ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 473
гр. Перник, 13.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500348 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от ЕТ „С.В.-С.“ против Определение № 1129 от
31.03.2022 г. по гр.д. № 94/2022 г. на ПРС в частта, с която по реда на чл. 248 ГПК е
допълнено постановеното по същото дело определение № 1003/23.03.2022 г. в частта за
разноските, като на молителя /сега жалбоподател/ са присъдени само разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 385 лева и за държавна
такса от 25 лева и такса превод от 3 лева, заплатени по ч.в.гр.д. № 464/2021 г. по описа на
ПОС. В жалбата по подробни доводи се излагат оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на определението в обжалваната част –
претендираното и доказано платено адв. възнаграждение от 500 лв. по заповедното
производство и в производството по реда на чл. 423 ГПКТ е в съответствие и под
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което се иска
отмяната на определението в обжалваната част и присъждане в цялост направените по
заповедното производство разноски за адв. възнаграждение от 500 лв. или още 142 лв. и 500
лв. за адв. възнаграждение в производството по реда на чл. 423 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответникът по частната жалба – “Топлофикация-
Перник” АД не е подал писмен отговор.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
1
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване
акт, е допустима и следва да се разгледа по същество.
Гр.д. № 94/2022 г. на ПРС е образувано по предявени искове по реда на чл. 415 ГПК
от “Топлофикация-Перник” АД срещу ЕТ „С.В.-С.“ за установяване, че ответникът дължи
на ищеца общо главница и лихва в размер на 4429.74 лева, като исковото производство е
образувано след като с определение № 907/15.11.2021 г. по ч.гр.д. № 00464/2021 г. на ПОС е
прието на осн. чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК възражение вх. № 274660 от 23.07.2021 г. от ЕТ
„С.В. - С.“ срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 260332 от 11.02.2021 г.,
издадена по ч.гр.д. № 544 по описа на Районен съд Перник за 2021 г. Гр.д. № 94/2022 г. на
ПРС е приключило с определение № 1003/23.03.2022 г., с което е прекратено
производството по същото дело, поради оттегляне на исковете, обезсилена е заповед №
260332/11.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
00544 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд. Със същото определение съдът е
осъдил “Топлофикация- Перник” АД да заплати на ЕТ „С.В.-С.“, на основание чл. 78, ал. 4
ГПК сумата от 540 лева - разноски по исковото производство.
По ч.гр.д. № 00464/2021 г. на ПОС с подаденото по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК от ЕТ
„С.В.- С.“, чрез пълномощника адв. Б. В., възражение вх. № 274660/23.07.2021 г. молителят
е поискал да му бъдат присъдени разноските в производството по възражението, като
същият е доказал направени такива в размер 528 лв., от които 500 – заплатено адв.
възнаграждение и 25лв. - държавна такса и 3 лева- превод.
По заповедното ч.гр.д. № 544 по описа на Районен съд Перник за 2021 г. е подадено
възражение по чл. 414 ГПК от длъжника ЕТ „С.В.-С.“ чрез пълномощника адв. Б. В., като
същият е поискал да му бъдат присъдени разноските в заповедното производство, като
същият е доказал направени такива в размер 500 лв. – заплатено адв. възнаграждение.
С молба от ЕТ „С.В.-С.“ чрез пълномощника адв. Б. В. по чл. 248 ГПК е поискано да
бъде допълнено определение № 1003/23.03.2022 г. в частта за разноските и “Топлофикация-
Перник” АД да бъде осъден да заплати на ЕТ „С.В.-С.“ направените разноски за заповедното
производство в размер на 500 лева - адвокатско възнаграждение и разноските в
производството по възражението по чл. 423 ГПК общо 528 лв., от които 500 – заплатено адв.
възнаграждение и 25- държавна такса и 3 лева- превод.
С атакуваното Определение № 1129 от 31.03.2022 г. по гр.д. № 94/2022 г. на ПРС в
обжалваната част РС е уважил молбата и е допълнил определение № 1003/23.03.2022 г. по
същото дело в частта за разноските, като е осъдил “Топлофикация-Перник” АД да заплати
на ЕТ „С.В.-С.“, сумата 385 лева, направени разноски по заповедното производство за
заплатено адвокатско възнаграждение и сумата 28 лева /държавна такса от 25 лева и такса
превод от 3 лева/ - разноски по ч.в.гр.д. № 464/2021 г. по описа на ПОС. В мотивите РС е
приел, че това е минималният размер на възнаграждението за адвокат съгласно предвидения
в чл.7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размер и колкото следва да
се присъди на молителя. Съдът в тази връзка е посочил, че направеното от насрещната по
2
молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на това възнаграждение не е
преклудирано предвид прекратяването на производството по делото и възможността такова
възражение да се направи за първи път именно с отговора на молбата.
Настоящият въззивен състав при въззивния контрол за правилност на определението
в обжалваната част, съобрази следното:
В настоящия случай, поради наличието на предпоставките за прекратяване на
исковото производство, поради оттегляне на исковете и обезсилване на издадената заповед
за изпълнение, ответникът -длъжник има право на разноски както в исковото, така и в
заповедното производството, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Същият надлежно е упражнил
правото си на присъждане на разноски в заповедното производство, така и в производството
по реда на чл. 423 ГПК, като с подаденото възражение по чл. 414 и възражението по чл. 423
ГПК, изрично и своевременно е формулирал и искане за присъждане на разноски. Към
възражението по чл. 414 ГПК и възражението по чл. 423 ГПК длъжникът е приложил и
договори за правна защита и съдействие, в които надлежно е вписан начинът на плащане - в
брой и изрично е отбелязано, че възнагражденията са платени в брой, поради което имат
характер на разписки, с които се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адв. възнаграждение /т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК/, както и са представени списъци по чл. 80 ГПК на направените от ЕТ „С.В.-С.“
разноски за заповедното производство и разноските в производството по възражението по
чл. 423 ГПК.
Същевременно в случая ответникът –длъжник претендира разноски за заплатено адв.
възнаграждение както по заповедното ч.гр.д. № 544/2021 г. на ПРС относно подаденото
възражение по чл. 414 ГПК, така и по ч.гр.д. № 00464/2021 г. на ПОС относно подаденото
възражение по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК. Приемането на подаденото на 23.07.2021г.
възражение на длъжника по чл. 423 ГПК от окръжния съд по ч.гр.д. № 00464/2021 г. на ПОС
възстановява висящността на заповедното производство, т.е. постига се ефектът на подадено
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение. С оглед на това за длъжника по заповедното
ч.гр.д. № 544/2021 г. на ПРС липсва правен интерес да подава възражение по чл. 414 ГПК
срещу издадена заповед за изпълнение, респ. да му се присъждат разноски по заповедното
дело след като всъщност такова възражение по реда на чл. 423 ГПК валидно е подадено пред
окръжния съд и е прието при условията по чл. 423 ГПК, което е довело като краен резултат
иницииране от заявителя на исков процес по чл. 415 ГПК, т.е. има същият ефект както при
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение. При тези съображения въззивният съд
намира,че не е допустимо кумулиране на задължения за разноски както по заповедното
ч.гр.д. № 544/2021 г. на ПРС относно подаденото възражение по чл. 414 ГПК, така и по
ч.гр.д. № 00464/2021 г. на ПОС относно подаденото възражение по реда на чл. 423, ал. 1
ГПК, поради което с оглед коментираните по-горе предпоставки разпоредбата на чл. 81 ГПК
не намира приложение, така че на длъжника не се дължат разноски по заповедното ч.гр.д. №
544/2021 г. на ПРС, а единствено по ч.гр.д. № 00464/2021 г. на ПОС относно подаденото
възражение по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК.
3
Доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от длъжника в
производството по възражението по чл. 423 ГПК, настоящият състав намира за
неоснователно, защото с оглед материалния интерес по делото от общо 4429.74 лв.,
минималното адв. възнаграждение по чл. 7, ал.7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е в размер
на 385 лв., като размерът на претендираното и заплатено от длъжника възнаграждение от
500 лв. надвишава незначително минималния размер, но предвид фактическата и правна
сложност на делото и фактът, че по ч.гр.д. № 00464/2021 г. на ПОС, за което адв. В. е
упълномощен е проведено едно открито съдебно заседание, в което същият е участвал;
проведен е разпит на един свидетел, както и са събирани други доказателства - същото не се
явява прекомерно и не следва да бъде намалявано, съотв. възражението на ищеца по чл. 78,
ал. 5 ГПК е неоснователно.
Присъдените с обжалваното определение разноски от 385 лв. – заплатено адв.
възнаграждение по заповедното дело не може да бъде отменено предвид липсата на
съответна жалба от “Топлофикация-Перник” АД и забраната за влошаване положението на
жалбоподателя /чл. 271, ал.1,изр. последно ГПК/, като следва да се присъди допълнително
разликата до пълния размер от приетите за дължими от въззивния съд общо 500 лв. чрез
компенсация с разноските по ч.гр.д. № 00464/2021 г. на ПОС относно подаденото
възражение по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК.
Предвид приетото, поради частично несъвпадане на крайните изводи на въззивната с
тези на първата инстанция, обжалваното определение следва да се отмени в частта за
разликата над 385 лева до 500 лева и вместо това ищецът бъде осъден да заплати на
ответника допълнително разноски от 115 лв. и по изложените по-горе съображения с
корекцията, че разликата касае разноските за адв. възнаграждение по ч.гр.д. № 00464/2021 г.
на ПОС. В останалата обжалвана част обжалваното определение следва да се потвърди.
Частната жалба е частично основателна.
В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не
намира приложение /опр. № 393 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о.
на ВКС, опр. № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV г. о. на ВКС и др. /, така
че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1129 от 31.03.2022 г. по гр.д. № 94/2022 г. по описа на
Районен съд – Перник в частта, с която по реда на чл. 248 ГПК е оставено без уважение
искането по чл. 248 ГПК на ЕТ „С.В.-С.“, ЕИК *** за заплащане от “Топлофикация-Перник”
АД, ЕИК ********* на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над
385 лева до 500 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
4
ДОПЪЛВА определение № 1003/23.03.2022 г., постановено по гр. дело №
00094/2022г. по описа на Пернишки районен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА
“Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, да заплати на ЕТ „С.В.-С.“, ЕИК ***,
представлявано от С.Т.В., със седалище и адрес на управление ***, допълнително сумата от
115 лв. /разликата над присъдените от районния съд 385 лева до приетите за дължими от
въззивния съд 500 лева/ – представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
по ч.в.гр.д. № 464/2021 г. по описа на ПОС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1129 от 31.03.2022 г. по гр.д. № 94/2022 г. по
описа на Районен съд – Перник в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5