ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№393/17.07.2020
гр. Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно гр. дело
№ 266/2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С решение № 322/27.05.2020г.,
постановено по т.д. № 1112/2019г. ОС – Варна е осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане“
АД, ЕИК ********* да заплати на Х.Т.Х., ЕГН ********** сумата от 100 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /физически и
психологически болки и страдания/, претърпени от ищеца в следствие на
травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 15.07.2017г., в
гр.Варна, причинено от И.
М. Н. като водач на л.а. марка „Мерцедес“,
модел „С 180“, рег. № В 3503 РА, на основание чл.498 КЗ, а исковата претенция
за горницата над присъдените 100 000 лева до претендирания размер от
610 000 лева е отхвърлена като неоснователна и страните са осъдени да
заплатят следващите се разноски и такси за производството.
Срещу това решение са постъпили
въззивни жалби и от двете страни по спора.
Ищецът Х.Х., чрез процесуален
представител обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част,
излагайки оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на същото. Твърди
се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, установяващи
получените травматични увреждания, интензитета и продължителността на
претърпените от него болки и страдания, в резултат на което определеният размер
на следващото му се обезщетение не отговаря на критерия за справедливост по см.
на чл.52 ЗЗД и установената съдебна практика. Излагат се доводи по съществото
на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението и
уважаване на иска, така както е предявен, ведно с присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба.
Ответната страна - ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, чрез процесуален представител обжалва решението в неговата
осъдителна част. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението като
постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния
закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционият съд е приел, че направеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е
несвоевременно заявено, с оглед на което не е разгледал същото и не е допуснал
поискани от страната доказателства вр. това възражение. Излагат се подробни
аргументи защо този извод на съда е незаконосъобразен. Оспорва се и приетия от
съда размер на обезщетението, считайки, че същият не кореспондира на
установеното от доказателствата и разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Иска се отмяна на
решението в тази му част и отхвърляне на исковата претенция изцяло, евентуално
да бъде определен по-малък размер на следващото се обезщетение, при отчитане и
на извършеното в хода доброволно плащане на сумата от 50 000 лева. С оглед
наведените оплаквания досежно неприетото за разглеждане възражение за
съпричиняване са направени и искания за събиране на поискани, но отказани от
първоинстанционния съд доказателства.
В срока по чл.263 ГПК всяка една от
страните е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата на насрещната
като неоснователна.
Така докладваните жалби са депозирани в срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавни такси.
Въззивните жалби следва да бъдат
насрочени за разглеждане в о.с.з., като с оглед безспорното очертаване
предметните предели на въззивната проверка и предвид обективирано в
обстоятелствената част на въззивната жалба на Х.Х. искане за присъждане на
сумата от 460 000 лева, който размер не съответсва на разликата над
присъдената сума и пълния размер на исковата претенция, чието уважаване се иска
според формулирания петитум, съдът намира, че на тази страна следва да бъдат
дадени указания за отстраняване това противоречие.
По направените от ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД доказателствени искания – разпит на виновния за процесното ПТП
водач и провеждане на САТЕ, настоящият състав намира, че не са налице
основанията на чл.266 ал.3 ГПК, поради което и същите следва да се оставят без
уважение. Изводът на първоинстанционния съд за преклудиране на възражението за
съпричиняване е правилен, поради което и законосъобразно поисканите
доказателствени искания за установяване на фактите по това възражение са били
оставени без уважение. Подробните мотиви на настоящата инстанция относно
настъпилата преклузия ще бъдат посочени при постановяване на въззивното
решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
УКАЗВА
на въззивника Х.Х., че
в 1-седмичен срок от съобщението следва да уточни до какъв размер от
отхвърлената искова претенция обжалва постановеното от ОС – Варна решение /за
горницата над присъдените 100 000 лева до размер на сумата от 560 000
лева или до пълния предявен размер от 610 000 лева/.
При неизпълнение съдът ще приеме, че
предмет на жалбата е решението в цялата му отхвърлителна част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
доказателствените искания на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД за разпит на виновния
за процесното ПТП водач и провеждане на САТЕ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з.
на 14.10.2020
от 09:40
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: