Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 14.02.2020
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На
шестнадесети януари
Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 392 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на
ищцовото дружество адв. Д. Ц. твърди, че доверителят ѝ „А.Б." ЕАД, с предишно търговско наименование „М." ЕАД (наричано по-долу за краткост А.), със седалище *** и адрес на управление:***, с ЕИК № ***, е упражнил
предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд
издаване на заповед за изпълнение, като на 30.11.2018 г. е депозирал заявление
по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. 3157/2018 г. Районен съд К. е
издал заповед за изпълнение, като е осъдил К.Т.И., с ЕГН **********, да заплати на А. следните суми: 2 172,85 лева - главница; 204,29 лева - законна лихва за
забава, изчислена върху сумата от 1571,57 лева за периода от 22.03.2017 г. до
29.11.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.; 48,04 лева - съдебни разноски,
изразяващи се в заплатена държавна такса и банкова комисионна. Видно от получено съобщение на 07.01.2018 г., длъжникът е получил заповедта за изпълнение
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предвид горното счита, че
доверителят ѝ, в качеството си на заявител, разполага с правен интерес и
основание да предяви иск за установяване съществуването на вземането си.
Заявява, че между доверителя ѝ - „А.Б." ЕАД
и К.Т.И. са сключени Договор № *** от ***
г. и Договор № *** от *** г.
Посочените договори са с рамков характер и имат за предмет предоставяне на
електронни съобщителни услуги. Промяна на условията по тях, включително
смяната/добавянето на тарифни планове и/или ценови пакети, се извършва с
подписването на нов договор и/или Приложение. В тази връзка, отделните услуги и
продукти по рамковите договори са предоставяни въз основа на подписването на
допълнителни/нови индивидуални договори и приложения към същите.
Номерата на горепосочените договори - *** и ***, представляват индивидуални клиентски номера и реферират към
услугите, които ползва абонатът.
Съгласно Общите условия на един клиентски номер може да се предоставят
множество услуги. По тези клиентски
номера се издават месечните сметки/фактури.
Другият индивидуализиращ признак на абоната е ID номер (Account ID), с който
клиентът се въвежда в
системата на оператора. Под този ID номер се завеждат всички
договори и приложения, сключени между доверителя ѝ и абоната. В настоящия случай, абонатът К.Т.И. фигурира в системата на доверителя ѝ под индивидуален
абонатен номер (ID) ***.
Във връзка с изложеното към Договор № *** от *** г. е подписан Договор за
електронни съобщителни услуги от 24.11.2016 г. С Приложение № 1
към същия е определен тарифен план за мобилни услуги М. Безкрай М 2016 август
за SIМ карта с телефонен номер ***. Месечната
абонаментна такса за тарифния план е в размер на 15,99 лв. (13,32 лв. без ДДС) с уговорена отстъпка от 25%
за срока на договора. Съгласно чл. 6.2.1 от Приложението, срокът на ползване на
услугата е 24 месеца от датата
на подписване на договора, поради което същият изтича на 24.11.2018 г. Към
посочения тарифен план е активиран и допълнителен пакет за мобилен интернет със
същия срок на ползване с месечна абонаментна такса от 4,00 лв. (3,33 лв. без ДДС) -
с Допълнение към Приложение № 1 от 24.11.2016 г. - Активиране и условия за
ползване на допълнителен пакет за мобилен интернет към тарифни планове М.
безкрай. Към посочената SIМ карта с телефонен номер *** е закупен и продукт на изплащане с Договор за продажба на изплащане от 24.11.2016 г. за същия
абонатен номер. По силата на този договор, продавачът - А., прехвърля на купувача
- К.Т.И., правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се
задължава да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане,
съгласно условията и сроковете по договора. Този договор е сключен за срок от 23 месеца, считано от датата на подписването
му (чл. 11 от Договора), като са уговорени
24 вноски, всяка в размер на 53,50 лв. Първоначалната вноска е платима при предаването
на вещта, а всяка следваща е описана в погасителния план в Приложение № 2 към
Договора за продажба на изплащане. Предмет на същия е мобилен телефон S..
На следващо място, към втория рамков договор - ***, доверителят
ѝ и абонатът са
подписали Договор за електронни
съобщителни услуги от г. С Приложение № 1 към същия е определен тарифен
план за мобилни услуги М. Трансфер ХS 2015 за SIМ карта с телефонен номер ***. Месечната абонаментна такса за тарифния план е в
размер на 10,00 лв. (8,33 лв. без ДДС)
с уговорена отстъпка от 20% за срока на договора. Съгласно чл. 5.2.1
от Приложение № 1 към съответния договор, срокът на ползване на услугата е 24 месеца от датата на
подписване на съответния договор, поради което същият изтича на 23.07.2017 г.
Между страните по делото е подписан Анекс към горепосочения Договор за електронни съобщителни услуги от ***
г. за SIМ карта с телефонен номер ***. Анексът е сключен на *** г., като с него е предвидено срокът на договора да бъде
продължен до 08.11.2018 г.
Към посочения Анекс е подписан и Договор
за продажба на изплащане от *** г. Този договор е сключен за срок
от 23 месеца, считано от датата на
подписването му (чл. 11 от Договора). В него е уговорен начин на
плащане на цената за устройството, което е предмет на договора, като страните
са се съгласили тя да бъде заплатена на 24
вноски, всяка в размер на 18,98
лв. Първоначалната вноска е платима при предаването на вещта, а
всяка следваща е описана в погасителния план в Приложение № 2 към Договора за
продажба на изплащане. Предмет на същия е мобилен телефон S.G..
Сочи, че поради незаплащане в срок на уговорените суми по горепосочените
договори за електронни съобщителни услуги, са изпратени кратки текстови съобщения
(SMS) за уведомяване за просрочено задължение. За тях са начислени отделни
такси във фактура № от 01.03.2017 г. и
във фактура № от 20.04.2017 г. Таксата
за уведомяване за просрочено задължение е в размер на 1,49 лева (1,24 лева без
ДДС), съгласно действащия Ценоразпис за съответния период.
Заявява, че за неуредените в индивидуалните договори въпроси, следва да се
прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „М." ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "М." ЕАД по
стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „Общите условия"). Те имат задължителна сила за
абонатите. Това се удостоверява чрез подписа им под договора за услуги,
съгласно т. 6 от Общите условия. Съгласно т. 26.4 от Общите условия и в
изпълнение на задълженията си по посочените договори, Доверителят ѝ - А.,
издава ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната. От
своя страна обаче, последният не е изпълнявал своето задължение за заплащане на
услугите и месечните вноски за изплащане на продуктите.
Сочи, че абонатът е длъжен да заплаща всички услуги, свързани с ползването
на мрежите, съгласно съответните договори за услуги (така т. 34 от
горепосочените Общи условия). На това задължение на абоната кореспондира
правото на мобилния оператор да получава в срок всички дължими от абоната суми
за ползването на предоставените услуги - т. 37а от Общите условия.
Твърди, че в настоящия случай са налице
незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер 1 571.57 лв..
разпределени както следва:
По Договор № *** - по фактури за периода от 01.03.2017 г. до 18.08.2017 г.,
По Договор № ***
- по фактури за периода от 20.06.2017 г. до 20.11.2017 г.
Таблица 2
|
Фактура №: |
Вид на задължението: |
Дата на издаване: |
Падеж: |
Стойност: |
|
********* |
Билинг |
20.6.2017 |
10.7.2017 |
10,00 лв. |
|
********* |
Лизингова
вноска |
20.6.2017 |
10.7.2017 |
18,98 лв. |
|
********* |
Билинг |
19.7.2017 |
3.8.2017 |
11,72 лв. |
|
********* |
Лизингова
вноска |
19.7.2017 |
3.8.2017 |
18,98 лв. |
|
********* |
Билинг |
18.8.2017 |
2.9.2017 |
10,00 лв. |
|
********* |
Лизингова
вноска |
18.8.2017 |
2.9.2017 |
18,98 лв. |
|
********* |
Билинг |
19.9.2017 |
4.10.2017 |
10,00 лв. |
|
********* |
Лизингова
вноска |
19.9.2017 |
4.10.2017 |
18,98 лв. |
|
********* |
Билинг |
19.10.2017 |
3.11.2017 |
5,49 лв. |
|
********* |
Лизингова
вноска |
19.10.2017 |
3.11.2017 |
18,98 лв. |
|
********* |
Лизингова
вноска |
20.11.2017 |
5.12.2017 |
208,78 лв. |
|
Общо: |
350,89 лв. |
|||
Пълномощникът на ищцовото дружество сочи, че поради
неплащане на уговорените суми в срок по Договор
за електронни съобщителни услуги от 24.11.2016
г. за телефонен номер ***
и по Договор за електронни съобщителни
услуги от *** г. за
телефонен номер ***, достъпът на абоната до мрежата бил временно преустановен,
съгласно т. 27.2 от Общите условия. В тази връзка, видно от представените фактури,
при възстановяването на ползването на услугите, с фактура № от 20.03.2017 г. за посочените телефони номера били начислени две такси
за повторно включване всяка в размер на 1,90 лева (1,58 лева без ДДС), съгласно действащия Ценоразпис за периода,
като се начислява и месечна такса за периода, през който услугата е била спряна
от оператора поради неплащане на задълженията за предходен период.
Заявява, че горепосочените задължения по издадените
фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5 от Общите условия,
мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на
фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става
годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.
На следващо място, издадените от доверителя ѝ фактури, относно задълженията на потребителя за процесния период, не са били
оспорени в дадения срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия, според която
месечните сметки на Потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор
в 6 (шест) месечен срок след датата на издаване на фактурата, каквото оспорване
в случая не е налице. Счита, че гореизложеното води до извода, че доверителят
ѝ е изпълнил задължението си по горепосочените договори, поради което
възниква и задължението на потребителя за заплащане от негова страна на
получените услуги.
Поради неизпълнение в определения срок на задължението
за заплащане на предоставяните услуги, горепосочените договори за услуги били прекратени едностранно от страна на
А., съгласно т. 40.ж, във връзка с т. 54.1 от Общите условия.
В тази връзка била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, както и чл. 6.3.1 от
Приложение № 1 от 24.11.2016 г. - Условия за ползване на тарифни планове М.
безкрай 5, М, L. и XL., към Договор за електронни съобщителни услуги от 24.11.2016 г., чл. 5.2.1
от Допълнение към Приложение № 1 от 24.11.2016 г. - Активиране и условия за
ползване на допълнителен пакет за мобилен интернет към тарифни планове М.
безкрай, към същия договор, както и чл. 2.1.1 от Изменение и допълнение към
Приложение № 1 от *** г. към Договор за електронни съобщителни услуги от *** г.
и Анекс към същия от *** г.
Заявява, че неустойката за предсрочно прекратяване на договора е начислена за всяка от предоставяните услуги за
съответните телефони номера,
както следва:
-
49,95 лв. (15 оставащи месечни вноски
х 3,33 лв.) - по допълнителен пакет за мобилен интернет за телефонен номер ***
по Договор за електронни съобщителни услуги от 24.11.2016 г., за което е
издадена Сметка № от 11.08.2017 г.
-
39,96 лв. (3 оставащи месечни вноски
х 13,32 лв.) - за услуги към тарифен план за телефонен номер *** по Приложение
№1, подписано към Договор за електронни съобщителни услуги от 24.11.2016 г., за
което е издадена Сметка № от 11.08.2017
г.
-
24,99 лв. (3 оставащи месечни вноски
х 8,33 лв.) - за услуги към тарифен план за телефонен номер *** по Приложение
№1, подписано към Договор за електронни съобщителни услуги от *** г. и Анекс
към същия от *** г., за което е издадена Сметка № от 02.11.2017 г.
Заявява, че по отношение на
договорите след 01.07.2016 г. е установено, че максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
Тази клауза е въведена в изпълнение и при съобразяване на съдебната спогодба,
подписана между КЗП и М. ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по описа на С. градски съд,
документирана в протокол от 21.04.2016 г., приложен към настоящата. В т. 1 от
същата се посочват правилата за изчисляване на неустойката, като е уговорено в
т. 2 тези правила да се въведат в договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 1 юли 2016 г. Видно от
горепосочените сметки и представения към настоящата искова молба договори,
правилата за изчисляване на неустойката, са спазени.
Сочи, че при предсрочно прекратяване на договора по
вина на Абоната се дължи възстановяване и на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на закупените крайни устройства, съответстваща на оставащия
срок на ползване по съответния абонамент (съгласно правилата за изчисляване на
неустойката при предсрочно погасяване, установени в посочената спогодба по гр.д. 12268/2014 г. по описа на С.
градски съд). Отстъпката, предоставена от пазарната цена на крайното устройство
-
S., е посочена в чл. 6.3.2 от Приложение № 1 за телефонен номер ***. В тази връзка е начислена неустойка за отстъпки
от цената на закупено крайно устройство, а именно 438,75 лв., обективирана в сметка № от 11.08.2017 г.
Отстъпката, предоставена от пазарната цена на крайното устройство S.G. е посочена в чл.2.1.2
от Изменение и допълнение към Приложение № 1 от *** г. за телефонен номер ***. В тази връзка е начислена неустойка за
отстъпки от цената на закупено крайно устройство, а именно 47,63 лв., обективирана в сметка № *** от 02.11.2017 г.
По отношение на договорите за продажба на
изплащане, заявява, че следва да се има предвид, че същите се прекратяват
при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на
купувача. В настоящия случай е налице тази
хипотеза и всички суми, дължими до края на сроковете на гореописаните договори
за продажба на изплащане стават изискуеми от датата на издаване на фактура за
тези суми (в случая това са Фактура № от
18.08.2017 г. за Договор за продажба на изплащане от 24.11.2016
г. и Фактура № от 20.11.2017 г. за Договор за продажба на изплащане от *** г. и следва да бъдат
заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок - чл. 12.3. от
съответните договори за продажба на изплащане. Договорът се счита за прекратен
от датата на фактурата, като прекратяването не засяга задължението на купувача
за плащане на дължимите суми.
Сочи, че предвид изложеното до тук, към датата на депозиране на настоящата
искова молба доверителят ѝ има изискуемо и непогасено вземането към К.Т.И.
по гореописаните фактури и сметки за неустойки. Претендираната от доверителя ѝ с подаденото на 08.11.2018
г. заявление по чл. 410 от ГПК главница
се формира като сбор от посочените по-горе суми във фактурите по Таблица 1 и
Таблица 1 - в общ размер на 1 571,57 лева и начислената неустойка в общ размер
на 601,28 лева, при неизпълнение на гореописаните договори. При
неизпълнение в срок на задълженията си, потребителят дължи на А. обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на А.. Счита, че това дава право
на доверителя ѝ да иска обезщетение за забава под формата на законна
лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на
всяка от фактурите (описани в Таблица 1 в текста на молбата) до датата на
предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение), която лихва за този период възлиза на сума в общ размер
на 204,29 лева.
Заявява, че настоящата искова молба се подава във връзка с подадено
заявление по реда на чл. 410 и следващите от ГПК и постъпило възражение и следва да се има предвид, че
сама по себе си представлява доказателство
за предявен иск относно вземането по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК, от което
следва, че за доверителя ѝ е налице задължение само да
довнесе дължимата държавна такса. Във връзка с горното и съгласно чл. 422, ал.
1 от ГПК, за начален момент на предявяване на настоящата следва да бъде приета
датата на подаване на заявлението с произтичащите от това законови последици.
Счита, че съобразно изхода от настоящия спор
съдът следва да се произнесе и по отношение на отговорността за направените в
заповедното производство (ч.гр.д. 3157/2018 г., РС К.) разноски.
С оглед гореизложените обстоятелства, моли съда да признае за установено, че ответникът К.Т.И.,
с ЕГН **********, дължи на доверителя ѝ „А.Б." ЕАД, *** и адрес на
управление:***, с ЕИК № *** присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение суми: сумата от 2 172,85 (две хиляди сто седемдесет и две цяло и
осемдесет и пет стотни) лева - главница;
сумата от 204,29 (двеста и четири цяло
и двадесет и девет стотни) лева -
законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 571,57 лева за периода от
22.03.2017 г. до 29.11.2018 г.; Законна
лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение - 30.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В случай, че съдът уважи така предявената искова
претенция, счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати и всички
разноски по настоящото производство, в това число 88,87 лв. - заплатена при подаване на настоящата държавна такса и
банкова комисионна. В хода на съдебното производство ще бъде представен списък
на разноските по чл. 80 , посочващ
техния размер и основание.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника К.Т.И., чрез назначения му особен представител адв. Н. М., в който
заявява, че счита предявената искова молба за допустима, но неоснователна, като
я оспорва изцяло по основание и размер по следните съображения:
Относно действителността на договорното отношение заявява следното: Процесните
вземания се претендират от ищеца въз основа на два договора, наречени от
ищцовото дружество рамкови, като същите са при Общи условия и за тях се твърди,
че са сключени между дружеството - ищец и К.И..
Доколкото на
представените с исковата молба преписи от Общи условия за взаимоотношенията
между „А.Б." ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на „А.Б." ЕАД по стандарта GSM, UMTS
и LTE липсват подписи на К.И., счита, че същите
нямат действие спрямо него. Заявява, че разпоредбата на чл. 147а от Закона за
защита на потребителите е изрична в този смисъл и съгласно ал. 5 на същата
клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването
им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за
действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от
потребителя.
На следващо
място сочи, че договор № от ***г. не е подписан, съгласно изискванията на
самото дружество-ищец, а именно – липсва изписване на трите имена на ответника.
Отделно от това не се посочва срок на договора и начална дата на действието му.
Доколкото същия е от ***г., счита всички претенции основани на него за погасени
по давност, в т.ч. главница, лихви, неустойки и др. претенции на различни
основания.
По договор №
*** от 24.11.2016г. на потребителя не е представена предварителна информация по
чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, видно от приложената, но
неподписана от абоната декларация към него. Липсват и доведени до знанието на К.И.
Общи условия.
Представеното
от ищцовото дружество Допълнение към Приложение №1 към договор № *** от
24.11.2016г., в което са посочени обем на услугата и съответна такса, както и
условия за ползване на услугата, из общо не са подписани - нито от страна на
дружеството, нито от страна на потребителя на услугата.
Договор № ***
от ***г. не е подписан от К.И., поради което счита, че не е възникнало валидно
облигационно отношение между страните. Единственото съгласие по него от страна
на ответника е Декларация данните му за ЕГН да бъдат предоставяни от оператора
на трети лица, с цел изготвяне на кредитна оценка. Отделно от това, с оглед
датата на договора, счита всички претенции основани на него за погасени по
давност, в т.ч. главница, лихви, неустойки и др. претенции на различни
основания.
Представения
Анекс към договор № *** от *** г. не е подписан от абоната, поради което счита,
че няма валидно правоотношение между страните.
Претендират
се и суми за изпратени кратки текстови съобщения за уведомления до К.И., както
и такси за повторно включване, съгласно действащ Ценоразпис за съответния
период, но няма данни абонатът да е запознат с такъв или да е дал съгласие да
му се начисляват подобни такси или да е поискал такава услуга.
Относно изпълнението на задължения по горепосочените договори заявява,
че: Ищцовото
дружество „А.Б." ЕАД не твърди, че е изпълнило своето задължение по
представените от него договори. За да бъде претендирана цена на извършена
услуга, то следва последната да е реално предоставена. За да обоснове
претендираните суми, ищецът представя фактури, които обаче не кореспондират с
периодите на договорите, а като документа, които не носят подписа на ответника,
то същите не могат да са основание за плащане. Без значение е, че същите не са
оспорени от абоната, тъй като няма данни изобщо да са достигнали до него.
Относно прекратяването на договора заявява, че: Ищецът
твърди, че е прекратил договорите за услуги едностранно, като се позовава на
Общите условия. Не посочва кога е извършил това.
Счита, че
дори да се приеме, че посочените Общи условия имат действие спрямо К.И., то
следва операторът да направи изрично волеизявление в този смисъл - съгласно
Общите условия той има право да прекрати договора за услуги или временно да
спре достъпа на абоната до мрежата. Такова волеизявление не е представено, не
се и твърди.
Счита, че
въпросът за прекратяване на правоотношението е важен с оглед претендираните
неустойки. Представените сметки за начислени неустойки са начислени и издадени
преди да бъде направено волеизявление относно прекратяване на правоотношението
и поради това, счита, че вземане претендираната неустойка за предсрочно
прекратяване на договора не е възникнало по време на издаване на представените
документа.
Относно претендираната неустойка заявява, че: Неустойките
са недължими и на още едно основание - противоречие с добрите нрави. Съгласно
т. 3 от ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Преценката за нищожност поради накърняване
на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Счита, че в настоящия случай е видно, че към момента на сключване на
представените договори размерът на неустойката при всички случаи ще бъде в
по-голям размер от дължимите месечни такси с отстъпките за сключване на срочен
договор, дължими от възникване на основанието за неустойка до края на договора.
Като се приеме, че промоционалните условия са представени заради обвързването
на абоната със срок, то размерът на неустойката ще е равен на дължимите изцяло
месечни такси до края на договора, т.е. обезсмисля се възможността абонатът да
се откаже от договора, тъй като ще дължи всички такси под формата на нестойка.
Функциите на така уговорените неустойки излизат извън присъщата ѝ такава
като обезпечение, обезщетение и санкция, тъй като е пълна равностойност на
точно изпълнение на договора. Размерът на отправеното искане за присъждане на
неустойка в по-нисък размер не влияе на действителността на уговорената клауза.
Клаузите за неустойка са наравноправни и по смисъла на чл. 143 от Закона за
защита на потребителя. В представените договори липсва уговорка за дължимост на
неустойка от страна на мобилния оператор при негово виновно поведение, а и
защото не е дадена възможност на потребителя като страна по договора да влияе
върху неговото съдържание. Една от формите на неравноправност, посочена
примерно в чл. 143 ЗЗП е поемане на задължение от потребителя при неизпълнение
на негови задължения да плати необосновано високо обезщетение или неустойка.
При сделка, чието съдържание е изцяло по инициатива на търговец и предложено на
потребител без конкретно и индивидуално преговаряне по конкретни параметри,
уговорката за неустойка, целяща значително завишаване на обезщетението, за
евентуално предвидимите от забавата вреди, счита за необосновано високо.
С оглед
гореизложеното, моли съда да отхвърли така предявените скове като недоказани и
неоснователи.
Твърди, че
към настоящия момент няма личен контакт с ответника, поради което е в
невъзможност да сочи писмени или гласни доказателства по отношение на
процесното вземане. В съдебно заседание адвокат Н. М. поддържа възраженията си
относно основателността на исковата молба и моли съда да отхвърли предявения
иск. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Предявен е
иск по чл.415 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи.
По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича,
а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от
приложеното частно гражданско дело № 3157/2018 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 1915/04.12.2018 г. в полза на
кредитора „А 1 Б.“ ЕАД – С. срещу длъжника К.Т.И. за изпълнение на парично
задължение, за сумите: 2 172.85 лева главница, 204.29 лева законна лихва
за забава, изчислена върху сумата от 1 571.57 лева за периода от
22.03.2017г. до 29.11.2018г. и законната
лихва върху главницата, считано от 30.11.2018г., както и сумата 48.04 лева
разноски.
По
делото е представен Договор № от ***г. към който е подписан договор за
електронни съобщителни услуги от 24.11.2016г. Към договора е представено и
Приложение № 1с тарифен план М. „Безкрай“ за SIM
карта с телефонен номер ***, с месечна абонаментна такса в размер на 15.99
лева. Срокът за използване на услугата е 24 месеца от датата на подписване на
договора т.е същия изтича на 24.11.2018г. Към този договор е активиран и допълнителен
пакет за мобилен интернет с месечна абонаментна такса в размер на 4.00 лева, съгласно
допълнение към Приложение №1. С договор за продажба на изплащане от 24.11.2016г. за телефонен номер *** е закупен от ответника
S.. Договора е сключен за срок от 23 месеца, с 24
лизингови вноски всяка в размер на 53.50 лева, като първоначалната
вноска е платима при предаване на вещта, а заплащането на следващите е съгласно
погасителния план посочен в приложение №2 към договора за продажба на
изплащане. Представен е и Договор за електронни съобщителни услуги от ***г.. № ***.
Съгласно Приложение №1 към
договора е определен тарифен план М. Трансфер XS с телефонен номер ***, с месечна
абонаментна такса за тарифния план в размер на 10.00 лева. Срокът за ползване
на услугата е 24 месеца от подписване на договора т.е. същия изтича на
23.07.2017г. Към този договор страните са подписали и анекс от ***, с който е
продължен срока на действие на договора – 08.11.2018г. По делото е представен и
договор за продажба на изплащане от ***г.,
с предмет мобилно устройство S.G.. Договора е
сключен за срок от 23 месеца, считано от
датата на подпесването му с 24 лизингови вноски всяка в размер на 18.98
лева, като първоначалната вноска е платима при предаване на вещта, а
заплащането на следващите е съгласно погасителния план посочен в приложение №2
към договора за продажба на изплащане.
От приложените по делото заверени копия на фактури
с приложение А за телефонен номер *** и с телефонен номер *** Фактура № , с падеж 21.3.2017
г. на обща стойност 2,91 лв.; Фактура
№ , с дата на издаване 1.3.2017 г., с падеж
21.3.2017 г. на обща стойност 72,48 лв.;
Фактура №, с дата на издаване 20.3.2017 г., с падеж 9.4.2017 г. на обща
стойност 23,98 лв.; Фактура №, с дата на издаване 20.3.2017 г., с падеж 9.4.2017 г. на обща стойност 53,50 лв.; Фактура №, с дата на издаване
20.3.2017., с падеж 9.4.2017 г. на обща
стойност 3,79 лв.; Фактура №, с дата на издаване 20.4.2017., с падеж 10.5.2017
г. на обща стойност 11,99 лв.; Фактура № *********, с дата на издаване
20.4.2017 г., с падеж 10.5.2017 г. на
обща стойност 53,50 лв.; Фактура №, с дата на издаване 20.4.2017., с падеж 10.5.2017 г. на обща стойност 1,49
лв.; Фактура № , с дата на издаване 19.5.2017., с падеж 8.6.2017 г., на обща стойност 11,99
лв.; Фактура № *********, с дата на издаване 19.5.2017
г., с падеж 8.6.2017 г. на обща стойност
53,50 лв.; Фактура №, с дата на издаване20.6.2017., с падеж 10.7.2017
г. на обща стойност 11,99 лв.; Фактура №, с дата на издаване 20.6.2017 г., с падеж 10.7.2017 г. на обща стойност 53,50
лв.; Фактура № *********, с дата на издаване 19.7.2017., с падеж 3.8.2017
г., на обща стойност 10,06 лв. - дължим
остатък след осъществено плащане; Фактура № *********, с дата на издаване
19.7.2017 г., с падеж 3.8.2017 г., на обща стойност 53,50 лв.; Фактура №, с дата
на издаване 18.8.2017 г., с падеж
2.9.2017 г., на обща стойност 802,50 лв. ,Фактура № , с дата на издаване 20.6.2017 ., с падеж 10.7.2017
г. на обща стойност 10,00 лв.; Фактура №, с дата на издаване 20.6.2017 ., с падеж
10.7.2017 г. на обща стойност18,98 лв.; Фактура №, с дата на издаване 19.7.2017
., с падеж 3.8.2017 г. на обща стойност 11,72 лв.; Фактура №, с дата на издаване 19.7.2017 ., с падеж 3.8.2017
г. на обща стойност 18,98 лв.;
Фактура №, с дата на издаване18.8.2017 .,
с падеж 2.9.2017 г. на обща стойност 10,00
лв.; Фактура №, с дата на издаване 18.8.2017 .,
с падеж 2.9.2017 г. на обща стойност 18,98
лв.; Фактура №, с дата на издаване 19.9.2017.,
с падеж 4.10.2017 г., на обща
стойност 10,00 лв.; Фактура №, с
дата на издаване 19.9.2017 ., с падеж 4.10.2017 г. на обща стойност18,98 лв.;
Фактура № ********* , с дата на издаване 19.10.2017 ., с падеж 3.11.2017 г. на обща стойност 5,49
лв.; Фактура № , с дата на издаване
19.10.2017 ., с падеж 3.11.2017 г. на
обща стойност 18,98 лв.; Фактура №,
с дата на издаване 20.11.2017
г.., с падеж 5.12.2017 г. на обща
стойност 208,78 лв. е видно, че ищецът е издавал фактури на ответника за
претендираните суми. От представените сметки №г., №.,. и се установява, че ищеца
начислил неустойки в общ размер 601.28 лева за предсрочно прекратяване на
договорите.
По
делото са представени и приети Общи условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД
и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД
по стандарти GSM, UMTS и LTE, които съгласно т.6 имат задължителна сила за
абонатите, удостоверено чрез подписа им.
По
делото е назначена и изслушана съдебно – икономическа експертиза, която е депозирала
писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото
като компетентно и добросъвестно изготвено.От заключението на същата се
установява, че процесните фактури са осчетоводени по Договор № от ***г. за периода от 01.03.2027
до 18.08.2027г. са на обща стойност
1 230.28 лева и по договор № *** за периода 20.06.2017
до 20.11.2017г. са на обща стойност 355.40 лева. Посочено е, че неустойката по
договорите, при предсрочно прекратяване на договорите е общо в размер на 601.28
лева. Общият размер на задължението на ответника към ищцовото дружество е 3 162.65 лева : 2 172.85 лева
сбора на главница по фактури във връзка с Договор
№ М345109 от ***г. и Договор№ *** от ***г.,
601.28 лева неустойка по договорите, при предсрочно прекратяване на договорите,
204.29 лева лихва за забава върху установената главница по фактурите в размер
общо на 1 775.83 лева. След датата на завеждане на иска няма отразени извършени плащания от името и
за сметка на ответника за погасяване на задължения по процесните фактури.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Искът за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законноустановения
едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение
издадена по реда на чл.410 №1915/04.12.2018г., по ч. гр.дело №3157/2018г. по
описа на Районен съд – К. от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разпоредбата
на чл.26.4 от Общите условия за взаимоотношенията на „М.” ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.” ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE предвижда,
че заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава
абоната от задължението му за плащане на дължимите суми. По делото са
представени издадени от ищеца по договорното правоотношение между страните
фактури. Съдът приема за
установено, че страните са сключили договора за предоставяне на електронни
съобщителни услуги за телефонен номер *** и за телефонен номер ***, както и
договори за продажба на изплащане.
По делото не са събрани доказателства които да опровергаят формалната доказателствена сила на процесните договори, поради което тя не е опровергаване и същите пораждат валидни облигационни правоотношения, по силата на които за ищеца като оператор е възникнало задължението да предостави на ответника електронни съобщителни услуги и да предаде мобилните устройства - S. и S.G., а за ответника като абонат - да заплаща в уговорените срокове цената на ползваните месечни услуги /месечни такси / и уговорената цена на мобилните апарати на вноски, при разсрочено плащане, по уговорените погасителни планове. Съгласно т.26.4 от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Неиздаването на фактури, респ. неполучаването им от абоната, не е основание същият да откаже заплащането на ползваната услуга. Основание за плащане не е издадената фактура, а ползваната от абоната услуга. Установи се, че в срока на действието на процесните договори за електронни съобщителни услуги, ищецът е издавал на ответницата - абонат фактури. Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си качество имат формална доказателствена сила, като удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство – чл.180 от ГПК, без да доказват верността на вписаните в тях други обстоятелства. Изключение от това правило /материална доказателствена сила на частен свидетелстващ документ / е хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. Представените по делото фактури са писмени доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключените договори суми и не е необходимо да са подписани, доколкото чрез тях не се установява основанието на вземането. Съгласно т.26.6 от ОУ начислените във всяка фактура месечни сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в шест месечен срок след датата на издаване на фактурата като оспорването не освобождава абоната от задължението за заплащане на дължимите суми. В настоящия случай ответникът не е навел доводи, че е възразил пред ищеца относно потребените месечни услуги и тяхната стойност, по издадените в периода 01.03.2017 г.- 20.11.2017 г. 26 броя фактури, а и не е представил доказателства в тази насока. Съдът приема, че Приложения А към процесните фактури, касаещи потреблението на телефонните номера *** и ***, за отразените периоди от време и издадените въз основа на тях фактури, както и начислените във фактурите месечни вноски за изплащане на закупените от ответника мобилни апарати, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от него, доказват както предоставените му услуги и претендираните за тях цени, така и дължимите месечни вноски за закупените и получените от него мобилни устройство - S. и S.G.. От заключението ва вещото лице се установява, че общият размер на задължението на ответника към ищцовото дружество е 1220.68 лева лева сбора на главница по фактури във връзка с Договор № за периода 01.03.2017г. до 18.08.2017г., 350.89 главница по фактури във връзка Договор№ *** за периода от 20.06.2017г. до 20.11.2017г. или общо в размер на 2172.85 лева. Ответникът не е представил доказателства, както за заплащането на ползваните от него мобилни услуги, така и, че е заплатил цената на мобилните апарати поради което съдът намира за установено съществуването на вземането на ищеца за общата сума от 2 172.85 лева. главница, представляваща сбор за ползвани мобилни услуги по Договор № М345109 от ***г. и Договор за електронни съобщителни услуги от ***г.. № ***, незаплатени лизингови вноски за закупени мобилни апарати по договор за продажба на изплащане от 08.11..2016г. и договор за продажба на изплащане от 24.11.2016г.
Ищецът претендира неустойка в общ
размер. за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 601.28
лева.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност
неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на
обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното
неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна.
Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване на
неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на вина за
неизпълнението.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна
по правна сделка да престира определена /глобално или в процент/ или
определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на
породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са осъществени
предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно
задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на главното
задължение. В настоящия случай, в раздел 6.3. на Приложение №1 от договорите
–„Отговорност“ е предвидено, че ако достъпа до мрежата бъде спрян или
абонаментът по договора за услуги бъде прекроен по инициатива или по вина на
абоната преди изтичането на срока ползване, определен за за този абонамент
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява по техния стандартен
размер без отстъпка до изтичане на съответния срок за ползване.
Безспорно по аргумент от чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока на договора по волята, на която и да е от страните или на едната от тях. Уговарянето на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга е допустимо, но само в рамките на присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в противен случай, неустоечната клаузата би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно / Решение №178/26.02.2015 г. по т.д.№2945/2013 г. на ВКС, II т. о. и Решение №229/21.01.2013 г. по т.д.№1050/2011 г. на ВКС, ІІ т.о./. Предпоставките и случаите, при които уговорена в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСТК и следва да се преценяват за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за случая факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии / естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. При договорите с трайно изпълнение, какъвто е договорът за мобилни услуги, развалянето няма обратно действие, като прекратилия договора кредитор, за бъдещ период има право на обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи, което обезщетение не е съизмеримо с неполучената от него цена, а с разликата между нея и спестените разходи, като вредите биха се доближавали до цената, само ако кредиторът има твърде високи неизползваеми инвестиции или твърде малко разходи, зависещи от реално предоставената услуга. В хипотезата на големи доставчици на обществени услуги обичайно е налице взаимозаменяемост на клиентите спрямо материалната база, а и възможност за известна оперативност в управлението на персонала. Съдът като взе предвид особеностите на договора за електронни съобщителни /мобилна/ услуги и вида на насрещните престации /мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят да я заплати, но само срещу предоставената му услуга/, както и имуществената облага, която операторът би получил от абоната / при предсрочното прекратяване на договор за услуга тя в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата с което ще спести разходите по изпълнението/, намира, че уговорената неустойка създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор и нарушава принципа за справедливост /Решение №110/21.07.2016 г. по т. д.№1226/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение №219/09.05.2016 г. по т.д.№203/2015 г. на ВКС, І т.о., Решение №193/09.05.2016 г. по т.д.№2659/2014 г. на ВКС/.
Вън
от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че клаузата за неустойка за
неравноправни, поради което е нищожна и на основание чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП
вр. с чл.143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП вр. с чл.3, §1 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни
месечни цени до края на срока на договора се създава значителна
неравнопоставеност между страните по договора. Мобилният оператор по
прекратения договор би получил имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
предоставя ползването на услугата по договора. В настоящия случай с оглед
начина на попълване на договорите и обстоятелството, че текстът се изготвя от
ищеца - търговец, следва извода, че ответникът не е имала възможността да влияе
върху съдържанието на клаузата за неустойка. Поради това и не може да се
приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Неустойката
при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции т.е. противоречи на добрите нрави, което
прави неустоечната клауза нищожна. Освен това самият начин на сключване на
договора поставя в изключително неблагоприятно положение потребителят спрямо
търговеца, което също противоречи на добросъвестността. Нищожността на клаузата
за неустойка изключва възникването на претендираното въз основа на нея вземане,
поради което начислената неустойка, чийто общ размер е 601.28 лева. се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В
случая не са представени доказателства, че ответникът е изпълнил паричните си
задължения по процесните договори,
поради което същият е в забава. От заключението на съдебно – икономическата
експертиза се установява, че лихвата за забава изчислена върху главницата по
фактурите, изчислена върху главницата от 1 571.57 лева за периода от
22.03.2017г. до 29.11.2018г е в размер на 204.29 лева, поради което искът се
явява основателен и доказан по размер и следва де бъде уважен.
По отношение
на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира
за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 37.75 лева
представляващи държавна такса, както и в настоящото производство - в размер на 462.15
лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице, депозит за
особен представител.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на
разноските.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК по отношение на К.Т.И., ЕГН **********, с адрес *** съществуването
на вземането на „А 1 Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от А.В.Д. и М.М. за сумите: 1 571. 57 лева главница, от която: 125.41
лева незаплатени електронни съобщителни
услуги по Договор
№ от ***г. за телефонен номер *** и Договор№ *** от ***г. за
телефонен номер ***, 1 446.16
лева неизплатени
вноски по договор за продажба на изплащане от 24.11.2016 г. и договор за
продажба на изплащане от *** г., 204.29 лева лихва за забава от 22.03.2017 г.
до 29.11.2018 г. и законната лихва върху главницата от 30.11.2018 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница в частта за разликата над 1 571.57 лева до 2 172.85 лева,
която разлика се явява неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за електронни съобщителни услуги като неоснователен, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1915/04.12.2018г. по частно
гражданско дело №3157/2018г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА К.Т.И., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „А 1 Б.“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.В.Д. и М.М., сумата
от 34.75 лева, представляващи разноски по ч.гр.дело №3157/2018г. по описа на
Районен съд – К..
ОСЪЖДА К.Т.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ А 1 Б.“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.В.Д. и М.М., сумата
от 462.15 лева, представляващи направени по настоящото делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Стара Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: