Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 498/25.11.2021г.
в името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори
ноември , през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПPEДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря
Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА ,административно
дело№434/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/във вр. с чл.
18, ал. 3, т. 3 и ал.
4, буква "в", във връзка с чл.
24, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
за условията и реда за прилагане на мярка
214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г..
Образувано
е по жалба от И.К.И.
*** ,чрез адв. М.М.М. със съдебен адрес *** против Акт за установяване на публично държавно
вземане изх.№01-6500/9547 #8 от 21.07.2021г. на зам.-
изпълнителния директор на ДФЗ,с който на
основание чл.
18, ал. 3, т. 3 и ал.
4, буква "в", във връзка с чл.
24, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл.
59, ал. 1 и ал.
2 от АПК и във вр. с чл. 165
и чл.
166 от ДОПК, и чл.
20а, ал. 1, ал.
2 и ал.
4 от ЗПЗП е установено публично държавно вземане в размер на 7908,23лв.,
представляващо 20% от 39 541,17лв. изплатена субсидия по Мярка 214
"АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление „Възстановяване и поддържане
на затревени площи с висока природна стойност/ВПС-1/за кампании 2012,2013,2014 и 2015 по заявления за плащане
на жалбоподателя.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при
съществени нарушения на административно-производствените правила , противоречие
с материално -правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се,
че актът е издаден в противоречие с установената фактическа обстановка и при
пълно несъобразяване с представените документи, доказващи по каква причина и на
какви основания са частично прекратени договорите за наем на земеделски имоти,заявени
за изпълнение на поетия от И.И. агроекологичен ангажимент. Моли съда за отмяна
на оспорения административен акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание оспорващият не се явява
,но от пълномощникът му адв.М. е постъпило писмено становище, вх.№2524/19.11.2021г.,в
което излага доводи за отмяна на оспорения административен акт.Претендира
разноските по делото,за което прилага списък.
Ответникът-
Заместник- изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", (ДФЗ)
,чрез юрк.Н.Й. оспорва жалбата. Счита
акта за законосъобразен, като мотивиран с влязъл в сила акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент, влязъл в сила като необжалван от бенефициера. Моли
съда да отхвърли жалбата, с претенция за юрисконсултско възнаграждение.Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Въз основа на всички събрани по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият И.К.И. е регистриран с Уникален регистрационен
номер (УРН) 569202 в ИСАК с Общо заявление за подпомагане вх. № 12/300512/54597
през 2012г./л.202,т.ІІ/ и е одобрен за участие по мярка 214 "Агроекологични
плащания"за кампания 2012г от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г.В заявлението е декларирал ,че въведената в ИСАК
информация съответства на предоставените от него документи за правно основание
за ползване на кадастралните имоти с установени застъпвания в заявлението му за
текущата кампания ,които потвърждава.Декларирал е в заявлението също ,че липсата
на въведен документ за кадастрален имот от таблицата означава ,че не го
потвърждава , а липсата на въведени
документи за всички кадастрални имоти означава ,че няма потвърдени от него кадастрални
имоти и ,че с подписа си декларира, че се отказва от всички установени в
заявлението му за подпомагане застъпвания ,които ще бъдат третирани като
неддекларирани площи. Към подаденото заявление е приложена декларация за
запознаване с определенията за „нередност“/л.203/, с която земеделският
стопанин е заявил, че е запознат с определението за „нередност“ съгласно
Регламент/ЕО/ №1848/2006.
В резултат на извършени административни проверки на основание чл.65,ал.1 от
Наредба№11/2009г.за спазване на поетия петгодишния агроекологичен ангажимент е
установено ,че има намаление на площите за поетия ангажимент за петата година спрямо
първоначално заявените и одобрени площи /поради прекратени договори за наем/,и
с уведомително писмо изх.№01-6500/9547/25.07.2019г.до И.И. ,издадено от
зам-изпълнителния директор на ДФЗ е прекратен агроекологичния ангажимент. Този
акт е връчен на жалбоподателя на 21.08.2019г./видно от отбелязване на л.27,т.ІІ/,подлежи
на обжалване пред МЗХГ или пред административния съд по седалище на
териториалната структура на ДФЗ ,в чиито
район се намира постоянния адрес на адресата на акта,т.е.пред АС-Монтана ,но
видно от писмо,вх.№2286/ 25.10.2021г./л.81,т.І/ не е обжалван и е влязъл в сила
на 05.09.2019г.
Установено е ,че общата изплатена
сума по мярка 214“АЕП“ ,направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС 1)", представляваща сбор от изплатеното
финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента, е в размер на 39541.17 лв.
В
съответствие с чл. 18. ал. 4, буква „в" от Наредба 11 от 06.04.2009 г., И.К.И.
следва да възстанови 20 % от 39541.17 лв., което се равнява на 7908.23 лв.
С
писмо с изх. № 01-6500/9547#6 от 13.07.2020 г. /л.24,т.І/,ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване на
административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26,ал.1 от АПК. В
писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за
издаване на АУПДВ. Дадена му е възможностда предостави допълнителна информация, в
съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови
доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме
фактическите констатации за основателни.
С
писмо с вх. № 01-6500/9547 от 21.08.2020 г. кандидатът е възразил срещу откритото производство по
издаване на АУПДВ. След разглеждане на допълнително представената информация ДФЗ-РА
не е приел направените възражения за основателни, поради което е издал оспорения в настоящето
производство Акт за установяване
на публично държавно вземане изх.№01-6500/9547 #8 от 21.07.2021г. на зам.- изпълнителния директор на
ДФЗ,с който на основание чл.
18, ал. 3, т. 3 и ал.
4, буква "в", във връзка с чл.
24, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл.
59, ал. 1 и ал.
2 от АПК и във вр. с чл. 165
и чл.
166 от ДОПК, и чл.
20а, ал. 1, ал.
2 и ал.
4 от ЗПЗП е установено публично държавно вземане в размер на 7908,23лв.,
представляващо 20% от 39 541,17лв. изплатена субсидия по Мярка 214
"АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление „Възстановяване и поддържане
на затревени площи с висока природна стойност/ВПС-1/за кампании 2012,2013,2014 и 2015 по заявления на
жалбоподателя.
Актът е връчен
на оспорващия на 03.09.2021г./л.13,т.ІІ/,а жалбата срещу същия е подадена в деловодството на съда на 17.09.2021г./л.3,т.І/.
Въз основа на така изградената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в
предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оспореният акт е издаден от Заместник -изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие", действащ при спазване на материалните
предели на правомощията си, в рамките на предоставената му от Изпълнителния
директор със заповед№03-РД-2891#2/16.06.2021г.
представителна власт. Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а,ал.4
от ЗПЗП и чл. 11,ал.1-3 от Устройствения правилник на ДФ
"Земеделие", е делегирал правомощието за издаване и подписване на
АУПДВ на своя заместник изпълнителен директор със Заповед№03-РД-2891#2/16.06.2021г. /л.14,т.ІІ/.Приложено е и Решение от
заседание на УС на Фонда ,съгласно Протокол№114/15.06.2017г.,от което е видно ,че
Петя Славчева е избрана за зам.-изпълнителен
директор на фонда с ресор „Директни плащания на площ“ и „Информационни
технологии“/л.17-гръб,т.ІІ/.
Оттук следва ,че административният акт е
издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при
спазване на административно-производствените правила, в съответствие с
относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя
неговата законосъобразност, при следните съображения:
Държавен фонд "Земеделие" е
акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на § 1,
т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти по правилата на законодателството на ЕС.
Съгласно разпоредбите на чл.
27, ал. 3 и ал.
5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция,
които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и
надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените
средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството,
Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с
тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен
акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство
и в правото на Европейския съюз. По силата на чл.
166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в АПК.
Нормата на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че
императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни
основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да
разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и
интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в
самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен
в хода на административното производство и е приложен към преписката. В
конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният
орган се е мотивирал подробно и аргументирано, като възприетото от същия от
фактическа страна е съответно на материалните норми, посочени като правно
основание за издаване на акта.
Не се оспорва по делото ,че оспорващият И.И.
е получил сумата от 39541,17лв. за първите четири години от поетия петгодишен
ангажимент ,което се потвърждава и от приетото по делото и представено от юрк.Й.
извлечение от системата на ДФЗ за получените суми от И. по години ,в
графа“Плащания за агроекология“/л.99,т.І/.Оспорва се от същия ,че процентът на
припокриване на площта от пресичане на заявените от него през кампания 2016г.парцели ,спрямо референтните
парцели за участие по направление „ВПС-1“е 57,69%,видно от Приложение №1 към Уведомително
писмо изх.№01-6500/9547/ 25.07.2019г.до И.И. ,издадено от зам-изпълнителния
директор на ДФЗ ,с което е прекратен агроекологичния ангажимент. Видно от
доказателствата по делото, този акт е връчен на жалбоподателя на 21.08.2019г.,не
е обжалван от него и е влязъл в законна сила на 05.09.2019г..Същият се явява
фактическо основание за издаване на процесния АУПДВ.Последният е мотивиран с
нормата на чл.
18, ал. 3, т.3 и ал. 4,б“в“ от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и
реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР
2007-2013 г. Съгласно цитираният чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата, Държавен
фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и
подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното
направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията
на чл. 24, ал. 2 (Одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или
направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде
намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по
съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет
агроекологичен ангажимент.). Следващата разпоредба на чл. 18 , ал. 4 е
императивна и задължава (при прекратен многогодишен ангажимент) земеделския
стопанин да възстанови получената до момента финансова помощ заедно със
законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката
до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а)
до края на третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в)
до края на петата година - 20 % и г) след петата година – 10 %.
Съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от цитираната
Наредба, агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква
"а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи
блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на
агроекологичното задължение, като одобрената площ за извършване на
агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква
"а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка
година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски
с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В процесния случай се
установява, че като резултат от извършените административни проверки, процентът
на припокриване на площта на пресичане на заявените през кампания 2016г. /петата година от ангажимента/парцели,
спрямо одобрените (референтни) парцели за участие по направление " Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност/ВПС-1/е 57,69%, видно
от Приложение№1 към Уведомително писмо изх.№01-6500/9547/25.07.2019г. ,издадено
от зам-изпълнителния директор на ДФЗ, което е станало повод и за прекратяване
на агроекологодишния ангажимент и съответно – след влизане в сила на акта за
прекратяване - до издаване на оспорения в настоящото съдебно производство акт. Затова
и настоящия съдебен състав намира ,че доказването дали процентът на
припокриване на площта от пресичане на заявените за петата година парцели ,спрямо
референтните парцели за участие по направлението е под или над 90 %,т.е. за
спазване на правилото на чл.24,ал.2 от наредбата е допустимо в производството
по обжалване на Уведомителното писмо ,с което
е прекратен агроекологичния ангажимент ,не и в настоящето производство,при
наличие на вече влязъл в сила акт за прекратяване на този ангажимент.Съгласно
цитираната норма на чл.
18, ал. 4 б. "в" от Наредба № 11/06.04.2009 г., подпомаганите
лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните
лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до
годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: до
края на петата година - 20 %. В разглеждания случай получената до момента
финансова помощ, изплатена по направлението през годините, предхождащи годината
на прекратяване на ангажимента възлиза на 39541,17 лв., като 20 % от тази сума
формират сума за възстановяване в размер на 7908,23 лв. и същата е правилно
определена както по основание, така и по размер от административния орган.
Следователно, налице са както фактическите основания (влязло в сила
Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
"АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., така и правните такива за издаване на
оспорения АУПДВ (чл.
18, ал. 3, т. 3 и ал.
4 б. "в", във вр. с чл.
24, ал. 1 и ал.
2 от НАРЕДБА № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г. Ето защо настоящата съдебна инстанция
приема, че процесният административен акт е постановен в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон, противно на твърдяното в жалбата.
Неоснователни са и не се споделят и доводите на оспорващия за допуснати при
постановяване на разглеждания АУПДВ съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Изложеното мотивира настоящия съдебен състав
да приеме, че процесният АУПДВ,изх.№01-6500/9547#8 от 21.07.2021г., издаден от Заместник -изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие" представлява по своята същност един валиден
административен акт, издаден от компетентен орган ,в установената форма и в
съответствие с материалния закон и при спазване на административно-производствените
правила,и целта на закона.Жалбата срещу
същия се явява неоснователна.
Предвид отхвърлянето на оспорването,
основателна се явява претенцията на юрк.Й. за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.Същото следва да се определи в размер на 725,41/седемстотин
двадесет и пет лв. и 0,41ст./ лева, съобразно нормата на чл.161,ал.1,пр.3 ДОПК във вр. с чл.8,ал.1,т.3 от
Наредбата№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по
материален интерес.Така определената сума следва да се възложи в тежест на
оспорващата страна.
Водим от горното, АС-Монтана,ІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на И.К.И.
*** ,чрез адв. М.М.М. със съдебен адрес *** против Акт за установяване на публично държавно
вземане изх.№01-6500/9547 #8 от 21.07.2021г. на зам.-
изпълнителния директор на ДФЗ,с който на
основание чл.
18, ал. 3, т. 3 и ал.
4, буква "в", във връзка с чл.
24, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл.
59, ал. 1 и ал.
2 от АПК и във вр. с чл. 165
и чл.
166 от ДОПК, и чл.
20а, ал. 1, ал.
2 и ал.
4 от ЗПЗП е установено публично държавно вземане в размер на 7908,23лв.,
представляващо 20% от 39 541,17лв. изплатена субсидия по Мярка 214
"АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление „Възстановяване и поддържане
на затревени площи с висока природна стойност/ВПС-1/за кампании 2012,2013,2014 и 2015 по заявления на
жалбоподателя.
ОСЪЖДА И.К.И. *** ,чрез адв. М.М.М. със съдебен адрес *** да заплати на Държавен фонд "Земеделие", гр.
София разноски в размер на 725,41/ седемстотин двадесет и пет лв. и 0,41ст./лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
Административен съдия: