Решение по дело №110/2019 на Районен съд - Раднево

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 71

 

Гр.Раднево, 09.08.2019 г.

 

 

Радневският районен съд в публично заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав: 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                          

при секретаря Иванка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Вълчанова АНД № 110/2019 г.,  за да се произнесе съдът взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.Н.А. ЕГН **********, против Наказателно постановление № 18-327-000778(/25.07.2018 г. на Началник РУ Раднево към ОДМВР Стара Загора, с което му е наложено: административно наказание „Глоба” в размер на 50лв. и „Лишаване от право да управлява МПС”  за срок от един месец, на основание чл. 174, ал. 1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на  103 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Акцентира се на липса на качеството на водач на МПС от страна на жалбоподателят към момента на проверката, както и на липсата на съответствие на текстовото изписване на нарушението с цифровото такова.

Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно заседание се явява лично и с адв. С.К.. Поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото излага, че деянието не е извършено от обективна и субективна страна. Моли се за отмяна на НП.

Въззиваемата страна - РУ Полицията в град Раднево, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

Районна прокуратура Раднево – редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата.

 

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се установи по категоричен за съда начин, че на 15.07.2018г. около 12,40 ч. в гр.Раднево, на бул. „Георги Димитров”- източната страна на бл.17, в посока север жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди А 3” с рег. №  ********, собственост на П. К.Ж.. В тази посока са показанията единствено и само на актосъставителя А.В., на които противостоят обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите – К.Ж. и С.Е.. Показанията на свидетеля по акта- К.М., колега на актосъставителя са, че той не познавал лично лицето- жалбоподател и че актосъставителя го бил видял да управлява. Категорично се оспориха показанията на А.В., че през цялото време на движението на автомобила, който уж бил управляван от А. бил наблюдаван от контролните орани. Автомобила на патрулиращите полицаи, в който е бил В. *** в локалното платно, докато автомобила на А. се е движел в обратна посока. Т.е. реален визуален контакт актосъставителя и жалбоподателя са имали само в един миг - в момента на своето разминаване. В този момент В. твърди, че с ръка подал сигнал на А. да спре, но последния не го направил. В хода на събиране на гласни доказателства по делото се установи, че подадения сигнал с ръка изобщо не е бил възприет от водача на автомобила, който и да е бил той. Това обстоятелство се установи включително от показанията на М., и от очната му ставка с В.. Потвърждение на липсата на възприятие на махването с ръка от страна на В. е и последвалото поведение на А.. Не се отрича и от самия актосъставител, че  колата е продължила съвсем бавно движението си в локалното платно и когато вече са обърнали патрулиращия автомобил и са настигнали жалбоподателя той съвсем бавно   категорично опровергани от колегата му  М. относно обстоятелството дали е имал непосредствена видимост към водача през цялото време, докато да поиска да извърши проверка за употреба на наркотици.

Съдът напълно споделя възражението на адв.К., че към момента на проверката А. не е имал качеството на водач на МПС, съгласно разпоредбата на §6, т.25 от ПЗРЗДвП- а именно – лице, което управлява ППС. Към момента на проверката А. не  е управлявал ППС. Още повече, че адв.К. сочи, че преди проверката на патрулиращите полицаи движейки се пешком, покрай блока, пред който бил спрян за проверка- А., погълнал хапче.

Обстоятелството дали е управлявал или не автомобила преди проверката на В. и М. всъщност е ирелевантно, тъй като всички доказателства, събрани в хода на производството по делото – и гласни и писмени установяват, че към момента на проверката той категорично не е имал качеството на водач. След като слезе от колата, дори да приемем, че е управлявал, лицето вече престава да е в това качество, и ако не го прави единствено с цел да избегне проверката, нищо не го задължава да съблюдава поведението, дължимо за водач на МПС.

Съгласно  чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол.

Настоящият въззивен състав намира за основателно възражението на жалбоподател, че в административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като с това е затруднено правото му на защита. Според съда в АУАН и НП липсват точно описание на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението по  чл. 103 от ЗДвП.

В случаи на ангажирана административно наказателна отговорност за нарушение по  чл. 103 ЗДвП /неспиране на подаден сигнал с ръка/, то в тежест на административно наказващия орган е при условията на пълно и главно доказване да установи: точното място на извършване на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи и дали те са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране и че от горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала, възприел е че той се отнася до него, както и посоченото място за спиране. Доказването може да стане или като в АУАН се опишат подробно тези обстоятелства и се ползва презумптивното доказателствено значение на АУАН или като актосъставителят или други свидетели ги установят по несъмнен начин при разпита им в съдебно заседание.

В процесния случай нито в АУАН нито в НП са изложени факти за посочените обстоятелства. Съгласно чл. 6 и чл. 7 ЗАНН административно-наказателната отговорност на дееца може да бъде ангажирана, само ако деянието е извършено виновно - умишлено или непредпазливо. Съгласно препращащата норма на чл. 11 ЗАНН в административнонаказателния процес се прилагат общите правила на наказателния процес за презумпция за невиновност, разпределение на доказателствената тежест, която лежи върху наказващия субект и забрана за осъждане, само заради това, че нарушителят не е доказал възраженията си.

С оглед гореизложените принципни съображения и предвид безспорно установеното по делото от показанията на разпитаните свидетели, че те не са подали стоп палка и не са предприели по никакъв начин спиране на жалбоподателя, то следва да се приеме, че нарушението по  чл. 103 ЗДвП не е доказано от субективна страна и НП следва да бъде отменено.

 

Бил му е съставен и връчен АУАН с бл. номер 456638/15.07.2018 г. за извършено от него нарушение по чл. 103 от ЗДВП, който нарушителят отказал да подпише, като същият е удостоверен с подписа на свидетеля В.К.Д.. Въз основа на издадения АУАН е издадено и процесното наказателно постановление, което съдът намира, за незаконосъобразно и неправилно поради невъзприемането на подадения сигнал на контролните органи за спиране и липсата на качеството водач на жалбоподателя.

При съвкупната преценка на фактите се установява, че няма извършено нарушение от страна на А., поради което и следва да се отмени наказателното постановление.

   

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0327-000778/25.07.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР-Стара Загора, РУ-Раднево, с което на Д.Н.А., ЕГН ********** с адрес *** е наложено: административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от  един месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на  чл. 103 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: