Р Е Ш ЕН И Е
№ 31
гр. Плевен, 13.01.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА адм. дело №
898/2020г по описа на Административен съд Плевен за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 43, ал.3, т.6 от ЗПЗП,
по чл.11, ал.5 от Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г., вр. чл. 145 от АПК.
Производството по адм.д.№898/2020г. по описа на
Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от М.С.Н.,
чрез адв. Г. Г., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г, за кампания 2018 година, на заместник
изпълнителен директор на ДФЗ. Твърди се, че издаденото УП е незаконосъобразно,
като издадено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Посочва се,
че за периода 2015- 2017г, жалбоподателя е бил в период на преход, като
подаденото заявление за подпомагане с УИН 15/210618/99243, за кампания 2018
година, е било първото след изтичане на преходния период. Твърди се, че към
датата на депозиране на заявлението, жалбоподателят е разполагал със сертификат
„В преход 3- та година“, валиден до 24.08.2018г. Твърди се, че след извършена
проверка, е издаден сертификат №BG 1436А/1-18 за биологично земеделие, получен
на 12.09.2018г. и е депозиран в ДФЗ на същата дата, ведно с придружително
писмо. Посочва се, че от страна на жалбоподателя, са депозирани и две допълнителни
пояснения от 19.07.2019 и от
01.06.2020г, с искане да се вземе предвид наличието на сертификат за биологично
растениевъдство. Твърди се, че в случая, с процесното УП, е отказано финансово
подпомагане, поради неспазени базови изисквания, като са заявени площи,
попадащи извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, за 2018
година. Посочва се, че в случая, от страна на адм. орган не са взети предвид
представения сертификат и допълнителни пояснения, като е приел, че не са
спазени изискванията да не се надвишават минималните периоди на преход,
съобразно чл. 11, ал.5 от Наредба №4/24.02.2015г. Твърди се, че в случая, в обжалваното УП, няма посочване на
фактически и правни основания за издаването му.
В заключение моли съда да отмени издаденото
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г, за кампания 2018 година, с
изх. №02-150-6500/440/02.06.2020г, на заместник изпълнителен директор на ДФЗ.
Претендират се разноски.
По делото, от страна на ответника по жалбата, е
представена адм. преписка, ведно със становище по жалбата, в което се посочва,
че същата е неоснователна. Посочва се, че жалбоподателя Н. е депозирал
заявление за подпомагане с УИН 15/210618/99243, с което кандидатства за
четвърта поредна година с направление „Биологично растениевъдство“. Посочва се,
че по това направление, кандидатът е заявил парцели, с обща площ от 6,74 ха, с
код на дейност- БРП 3- за биологично растениевъдство в преход- трайни
насаждения, лозя и маслодайна роза. Посочва се, че по депозираното заявление за
подпомагане, са направени всички административно проверки, като същото не е
определено за проверка на място. Посочва се, че изчисленията относно
допустимостта на площите, са извършени въз основа на специализирания слой
„Площи, допустими за подпомагане“, за 2018 година. Посочва се, че
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, за 2018 година, са
одобрени със Заповед №РД-46-504/12.12.2018г. на Министъра на земеделието.
Твърди се, че след извършването на адм. проверки, е установена наддекларирана
площ по дейността в размер на 0,17 ха, което е 2,59% спрямо установената
допустима площ от 6,57 ха. Твърди се също, че е установено, че са надвишени
минималните периоди преход, за заявените парцели, които се явяват четвърта
поред година, от поетия 5 – годишен ангажимент, заявени като „в преход“.
Посочва се, че периодът на преход за трайните насаждения е три години. Посочва
се, че на основание чл. 11, ал.5 от Наредба №4/24.02.2015г, след изтичане на
минималните периоди на преход към биологично производство, не се предоставя
финансово подпомагане за площите, заявени в период на преход.
Съдът, ката съобрази становищата на страните, въз
онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на
Уведомително писмо изх.№02-150-6500/24.02.2016г, жалбоподателя М.С.Н., е
уведомен, че по депозираното от него заявление за подпомагане УИН
15/010615/80332, е одобрен за участие по направление „Биологично
растениевъдство“, въз основа на което поема 5 –годишен ангажимент за извършване
на биологичните дейности по това направление. Поето е задължение, най- късно до 30.09. на петата
година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление
за подпомагане, по съответното направление, най- малко веднъж, Н. да е получил
сертификат за съответствие на произведените растителни продукти, с правилата на
биологично растениевъдство; сертификатът следва да удостоверява наличие на
биологична продукция, съобразно чл. 33, ал. 1, т.2 от Наредба №4/24.02.2015г. Към
това УП, е приложена и таблица на одобрените за участие площи, както следва:
имот №62116-13-2-3, с площ от 2,18 ха, №62116-13-4-2, с площ от 0,5 ха, №62116-33-1-1,
с площ от 2,6 ха, №62116-117-1-2, с площ от 1,46 ха- обща площ от 6,74 ха.
По делото се установява също факта на депозирана на
заявление за подпомагане 2018 година, от 03.05.2018г, от страна на Н., УИН
15/210618/99243, с приложена таблица за използваните парцели за 2018 година,
посочените по- горе имоти, находящи се в землището на с. Ралево, с обща площ от
6,74 ха, заявени с код БРП 3. По делото се установява също, че от направените автоматични проверки на
въведените данни по заявление- л. 90, връчени на 03.05.2018г, е посочено, че е
установено над 0,05 ха от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане
за ДПП, като ЕНП /екологично насочени площи/, попадащи/прилежащи към недопустима
част, не участва в окончателната калкулация. В резултатите е посочено също, че установено
заявяване на площи в преход, след изтичане на минималните периоди за това.
По делото се установява, че въз основа на депозираното
заявление, е издадено процесното Уведомително писмо с изх. №02-150-6500/440/02.06.2020г, на заместник
изпълнителен директор на ДФЗ, въз основа
на която е отказано финансово подпомагане, за заявените площи /описани по-
горе/. В писмото е посочено, че 2018 година, е четвърта поредна година от
поетия ангажимент, по направление „Биологично растениевъдство“, по мярка 11
„Биологично земеделие“. Видно от инкорпорираната Таблица – стр.2 от УП, колона
7, след извършване на адм. кръстосани проверки, се установява по- малка площ на
парцелите, като е посочена площта на всеки един тях. В уточнителните бележки
към таблицата, за колона 7, е уточнено, че кръстосаните проверки са извършени на основание чл. 37, ал.2 ЗПЗП, чл.
28 и чл. 29 от Регламент №809/2014г.- чрез автоматизирани компютърни средства,
които проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи, с
допустимите референтни парцели в СИЗП, по чл. 24 от Наредба №105/22.08.2006г.,
в специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, който включва площите,
допустими за подпомагане, в рамките на всеки физически блок по чл. 14 от
Наредба №105. Посочено е, че специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане“, за 2018 година, е одобрен със Заповед № РД 09-229/01.03.2019г. на
Министъра на земеделието, горите и храните. Посочено е също, че на основание
чл. 16а, ал.6 от Наредба № 105/22.08.2006г, и чл. 43, ал.3, т.6 от ЗПЗП, ДФЗ
отказва пълно или частично плащане на площ, тъй като е заявена площ, която
попада извън специализирания слой за 2018 година. Видно от инкорпорираната
„Таблица с изчисление на финансово подпомагане“ /стр. 6 от УП/, се установява,
че е заявена обща площ за подпомагане, от 6,74 ха, с код БРП 3, при установена
площ от 6,57 ха, или установена разлика от 0,17 ха, в процентно изражение от
2,59%, съставляваща недопустима площ, изчислена на основание чл. 19 от
Делегиран регламент /ЕС/ №640/2014г., като в колона 14 от таблицата е отразено
извършеното намаление и санкция за наддеклариране, в размер на 244,71лв. В
поясненията към Таблицата, за колона 14 е посочено, че същата отразява намаление
и санкция за наддеклариране- в лева, като сбор от данните от колона 4-
наддекларираната площ от 0,17 ха, и колона 6- /в случая 0/, умножена по
съответната ставка за БРП 3-1439,4688 лв/ха.
Видно от съдържащата се в УП таблица –„Площи с
неспазени базови изисквания“, стр.4, се установява, че за заявените за
подпомагане площи, с код БРП 3, е налице неспазване на изискването да не се
надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал.5 от Наредба №4/24.02.2015г. /колона 11/. Посочено е, че
неспазваното на базовите изисквания е установено, чрез извършването на адм.
проверка или проверка на място от Технически инспекторат към РА, като на
основание раздел V от Методиката за намаляване и
отказване плащания по мярка 11 от ПРСР 2014-2020г, утвърдена на основание чл.
13 от Наредба №4, със Заповед №РД-09-453/10.05.2019г. на Министъра на
земеделието и храните, за парцел, за който е установено неспазване на поне едно
базово изискване, установената площ на парцела се счита за неизбираема за
подпомагане и се изключва от общата площ, без да се счита за наддекларирана. Посочено
е също, че проверката за спазване на изискванията да не се надвишават
минималните периоди на преход, се извършва по реда на чл. 11, ал.5 от Наредба
№4, и съгласно Методиката, след изтичане на минималните периоди на преход към
биологично земеделие, по реда на чл. 36, §1, чл. 37, §1 и чл. 38 от Регламент
№889/2008г., не се предоставя финансово подпомагане за площите, заявени за
подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие /период на
преход/, като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане. В
колона 9 е посочена санкционираната площ за неспазване на базови изисквания от
6,57 ха., а в колона 15-размера на санкцията, поради неспазване на базови
изисквания от 9457,31лв.. По отношение на санкцията по колона 15, е посочено,
че същата е наложена на основание Раздел V от Методика за намаляване и отказване на плащанията
по мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020г. По делото, като част от адм. преписка е
приложена и утвърдената Методика, приета от съда.
По делото се установява също, факта на депозиране пред
ДФЗ- клон Плевен, от страна на жалбоподателя, с придружително писмо, с вх.
рег.№02-150-6500/3683 от 12.09.2018 година, на получен сертификат №BG1436А1-18, от сертифицираща фирма „БАЛКАН СИОСЕРТ“ ООД, с
отбелязване, същият да бъде взет предвид при кандидатстването му по ДПП 2018
година. Видно от приложеният Сертификат- л. 21, се установява, че е осъществен
контрол на 15.08.2018 година, със сертифицирана дейност „Биологично растениевъдство“,
като сертификатът е със срок на действие в периода 24.08.2018- 24.08.2019г.;
отразено е, че са сертифицирани като биологични продукцията от орехи-200 кг.,
сливи – 14200 кг. и праскови- 6700 кг. В сертификата е отразена също и датата
на включван в системата за контрол- 11.02.2015г. По делото се установява също,
съобразно представените сертификати с №BG1436А1- 19 и №BG1436А1- 20, от
сертифицираща фирма „БАЛКАН СИОСЕРТ“ ООД, че съответно за периода
23.08.020-23.08.2020г и за периода 21.08.2020-21.08.2021г, дейността на Н., за
отглежданите от него орехи, сливи и праскови, е сертифицирана като биологична.
По делото се установява също, видно от представеният сертификат №BG1436А1-16 от
сертифицираща фирма „БАЛКАН СИОСЕРТ“ ООД, че за периода 11.07.2016-02.09.2017г,
стопанството на Н. е във втора година на преход, като за орехите и прасковите
няма добив, а за сливите е налице прогнозен добив от 3000кг. Установява се
също, съобразно Сертификат №BG1436А1-17 от сертифицираща фирма „БАЛКАН СИОСЕРТ“
ООД, че за периода до 24.08.2018г., стопанството е в трета година на преход,
като за орехите няма добив, за сливите е налице добив от 14 кг, а за
прасковите- 6500 кг. По делото са представени и приети и съответните договори с
„БАЛКАН СИОСЕРТ“, ООД.
Безспорно е по делото, че заявлението за подпомагане
на Н., не е определено за проверка на място, от страна на ДФЗ- Плевен, като
изчисленията, относно допустимостта на площите, са извършени въз основа на
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, за кампания 2018 година,
одобрени със Заповед № РД-46-504/12.12.2018г. на Министъра на
земеделието, горите и храните, чрез кръстосани адм. проверки.
Така установеното от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съдът намира,
че процесното Уведомително писмо с изх. №02-150-6500/440/02.06.2020г, на
заместник изпълнителен директор на ДФЗ, е издадено от компетентен орган- зам. изпълнителен
директор на ДФЗ- Петя Славчева, на когото са делегирани съответни правомощия,
по реда на чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП, въз основа на нарочно издадена заповед с
№03-РД/2891/23.07.2019г.- л. 70, на изп. директор на ДФЗ, приложена по делото.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция, е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на Европейския съюз. По силата на чл. 11а от ЗПЗП,
Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за
РБ, за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл.
20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП е регламентирано, че Изпълнителният директор
на ДФЗ, е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява, и
съответно- по реда на чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП, може да делегира своите
правомощия.
Доколкото, с процесното Уведомително писмо, са
наложени санкции и намаления на две основания- поради наличие на недопустими
площи и поради неспазване на базови изисквания по смисъла на чл. 11, ал.5 от
Наредба №4, следва да бъде разгледано всяко от посочените основания за отказ от
финансиране.
Съдът намира, че
жалбата на М.Н., в частта й, с която е оспорено Уведомителното писмо, за
наложената санкция и намаление от 244,71лв.- за наддеклариране /Таблица за
изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“
, колона 14/, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съобразно
посочената в УП норма на чл. 43, ал.3, т.6 от ЗПЗП, Разплащателната агенция
намалява размера на плащането, или отказва плащане по схемите за директни
плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в
специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 - за площите, които не са били обект на
проверки по реда на чл. 37, ал. 3 и 4 /проверки на място/, за съответната
година. Съобразно нормата на чл. 15, ал.2 от Наредба №105/22.08.2006г. за
условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, цифровите
географски и атрибутивни данни за референтни парцели – физически блокове, слой
„Площи, допустими за подпомагане“ и екологично насочени площи, се обновяват ежегодно,
с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите чрез: т. 1.
дешифриране на актуална ЦОФК, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане;
т. 2. отразяване на резултати и констатации от специализирани теренни проверки
на референтни парцели по чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП. Нормата на чл. 16а, ал.5 от
Наредба №105/2006г. постановява, че след приключване на обновяването по чл. 15,
ал. 2, Министерството на земеделието, храните и горите, предоставя еднократно
или на етапи, актуализираните специализирани слоеве „Физически блокове“ и
„Площи, допустими за подпомагане“ на РА, за извършване на повторни
административни проверки съгласно чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, на подадените заявления
за подпомагане по отношение на площите, които не са били обект на проверка по
чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, като по силата на ал.6, въз основа на получените,
съгласно ал. 5 специализирани слоеве и извършените повторни административни
проверки, РА може да извърши отказ, частично или пълно плащане на площ.
съобразно нормата на чл. 16б от Наредба №105, всяка година, след приключване на
обновяването по чл. 15, ал. 2, т. 1 и 2, Министърът на земеделието, храните и
горите, одобрява със заповед, проект на специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“, която се публикува на интернет страниците на Министерството на
земеделието, храните и горите и ДФЗ. Безспорно е по делото, че за 2018 година, „Площите,
допустими за подпомагане“, са одобрени със заповед №46-504/12.12.2018г. на
Министъра на земеделието, храните и горите, публикувана в сайта на
Министерството, като със Заповед №РД 09-229/01.03.2019г. на Министъра, е
одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” (ПДП)
за 2018 година. Съобразно даденото с ТР№8/2015г. на ВАС, разяснение, заповедта
на Министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и
чл. 16г от Наредба № 105/2006г., представлява съвкупност от множество
индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски
стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. При наличие на влязла
в сила заповед за одобряване на окончателния слой-цитирана по- горе, и при
действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, административният орган процедира в
условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е
длъжен да се съобрази с окончателния специализиран слой, одобрен със заповед на
Министъра на земеделието и храните. В случая, видно от отразеното в процесното
УП, проверката по заявлението на жалбоподателя Н. е извършена съобразно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП,
съобразно която, Разплащателната агенция извършва административни проверки на
подадените заявления, чрез интегрираната информационна система, като съпоставя
данните от заявленията с данните в регистрите; административните проверки се
извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в
административния акт, с който се взема решение по заявленията за подпомагане. В
процесния случай, както бе посочено по- горе, е установена наддекларирана /недопустима/
площ от 0,17 ха, респ. в размер на 2,59%, изчислена по реда на чл. 19 от Делегиран
регламент №640/2014г. От страна на жалбоподателя не са наведени конкретни
оплаквания за незаконосъобразност на УП в тази му част, респ. не се твърди, че
са налице основания, изключващи приложението на чл. 43, ал.3, т.6 от ЗПЗП и на
чл. 16а, ал.6 от Наредба № 105, които да подлежат на съответно изследване в
настоящето производство. На основание
изложеното, съдът приема, че в тази си част, оспореното Уведомително
писмо е законосъобразно.
Съдът намира, че депозираната от жалбоподателя М.Н.
жалба, против Уведомително писмо с изх. №02-150-6500/440/02.06.2020г, на
заместник изпълнителен директор на ДФЗ, в частта му, с която е постановен отказ
за финансово подпомагане, в размер на 9457,31лв., поради неспазени базови
изисквания, изразяващи се в неспазване изискването да не се надвишават
минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал.5 от Наредба №4/24.02.2015г,
за основателна, поради следните съображения:
Както бе посочено по- горе, безспорно е по делото, че
кампания 2018 година, е четвърта поред година, на поетия от жалбоподателя Н.,
5- годишен ангажимент. Безспорно е също, че отглежданите от него трайни
насаждения- са заявени за подпомагане с код БРП 3- „в преход трайни насаждения“.
Съдът намира за безспорно установено също, съобразно представения Сертификат,
че за периода 24.08.2018г-24.08.2019г., продукцията – орехи, сливи и праскови-
е сертифицирана като биологична от страна на сертифициращата фирма, за което
ответникът е надлежно уведомен, с писмо от м. юли.2019 година; тази информация
е въведена от контролиращото лице в СВДВИ. Съдът намира за установен и факта,
че до 24.08.2018г, стопанството на Н. е било период на трета година на преход
/Сертификат №BG1436A-17/.
Съобразно цитираната норма на чл. 11, ал.5 от Наредба
№4/2015г. /ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила
от 24.04.2020г/, действаща към момента на издаване на процесното УП, подпомаганите
лица получават плащания по ал. 1 /плащания за период на преход/ за срок, който
не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство,
съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) №889/2008г.,
за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) №834/2007 на
Съвета, относно биологичното производство и етикетирането на биологични
продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Съобразно
чл.36 от Регламента, за да се считат растенията и растителните продукти за
биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12
от Регламент (ЕО) №834/2007 и глава 1 от настоящия, трябва да се прилагат върху
земеделските площи в преходен период, който, конкретно за многогодишните
култури, различни от фуражните, каквито са и процесните, е най- малко три
години, преди първата реколта от биологични продукти. Съгласно нормата на чл.
13 от Наредба № 4/2015 г. на МЗХ, когато при проверка на място или
административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни
семейства или животни не са спазени базовите изисквания, съгласно Приложение №
2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна
защита, съгласно Приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за
биологичните дейности се отказват или намаляват, съгласно Методиката, утвърдена
от министъра на земеделието, храните и горите. Съобразно цитираното Приложение
№ 2, за раздел I. Биологично растениевъдство“, т. 1.2. Трайни насаждения, са установени
следните базови изисквания: 1. Забранява се пряко и непряко отвеждане на
вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води; 2. Земеделските стопани
спазват Правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от
замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел; 3.
Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите полски граници
(синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;
съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или
земеделския парцел. С оглед изложеното, съдът приема, че минималния период на
преход, не фигурира и не е предвиден като базово изискване, а разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредбата, няма отношение към базовите
изисквания, изчерпателно посочени. В този смисъл, докато лимитирането на срока
е част от въведените с наредбата финансови условия за подпомагане, базовите
изисквания установяват стандарти за конкретните дейности по отделните
направления, подпомагани по Мярка 11, поради което липсва нормативна основа за
корелация помежду им.
Следва да се посочи също, че в процесното УП, в
Таблицата с изчисление на финансовото подпомаган, стр. 6, колона 9, е посочена
санкционираната площ за спазени базови изисквания- 6,57 ха, като в
уточнителните бележки се сочи, че площта се санкционира на основание издадената
Методика; същото основание е посочено и за колона 15. В УП обаче няма посочване
кои точно базови изисквания се приемат за неспазени, респ. няма описание на
конкретни факти, сочещи на неспазени базови изисквания, които да са основание
за прилагането на Методиката, доколкото, както бе посочено по- горе,
неспазването на минималните периоди на преход не съставлява такова базово
изискване по смисъла на закона. В този смисъл, съдът приема, че процесното УП е издадено при липса на ясни
мотиви. Следва да се посочи също, че съобразно посочената Методика за
намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“, от
ПРСР 2014-2020г, раздел V –посочена като
основание на отказване на финансовата помощ, ДФЗ-РА може да намали размера на
финансовата помощ със сумата, изчислена за установената площ на парцела, без тя
да се наддекларира, когато биологичната дейност, за даден парцел, се различава
от заявената от земеделския стопанин за същия парцел- декларира, че е даден
парцел е в преход, а контролиращото лице представи информация, че е биологичен
и обратното. В този смисъл, самата Методика не предвижда отказ за финансова
помощ, а само намаляване, при тези хипотези, какъвто обаче не е настоящия
случай. Следва да се посочи също, че утвърдената със Заповед № РД 09-453 от
10.05.2019 г. на Министъра на земеделието и храните Методика има характер на
подзаконов нормативен акт, съобразно чл. 75, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 14, ал.
1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение,
а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, както е в
случая, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа
на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни
законови норми органът е придал обратно действие на Методиката, приемайки че е
приложима и по отношение на подадени заявления за предходната 2018 година (в
този смисъл Решение № 6766 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14644/2019 г., V
о., Решение № 5041 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8208/2019 г., V о. и
други). Съдът намира, че в случая, с оглед изложеното, не следва да бъде
обсъждан въпросът дали жалбоподателят, за кампания 2018 година, се е намирал в
период на преход.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
процесното уведомително писмо, имащо характер на индивидуален административен
акт, в тази му част, е постановено в нарушение на материалноправните норми,
което налага неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган,
за произнасяне по заявлението на Н., като бъде определен и 14-дневен срок, считано
от датата на влизане в сила на решението, за произнасяне, съобразно указанията,
дадени в настоящето решение. / в т. см. Решение № 11243 от 25.08.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 8209/2019 г., V о./
Следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени
сторените разноски, съразмерно на уважената част от жалбата, като бъде
съобразено и направеното от страна на ответника възражение за прекомерност, по
чл. 78, ал.5 от ГПК, вр чл. 144 от АПК. Съобразно цитираната норма от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В случая, минималният размер на адв. възнаграждение на
процесуалният представител на ищеца, следва да се определи по реда на чл. 8,
ал. 1, т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения- при материален
интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5000 лв.;
изчислено от съда, възнаграждението е в
размер на 815 лв. С оглед на действителната фактическа и правна сложност на
спора, и факта, че производството по делото е приключило в едно с.з., съдът
намира, че възражението за прекомерност е
основателно и следва да бъде уважено, като заплатеното адв. възнаграждение бъде
намалено до посоченият минимален размер по Наредба №1. Следва в полза на жалбоподателя
да бъде присъдена сумата от 794,54лв., съразмерно на уважената част от жалбата.
В полза на ответника също следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на
отхвърлената част от жалбата. В случая, съда определя юрк. възнаграждение в
минимален размер от 100лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК,
вр чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Изчислено, съответното
юрк. възнаграждение, което следва да се присъди е в размер на 2,52лв. Съдът намира, че следва служебно да извърши компенсация
на дължимите разноски, и в полза на жалбоподателя бъде присъдена сумата от 792лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2,
предл.3 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.С.Н., ЕГН **********,
против Уведомително писмо с изх. №02-150-6500/440/02.06.2020г, на заместник
изпълнителен директор на ДФЗ, в частта му, с която е постановен отказ за
финансово подпомагане, по Заявление УИН
15/210618/99243, за кампания 2018 година, в размер на 244,71лв./ санкция за недопустима площ/,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо с изх.№02-150-6500/440/02.06.2020г, на заместник изпълнителен директор на
ДФЗ, по подадено от М.С.Н., ЕГН **********, заявление за подпомагане с УИН 15/210618/99243
от 03.05.2018г., за кампания 2018, в
частта му с което е отказано финансово подпомагане, поради неспазени базови
изисквания, по чл.11, ал.5 от Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г, в размер на 9457,31лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА преписката на заместник- изпълнителен директор на ДФЗ,
за НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ по Заявление за подпомагане с УИН 15/210618/99243 от
03.05.2018г., за кампания 2018 г., в 14-дневен срок от влизане на решението
в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в
настоящото решение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.1 АПК, ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ДА ЗАПЛАТИ НА М.С.Н.,
ЕГН **********, сумата от 792лв.-
разноски по делото- по компенсация.
Решението може да бъде обжалвано в 14- дневен срок от съобщението
до страните, с касационна жалба, пред Върховен административен съд.
АДМ.
СЪДИЯ: /П/