№ 505
гр. Плевен, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430106487 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „БАНКА ДСК”
АД- *** против Д. Т. Е. с ЕГН **********, в която се твърди, че по силата на
сключен на 11.12.2017г. Договор за кредит за текущо потребление Банка ДСК
АД предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 35 000 лв., с
краен срок за издължаване на кредита до 11.12.2027г. Падежната дата била
двадесето число на месеца. За ползвания заем кредитополучателят дължал
заплащане на договорна лихва на банката при условията, договорени в чл. 7 от
Договора - част I, като номиналният лихвен процент бил в размер на 6.05 %
или 0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен Софибор 0.268, който
при отрицателна стойност се приемал със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5.782%. Договорена била и наказателна
надбавка при неточно изпълнение на задълженията по чл. 7.1 част I от
Договора за кредит. На 14.09.2021г. и 03.06.2022г., по искане на
кредитополучателя, с допълнителни споразумения към процесния договор
№24940929, кредита бил преструктуриран, като бил удължен периода на
1
същият. В двете споразумения бил предоставен шестмесечен гратисен период
при подписването им.
Твърди се, че банката изпълнила задължението си по процесното
правоотношение и кредитът бил осчетоводен и усвоен изцяло по
разплащателна сметка на кредитополучателя Д. Е. на 11.12.2017г. Сочи се, че
кредитът бил обслужван редовно до 20.12.2022г. Просрочията в погашенията
били допуснати с неплащане на вноската, дължима на 20.12.2022г., след което
не били платени и вноските до настъпването на предсрочната изискуемост. -
05.06.2024г., или общо неиздължените вноски били 18 вноски за периода
20.12.2022 г.- 20.05.2024г.,
Навеждат се доводи, че неизпълнението на задълженията на
кредитополучателя довело до настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането на основание чл.18.2 Част II от Договора за кредит, тъй като за
вноските от м. Декември 2022 г. до м. Май 2024 г. била налице забава в
плащането над 90 дни.
Сочи се, че на кредитополучателят било изпратено уведомление за
обявяване на предсрочната изискуемост с изх. № 0030-20-01017/31.05.2024г.,
връчено лично на адресата на 05.06.2024г. При това предсрочната
изискуемост настъпила на 05.06.2024г. След датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК било начислено единствено обезщетение за забава в размер на законна
лихва.
Твърди се, че към 17.07.2024г. не били погасени следните задължения на
кредитополучателя към банката: 24 574,17лв. - Главница; 2318,79лв. —
договорна лихва за периода от 20.12.2022г. до 04.06.2019г.; 215,88лв. -
обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от
20.12.2012г. до 04.06.2024г.; 328,48 лв. - обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода от 05.06.2024г. до 16.07.2024г.,
120.00лв. - разходи при изискуем кредит.
Сочи се, че за горните суми била издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д. № 4122/2024 г. по описа на на РС-Плевен.
Присъдени били и разноски за заповедното производство в размер на 551,15
лв. за ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Излага се, че след издаване на заповедта за незабавно изпълнение било
2
образувано изпълнително дело № 840/ 2024г. по описа на ЧСИ В.С., рег. №
***, с район на действие ОС ***, като заповедта за незабавно изпълнение била
връчена редовно на длъжника Д. Т. Е.. Излага се също, че след образуване на
изпълнителното дело и наложен запор върху банковата сметка на длъжника в
„Уникредит Булбанк“ АД, постъпили следните суми за погасяване на
задълженията: на 26.09.2024г. - 7919.36лв, и на 06.11.2024г, - 2379.46лв. или
общо в размер на 10298.82 лв. С тях била погасена част от главницата по
дълга. Така към 08.11.2024г. главницата била в размер на 14 275.35 лв.,
дължимата законна лихва - 995.06. лв., лихва за забава в размер на 2863.15лв,
заемни такси 120.00лв., такси и разноски 707.15лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
Излага се, че с Разпореждане № 11539/03.10.2024г, постановено по ЧГД
4122/2024 г. на РС-Плевен, на банката било указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си по отношение на длъжника Д. Т. Е., на
основание чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК.
С гореизложеното се обосновава правен интерес от предявяване на
установителен иск и се претендира постановяване на решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника, че към 17.07.2024г. същия
дължи на банката следните суми: 24 574.17лв. - Главница; 2318.79 лева -
договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 20.12.2022 г. до 04.06.2019 г.,
215.88 лв. - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за
периода от 20.12.2022 г. до 04.06.2024 г., 328.48 лв. - обезщетение за забава
след датата на настъпване на изискуемост за периода от 05.06.2024 г. до
16.07.2024 г., 120.00лв. - разходи при изискуем кредит. Претендират се и
направените деловодни разноски.
Ответникът Д. Е. е депозирал писмен отговор, чрез пълномоник, с който
оспорва исковата претенция. Оспорва да е получил заемната сума. Релевира
възражения за нарушения на Закона за потребителския кредит, водещи до
недействителност на договора. Оспорва твърденията на ищеца да е връчено на
кредитополучателя изявление за обявяване на предсрочна изискуемост.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и
обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Исковете са предявени след успешно проведено заповедно производство
3
по заявление по чл.417 от ГПК и в законоустановения едномесечен срок след
връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№4122/2024г., поради
което са допустими.
От представения препис на Договор за кредит за текущо потребление от
11.12.2017г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и
ответника Д. Т. Е., в качеството на кредитополучател се установява, че по
силата на това съглашение е било постигнато съгласие кредитора да отпусне
на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 35 000лв.
От приложената Декларация, изходяща от ответника на 08.12.2017г. се
установява, че е декларирал изрично, че му е била предоставена от кредитора
необходимата преддоговорна информация по чл.5, ал.2 от Закона за
потребителския кредит.
Поради това се явява неоснователно релевираното от ответника в
писмения отговор възражение, че кредитодателя не му е предоставил сочената
информация под формата на Стандартен европейски формуляр. Същият е
декларирал факта на получаването й и едностранното му изявление,
съдържащо признание на този неизгоден за него факт има доказателствена
стойност, която не беше оборена.
Според обективираното в чл.2 от Договора, кредитът е следвало да бъде
усвоен еднократно в 30-дневен срок от сключването му, чрез посочена
разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя.
От изслушаното в о.с.з. на 18.02.2025г. експертно заключение се
установява, че сумата от 35 000лв. е била предведена на 11.12.2017г. по
сочената сметка на ответника. Ето защо, неоснователно се явява и наведеното
в писмения отговор възражение, че сумата не е била предоставена от
кредитора. Същият е изпълнил основното си, произтичащо от договора
задължение, да предостави на кредитополучаеля сумата по отпуснатия му
заем.
Установява се също така от подписаното от страните съглашение от
11.12.2017г., че са уговорили в т.7 олихвяване на кредита с преференциален
променлив лихвен процент в размер на 6.05% годшнно или 0.02% на ден,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.268, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка
4
в размер на 5,78%, предоставена с оглед сключения между страните Договор
за ползване на пакет Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД. Предвидена е
промяна на лихвения процент с промяна на 6-месечния SOFIBOR при
предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия
Годишният процент на разходите, посочен в чл.8 от процесния Договор
е изчислен на 7,01%.
Представен е препис на приложимите към Договора Общи условия, от
които е видно, че са подписани от ответника на всяка една тяхна страница.
Поради това неоснователно е възражението в писмения отговор, че не са били
връчени на кредитополучателя.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на
процесния Договор, поради липса на съгласие от заемодателя, т.к. бил
подписан за тази страна от лице без представителна власт. На нищожността
при липса на съгласие може да се позове само страната, чието съгласие е
опорочено, респективно нейните правоприемници, като в случая се касае и за
търговец, поради което е приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ,
регламентираща, че действията, извършени от името на търговец без
представителна власт, се смятат потвърдени от него, ако не се противопостави
веднага след узнаването. В случая банката е превела сумата по договора в
деня на подписването му и е е продължила да изпълнявала задълженията,
съответно упражнявала правата си по правоотношението.
Договорът и приложимите ОУ са изготвени на хартиен носител и
шрифтът им очевидно не е по- малък от „12“, поради което не е нарушено
правилото по чл. 10, ал.1 от ЗПК.
Съдът намира също така, че Договорът има задължителното съдържание
изискуемо от закона и неоснователни са възраженията на ответника в тази
насока.
Посочена е датата и мястото на сключването му – населено място, като
повече данни не са необходими за изпълване на този реквизит.
Лихвата за забава и начина на нейното изчисляване са посочени в
чл.18.1 от приложимите, подписани от ответника Общи условия.
Посочени са всички условия за издължаване на заема от потребителя –
ясно посочена е разплащателната сметка с титуляр кредитополучателя, по
5
която следва внася дължимите месечни вноски на определените дати на
падеж, а погасителния план съдържа информацията по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
В чл.7 от Общите условия е разписана ясна методика за изчисляване на
приложимия лихвен процент.
Договорът трябва съдържа информация за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
В случая страните са уговорили, че годишният процент на разходите по
кредита е в размер на 7,01 %, като последният се формира от посочените в
чл.9.1 от Общите условия компоненти, а в чл.9.2 от същите е посочено кои
компоненти не са включени в него.
При съобразяване на горното, съдът намира за неоснователно
възражението за недействителност на договора по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Неоснователно е и възражението за нищожност на клаузата за договорна
лихва, като накърняваща добрите нрави и принципите на добросъвестност и
справедливост, поради своята прекомерност и несъразмерност, и заобикаляща
закона. Същата не надхвърля трикратния размер на законната лихва при
необезпечени кредити, който към момента на сключване на договора е 30.03 %
(основният лихвен процент, определен от БНБ км същия момент е 0.01 %,
което означава, черазмерът на законната лихва е бил 10.01 %).
В настоящото производство не се претендира еднократна
административна такса и не се установява плащането на такава, поради което
ирелевантна е действителността на предвиждащата я клауза.
Установява се обективираното в чл.18.2 от Общите условия, че страните
са уговорили, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта. Предвидено е изпращане на уведомлението за
това до клиента на последния посочен от него адрес за кореспонденция.
Установява се от приложения препис на Допълнително споразумение
към процесния Договор от 29.09.2021 г., че страните са приели, че към
посочената дата остатъка от дълга е в размер на 24 340,90лв. в т.ч. главница в
6
размер на 24 184,99 лева, редовна лихва в размер на 155,33 лева и наказателни
лихви в размер на 0,58 лв. Кредиторът се е отказал от вземането си за
наказателни лихви. Срокът за издължаване на кредита е определен на 74
месеца, като се запазва крайния срок за погасяване 11.12.2027 г. Договорен е
бил гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 3 месеца,
считано от първата падежна дата след подписване на споразумението, като за
периода се заплаща 50% от дължимата лихва. Приели са, че след
капитализация на дължимите неплатени редовни лихви от първите 3 вноски
към главницата, кредитът се издължава с 71 равни месечни вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част от споразумението.
Установява се също така, че страните са подписали и Допълнително
споразумение от 03.06.2022г., в което са приели, че към момента подписването
му остатъкът от дълга е в размер на 24303,85 лева, в т.ч. главница в размер на
23877,16 лева, редовна лихва в размер на 416,45 лева и наказателни лихви в
размер на 10,24 лв. Кредиторът се е отказал от вземането си за наказателни
лихви. По отношение на остатъкът в размер на 24233лева са се съгласили
срокът за издължаване на кредита да се определи на 120 месеца - до
03.06.2032 г. Договарили са гратисен период за издължаване на главницата по
кредита от 6 месеца, считано от първата падежна дата след подписване на
споразумението. За периода са предвидили заплащане на 50% от дължимата
лихва. След капитализация на дължимите неплатени редовни лихви от
първите 3 вноски към главницата, кредитът е следвало да се издължи със 114
равни месечни вноски, съгласно сочен погасителен план.
От приложения препис на уведомление, изходящо от „Банка ДСК“ на
31.05.2024г. и адресирано до ответника Д. Е. на сочения от него адрес при
подписване на процесния Договор за кредит – ***, е видно, че кредитора е
уведомил кредитополучателя, че поради забава в погасяване на задълженията
му обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от връчване на
изявлението.
Видно е от приложеното потвърждение за получаване, че горното
изявление е било получено лично от адресата на 05.06.2024г.
От изслушаното в о.с.з. на 18.02.2025г. експертно заключение по
допуснатата ССЕ се установява, че към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – 05.06.2024г., непогасени от кредитополучателя са били
7
вноски с падежи от 20.12.2022г. до 20.05.2024 г. в общ размер на 5128,97 лв.
Съдът счита, че настъпването на забавата за сочения период е дало
основание на банката кредитор да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем в хипотезата на чл. чл.18.2 от Общите условия ,представляващи
неразделна част от договора.
Съдът намира, че законосъобразно е и упражнено от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем с изявлението му от 31.05.2024г.,
достигнало до длъжника на 05.06.2024г.
От изслушаното в о.с.з. на 18.02.2025г. експертно заключение се
установява, че при съобразяване уговореното в процесния Договор и
обсъдените допълнителни споразумения, към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост – 05.06.2024г. са били осчетоводени като погасени
договорна лихва в размер на 7 495,23лв., главница в размер на 11 388,89лв. и
наказателна лихва в размер на 23,66лв. Платени са били премии по сключена
застраховка „Живот“ в общ размер на 310,80лв., а такси за усвояване и
обслужване на кредита не са били начислявани и погасявани. Осчетоводени
като непогасени към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК
са били главница в размер на 24 574,17лв., договорна лихва в размер на
2 318,79лв. за периода от 20.12.2022г. до 04.06.2024г., обезщетение за забава за
периода от 20.12.2022г. до 04.06.2024г. в размер на 215,88лв., такса
изискуемост в размер на 120лв. и лихва за забава след изискуемост за периода
от 05.06.2024г. до 16.07.2024г. в размер на 328,48лв.
Установи се също така, че са били извършвани плащания в хода на
изпълнителното дело, но същите са ирелевантни за решаване на настоящия
спор. Тези плащания не следва да се съобразяват като доброволно погасяване
на вземането по смисъла на т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК, което да бъде взето предвид от съда в
исковото производство по чл. 235, ал. 3 ГПК. Удовлетворяването на вземането
на кредитора вследствие осъщественото принудително събиране на сумата по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес, което съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 9 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК е факт, по отношение на
който нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК не намира приложение.
8
По делото е допусната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която е изслушано в о.с.з. на 25.03.2025г. От същото се
установява, че по силата на обсъденото Допълнително споразумение от
29.09.2021г. има капитализиране на лихви, както следва: : 99,01 лв.
(29.09.2021г) и 167,04 лв. (12.12.2021г), а по Допълнителното споразумение от
23.06.2022г. също са капитализирани лихви: 356,84 лв. (03.06.2022г.) и 341,17
лв. (20.11.2022г.). Или общо са капитализирани просрочени лихви в размер на
963,06 лв.
Установява се от същото експертно заключение, че при изчисление на
непогасените задължения по процесния Договор за кредит, без да се вземат
предвид капитализации, непогасени се явяват следните вземания на
кредитора: главница в размер на 23 223,58лв., възнаградителна лихва в размер
на 3 506,51лв. за периода от 20.01.2022г. до 04.06.2024г., лихва върху
просрочена главница за периода от 20.01.2022г. до 04.06.2024г. в размер на
1 017,38лв., такса изискуемост в размер на 120лв. и лихва за забава след
изискуемост за периода от 05.06.2024г. до 16.07.2024г. в размер на 310,43лв.
Съдът намира за нищожни обсъдените допълнителни споразумения от
29.09.2021г. и 03.06.2022г. в частта за капитализиране на лихви към
главницата. Налице е непротиворечива съдебна практика, обективирана в
решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ТК, IІ т. о.,
решение № 30/20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение
№ 60118/15.10.2021 г. по т. д. № 2848/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други, че
уговорките по договор за кредит, по които страна е физическо лице –
потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и
начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на основание
чл. 26, ал. 4 във връзка с чл. 10, ал. 3 ЗЗД, тъй като представляват анатоцизъм,
който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал.
1 ТЗ.
Поради това, съдът счита, че следва да се вземе предвид установеното
от изслушаното заключение по допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, относно размера на непогасените вземания на банката по
процесния договор за кредит към момента на иницииране на заповедното
производство – такъв, какъвто би бил без да се извършва капитализация на
лихви.
9
При такова разбиране, съдът приема, че към 17.07.2024г. задълженията
на ответника по процесното кредитно правоотношение са били в следните
размери : главница в размер на 23 223,58лв., възнаградителна лихва в размер
на 3 506,51лв. за периода от 20.01.2022г. до 04.06.2024г., лихва върху
просрочена главница за периода от 20.01.2022г. до 04.06.2024г. в размер на 1
017,38лв., такса изискуемост в размер на 120лв. и лихва за забава след
изискуемост за периода от 05.06.2024г. до 16.07.2024г. в размер на 310,43лв.
Предвид на това, че за част от тези вземания кредитора е претендирал
по-малки по размер суми, съдът следва да признае съществуването на
вземанията в рамките на петитума.
При съобразяване на изложеното, съдът счита, че следва да се признае
за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
следните суми, представляващи непогасена част от вземанията по процесния
Договор за кредит към датата на иницииране на заповедното производство –
17.07.2024г.: главница в размер на 23 223,58лв., възнаградителна лихва в
размер на 2 318,79лв. за периода от 20.12.2022г. до 04.06.2024г., обезщетение
за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 20.12.2022г. до
04.06.2024г. в размер на 215,88лв., обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода от 05.06.2024г. до 16.07.2024г. в размер
на 310,43лв. и такса изискуемост в размер на 120лв.
Исковата претенция в останалата част до пълния претендиран размер на
главницата от 24 574,17лв. и до пълния претендиран размер на обезщетението
за забава за периода 05.06.2024г. - 16.07.2024г. от 328,48лв. следва да се
отхвърли, като неоснователна и недоказана.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 551,15лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от
2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане
на правната помощ или общо разноски в размер на 601,15лв. С оглед
установената част от вземанията, ответника дължи част от тези разноски – в
10
размер на 571,09лв.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
в размер на 551,15лв.; за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и
за вещо лице в размер на 853лв. или общо 1 504,15лв. С оглед изхода на спора,
ответника дължи част от тези разноски – в размер на 1 428,94лв.
По отношение на ответника е осъществена безплатна правна помощ и се
претендира присъждане на възнаграждение на пълномощника по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА. С оглед цената на иска, минимално дължимото
възнаграждение по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа се изчислява на 2 855лв. С оглед
отхвърлената част от иска, на осъществилия безплатна правна помощ адвокат
е дължимо част от това възнаграждение – в размер на 142,75лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, че Д. Т. Е. с ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ
на “БАНКА ДСК”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, следните суми: главница в размер на 23 223,58лв., възнаградителна лихва
в размер на 2 318,79лв. за периода от 20.12.2022г. до 04.06.2024г., обезщетение
за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 20.12.2022г. до
04.06.2024г. в размер на 215,88лв., обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода от 05.06.2024г. до 16.07.2024г. в размер
на 310,43лв. и такса изискуемост в размер на 120лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.07.2024г. до окончателното изплащане
на вземането, които суми представляват част от вземанията, за които е
издадена Заповед №2390/19.07.2024г. за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 4122/2024г. по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска останалата част до пълния претендиран размер на главницата от 24
574,17лв. и до пълния претендиран размер на обезщетението за забава за
периода 05.06.2024г. - 16.07.2024г. от 328,48лв., като неоснователен и
недоказан.
11
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. Т. Е. с ЕГН
**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА ДСК”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 571,09лв.,
представляваща деловодни разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№4122/2024г. на ПлРС и сумата от 1 428,94лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “БАНКА ДСК”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Г. П. от ***, с адрес на
кантората: ***, сумата от 142,75лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, съразмерно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12