№ 880
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100510505 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.В.Т. Т. срещу решение от 21.05.2021 г.,
постановено по гр.д. № 63072/19 г. на СРС, 89 състав, в частта, в която е постановено след
развода въззиваемата да продължи да носи брачното си фамилно име Т.. Въззивникът
твърди, че решението в обжалванато му част е неправилно и незаконосъобразно. Подробно е
изложил съображенията си. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се
постанови друго, с което се постанови след развода въззивницата да преустанови носенето
на брачното фамилно име Т.. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, в който излага
съображенията си за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Претендира разноски за въззивната инстанция
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:
С решение от 21.05.2021 г., постановено по гр.д. № 63072/19 г., СРС, 89 с-в, е
1
прекратил брака между С. В. Т. и В.В.Т. Т., като дълбоко и непоправимо разстроен по обща
вина, предоставил е родителските права по отношение на роденото от брака дете Н.В. Т. на
майката, а на бащата е определил режим на лични контакти с последното, осъдил е бащата
да заплаща на малолетното дете Н.В. Т. издръжка в размер на 300 лева, предоставил е
ползването на семейното жилище на С. В. Т. и е постановил последната след развода да
продължи да носи брачното си фамилно име Т.. С решението от 21.05.2021 г. постановено
по гр.д. № 63072/19 г., СРС, 89 с-в, е осъдил веки един от съпрузите да заплати по сметка на
СРС държавна такса по допускане на развода в размер на по 25 лева и е оставил без
уважение исканията на страните за присъждане на разноски в производството.
В частта за прекратяване на брака, вината, родителските права, местоживеенето и
издръжката на роденото от брака дете и ползването на семейното жилище,
първоинстанционното решение, като необжалвано е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В жалбата са наведени доводи, че уважавайки искането на приелия чуждото фамилно
име съпруг, съдът засяга неблагоприятно основното човешко право на неприкосновеност на
личния живот на другия съпруг, съдържащо в себе си и правото на фамилно име, чийто
същински титуляр е именно противопоставящия се съпруг. Правото на фамилно име преди
всичко обосновава връзка с определено семейство, която трябва обективно да съществува в
обществото, поради което и правото на фамилно име на приелия чуждата фамилия съпруг,
не е абсолютно – то може да бъде противопоставено на всички правни субекти с
изключение на другия съпруг, който също е негов титуляр и следва да се приеме, че се
получава под прекратително условия – до приключване на сключения брак, тъй като не е
правно обосновано съпругът, който прекъсва връзката си с това семейство с развода, да
запази брачното си фамилно име.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 326 от ГПК,
изискваща при допускане на развода съдът да разреши и въпроса за фамилното име, което
съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. Софийският районен съд е постановил какво
фамилно име след развода ще носи ищцата, която още с исковата молба за развод е заявила и
небрачна претенция да продължи да носи брачното си фамилно име Т. след развода.
Съгласно чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак. Единствено от волята на променилия фамилното си име при сключването
на брака съпруг зависи дали той ще запази това променено име. Несъгласието и
противопоставянето на другия съпруг са ирелевантни, защото упражняването на личното
право на име не може да се поставя в зависимост от волята на трети лица. Само когато
съпругът заяви, че желае да носи предбрачното си фамилно име, тогава съдът с
бракоразводното решение възстановява фамилното име преди брака. В настоящия случай
2
пред първата инстанция жената изрично е заявила, че желае да запази брачното си фамилно
име Т., но дори и при липсата на волеизявление в този смисъл, районният съд е длъжен да
постанови запазването на брачното фамилно име на съпругата (чл. 326 от ГПК), ако тя
изрично не е заявила желание за възстановяване на предбрачната си фамилия. Запазвайки
брачното фамилно име на въззиваемата, първостепенният съд е спазил материалния и
процесуалния закон.
Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваната му част относно фамилното
име на жената след развода, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК въззивният съд следва да остави без уважение исканията
на страните за присъждане на направените разноски по делото – след като вината за
брачното разстройство е обща, разноските по производството, вкл. въззивното, остават в
тежест на страните, както са ги направили.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението, постановено по гр. д. № 63072/2019 г. на Софийския
районен съд, ІІІ ГО, 89 състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3