Р Е Ш
Е
Н
И
Е № 260084
ГР.ВРАЦА,28.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
съдебно заседание проведено на 28.05.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНА АНГЕЛОВА-МЕТОДИЕВА
при участието на секретаря Г.Емилова и като
разгледа докладваното от съдията А.Ангелова т.д.№45 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен
съд – Враца е сезиран с искова молба
вх.№3095/20.05.2020г., подадена от М.И.Н., ЕГН **********, чрез пълномощника му
адвокат Г.Й. от САК, със съдебен адрес ***, против Застрахователно дружество "Евроинс"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Р.
Г. Б. и Й. Ц. Ц. - изпълнителни директори. С молбата се иска да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца М.И.Н., сумата от 26 000 лв. /двадесет и шест
хиляди лева/, предявен като частичен от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на завеждането на доброволната
покана, 17.01.2020г., до окончателното плащане на дължимата сума за
претърпените от него неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и
психически стрес, вследствие на процесното ПТП от 21.07.2019г.
Твърди се, че на 21.07.2019г., около 08.20 ч. в гр.
Враца, л.а. марка "Рено", модел "Сценик", с peг. № ВР *** ВМ, управляван от Т.П.Б.,***, в посока
кръстовището с ул. "Хаджи Димитър", достигайки кръстовището, нарушава
правилата за движение по ЗДвП като извършвайки маневра завиване надясно, без да
подаде светлинен показател за завиване и без да се увери, че няма да създаде
опасност за движещите се покрай него ППС, засича и блъска с дясната си част,
правомерно движещия се велосипедист М.Н., който е претърпял телесни увреждания.
Ударът е настъпил в областта на десния заден калник на л.а. и лявата част на
велосипеда. Вследствие на удара, велосипедистът М.Н. е загубил напречна
устойчивост, вследствие на което паднал и получил тежки травматични увреждания. Твърди,
че с действията си водачът на л.а. е нарушил разпоредби на чл. 25 и 26 ЗДвП.
Поддържа се, че за пътния инцидент е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица по писа на ОД на МВР- Враца, peг. № 96700-9709/12.08.2019 г., както и че е образувано ДП №
793/2019 г., по описа на РУП-Враца.
Сочи се, че участъкът от пътя на който е настъпил пътният
инцидент е бил прав, без неравности и дупки, с асфалтово покритие, а времето е
било сухо и слънчево, с добра видимост.
Поддържа се, че непосредствено след пътния инцидент
ищецът е постъпил за преглед в МБАЛ "Христо Ботев"АД гр. Враца, с
много силни болки в областта на лявата ключица и лявото рамо. След като му
направили нужните изследвания и рентгенография на лявата раменна става,
лекарите установили, че е получил следните травматични увреждания: Фрактура в
областта на средна трета на лява квавикула (ключица);множество охлузни рани по
цялото тяло.
След изписването на ищеца от болницата, същият е
продължил домашното си лечение вкъщи за период от около два месеца, като за
него се грижили неговите близки, които са му помагали да се обслужва, да се
храни и да се къпе. Поддържа се, че периода на възстановяване на пострадалия е
бил изключително труден, тъй като счупването на ключицата е място, което
провокира голяма болка, дори и при най- лекото движение. Твърди се, че ищеца е
изпитвал постоянни изтръпвания на мястото на счупването и чувство на слабост,
за което се е налагало да приема силни болкоуспокоителни лекарства. Сочи се, в
исковата молба, че след период от около два месеца пострадалият е започнал
постепенно раздвижване и рехабилитации и през възстановителния период, включващ
и този, през който е започнал постепенно раздвижване, е бил съпроводен с
изпитването на голяма болка.
Наведени са и доводи, че към настоящия момент
пострадалият все още се оплаква от поява на редовна болка, съпроводена с отток
и изтръпване на мястото на фрактурата, особено при промяна на времето. Същият
не усеща рамото си, както преди и хватателната му способност е нарушена, като
често не може да държи предмети и ги изпуска.
В молбата се твърди, че преди инцидента ищецът е бил
активен спортист, обичал е да тренира и да ходи на фитнес. Към настоящия момент
същият е преустановил каквото и да било физическо натоварване и не може да носи
тежко, тъй като е съпроводено с голяма болка и отичане на мястото на травмата.
Според изложено, инцидентът дава и негативно отражение
върху психиката на пострадалия и към днешна дата ищецът страда от нарушения на
съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието,
затруднена концентрация.
Поддържа се в исковата молба, че лек автомобил марка "Рено",
модел "Сценик", с peг. № ВР *** ВМ,
управляван от Т.П.Б., е застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" в ответното дружество със застрахователна полица № BG /07/18003062975,
валидна от 01.11.2018г., до 31.10.2019г.
Твърди се, че на 17.01.2020г., с молба с Peг. № 436/17.01.2020г., ищецът е завел писмена претенция, на
основание чл. 380 от КЗ пред ответника, с която е поискал изплащането на
застрахователно обезщетение от ответното дружество, но въпреки, че предвиденият
в КЗ тримесечен срок е изтекъл на 17.04.2020г., към момента на депозиране на
исковата молба от ответното дружество не са изплатили обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди. Това обстоятелство обуславя интереса от завеждане
на настоящата искова претенция.
В депозирания отговор, ответното дружество изразява
становище, че исковите претенции на ищеца са допустими, но неоснователни.
Същото не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
между ответника - Застрахователно дружество "Евроинс" АД и
собственика на лек автомобил, марка "Рено", модел "Сценик"
с peг. № ВР***ВМ, валидна към датата на ПТП - 21.07.2019г.
Ответникът оспорва механизма
на ПТП. Твърденията в исковата молба за начина и обстоятелствата,
при които е настъпило застрахователното събитие, като същите не намират опора в
приложените от ищеца документи. Сочи се, че от писмените доказателства не се
установява цялостната фактическа обстановка, при която е възникнал процесният
инцидент. Твърди се, че механизмът на ПТП е напълно различен от описания в
исковата молба. Поради липса на достатъчно обективни данни и доказателства, не
може да се направи категоричен извод относно причините и обстоятелствата около
настъпването на ПТП, както и поведението на участниците непосредствено преди,
по време и след процесното застрахователно събитие.
Оспорва се, наличието на
противоправно и виновно поведение от страна на застрахования при ответното
дружество водач - Т.П.Б.. Сочи се, че по делото
не са приложени доказателства от страна на ищеца, които по безспорен начин да
установяват наличието на този елемент от фактическия състав на иска с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Предвид липсата на достатъчно данни във връзка
с механизма на ПТП и поведението на участниците по време на настъпването му, не
може с категоричност да се обоснове наличието на противоправно деяние от страна
на Т.П.Б., характеризиращо се като деликт. В представените по делото писмени
доказателства не се съдържат конкретни констатации в това отношение. оспорват
се твърденията в исковата молба за допуснато нарушение на правилата за движение
от страна на застрахования и тъй като на този етап не се установява по
безспорен начин деликтната отговорност на застрахования, не може да се ангажира
и функционално обусловената такава на застрахователя му - ответник по делото.
Ответникът оспорва и
причинната връзка между процесното ПТП и неимуществените вреди. Твърдените неимуществени вреди в обема, очертан от исковата
молба, не са установяват на този етап от процеса. Поради неизяснения механизъм
на ПТП не може да се направи и категоричен извод относно наличието на причинна
връзка между застрахователното събитие и посочения от ищцовата страна
вредоносен резултат. В допълнение към това се оспорва и допълнително посочените
от страна на ищеца негативни последици от инцидента, които имат психологическо,
битово и емоционално естество. Неоснователни са твърдените от ищеца оплаквания
във връзка с наличие на значителни по степен болки и страдания. Изброените в
исковата молба обстоятелства не са подкрепени с надлежните доказателства,
поради което остават недоказани.
В случай, че исковете бъдат приети за доказани по
основание, се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца М.И.Н.. Твърди се, че към момента на
катастрофата пострадалият, в качеството си на участник в движението -
велосипедист, по
пътищата (ЗДвП), където са разписани е нарушил разпоредбите на раздел XVIII "Особени
правила за някои участници в движението' (чл. 79 и следващи) на Закона за
движението особените правила за движение на велосипедисти. Според ответника пострадалото лице като участник в
движението - велосипедист, не се е движило възможно най-близо до дясната граница
на платното за движение, а се е движил в непосредствена близост зад лек
автомобил "Рено Сценик", с peг. № ВР***ВМ, с
което сам е създал условията за настъпване на ПТП, без да е спазил необходимата
дистанция. Твърди още, че автомобилът не е блъснал велосипедиста, а
велосипедистът поради неспазване на необходимата дистанция и движейки се твърде
близо след автомобила, се удря в него в момента в който автомобилът намалява
скоростта си на движение, за да извърши маневра десен завой. Твърди също, че велосипедистът
се е движил след автомобила, а не както твърди ищецът "покрай"
автомобила, не е налице "засичане" от страна на водача на автомобила
на велосипедиста, защото задължение на движещото се отзад превозно средство е
да спазва необходимата дистанция от движещите се преди него, като си осигури
възможност при нужда да спре безопасно и без да създава опасност за себе си и
за останалите участници в движението.
Предвид изложеното от
ответното дружество считат, че пострадалият поради собственото си поведение,
несъобразено с нормативно установените правила, е допринесъл в значителна
степен за възникване на вредоносния резултат и произтичащите от това негативни
последици. Твърди се, че при съобразяване от страна
на пострадалия М.И.Н. с нормативните правила, са могли да бъдат избегнати
напълно вредоносните последици. Поради не напълно изяснения механизъм на ПТП и
неяснота по отношение на фактическата обстановка, ответникът, че пострадалият М.И.Н.
е допринесъл за настъпването на застрахователното събитие и вредоносния
резултат. Счита, че с поведението си пострадалият сам се е поставил в опасност,
поради което неговият принос следва да се
определи в размер на не по-малко от 90 % (деветдесет
процента).
Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, като го
счита за прекомерно завишено. Без да бъдат омаловажавани твърдените от ищеца
болки и страдания, считам, че техният вид, тежест и интензитет не е в степен и
интензитет оправдаващ претенция в подобен размер. Счита изложените в исковата
молба обстоятелства за тежкото емоционално и психологическо състояние на ищеца,
не са подкрепени с безспорни доказателства. Претенцията на ищеца пред съда
намира за изключително завишена с оглед на трайната съдебна практика към датата
на настъпване на процесното ПТП, както и досежно останалите обстоятелства
отчитани от съда при преценка размера на обезщетението. Не на последно място,
обезщетението за неимуществени вреди не кореспондира със социално-
икономическата конюнктура в страната, лимитите на застрахователно обезщетение
към датата на ПТП и присъждането му в пълен размер би нарушило принципа на справедливостта.
Оспорва искането на ищеца за присъждането на лихва за
забава върху застрахователното обезщетение, като се посочва, че претенцията за
заплащане на лихва е по същество акцесорен иск, следващ съдбата на главния иск,
в случай че ищецът не успее да докаже основателността на претенцията си,
представляваща обезщетение за неимущетвени вреди, моля да бъде отхвърлен и
акцесорния иск за претендираната компенсаторна лихва, с оглед съдбата на
главния иск
Сочи се, че от приложените като доказателства към
писмения отговор два броя уведомителни писма от застрахователя до ищеца,
последният не е представил изискуемите документи с цел установяване
основателността на претенцията си. Предвид това, застрахователят с уведомително
писмо с peг. №
436/2/16.04.2020г. и след изтичане на законовия тримесечен срок за произнасяне,
е уведомил ищеца, че отсъства правно основание за изплащане на обезщетение.
Предвид горното, неоснователна и незаконосъобразна е претенцията на ищеца
претендираната законна лихва да се начислява считано от 17.01.2020г. Предвид
горното, претенцията за заплащане на законна лихва следва да бъде с дата не
по-рано от 16.04.2020 г. - датата на уведомително писмо с peг. № 436/2/16.04.2020 г.
По делото е депозирана допълнителна искова молба, с която
се излага становище за неоснователност на направеното от ответната страна
възражение за недоказаност на изложената в исковата молба фактическа
обстановка. С исковата молба е приложен Констативен протокол за ПТП,
удостоверяващ факта, че на посочената в него дата се е състояло процесното ПТП
с участници посочени в протокола. Относно противоправността на процесното
деяние, съдът е компетентният орган, който трябва да прецени дали действията на
водача на л.а. марка "Рено", модел "Сценик", с peг. № ВР *** ВМ, са противоправни такива.
Относно настъпването на неимуществени вреди за ищеца са
ангажирани, както писмени доказателства - медицинска документация, така и
гласни доказателствени средства - свидетелски показания.
Относно причинно-следствената връзка между процесното
произшествие и вредите претърпени от ищеца излага становище, че същата ще бъде
доказана посредством изготвянето на поисканите с исковата молба съдебни
експертизи.
Относно вината на водача на л.а. марка "Рено",
модел "Сценик", с peг. № ВР *** ВМ, се
посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при извършен
деликт се предполага във всички случаи. Същевременно презумпцията за вина (при
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД), може да се обори само с пълно главно
доказване на обстоятелствата, които я изключват. Тъй като доколкото прякото
право на увредения, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от
деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко
задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата.
Намира възражението на
ответника за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение за неоснователно. Във връзка с обосноваване на претендирания размер на
исковата претенция, моли, да бъдат отчетени следните обстоятелства:
Произнасянето на съда по размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди и приложението на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, е обусловено само и единствено от преценката на доказателствения материал
по всяко дело. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди
е детерминирано от конкретни за всяко отделно дело обстоятелства, при съобразяване
на задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. за
критериите при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В конкретния случай, телесните увреждания на ищеца са
изключително сериозни, трайни по своя характер, придружени са със силни болки и
страдания. Травми, които изискват продължителен период на лечение и
възстановяване. От друга страна, предвид тежите увреждания, лекарите не
изключват възможността пострадалият да търпи негативи от получените травми за
цял живот.
Следователно, от
изложеното по-горе може да се направи безспорното заключение, че претендираният
с исковата молба размер на претенцията за неимуществени вреди е справедлив и
напълно съответства на претърпените от доверителя ми болки и страдания.
По отношение на възражението
за недължимост на акцесорната искова претенция за лихви за забава посочва, че съгласно разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т.5, вр. чл.
429, ал.2, т. 1 и т. 2 и ал. 3, от КЗ, в застрахователното обезщетение се
включват лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице, при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите
за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава дължими
от застрахования считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от
датата на уведомяване, или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице - която дата е най-ранна.
Доводите на ответника за недължимост на лихвата за
периода от предявяване на доброволната покана по реда на чл. 380 от КЗ, поради
обстоятелството, че застрахователят е изискал допълнителни доказателства, които
пострадалите не са представили са напълно неправилни необосновани. Счита, че
именно действията с които застрахователят е изискал допълнителни доказателства
от пострадалия са израз на недобросъвестно поведение от същия с които той
необосновано е отказал плащане на ищеца. В конкретния случай, други писмени
доказателства от представените от ищците не са били изготвени към датата на
поканата. От друга страна с исковата молба са представени всички относими и
допустими документи от образуваното ДП, като се посочва, че с оглед на тях
ответникът следва да заплати дължимото се обезщетение на ищеца и по този начин
да се преустанови лихвата, която тече срещу него.
На следващо място, забавата в издължаването на застрахователя
след момента в който е бил надлежно поканен от ищеца, независимо от това дали
застрахователят добросъвестно счита, че са налице основания за недължимост на
застрахователното обезщетение или съзнателно упражнява превратно процесуалното
си право за оспорване на претенцията, е резултат единствено от поведението на
застрахователя. Отговорността за вредите от тази забава в издължаване на
застрахователното обезщетение, в случая се явява пряка и непосредствена
последица от поведението на самия застраховател, за този именно период - от
уведомяване от пострадалите за настъпването на застрахователното събитие. Ако
се приеме обратното, то ще се допусне с необоснования си отказ и неоснователно
забавяне да заплати дължимото се застрахователно обезщетение, застрахователят
да черпи права и позитиви, което противоречи на правната логика и закона.
От друга страна, съгласно чл. 107 от КЗ, ако е счел, че
са нужни допълнителни доказателства относими за процесния случай,
застрахователят е имал правото да се снабди с тях. Практиката на
застрахователните компании обаче е ползвайки бездействието си или изисквайки
несъществуващи или неотносими доказателства, целенасочено да поставят в забава
пострадалите лица и от тези си действия да черпят благоприятни за тях правни
последици, каквито биха се явили в процесния случай по-късния момент на
присъдена лихва.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържат
изцяло направените оспорвания на исковите претенции по изложените в отговора на
исковата молба съображения. Поддържат се и направените възражения.
Предявените обективно съединени
осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 ичл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявените обективно съединени
осъдителни искове за дължимост на вземане са допустими. Налице е и процесуална легитимация на страните. Искът е предявен от
надлежна страна против надлежна страна.
Няма спор между страните, че по отношение на лек
автомобил, марка "Рено", модел "Сценик" с peг. № ВР***ВМ, към датата на ПТП - 21.07.2019г. е налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите с ответника Застрахователно дружество "Евроинс"
АД.
Страните спорят относно механизма на ПТП, при което
ищецът е пострадал, съпричиняване на вредоносния резултат, размерът на
обезщетението, което следва да бъде изплатено на пострадалия.
Съдът приема, че няма общоизвестни
или служебно известни на съда факти и обстоятелства, които поради тази причина
да не се нуждаят от доказване.
Доказателствената тежест се
разпределя по правилото на чл.154 ал.1 ГПК-всяка от страните е длъжна да
установи фактите и обстоятелствата,на които основава своите искания и
възражения.
В
тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане-виновно противоправно действие, извършено от водача на
МПС, което не имало валидна застраховка, настъпили за ищеца
неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и
вредите, както и да обоснове размера на претендираното обезщетение. Единствено
субективния елемент -вината-се предполога до доказване на противното.
Ответникът носи тежестта да докаже твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а именно, че последният е
проявил поведение, което е пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди, както и възражението си, че иска предявен срещу него е в завишен размер.
По делото е изслушано заключение по допусната и назначена
съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р Г.К., който посочва, че
пострадалия М.Н. е получил счупване на лява ключица, за което е претърпял
консервативно лечение с мека бинтова превръзка. Вещото лице установява, че е
налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените от
пострадалия увреждания. Сочи се, че
ищеца е претърпял болки и страдания за период от 1-1.5 месеца, а периода за
възстановяване е около 2-3 месеца, като ищеца Н. е бил възстановен напълно по
отношение на обема на движения на лява раменна става. Установява се, че не са
налице трайни последици на здравословното му състояние, вследствие на
настъпилото ПТП.
Съдът кредитира заключението, като обективно и
кореспондиращо на приетия по делото доказателствен материал.
По делото е изслушана и съдебна автотехническа
експертиза, с вещо лице В.П., от чието заключение е установен механизма на
настъпилото ПТП, а именно на 21.08.2019 г. около 08,20 часа, в гр. Враца в
светлата част на денонощието при ясно време и нормална видимост по платното за
движение на ул. "Генерал Леонов" се движил лекият автомобил
"Рено Сценик" с peг. №ВР***ВМ, собственост и управляван от Т.П.Б. ***
с посока към кръстовището на ул. "Генерал Леонов" и ул. "Хаджи
Димитър". В заключението е установено още, че в същото време на около 2
метра зад него в същата посока по платното за движение близо до десния тротоар
се е движил велосипед марка "Крос", управляван от М.И. *** със
скорост около 20 км/ч. Експертът посочва, че водачът на лекия автомобил "Рено Сценик" с peг. №ВР***ВМ преди кръстовището е намалил скоростта на движение на
автомобила и е предприел маневра завой на дясно. Велосипедистът, виждайки
светлината на стоповете на движещият се пред него автомобил е реагирал с
аварийно спиране на велосипеда за да избегне удара с него. Вещото лице установява, че поради
недостатъчното разстояние при достигане на мястото на удара велосипедиста се
блъснал с предното колело в задната дясна странична част на лекия автомобил "Рено
Сценик" с peг. №ВР***ВМ в областта на задния десен калник.
В
резултат на удара под действието на инерционните сили велосипедиста е загубил
равновесие и е паднал на платното за движение. Установява се от заключението,
че водачът на лекия автомобил "Рено Сценик" е спрял автомобила, след
като е чул шум от удар отзад, за види какво е станало и в резултат на станалото ПТП велосипедистът е получил
описаните в медицинските документи наранявания. Вещото лице е определило, че мястото на удара между
велосипедиста и лекия автомобил "Рено Сценик" с peг. №ВР***ВМ от
техническа гледна точка е като пресечна точка на траекторията на движение на
предното колело на велосипед "Крос" и дясната задна странична част в
областта на задния десен калник на лекия автомобил. Причината за настъпилото на процесното ПТП от техническа гледна точка е
неспазване на дистанция от страна на велосипедиста при попътно движение след
лекия автомобил "Рено Сценик" с peг. №ВР***ВМ. Велосипедистът се
движил на няколко метра зад лекия автомобил "Рено Сценик" с peг. №ВР***ВМ
близо до десния тротоар, като между тях не е имало друго превозно средство.
Водачът на лекия автомобил "Рено Сценик" с peг. №ВР***ВМ е имал
техническа възможност да види велосипедиста с помощта на огледалата за задно
виждане, с които е оборудван автомобилът му.
Водачът на лекия автомобил "Рено Сценик" с peг.
№ВР***ВМ не е имал ограничения във видимостта в посока зад управлявания
от него автомобил, като велосипедистът е бил видим за водача на
лекия автомобил "Рено Сценик" с peг. №ВР***ВМ към момента, в който е
започнал маневра завиване на дясно, с помощта на огледалата за задно виждане на
автомобила. Велосипедистът преди
настъпването на ПТП се е движил в десния край на платното за движение попътно
зад лекия автомобил "Рено Сценик" с peг. №ВР***ВМ.
От техническа гледна точка, според експерта, поради
паркираните автомобили на платното за движение на ул. "Генерал Леонов"
преди и на мястото на удара движение на велосипедиста отстрани на лекия
автомобил"Рено Сценик" не е било възможно.
Велосипедистът непосредствено преди
настъпването на ПТП се движил на разстояние около 4 метра от лекия автомобил "Рено
Сценик" с peг. №ВР***ВМ. Велосипедистът се е движил с около 20 км./ч. и
същият е имал възможност да избегне ПТП, ако се движил с такава скорост, която
да осигурява безопасна дистанция с движещият се пред него лек автомобил в
условията на произшествието т.е. при намаляване на скоростта му на движение и
предприемане маневра завой на дясно от лекия автомобил. Водачът на лекия
автомобил "Рено Сценик" с peг. №ВР***ВМ е имал възможност да избегне
ПТП, ако е продължил движението си направо, без да предприема маневра завой на
дясно. Велосипедистът се е блъснал
сам в лекия автомобил "Рено Сценик" с peг. №ВР***ВМ, който е
изпълнявал маневра завой на дясно. Съдът кредитира заключението, като
обективно и кореспондиращо на приетия по делото доказателствен материал.
По делото са събрани и гласни доказателства, разпитани са
свидетелите А.Н., свидетел на
инцидента, св.Т. Б., водач на автомобила и А. В., която живее на семейни начала
с ищеца.
По реда на чл.176 ГПК ищеца М.Н. е изслушан лично пред
състава на съда. Същият сочи, че на 21.07.2019 г. е бил тръгвал за
работа с велосипеда си по ул. "Ген. Леонов" в посока кръстовището на
ул. "Хаджи Димитър" и Т.Б. с неговия автомобил го е бил засякъл от
лявата страна. Свидетелят сочи, че не е имал избор къде да отиде, отдясно
дървета, отляво автомобила, поради което се е ударил в заден десен калник на автомобила
"Рено Сценик". След това не си е спомнял какво се е случило, паднал е
на земята, след това е станал и е видял св. А.Н. да набра тел. 112, след което
са дошли медицински екип и полиция. Пострадалият установява, че са му взели
проба за алкохол, както и на водача на лекия автомобил, която е била отрицателна
и на двамата, качили са го в линейката и са го откарали в болницата
"Христо Ботев". Пострадалият Н. сочи, че е минал на рентген и се
оказало, че е счупена лявата му ключица. Превързали са го, след това са му
изписали инжекции, лекарства също. Н. установява, че в продължение на месец
време е трябвало да бъда на инжекции и обезболяващи лекарства, но не е бил в
болница на лечение.
По
отношение на инцидента, Н. установява, че се е движил в посока по ул.
"Ген. Леонов" в посока кръстовището към ул. "Хаджи Димитър",
не е имало паркирани автомобили по улицата. И отдясно, и отляво не е имало паркирани
коли. Н. посочва в обясненията си, че се движел след автомобила, на разстояние
2 метра дистанция приблизително, но всеки в своята лента, но по едно време не е
имало къде да отиде и се е ударил в него. Според пострадалия велосипедист се е
движел с минимална скорост, приблизително 20 км/ч., а автомобилът се е движел с
по-висока скорост от него, или по-скоро той е бил с неговата скорост. Според
пострадалия водача на автомобила не го е бил предупредил, и не е подал мигач, а
е направил маневра, завой на дясно и Н. се е озовал на земята. Според пострадалия щетите
по велосипеда му са изцяло в лявата страна, а на лекия автомобил са в заден
десен калник.
Св. А.Н. сочи, че не си спомня точната дата, когато е станал
инцидента, тогава той се е движел в посока към пл. "Ботев" и на
площадчето, където е минавала ул. "Леонова", която идваше от пазара,
в посока пл. "Ботев", и той по-скоро е чул, а след това е видял инцидента.
Св.Н. сочи, че е видял автомобил, който е бил завил надясно към площадчето, а
велосипедистът е бил от задната част на колата, бил е паднал и е лежал на
земята, а шофьорът на на колата е бил излязъл и е викал по велосипедиста. Свидетелят
установява, не е видял как точно е настъпило ПТП, но се е обадил на тел. 112, и
на мястото са пристигнали полиция и линейка. Според св. Н. шофьора на
автомобила е твърдял, че не се е блъснал в него, а че е паднал сам, но по-скоро
е било обратното, защото свидетеля е чул удар. Св. Н. си спомня, че е имало и
кофи за смет, но те са били по-далече, на поне 3-4 метра от колата. Показанията
на свидетеля, съда възприема като правдиви и кореспондиращи със събраните по
делото доказателства.
Св.Т.Б. сочи, че се е движел с лекия
си автомобил в района на пазара, в посока към центъра и е шофирал едва, тъй
като е имало много народ. Същият сочи, че е стигнал до кръстовището, но не знае имената на
улицата, подал е мигач да завива на дясно и видял на странично дясно огледало,
че един велосипедист се е движел бързо зад него. Свидетелят сочи, че е спрял на
кръстовището и след това е чул звук на тъп удар. Свидетелят установява, че е
слязъл и е видял велосипедиста, който си е изправял колелото в момента. Свидетелят
посочва, че според него велосипедиста се е движел на разстояние на около 20
метра зад него и при маневра завой надясно го видял. Според Б.,*** лек десен
завой, и тогава се включва в другата улица, и след като го е видял в
огледалото, след секунди е чул тъпия
удар. Свидетелят сочи, че преди да предприема маневрата десен завой, е включил десен
мигач. От другата страна, имаше будка за вестници, след това има стълб, след
него има контейнери за боклук. Според свидетеля между автомобила му и
контейнерите разстоянието е било около 2-3 метра и на това място не е имало как
да се движи успоредно с велосипедиста, тъй като улицата на това място е била
тясна. Свидетелят установява, че от двете страни на улицата са били спрели
автомобили и след това е чул тъпия удар и е слязал от колата. Според Б. велосипедистът
може да се е поднесъл и той се е движел с около 10 км/ч, а велосипедистът със
значително по-висока скорост от него, предполага около 20 км/ч. Върху
автомобила не е имало материални щети, а върху колелото върху ръчката имаше
нещо, като ожулване.
Свидетелят сочи, че след инцидента е отишъл при велосипедиста, и му казал
да кара по-леко и да спазва правилата за движение.
Съдът намира, че показанията на свидетеля са обективни и кореспондират със
събраните по делото доказателства, включително постановлението за прекратяване
на досъдебното производство от 17.01.2020г., със заключението на изготвената
съдебна автотехническа експертиза.
Св. А. В. сочи, че живее на съпружески начала с ищеца от 8 години и знае за
инцидента. Същата установява, че той й се е обадил и й е казал, че е претърпял
инцидент. Според свидетелката, тя е отишла в болницата при ищеца, който го е
болела ръката, бил е уплашен, неспокоен. Според свидетелката, след като са го
прегледали, лекарите му казали, че има счупване на лявата ключица и не е имало
нужда да остава в болница и са се прибрали вкъщи. Свидетелката установява, че
ищеца е спял на стол, не е могъл да легне. За ежедневните му нужди тя му е
помагала, той сам не е могъл сам да се изкъпе да се облече. Свидетелката
установява, че ищеца се е върна на работа два месеца след инцидента, работел е на автомивка. И след
това се е оплаквал, че го боли ръката, трудно
му е било да вдига тежко, дори и към настоящия момент. Свидетелката сочи, че при
смяна на климата ищеца усеща болки в ръката, и от инцидента не се е качвал на велосипед.
Страхува се също така и от движението на коли, велосипеди.
Съдът кредитира показанията на свидетелката В. през призмата на чл.172 ГПК,
тъй като същата живее на семейни начала с ищеца, но същите са обективни и
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.
По делото са приложени
протокол за оглед на
местопроизшествието от 21.07.2019г., постановление за прекратяване на образуваното
досъдебно производство от 17.01.2020г. постановено по ДП 1473/2019г. по описа на РП Враца, поради
липса на престъпление от общ характер.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото намира
следното:
Установено е по делото, че лек автомобил марка "Рено",
модел "Сценик", с peг. № ВР *** ВМ,
управляван от Т.П.Б., към датата на настъпване на инцидента е бил застрахован
по застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество със
застрахователна полица № BG
/07/18003062975, валидна от 01.11.2018г.,
до 31.10.2019г.
Установено е по делото, че за настъпилото ПТП е било
образувано ДП №1473/2019г. по опис на РП – Враца за престъпление по чл.343,
ал.1, б."б"НК, затова, че на 21.08.2019 г. около 08,20 часа, в гр. Враца на
кръстовище, свързващо ул. "Генерал Леонов" и ул. "Хаджи Димитър",
катастрофирали и се сблъскали лек автомобил "Рено Сценик" с peг. №ВР***ВМ,
собственост и управляван от Т.П.Б. *** и велосипед марка "Крос"
управляван от М.Н., като в следствие на ПТП, последния е получил счупена лява
ключица.Производството по образуваното ДП №1473/2019г.
по опис на РП – Враца е било прекратено с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 17.01.2020г., тъй като наблюдаващия
производството прокурор е приел, че от събраните доказателства е установено, че
пострадалия М.Н. не е спазил дистанция при управлението на велосипеда си при
попътно движение след лекия автомобил – минимално необходимо 10.6 м., както и
предприетата маневра "изпреварване" от дясно в района на кръстовище,
с което е поставил сам себе си в техническа невъзможност да предотвърти
настъпилото ПТП.Образуваното досъдебно производство е прекратено на основание
чл.24, ал.1, т.1 НПК, поради липса на престъпление по чл.343, ал.1, б.
"б" НК.
От изслушаната съдебна автотехническа експертиза се
установява, механизма на настъпилото ПТП, а именно на 21.08.2019 г.
около 08,20 часа, в гр. Враца в светлата част на денонощието при ясно време и
нормална видимост по платното за движение на ул. "Генерал Леонов" се
движил лекият автомобил "Рено Сценик" с peг. №ВР***ВМ, собственост и
управляван от Т.П.Б. *** с посока към кръстовището на ул. "Генерал
Леонов" и ул. "Хаджи Димитър". В същото време на около 2 метра
зад него в същата посока по платното за движение близо до десния тротоар се е движил велосипед марка
"Крос", управляван от М.И. *** със скорост около 20 км/ч. Установено
е, че водача на лекия автомобил "Рено Сценик" с peг. №ВР***ВМ преди
кръстовището е намалил скоростта на движение на автомобила и е предприел
маневра завой на дясно. Велосипедистът, виждайки светлината на стоповете на
движещият се пред него автомобил е реагирал с аварийно спиране на велосипеда за
да избегне удара с него. Вещото лице е установило, че поради недостатъчното
разстояние при достигане на мястото на удара велосипедиста се блъснал с
предното колело в задната дясна странична част на лекия автомобил "Рено
Сценик" с peг. №ВР***ВМ в областта на задния десен калник.
В резултат на удара под действието на инерционните
сили велосипедиста е загубил равновесие и е паднал на платното за движение.
Установява се от заключението, че водачът на лекия автомобил "Рено
Сценик" е спрял автомобила, след като е чул шум от удар отзад, за види
какво е станало и в резултат на станалото ПТП велосипедистът е получил
описаните в медицинските документи наранявания. Вещото лице е определило, че мястото на удара между велосипедиста и лекия автомобил "Рено Сценик" с peг. №ВР***ВМ от техническа
гледна точка е като пресечна точка на траекторията на движение на предното колело на
велосипед "Крос" и дясната задна странична част в областта на задния десен калник на лекия
автомобил. Причината за настъпилото на
процесното ПТП от техническа гледна точка е неспазване на дистанция от страна
на велосипедиста при попътно движение след лекия автомобил "Рено
Сценик" с peг. №ВР***ВМ.
От
изслушаната съдебно медицинска експертиза се установява, пострадалия М.Н. е получил счупване на лява ключица, за
което е претърпял консервативно лечение с мека бинтова превръзка. Вещото лице
установява, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
получените от пострадалия увреждания.
Сочи се, че ищеца е претърпял болки и страдания за период от 1-1.5
месеца, а периода за възстановяване е около 2-3 месеца, като ищеца Н. е бил
възстановен напълно по отношение на обема на движения на лява раменна става.
Установява се, че не са налице трайни последици на здравословното му състояние,
вследствие на настъпилото ПТП.
От
показанията на свидетелите по делото също се установява, че са претърпени силни
болки и страдания непосредствено след инцидента от ищеца, както и към настоящия момент пострадалия чувства болки
в ръката и не кара велосипед.
В
доказателствена тежест на ищеца е установяването на всички елементи на
деликтната отговорност на извършителя на деянието-извършването му, неговата
противоправност, наличието на вреди при ищцата и причинно следствената връзка
между деянието и настъпилите вреди.
По делото
не се установи противоправно поведение на водача на автомобила. Същият е
шофирал с разрешената за населено място скорост от около 0-20 км. м., като при
извършването на маневрата завой в дясно при преминаването към кръстовището на
ул. "Генерал Леонов" и ул. "Хаджи Димитър"в гр. Враца
скоростта на велосипедиста е била около 20 км. ч. Няма доказателства да са
нарушени разпоредби на ЗДвП, свързани с правилата за движение в населено място
от страна на водача на лекия автомобил. Производството
по образуваното ДП №1473/2019г. по опис на РП – Враца е било прекратено с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.01.2020г.,
тъй като наблюдаващия производството прокурор е приел, че от събраните
доказателства е установено, че пострадалия М.Н. не е спазил дистанция при управлението
на велосипеда си при попътно движение след лекия автомобил – минимално
необходимо 10.6 м., както и предприетата маневра "изпреварване" от
дясно в района на кръстовище, с което е поставил сам себе си в техническа
невъзможност да предотврати настъпилото ПТП.Образуваното досъдебно производство
е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, поради липса на престъпление по
чл.343, ал.1, б. "б" НК.
Не се
установи и пряка причинно следствена връзка между действията на водача на лекия
автомобил и настъпилото падане на велосипедистката –ищец по делото, а напротив установено
е, че пострадалия М.Н. не е спазил дистанция при управлението на велосипеда си
при попътно движение след лекия автомобил – минимално необходимо 10.6 м., а
както твърди пострадалия бил е на около 2 метра след автомобила, както и
предприетата маневра "изпреварване" от дясно в района на кръстовище,
с което е поставил сам себе си в техническа невъзможност да предотврати
настъпилото ПТП.
При това
положение предявеният иск по чл. 432 от КЗ, който е обусловен от
наличието на основания за ангажиране на деликтната отговорност на водача на
застрахованото МПС, се явява недоказан и като такъв неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Предвид
неоснователността на главния предявен иск, неоснователен е иска за лихва за
забава, считано от изтичане на срока за произнасяне по извънсъдебната претенция
за определяне и изплащане на обезщетение -17.01.2020 г. до окончателното
издължаване на главницата.
Предвид
изхода от спора, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, и с оглед направеното
искане на ответника се следват разноски в размер на 570.00 лв., от които 300.00
лв. юрисконсултско възнаграждение, 250.00 лв. депозит за автотехническа
експертиза и 20.00 лв. депозит свидетел.
Водим от
изложеното Окръжният съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.И.Н., ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Г.Й. от САК, със
съдебен адрес ***, против
Застрахователно дружество
"Евроинс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. - изпълнителни директори искове за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 26 000
лв. /двадесет и шест хиляди лева/, предявен като частичен от 40 000 лв. /четиридесет
хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на завеждането
на доброволната покана - 17.01.2020г., до окончателното плащане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.И.Н.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Г.Й. от САК, със съдебен адрес ***
да заплати на Застрахователно дружество
"Евроинс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. - изпълнителни директори сумата от 570.00
лв. съдебно деловодни разноски, от които 300.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 250.00 лв. депозит за автотехническа експертиза и 20.00 лв.
депозит свидетел.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: