№ 869
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508771 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20104300/24.04.2021 г., постановено по гр. д. № 11325/19 г. по описа
на СРС, 175 състав, е отхвърлен предявения от Ж. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж. к. ******* срещу Частен съдебен изпълнител А.Д. с рег. № 853 в КЧСИ, с адрес:
гр. София, ул. *******, иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на сумата от
2023,55 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби от незаконосъобразно
бездействие на ЧСИ да изплати на длъжника положителната разлика между получената
продажна цена от публична продан на недвижим имот и общия сбор на задълженията на
длъжника по изп. дело № 20148530400065. С решението Ж. Р. Р. е осъден да заплати на ЧСИ
А.Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 921,65 лв., представляваща сторени по делото
разноски.
Постъпила е въззивна жалба от Ж. Р. Р. срещу решение № 20104300/24.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 11325/19 г. по описа на СРС, 175 състав. Твърди, че обжалваното
решение е неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че първоинстанционният съд няма
право да извършва преценка дали ЧСИ правилно или неправилно е посочил размера на
дълга, а следва да направи преценката си на базата на представените документи – покана за
доброволно изпълнение с изх. N 1499/14.03.2014 г., според която размерът на дълга,
определен от ЧСИ, е 14 342,03 лв., и справка – сметка на дълга, издадена от ЧСИ, към дата –
03.06.2014 г., според която размерът на дълга е 14 476,45 лв. Твърди, че включването на
1
последващи съдебни разноски, за които първоинстанционният съд приема, че правилно са
присъединени впоследствие от ЧСИ към дълга, е неправилно. Твърди, че за разноските в
допълнителния размер няма издаден изпълнителен лист и същите неправомерно са
допълнени от ЧСИ. Поддържа, че не е ясно как първоинстанционният съд е достигнал до
извода, че предявеният иск е неоснователен, при положение, че в производството по делото
е установено, че ищецът е внесъл сумата от 14 476,45 лв., която е посочена от ЧСИ като
размер на дълга, частта от имота е продадена за 16 500 лв. и е налице разлика от 2 023,55
лв., с която ЧСИ го е ощетил. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго решение, с което
да уважи иска. Претендира разноски.
Въззиваемият – ЧСИ А.Д. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено. Посочва, че при иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорността е
налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при
изпълнение на дейността на ЧСИ, и причинна връзка. Поддържа, че по така предявения иск
съдът следва да прецени процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на
съдебния изпълнител, в частност – дали ЧСИ правилно или неправилно е формирал размера
на дълга. Твърди, че принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато
изпълняемото право е удостоверено в изпълнителния лист или в друг акт, подлежащ на
принудително изпълнение, и са спазени останалите изисквания на процесуалния закон, а
противоправността като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение се
състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието. Посочва, че
първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че предявеният иск е
неоснователен след анализ на събраните по делото писмени доказателства – заверен препис
от изпълнителното дело и заключението на съдебно – счетоводната експертиза. От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза първоинстанционният съд е установил,
че размерът на дълга към 14.03.2014 г. е 16 271,53 лв., като след приспадане на продажната
цена от 16 500 лв., е налице положителна разлика от 228,43 лв. Твърди, че правилно
първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на съдебно – счетоводната
експертиза в частта, в която е посочено наличието на положителен остатък, тъй като в
таблица N 3 oт заключението не е била включена сумата от 150 лв., представляваща платени
от взискателя авансови такси, които се възстановяват от длъжника съгласно т. 34 от
ТТРЗЧСИ, а размерът на мораторната лихва е бил определен към датата - 14.03.2014 г.,
вместо към датата – 28.10.2014 г., на която дата длъжникът е погасил главницата, като от
таблица N 1 към заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
размерът на мораторната лихва към 28.10.2014 г., след съобразяване на извършените
частични плащания, е по – висока – 2436,53 лв., а не – 2097,78 лв. Поддържа, че доколкото
липсва подлежаща на възстановяване от длъжника положителна разлика между размера на
дълга и получената от публичната продан продажна цена, правилно първоинстанционният
съд е отхвърлил иска като неоснователен. Процесуалният представител на въззиваемия
2
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3,
пр. 3 ЗА.
Третото лице – помагач на страната на ЧСИ А.Д. – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД не изразява
становище по въззивната жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 441 ГПК.
Ищецът Ж. Р. Р. твърди, че по силата на нотариален акт за покупко – продажба N 008,
том I, рег. N 2733, дело N 008 от 21.02.2005 г. е придобил правото на собственост върху 1/10
ид. ч. от недвижим имот, представляващ едноетажна сграда „БГ – К.“ – Лаборатория
радиоактивни изотопи, находящ се в гр. София, бул. ******* N 12, която част била
придобита в режим на съпружеска имуществена общност. Посочва, че срещу него е било
образувано изп. дело N 20148530400065 по описа на ЧСИ А.Д. с рег. N 853, с район на
действие – СГС, за вземане на „К.“ ООД. Твърди, че в рамките на производството по
изпълнителното дело изпълнението било насочено срещу собствената на длъжника 1/20 ид.
ч. от правото на собственост върху имота, като бил извършен опис и оценка на имота. Сочи,
че след проведена публична продан с постановление за възлагане на недвижим имот от
30.10.2014 г. процесната 1/20 ид. ч. от имота е била възложена на взискателя „К.“ ООД за
предложената от него цена от 16 500 лв. Твърди, че на 03.06.2014 г. направил справка за
размера на дълга при ответника, от която установил, че същият е в размер на 14 476,45 лв.
Посочва, че ответникът незаконосъобразно не му е изплатил разликата между платената
продажна цена на имота и общия размер на дълга в размер на 2023,55 лв., с което
бездействие засегнал негативно имуществената сфера на ищеца. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2023,55 лв,
представляваща обезщетение за претърпени загуби от незаконосъобразно бездействие на
ЧСИ да изплати на длъжника положителната разлика между получената продажна цена от
публичната продан на недвижимия имот и общия сбор на задълженията на длъжника по изп.
дело N 20148530400065. Претендира разноски.
Ответникът – ЧСИ А.Д. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който оспорва иска. Поддържа, че не е било налице противоправно поведение от
страна на ЧСИ, което представлява предпоставка за уважаване на иска. Твърди, че
производството по изпълнителното дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист
от 10.02.2014 г., издаден от СРС, 25 състав, на основание решение от 29.08.2011 г. по гр. д.
N 45278/10 г. по описа на СРС, 25 състав, решение от 14.04.2013 г. по гр. д. N 2496/12 г. по
описа на СГС, IV – В въззивен състав, и определение от 08.01.2014 г. по гр. д. N 4891/13 г.
по описа на ВКС, ГК, III г. о., с който ищецът е бил осъден да заплати на „К.“ ООД сумата
от 2779,61 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2010 г. до
3
окончателното плащане, сумата от 2058,34 лв. – разноски в първоинстанционното
производство, сумата от 1800 лв. – разноски във въззивното производство и 1800 лв. –
разноски в касационното производство. Посочва, че освен това по изпълнителното дело
били приети разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв., дължима била и
законната лихва върху присъдената главница до датата на плащането, както и такси по
изпълнението. Твърди, че сумата от 14 476,45 лв., посочена в справката на длъжника, била
некоректна, тъй като поради техническа грешка не отразявала вземането за разноски в
касационната инстанция в размер на 1800 лв., която също била предмет на изпълнение.
Твърди, че размерът на законната лихва се е променял с продължаване на изпълнението, а
разходите за изпълнението също били за сметка на длъжника. Посочва, че с протокол от
23.09.2014 г. длъжникът е бил уведомен за размера на дълга. Твърди, че на 24.03.2014 г. е
връчил на ищеца покана за доброволно изпълнение, в която била посочена и дата за опис на
имота, като на 03.04.2014 г. бил извършен опис. Сочи, че ищецът е бил уведомен за
насрочената от 22.04.2014 г. до 22.05.2014 г. публична продан на имота, като проданта била
регистрирана и разгледана. По време на публичната продан на имота на 09.05.2015 г.
ищецът подал възражение срещу приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на
взискателя, което било оставено без уважение от ЧСИ, а с решение от 22.10.2014 г. по гр. д.
N 8956/14 г. по описа на СГС, III – В състав, жалбата на ищеца срещу постановлението на
ЧСИ е била оставена без уважение. Твърди, че на 16.05.2014 г. ищецът е превел по сметка на
ЧСИ сумата от 5000 лв. без да прави искане за спиране на изпълнението, а на 23.05.2014 г.
било проведено отваряне на единственото постъпило наддавателно предложение от
взискателя „К.“ ООД за сумата от 16 500 лв. и дружеството било обявено за купувач.
Посочва, че на 03.06.2014 г. ищецът подал молба за спиране на изпълнението и поемане на
задължение за плащане по реда на чл. 454, ал. 1 ГПК, а с постановление от 03.06.2014 г.
изпълнението било спряно. С решение от 13.10.2014 г. по ч. гр. д. N 12009/14 г. по описа на
СГС постановлението било отменено. След като решението било представено на ЧСИ на
30.10.2014 г. купувачът бил уведомен за плащане на цената и същият я заплатил, а на
30.10.2014 г. било издадено постановление за възлагане на имота. Твърди, че ищецът подал
жалба срещу постановлението за възлагане, която била оставена без уважение с решение от
30.03.2015 г. по ч. гр. д. N 19553/14 г. по описа на СГС. Сочи, че в периода от 16.05.2014 г.
до 28.10.2014 г. ищецът е извършил плащания по сметка на ЧСИ в размер на 14 476,45 лв., а
след влизане в сила на постановлението за възлагане по искане на ищеца така внесената
сума му била възстановена, заедно с 6,45 лв. – лихва по чл. 24 ЗЧСИ, както и сумата от
996,89 лв., представляваща разликата между продажната цена на имота и размера на
вземането на взискателя, включително и таксите. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е депозирало становище, в което оспорва
иска като неоснователен. Оспорва наличието на противоправно действие или бездействие от
страна на съдебния изпълнител, както и наличието на имуществени вреди за ищеца, тъй
като постъпилата по делото сума била разпределена за погасяване на задължения на ищеца,
а остатъкът му бил върнат. Моли за отхвърляне на иска.
4
С влязло в сила определение от 07.07.2020 г. по гр. д. № 11325/19 г. по описа на СРС,
175 състав, е прекратено производството по делото в частта му относно претенцията за
заплащане на мораторна лихва, считано от 28.08.2015 г. до окончателното плащане, поради
отказ от нея.
От приложения заверен препис от изп. дело N 20148530400065 по описа на ЧСИ А.Д.
се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба от взискателя „К.“ ООД от
14.02.2014 г. срещу длъжника Ж. Р. Р. въз основа на изпълнителен лист от 10.02.2014 г.,
издаден от СРС, 25 състав, на основание решение от 29.08.2011 г. по гр. д. N 45278/10 г. по
описа на СРС, 25 състав, решение от 14.04.2013 г. по гр. д. N 2496/12 г. по описа на СГС, IV
– В въззивен състав, и определение от 08.01.2014 г. по гр. д. N 4891/13 г. по описа на ВКС,
ГК, III г. о., с който Ж. Р. Р. е бил осъден да заплати на „К.“ ООД сумата от 2779,61 евро,
платима в лева по централния курс на БНБ към датата на плащането, представляваща
главница, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2010 г. до окончателното плащане,
сумата от 2058,34 лв. – разноски в първоинстанционното производство, сумата от 1800 лв. –
разноски във въззивното производство и 1800 лв. – разноски в касационното производство.
На 24.03.2014 г. на длъжника Ж. Р. Р. е връчена покана за доброволно изпълнение с
изх. N 1499/14.03.2014 г. по изп. дело N 20148530400065 по описа на ЧСИ А.Д., в която е
посочено, че задължението му по изпълнителното дело към 14.03.2014 г. възлиза на: 2779,61
евро – главница, 1072,58 евро – лихви, 3858,34 лв. – присъдени разноски и разноски по
изпълнителното дело в полза на взискателя в размер на 1600 лв. – адвокатско
възнаграждение, авансови такси и държавни такси в размер на 150 лв., както и такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 1199,46 лв. В ПДИ е посочено, че общият размер на
задължението към 14.03.2014 г. е 14 342,03 лв.
С постановление от 13.05.2014 г. ЧСИ А.Д. е оставил без уважение искането с вх. N
2144/09.05.2014 г. на длъжника Ж. Р. Р. да бъде намален по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК
адвокатския хонорар в полза на взискателя по делото.
С решение N 17619/22.10.2014 г., постановено по гр. д. N 8956/14 г. по описа на СГС,
III – B състав, е потвърдено постановление на ЧСИ А.Д., обективирано в протокол от
13.05.2014 г. по изп. дело N 20148530400065, с което е оставено без уважение искането на
длъжника Ж. Р. Р. да бъде намален по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатския хонорар в полза
на взискателя по делото.
На 05.03.2014 г. ЧСИ А.Д. е вписал възбрана върху собствената на ищеца ½ от 1/10
ид. ч. от недвижим имот: сграда с идентификатор 68134.1500.35.5., с адрес: гр. София, ул.
******* N 12, със застроена площ от 183 кв. ., представляваща едноетажна сграда „БК К.“
лаборатория за радиоактивни изотопи.
На 03.04.2014 г. е извършен опис на възбранения имот, а с техническа експертиза от
10.04.2014 г. имотът е оценен.
С обявление от 16.04.2014 г. съдебният изпълнител е обявил извършването на
публична продан за периода от 22.04.2014 г. до 22.05.2014 г. на идеалните части при начална
5
цена от 16 500 лв., което обявление е било залепено в кантората на ЧСИ, в сградаа на СО,
район Искър, на вратата на имота, и в сградата на СРС. Длъжникът е уведомен за проданта
на 17.04.2014 г.
На 16.05.2014 г. длъжникът Ж. Р. Р. е внесъл по специалната сметка на съдебния
изпълнител сумата от 5000 лв. по изпълнителното дело.
На 22.05.2014 г. е постъпило наддавателно предложение от взискателя „К.“ ООД за
сумата от 16 500 лв. С протокол от 23.05.2014 г. наддавателното предложение е обявено и
при липсата на друго наддавателно предложение или на проведено устно наддаване
взискателят „К.“ ООД е обявен за купувач на имота.
На 03.06.2014 г. Ж. Р. Р. е подал молба за спиране на изпълнението на основание чл.
454 ГПК, тъй като вече е внесъл сума, надхвърляща 30 % от размера на дълга, и се е
задължил да прави месечни вноски в размер на 1430 лв., считано от м. 06.2014 г.
С постановление от 03.06.2014 г. ЧСИ А.Д. е спрял изпълнението по изпълнителното
дело и е разпоредил да не се издава възлагателно постановление на взискателя.
От извлеченията по изпълнителното дело и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че Ж. Р. Р. е заплатил суми в размер на по 1440 лв.
на 23.06.2014 г., на 07.07.2014 г., на 28.08.2014 г. и на 26.09.2014 г., а на 28.10.2014 г. е
заплатил сумата от 3716,45 лв. Общият размер на платената от длъжника по сметка на ЧСИ
сума е 14 476,45 лв. /в т. ч. и платената на 16.05.2014 г. сума от 5000 лв./.
С решение от 13.10.2014 г., постановено по гр. д. N 12009/14 г. по описа на СГС, I бр.
въззивен състав, е отменено постановлението на съдебния изпълнител от 03.06.2014 г., с
което производството по делото е спряно.
На 30.10.2014 г. „К.“ ООД е превел по сметка на ЧСИ продажна цена от 16 500 лв. и
е било издадено постановление за възлагане на продадените идеални части.
С влязло в сила на 17.06.2016 г. решение от 30.03.2015 г., постановено по гр. д. N
19553/14 г. по описа на СГС, IV – Д въззивен състав, е оставена без уважение жалбата на Ж.
Р. Р. срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 30.10.2014 г., както и без
разглеждане жалбата от съпруга – недлъжник срещу постановлението за възлагане на
недвижим имот.
На 08.09.2015 г. длъжникът Ж. Р. Р. е поискал от съдебния изпълнител да му
възстанови платената сума от 14 476,45 лв., заедно с лихвата за периода на задържане, както
и да му заплати обезщетение в размер на 996,89 лв., представляваща сбор от пропуснати
ползи, изразяващи се в неосъществено обогатяване чрез кумулиране на лихви по
депозитната сметка върху платените суми, както и извършени разходи за банкови такси и
комисиони.
На 24.10.2015 г. ЧСИ е превел по сметка на длъжника сумата от 14476,45 лв.,
представляваща общия сбор на платените суми по изпълнителното дело, сумата от 996,89
лв., представляваща претендираните с молбата от 08.09.2015 г. разходи, както и сумата от
6
6,45 лв., представляваща лихва по чл. 24 ЗЧСИ за периода на задържане на сумите.
Според приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза
размерът на дълга към 14.03.2014 г. е в размер на 16 271,53 лв., и е формиран, както следва:
главница от 2779,61 евро с левова равностойност от 5436,44 лв., лихва за периода от
17.09.2010 г. до 14.03.2014 г. в размер на 1072,58 евро с левова равностойност – 2097,78 лв.,
съдебни разноски в първоинстанционното производство в размер на 2097,78 лв., съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 1800 лв. и съдебни разноски за
касационното производство в размер на 1800 лв., адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство в размер на 1600 лв., допълнителни разходи за техническа
експертиза в размер на 150 лв., и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на
1329 лв. Според заключението след приспадане на така определения размер на дълга от
16 271,57 лв. от продажната цена в размер на 16 500 лв., е налице положителен остатък от
228,43 лв.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че заключението на
съдебно – счетоводната експертиза не се следва да се кредитира в частта му, в която е
посочено наличието на положителен остатък. Това е така, тъй като в размера на дълга не е
включена сумата от 150 лв., представляваща платени от взискателя авансови такси, които се
възстановяват от длъжника на основание т. 34 от ТТРЗЧСИ. Освен това в таблица 3 от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза неправилно е определен размера на
мораторната лихва към датата – 14.03.2014 г., а не към датата – 28.10.2014 г., на която дата
длъжникът е погасил главницата до размера на сумата от 4893,68 лв. с първоначалните
частични плащания. От таблица 1 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза е
видно, че размерът на мораторната лихва към 28.10.2014 г., след съобразяване с
извършените частични плащания, е 2436,53 лв., а не – 2097,78 лв.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК – от процесуално
легитимирана страна, поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е
валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на
императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 441
ГПК следва да се установи от ищеца наличието на противоправно поведение от ответника,
вреда, причинно – следствена връзка между вредата и незаконосъобразното дейстие или
7
бездействие.
В случая, противоправността като елемент от фактическия състав на вземането за
обезщетение се състои в установяване на процесуална незаконосъобразност на твърдяното
бездействие на частния съдебен изпълнител.
Ето защо, с оглед въведените в исковата молба, респ. във въззивната жалба доводи,
при извършването на преценка за процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на частния съдебен изпълнител, съдът следва да изследва и въпроса дали
частният съдебен изпълнител правилно е формирал размера на дълга, претендиран от Ж. Р.
Р..
От представения по делото заверен препис от изпълнително дело N 20148530400065
по описа на ЧСИ А.Д. се установява, че в сметката за дълга към 14.03.2014 г., както и в
поканата за доброволно изпълнение, връчена на 24.03.2014 г. на длъжника, неправилно е
посочен размера на дълга – 14 342,03 лв., като са включени съдебни разноски в размер на
3858,34 лв., вместо присъдените разноски с изпълнителния лист от 10.02.2014 г., издаден от
СРС, 25 състав, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, а именно – 5658,34
лв., включващи разноски в първоинстанционното производство в размер на 2058,34 лв.,
разноски във въззивното производство в размер на 1800 лв. и разноски в касационното
производство в размер на 1800 лв.
Предвид констатираната грешка в справката и в поканата за доброволно изпълнение
на 23.09.2014 г. е съставен протокол от ЧСИ А.Д., в който е посочено, че поради
допуснатата грешка в ПДИ, а именно – пропуск да бъдат включени разноските в
касационното производство в размер на 1800 лв., на длъжника Ж. Р. Р. е била връчена нова
справка за размера на задължението, според която размерът на дълга му към 29.09.2014 г. е
16 761,19 лв. Извършеното от ЧСИ действие, обективирано в протокола от 23.09.2014 г., не
е незаконосъобразно, тъй като сумата от 1800 лв., представляваща разноски в касационното
производство, фигурира в издадения на 10.02.2014 г. изпълнителен лист, който е годният
изпълнителен титул, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че от продажната цена на имота от
16 500 лв. следва да се приспадне платената от него сума от 14 476,45 лв. за погасяване на
дълга. Това е така, тъй като на 24.10.2015 г. съдебният изпълнител е възстановил на
длъжника сумата от 14 476,45 лв., представляваща сбора от платените от него суми по
изпълнителното дело, и същата не следва отново да се отнася към размера на дълга, който е
погасен с продажната цена на имота.
На следващо място, следва да се посочи, че от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства /заверен препис от изпълнителното дело и заключение на съдебно –
счетоводната експертиза/ не се установява, че е налице положителна разлика между размера
на дълга и получената продажна цена, която да подлежи на възстановяване на длъжника.
Както е посочено по – горе, заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което
съдът цени при условията на чл. 202 ГПК, не следва да се кредитира в частта му, в която се
8
сочи, че е налице положителна разлика от 228,43 лв. Това е така, тъй като в размера на дълга
не е включена сумата от 150 лв., представляваща платени от взискателя авансови такси,
които се възстановяват от длъжника на основание т. 34 от ТТРЗЧСИ, а в таблица 3 от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза неправилн е определен размера на
мораторната лихва към датата – 14.03.2014 г., а не към датата – 28.10.2014 г., на която дата
длъжникът е погасил главницата до размера на сумата от 4893,68 лв. с първоначалните
частични плащания. Видно от таблица 1 от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза размерът на мораторната лихва към 28.10.2014 г., след съобразяване с
извършените частични плащания, е 2436,53 лв. а не – 2097,78 лв. Следователно не е налице
положителен остатък, който да подлежи на възстановяване на въззивника.
Предвид изложеното по – горе, предявеният иск с правно основание чл. 74, ал. 1
ЗЧСИ във вр. с чл. 441 ГПК за заплащане на сумата от 2023,55 лв., представляваща
обезщетение за претърпени загуби от незаконосъобразно бездействие на ЧСИ да изплати на
длъжника положителната разлика между получената продажна цена от публична продан на
недвижим имот и общия сбор на задълженията на длъжника по изп. дело №
20148530400065, е неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20104300/24.04.2021 г., постановено по гр. д. №
11325/19 г. по описа на СРС, 175 състав, следва да бъде потвърдено като правилно, в т. ч. и в
частта му относно разноските.
По разноските във въззивното производство:
Процесуалният представител на въззиваемия претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция на основание
чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗА.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на въззиваемия адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция в размер на 371,65 лв. на основание чл. 38, ал.
2, изр. 2 ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20104300/24.04.2021 г., постановено по гр. д. №
11325/19 г. по описа на СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА Ж. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ******* ап. 47, да
заплати на адв. Т.С.П. от САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул.
******* N 1A, eт. 2, офис 236, сумата от 371,65 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, на основание
чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗА.
9
Решението е постановено при участието на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК: *******, като
трето лице – помагач на страната на ЧСИ А.Д..
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10