поради което титулярят
е посочил с нарочна заповед лице, което да го замества при осъществяване на
функциите му, вкл. и при упражняване на компетентността му по чл. 117 КСО -
изрично посочено в заповед № 213 от 10.07.2012 г.
Неоснователно се явява и възражението
на жалбоподателя, че спорното разпореждане е издадено от некомпетентен орган, само защото в мотивите (а не в разпоредителната
част) на
същото, пенсионният орган е посочил, че „неправилно
изплатените суми следва да се съберат от лицето на основание чл. 114, ал. 1 от КСО ведно с лихвата по чл. 113 КСО, тъй като същите са недобросъвестно
получени.“ В този смисъл твърдението на жалбоподателя, че е налице
произнасяне на органа по чл. 114 КСО не може да бъде споделено, доколкото
такова щеше да е налице, само ако в разпоредителната част на акта бе
постановено изрично М. да възстанови недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания.
Казано с други думи, обсъжданото
изречение очевидно не представлява властническо волеизявление. Това изречение,
както многократно е посочвал Върховният административен съд в своите съдебни решения,
представлява предложение да бъде издадено разпореждане по чл. 114, ал. 1 КСО за
възстановяване на сумите, които са били изплатени над действителния размер на
пенсията (определен с процесното разпореждането), поради което не може да окаже влияние върху
законосъобразността на коментирания акт.
В този смисъл Решение № 4950/09.04.2013 г. на ВАС
по адм. дело №14888/2012 г., Решение № 11387 от 22.08.2013 г. на ВАС по адм. д.
№ 5238/2013, VI отделение и др.
8. Според
разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО,
пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват,
спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт,
или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт. Очевидно е при това положение,
че всяко едно разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – гр. Пловдив, с което се отпускат, изменят, осъвременяват, спират,
възобновяват, прекратяват или възстановяват пенсиите
и добавките към тях, е индивидуален административен акт, който разрешава
конкретен административноправен въпрос. Този акт, има като правна последица
възникването на конкретни права и задължения, за страните по административното
правоотношение.
9. КСО не сочи, кога един
административен акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата
разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед
възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато разпореждането
не е обжалван по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в
закона срок за обжалване същият влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато
е изчерпана възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила
разпореждане, означава изчерпване на дадената по силата на правна норма
компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение.
Именно, преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства,
върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната
законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е
разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила
административен акт, гарантира на адресата си окончателно и непререшимо,
осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е
установено в акта.
10. Именно защото се посяга на стабилитета на
индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно,
императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се
измени разпореждането издадено по реда на чл. 98 от КСО. Регламентацията се
съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитивно изброява предпоставките,
даващи възможност да се образува производство по изменение на влязло в сила
разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии, една от които е неправилно отпусната пенсия – чл. 99,
ал. 1, т. 5, предложение първо КСО. Точно тази хипотеза е установена от
органите на НОИ в хода на развилото се административно производство.
Както вече бе казано, на А.Д.М.
с разпореждане № 35/ПPN01035/01.05.2000 г. е отпусната лична пенсия за ОСВ
пожизнено по условията на чл. 2, ал. 1 ЗП (отм.), считано от 13.05.1999 г., на
която дата лицето има навършена възраст 57 г. 00 м.00 дни, при осигурителен
стаж от II категория 31 г. 00 м. 13 дни, осигурителен стаж от III категория -
06 г. 04 м. 08 дни и общ осигурителен стаж към II категория - 36 г. 01 м. 13
дни.
Именно с оглед
установяване на последно посочения осигурителен доход и стаж е поискано от
жалбоподателя да представи необходимите документи. Тъй като такива не са
представени, осигурителните органи са дали възможност на лицето да декларира
къде, кога и при кой осигурител е работил. Въз основа на тези данни контролните
органи са извършили проверка, при която декларираният стаж е потвърден, но
същият не отговоря на този установен при първоначалното отпускане на пенсията му
през 2000 г.
11.
При така установения осигурителен стаж на жалбоподателя в хода на
административната процедура, който почти изцяло съответства на декларираните от
него данни и при липса на каквито и да било други доказатства ангажирани от
страна на М. в съдебната фаза на процеса, очевидно в случая се касае за
неправилно отпусната пенсия с Разпореждане № **********/ПР 2141-15-3/07.01.2016 г. Казано с
други думи, настоящият казус се субсумира в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5
от КСО.
Само за пълнота следва да се добави, че единствено
твърдението на М., че е работил в инженерингова организация с чуждо участие
през 1993-1999 г. (така декларация от 08.04.2014 г. – л. 80) е останало неизяснено,
съответно недоказано в хода на административната процедура, но жалбоподателят
не е посочил дори наименованието на въпросната организация, което изцяло е лишило
административния орган от възможността да извърши каквато и да било проверка. В
хода на съдебното производството също не са
ангажирани доказателства в тази насока.
Изложеното до тук налага де се приеме,
че в хода на административно производство, от страна на администрацията са
предприети всички необходими и възможни действия по установяване на точния
размер на осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и служебно начало възведени в чл. 7 и чл. 9 АПК.
12. Правилно е
посочено от решаващия орган, че в тежест на жалбоподателя е да удостовери
продължителността и местоположението на трудовия си стаж, и ако не разполага с
документите по чл. 40, ал. 1 от НПОС е достатъчно да декларира стажа си поне
приблизително по периоди осигурители и длъжност, а административният орган може
да се позове на тези декларирани данни и да осъществи служебно изясняване на
стажа на лицето, каквито действия е предприел по декларациите на М. от 19.08.2013
г. и на 22.08.2013 г.
Действително пенсионното досие на М. не
е било налично в архивохранилището на НОИ (доколкото е била налице необходимост
от неговото възстановяване), но контролните органи са дали възможност на
жалбоподателя да представи всички документи, с които разполага или в случай че
не разполага с такива, да посочи (декларира) периода и осигурителя, където е
положен релевантния за реализиране на пенсионните му права стаж.
Впрочем, в конкретния случай жалбоподателят дори не
може да посочи къде е положил осигурителен стаж от II категория
труд - 31 г. 00 м. 13 дни (така както е посочен в Разпореждане № **********/15.05.2006 г., с което първоначално му е
отпусната лична пенсия за ОСВ), поради което следва да се приеме, че М. никога не е имал трудов
стаж от втора категория в посочения размер.
Ето защо, приобщените в
хода на административното производство доказателства, както и тези събрани в
настоящото съдебно производство, обосновават несъмнения извод, че по отношение
на установените пенсионни права на М.,
няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите на НОИ в
хода на извършената му проверка са осъществени съобразно изискванията на
закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от
осигурителните органи в издадените от тях разпореждане и решение, съотнесени са
спрямо останалите констатации направени в административното производство и въз
основа на това е определен нов размер на лична пенсия за ОСВ на М. считано от 13.05.2000
г. Каза се, доказателства, които да подложат на съмнение така направените
констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на
настоящото производство. Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по
общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като лице,
претендиращо право на пенсия, не доказа по пътя на пълно доказване, че към
13.05.1999 г. са били налице законоустановените предпоставки за отпускане на
пенсия за ОСВ при наличие на общ осигурителен стаж към II категория - 36 г. 01
м. 13 дни.
13. Тези именно съображения
обосновават крайния извод на съда, че оспореният в настоящото производство
резултат, е постановен от компетентния за това
административен орган в съответствие с материалния закон. Не се констатират
нарушения на процесуалноправните норми. Властническото волеизявление е облечено
в писмена форма, в която са обективирани фактическите и правни основания за
постановяването му. Спазена в пълнота е целта, която закона преследва с
издаването на актове от категорията на процесния такъв. Това налага
извод за неоснователна на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
V. За
разноските:
14. При посочения
изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на
Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, се дължат извършените разноски по
осъществената юрисконсултска защита. Те се констатирах в размер на 350 лв.,
изчислени съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран,
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ
отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.М., ЕГН **********,***,
против Решение № 2153-15-157/23.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на М. срещу Разпореждане № **********/ПР
2141-15-3/07.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН **********,***,
да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, сумата от 350 лева, представляваща
равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: