Решение по дело №192/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба от И. О. Ч., [държава], ЛНЧ **********, роден на [дата]., против Решение №20298/07.12.2023 г. на Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е прекратено производство за международна закрила на И. О. Ч. и е отказано е предоставянето на „статут на бежанец и хуманитарен статут“. Оспореното решение е във връзка с решение № 1238/29.09.2023 г. по адм. дело № 199/2023 г. по описа на Административен съд – [област], с което е отменено по жалба на И. О. Ч. решение УПБ-3/05.01.2023г. на интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на осн. чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 е отхвърлена молбата на И. О. Ч. за предоставяне на международна закрила и делото е изпратено като преписка на интервюиращ орган за постановяване на ново решение, съобразно мотивите по тълкуването и прилагането на закона.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че Интервюиращият орган е изложил аргументи, които не отговарят и противоречат на предоставената от молителя информация по време на проведеното му интервю. Твърди се, че при постановяване на оспореното решение, интервюиращият орган не е използвал актуална и относима информация относно наказателното преследване при отказ да се отбие военна служба. Изтъква се, че погрешно административният орган е приел, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като отказът за отбиване на военна служба е криминализиран, което води до извод, че е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 3 от ЗУБ. Сочи се, че военните действия на Р. Ф. в [държава] са в разрез с принципите на ООН и чл. 2 от Хартата на ООН.

На тези основания се отправя искане за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и представлява.

Ответникът – Интервюиращият орган при Държавна агенция за бежанците при МС, чрез юрисконсулт в писмени бележки оспорва жалбата и настоява същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира отхвърляне на исканията за заплащане на направените в производството разноски на основание чл. 92 от ЗУБ.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] не споделя възраженията в жалбата. Счита, че оспореното решение изпълнява изискванията на чл. 75 от ЗУБ, респ. евентуалното завръщане на жалбоподателя в държавата на произход не би застрашило правата и законните му интереси, както живота и здравето му. В заключение пледира отхвърляне на жалбата.

След като разгледа оплакванията изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, регламентиран в чл. 84, ал. 2 от ЗУБ, срещу подлежащ на оспорване акт и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Решение №20298/07.12.2023 г. на Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отхвърлената молбата за международна закрила на Ч. И. О..

Подадена е молба за предоставяне на международна закрила с Вх. № 540 от 15.12.2022 г. на РПЦ - [населено място], от ЧАЛКОВ /фамилно/ И. /собствено/ ОЛЕГОВИЧ /бащино/, от мъжки пол, роден на [дата]. в Новосибирск, [държава], [държава], етническа принадлежност - руснак, вероизповедание: православен християнин, семейно положение - неженен, ЛНЧ **********. Личните му данни са установени въз основа на представен национален паспорт.

С жалбоподателя е проведено производство в РПЦ - [населено място] по реда на глава VI, раздел II от ЗУБ. С решение № УПБ- 3/05.01.2023 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС е отхвърлена молбата на молителя за предоставяне на международна закрила. Този административен акт е обжалван пред Административен съд - гр. [област]. С решение № 1238 от 29.09.2023г. на Административен съд - гр. [област] е отменено решението на интервюиращия орган и преписката е върната на ДАБ при МС за произнасяне по същество, като се спазват изложените в решението указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.

В изпълнение указанията на съда, с г-н Чалков е проведено ново интервю на 27.10.2023г. Изследвани са подробно причините за напускане на държавата по произход на руския гражданин. Представени са писмени доказателства- нотариален акт, справка за съдимост, медицинска бележка, фотокопие на национален паспорт, фотокопие на акт за раждане, фотокопие на адресна регистрация на баща му, фотокопие на национален паспорт на баща му Ч. О. Г. и фотокопие на международен паспорт на неговия баща.

И. Ч. заявява, че напуснал Руската федерация легално на 03.10.2022г. със самолет за [държава], където пребивавал 6 дни, след което влязъл легално със самолет в [държава] на 10.10.2022 г. от [държава]. В момента визата му била изтекла и пребивава в страната на основание, че се намира в процедура за международна закрила.

Чалков твърди, че конкретният повод да напусне страната си е войната с [държава], наричана специална военна операция и възможността да бъде взет в армията. Посочва, че не е отбил редовната си военна служба, понеже бил студент, не бил търсен след като завършил висшето си образование и не е получавал призовка за военна повинност. Разказва, че в момента имало война и можело да го вземат в армията, защото спадал към конкретна група мъже - до [възраст] възраст, които попадали във възрастова група за мобилизация. Била вдигната пределната възраст и наказанията за неявяване за военна служба. Много негови познати получили призовки и щял да дойде и неговият ред, защото сега имало активно набиране хора за армията. Споделя, че на 07.10.2022г. в дома му отишли двама военни и казали, че носят повиквателна за него. По това време в дома му бил неговия баща, но като разбрал кого търсят, не отворил вратата и не взел повиквателната. Руският гражданин заявил пред органа, че не можел да представи призовката и, че по това време се намирал извън Руската федерация. Не знаел дали повторно е бил търсен, защото неговите родители продали апартамента си, а на адреса на новото им жилище не бил регистриран. Обяснил, че работил във фирма, която работи съвместно с министерство на науката и образованието на Руската федерация, като специалист по радиационна безопасност, но и там не бил търсен, защото нямало пряко отношение към работата му. Обяснява, че не можел да стреля по украинци, защото били хора като него и не можел да изпълнява престъпни заповеди. Учил в университета с много украинци и сега не знаел как щял да застане срещу тях. Опасно било да се върне в страната си, тъй като там имало война.

Сочи, че не можел да живее на друго място в страната си по тази причина, също не можел да живее и при своя брат в Киргизия, защото имал малко жилище и на самия него му било тясно. Неговите родители нямали проблеми в Руската федерация, но много се притеснявали за това, че можело да го вземат за войната. Върху него не било оказвано физическо насилие, само морално. Имало война, бил много притеснен и преживявал ситуацията. Добавя, че потърсил медицинска помощ от д-р. А. П., който му поставил диагноза „Тревожно разстройство" и лечение с предписани лекарства. Мисли, че ако се завърне в страната си трябвало да се регистрира на новия им адрес, а така щели да го намерят, да му връчат призовка и да го пратят в армията. Допълва, че напуснал страната си заради обявената мобилизация в края на месец [община] 2022 г., защото попадал във възрастовата група мъже до 40г., които подлежали на военна служба и не би се завърнал, защото имало война.

Г-н Чалков твърди, че не е членувал в политическа партия или организация и не е имал проблеми с властите в страната. Не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход, за което представя свидетелство за съдимост. Заявява, че не е имал проблеми заради изповядваната от него религия, както и проблеми на етническа и расова основа.

Въз основа на изложените факти, административният орган прави извод, че за кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. От материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По валидността на акта:

Оспореното решение е издадено от Интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанци при Министерски съвет. Председателят на Държавна агенция за бежанците определя длъжностни лица за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, по агр. от чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ. По делото е приета и приобщена Заповед № РД05-297/13.04.2022 г., с която Председателят на Държавна агенция за бежанците е определил Й. Н. на длъжност „младши експерт“ за интервюиращ орган. Следователно оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.

Индивидуалният административен акт, предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство, е издаден в законоустановената писмена форма, съдържа минимално изискуемите реквизити, регламентирани в нормата на чл. 59 от АПК, в това число фактически и правни основания, въз основа на които е издаден. Оспореният акт е валиден и позволява да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност в пълен обем. Решението е надлежно съобщено и връчено на адресата, на език, който владее, като всички процесуални действия в производството са извършвани в присъствието на преводач от/на руски език, владян от търсещия закрила чужденец. Съдът преценява, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до ограничаване правото на защита на оспорващото лице, които да представляват самостоятелно основание за отмяната на индивидуалния административен акт.

Оспореното решение е издадено при правилно приложение на материалния закон.

Производството пред административния орган е образувано въз основа на молба за предоставяне на международна закрила. За да постанови оспорваното решение интервюиращият орган е преценил, че са налице предпоставките, регламентирани в чл. 13, ал. 1 от ЗУБ и провежда ускорена процедура по разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила. Съгласно посочената разпоредба молбата за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна когато е налице липсата на посочените в чл. 8, ал. 1 и ал. 9 и чл. 9, ал. 1, ал. 6, ал. 8 от ЗУБ. Административният орган правилно е приел, че в случая не са налице основанията по чл. 8 от ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя, както и основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ.

Статут на бежанец в [държава], съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Според, ал. 5, на чл. 8 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1-3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Опасенията от преследване, съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон.

В разглеждания случай г-н Ч. И. се позовава именно на такива опасния от преследване, настъпили след като е напуснал държавата си на произход. Той е заявил, че не е отбил редовна военна служба, тъй като е учил в университет и я е отложил. В тази връзка е правилен изводът на административния орган, че за него има вероятност да бъде потърсен за отбиване на военна повинност, но не и да бъде принудително мобилизиран.

По делото не се установява нито едно конкретно действие на преследване от страна на властите в Руската федерация спрямо жалбоподателя, както и риск за бъдещо такова. Като основен мотив за липса на преследване от страна на Р. спрямо жалбоподателя е обстоятелството, че той работи с Министерството на науката и образованието на Руската федерация. След като жалбоподателят работи онлайн като специалист по радиационна безопасност в държавната фирма „Тулон“, а държавата не го търси, за да му връчи повиквателна на казарма, то неговите опасения за принудителна мобилизация , са неоснователни.

Оспореното решение на П. на ДАБ не е в нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или

да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1 - смъртно наказание или екзекуция; т. 2 - изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3 - тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от решението е, че предпоставките на посочените законови разпоредби не са установени. В разглеждания случай, не може да се направи извод, че жалбоподателят е напуснал родната си страна поради наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък страх от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.

Предвид установеното правилно административният орган е стигнал до извода, че жалбоподателят не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Правилно е коментирана в решението на административния орган последната предпоставка на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота или личността на търсещия закрила, като гражданско лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Извършвайки анализ на данните от справката на Дирекция "Международна дейност", административният орган правилно приема, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт. В конкретния случай ответникът е извършил преценката си въз основа на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх. № ЦУ - 1545/06.10.2023г., изготвена от Дирекция „Международна дейност" при ДАБ, относно актуалното положение в [държава] и е цитирал една част от изложените в справката данни в акта си. Предвид решението на Съда на Европейските общности, административният орган правилно е приел, че доколкото г-н Чалков има минимални лични причини да се страхува, то не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като нивото на общо насилие в Руската федерация съгласно посочената информация не може да се окачестви като изключително. Правилно е прието, че спрямо жалбоподателя не се установява да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Основателен е и изводът на административния орган, че за жалбоподателя липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на семейството му да има предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут в [държава]. В посочения смисъл не може да му бъде предоставен статут и по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер, нито посочва някоя от причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

С оглед на изложеното и тълкуването на Съда на Европейските общности по дело № С-465 от 2007 г., информацията за ситуацията в Р. и липсата на тежки и лични заплахи по отношение на жалбоподателя се обуславя изводът, че не се установяват предпоставките на закона, за предоставяне на хуманитарен статут.

Липсва причинна връзка психичното състояние на жалбоподателя "тревожно разстройство" да е предизвикано в резултат на отказа на административния орган.

Общоизвестен е фактът, за липсата на някакъв вътрешен конфликт в Р., а от друга страна жалбоподателят не посочва никакви причини за основателен страх от преследване конкретно спрямо себе си, поради което правилно от страна на административния орган е прието, че не са налице основания за предоставяне на международна закрила /в този смисъл Решение № 5529/29.05.2023г., постановено по административно дело № 1356/2023 г. по описа на ВАС по сходен случай с руски гражданин.

Жалбоподателят не се яви в съдебно заседание, с което поведение засвидетелства дезинтересоваността си спрямо производството. Същият имаше възможност да се яви пред съда и лично да изложи мотивите си за напускането на Руската федерация, като по този начин да обоснове някоя от изложените по-горе хипотези. В доказателствена тежест на жалбоподателя е да се обоснове защо предпочита да работи онлайн като специалист по радиационна безопасност от [държава], вместо да работи физически от Р., още повече че работи за държавна фирма- Тулон.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, а решението на административния орган е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с целта на закона.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. О. Ч., [държава], ЛНЧ **********, роден на [дата]., против Решение №20298/07.12.2023г. на Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението не подлежи на обжалване.