РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Ямбол, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330100324 по описа за 2024 година
Производството е образувано и се води по искова молба от Т. Д. И. от с.М., обл.Я.,
чрез пълномощник адв. И. Д. от АК Я., с която против *** гр.Я., е предявен иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр.с чл.225, ал.1 КТ.
С исковата молба се твърди, че с решение № *** год. постановено по гр.дело № ***
год. по описа на ЯРС, в сила от 09.11.223 год., уволнението на ищцата от ответното *** със
Заповед № *** год. е било признато за незаконно, а заповедта отменена. Твърди се че
ищцата е била възстановена на работа на 12.12.2023 год., като от уволнението и до
възстановяване на работа изминали повече от шест месеца, поради което ищцата претендира
от ответника обезщетение в размер на шест брутни работни заплати в размер на сумата от
9 281,34 лева, след направено изменение на иска.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявения иск се
оспорва като неоснователен и недоказан, и се иска от съда да го отхвърли като такъв.
С отговора се релевира възражение за съдебно прихващане със суми, дължими от
ищцата, в общ размер на 7 536,80 лева, от които: 3768,40 – заплатено на ищцата
обезщетение по чл.220 КТ и : 3768,40 – заплатено на ищцата обезщетение по чл.222 КТ.
Поддържа се още, че следва да се има предвид брутното трудово възнаграждение на
ищцата през месец май 2022 год., а не месец октомври 2022 год., както твърди ищцата.
Излагат се аргументи, че ответника не е дал повод за завеждане на иска и в този смисъл
сторените от ищцата разноски не следва да се възлагат в тежест на ответника.
1
Останалите фактически твърдения изложени в исковата молба, досежно признаването
уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, не
се оспорват.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв.И. Д. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
исковата претенция след направеното изменение на иска чрез намаляване на неговия размер
като се оспорва възражението за прихващане. С допълнително представени по делото
писмени бележки се поддържа, че искането е неоснователно като се сочи, че не е предявен
насрещна искова молба, насрещен иск, както и че двете суми за обезщетение са получени
добросъвестно и следва да се приложи разпоредбата та чл.271, ал.1 КТ.
В съдебно заседание за ответника се явява в качеството на процесуален представител
по пълномощие адв. М.А. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с
допълнително депозирано по делото писмено становище и на подробно изложените в него
съображения се поддържа отговора на исковата молба и релевираното с него възражение за
прихващане.
След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният от ищцата против ответника иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ
във вр. с чл.225, ал.1 КТ е допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана
страна, при наличие на правен интерес и липсата на отрицателни процесуални
предпоставки, предявен в установения в закона давностен срок по чл.358, ал.1, т.3 КТ.
Разгледан по същество иска се явява доказан по своето основание на следните
съображения:
По делото от страните са ангажирани писмени доказателства от които се установява,
че със Заповед № *** от 23.11.2022 год. на *** на *** е било прекратено трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Със същата заповед е било
разпоредено на ищцата да бъде изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, в размер на две
брутни работни заплати или сумата от 3768,40 лева.
С решение № *** год. постановено по гр.дело № *** год. по описа на ЯРС,
уволнението на ищцата е било признато за незаконно и същата е била възстановена на
работа в предприятието на ответника на заеманата преди уволнението длъжност – ***.
Решението на ЯРС е било потвърдено с решение № *** год. постановено по
възз.гр.дело № *** год. по описа на ЯОС.
С определение № *** год. постановено по гр.дело № *** год. по описа на ВКС, не е
допуснато касационно обжалване на решение № *** год. постановено по възз.гр.дело № ***
год. по описа на ЯОС, поради което и решение № *** год. постановено по гр.дело № ***
год. по описа на ЯРС, с което уволнението на ищцата е било признато за незаконно и същата
е била възстановена на работа в предприятието на ответника на заеманата преди
уволнението длъжност – ***, е влязло в сила.
2
Видно от представената по делото регистрационна карта издадена от Агенция по
заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ гр.Я., ищцата е била регистрирана като първата
отразена среща по картата е от 20.02.2023 год., а последната отразена такава е от дата
19.02.2023 год.
Видно от представената за актуално състояние на действащи трудово договори за
периода 01.01.2020 год. до 07.03.2024 год., ищцата няма регистрирани такива освен с
ответното ***.
Видно от представеното заявление от ищцата до *** на ответното *** от дата
24.01.2023 год., същата е поискала да и бъде изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
Представена е заповед № *** год. на *** ***, с която е било разпредено на ищцата да
и бъде изплатено обезщетение по чл.22, ал.1 КТ в размер на две брутни работни заплати –
3768,40 лева, в това число и дължими осигуровки или сумата от 3093,78 лева.
Със заповед № *** год. на *** *** Я., ищцата е била възстановена на длъжността ***
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, видно
от заключението на вещото лице по която: бутнато трудово възнаграждение на ищцата за
период от шест месеца е в нетен размер на сумата от 9 281,34 лева; на ищцата са били
начислени обезщетение по чл.220 КТ в размер на 3 768,40 лева и обезщетение в размер на
3 768,40 лева, като на 29.11.2022 год. ответника е изплатил на ищцата нетния размер на
обезщетението по чл.220, ал.1 КТ – в размер на 3 391,56 лева, а на 30.01.2023 год. нетния
размер на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ в размер на 3 093,78 лева.
Съгласно чл.225, ал.1 КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от шест
месеца.
При иск по чл.344, т.3 КТ ищецът следва да установи, незаконността на уволнението,
оставянето си без работа поради уволнението, неговата продължителност, причинната
връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение,
което е получил преди уволнението.
По делото не се установиха фактически данни за исковия период ищцата да е
започнала работа при друг работодател, напротив представените по делото писмени
доказателства навеждат извод, че същата е останала без работа поради уволнението през
исковия период, от 23.11.2022 год. до 11.12.2023 год. На свой ред уволнението на ищцата е
било признато за незаконно от съда и е било отменено.
Възражението за прихващане съдът намери за основателно, а релевираните
възражения на ищцата в тази насока за неоснователни, на следните съображения:
При уважаване на иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, съдът дължи произнасяне
по възражението за прихващане на работодателя-ответник, заявено с отговора на исковата
молба. В него се посочва, че той претендира прихващане да се извърши със заплатени от
3
него обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ. От прието по делото заключение на
вещото лице се установява, че действително работодателя е заплатил горните обезщетения,
в нетен размер на 3 391,56 лева по чл.220, ал.1 и 3 093,78 лева по чл.222, ал.1 КТ или общо
сумата от 6 458,34 лева нето.
Възраженито за прихващане е основателно, защото заплащанията на обезщетенията
на посочените основания е във връзка с уволнението на ищцата и се предоставя от
законосъобразното му упражняване. След признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна се възстановява трудово правната връзка, респ. отпада основанието за
получаване на сумите и те подлежат на връщане, в противен случай би се стигнало до
неоснователно обогатяване. В този смисъл съдът намери неоснователно твърдението на
ищцата, че в случая следва да намери приложение чл.271, ал.1 КТ. Следва от дължимото
нетно обезщетение по чл.225 КТ в размер на 9 281,34 лева да се прихване нетно заплатеното
на ищцата обезщетение по чл.220 КТ и чл.222 КТ в общ размер на 6 458,34 лева.
В този смисъл съдът намери иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ да
основателен и доказан, и следва да се уважи до размера на сумата от 2 823,00 лева, като иска
за разликата над сумата от 2 823,00 лева до предявения размер от 9 281,34 лева се отхвърли
поради прихващане с изплатени обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на
разноски за заплатено от нея адвокатско възнаграждение за един адвокат /1420 лева/
съразмерно уважената част от иска или сумата от 431,91 лева.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на
разноски за заплатено от него възнаграждение за един адвокат /1000 лева/ съразмерно на
отхвърлената част от иска или сумата от 695,84 лева.
Тъй като се касае за трудов спор и ищцата е освободена от заплащане на държавна
такса, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК, поради което и с оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да са възложи
заплащането на дължимата държавна такса върху размера на уважения иск или в случая в
размер на 111,92 лева.
В тежест на ответника следва да се възложи и възнаграждението на вещото лице,
заплатено от бюджета на съда, редуцирано с оглед уважената част от иска по арг. от
разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК, в случая в размер на сумата от 106,46 лева.
Или в тежест на ответника следва да се възложат общо държавни такси и разноски
съобразно уважената част от иска в размер на 218,38 лева.
Съдът намери за неоснователни възраженията на ответника, че не е дал повод за
завеждане на иска, доколкото по делото не се установи дори и към датата на приключване
на съдебното дирене дължимото на ищцата обезщетено по чл.225 КТ да е била заплатено.
Спорът за размера на дължимото обезщетение е бил отнесен в съда и искът е признат за
частично основателен след направеното от съда прихващане, но това не означава, че е
4
налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК.
Предвид характера на присъденото с решението обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ
вр.чл.225, ал.1 КТ, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението, в частта му касаеща присъденото обезщетение за
оставане без работа.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1 т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ, *** *** „***“
с ЕИК ***, с адрес: гр.Я., ул.“***, представлявано от ****** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. И. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: с.М., общ.Т., обл.Я., ул.“***, настоящ адрес: гр.Я.,
ул.“***, ап.***, сумата от 2 823,00 лева, представляваща обезщетение за оставяне без
работа поради незаконно уволнение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2 823,00 лева
до предявения размер от 9 281,34 лева, поради ПРИХВАЩАНЕ с изплатени обезщетения
по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, *** *** „***“ гр.Я. с ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Д. И. с ЕГН ********** сумата от 431,91 лева – разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Т. Д. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на *** *** „***“ гр.Я. с ЕИК *** сумата от 695,84 лева – разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, *** *** „***“ гр.Я. с ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС държавна такса и
разноски в общ размер на сумата от 218,38 лева.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъденото обезщетение за оставане без работа по чл.344,
ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Ямбол в двуседмичен
срок считано от 02.05.2024 год., а в частта му, с която се допуска предварително изпълнение
решението има характера на определение и подлежи на въззивно обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд Ямбол в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5