Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      Номер 296     Година 02.06.2017    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХVІ състав,

На двадесет и трети май    Година две хиляди и седемнадесета,

В публично заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

 

При секретар М. Л.

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 229 по описа за  2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са искове по чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.430 от ТЗ и чл.60 от ЗКИ.

         „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* гр.София иска да бъде признато за установено по отношение на П.Д.Ц. ЕГН **********, Ц.С.Ц. ЕГН ********** и Д.П.Ц. ЕГН **********, че дължат солидарно заплащане на сумите от  34 503.35 евро главница по Договор за банков кредит № 0010-0174-00000000596/2008 от 29.09.2008г., Анекс № 1 от 28.10.2008г. и Анекс 780/R/2011г. от 20.10.2011г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 28.03.2014г. до изплащане на сумите,  1 678.39 евро възнаградителна лихва за периода от 04.06.2013г. до 11.02.2014г., 685.02 евро наказателна лихва за забава за периода от 07.08.2013г. до 27.03.2014г., 46.80 евро месечна такса за периода 04.09.2013г. – 11.02.2014г., 240.01 лв. разход за нотариални такси, за които  ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение № 3071 от 31.03.2014г. по ч.гр.д. № 4820/2014г. на ПРС VІІІ гр.с.

         Претендира разноските в заповедното производство.

Твърди, че на 29.09.2008г. сключва договор за жилищен кредит с П.Ц. и Ц.Ц. като кредитополучатели, по силата на който отпуска ипотечен кредит от 39 000 евро за финансиране на покупка и довършителни работи на недвижим имот. Кредитът следва да се върне за 168 месеца, броими от датата на първото усвояване на суми по него. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 6.15 % на година. На 20.10.2011г. се подписва анекс, с който лихвата е увеличена на 8.40% на година и е променен крайния срок за връщане на сумите на 146 месеца от датата на анекса. В резултат последната вноска се дължи на 04.12.2023г.  При забава на която и да е вноска, както и при обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, е уговорено и се дължи наказателна лихва върху размера на неиздължените суми по главницата за времето на забавата. Размерът е сбор на възнаградителния лихвен процент и надбавка 4 %. Уговорена е и се дължи месечна такса в размер на 0.095 % от одобрения лимит. Ищецът е предоставил кредита за ползване, усвоен е в пълен размер за целите на договора, но кредитополучателятите изпадат в забава при плащане на месечните вноски. По договора и анекса се е съгласил да отговаря солидарно като длъжник и лицето Д.П.. Поради забавата на 10.01.2014г. ищецът изпраща нотариална покана до ответниците с рег. № 401, т.1, № 13, рег. № 402, т.1, № 13 и рег. № 403 т.1 № 13 на Нотариус *** с рег. № *** НК. Поканите са връчени чрез залепване по реда на чл.47 ал.1 ГПК на 31.01.2014г. С тях се уведомяват за забавата при плащане на задълженията и се канят в срок от 7 работни дни от получаване на поканата да изплатят дължимите суми с лихвите. Направено е изявление на банката, че при неплащане на сумите в посочения срок, тя ще счита цялата сума по кредита за предсрочно изискуема. В дадения срок задълженията не са платени. Към 20.03.2014г. се дължат деветнадесет поредни месечни вноски от 04.08.2012г. до 04.02.2014г. Ищецът твърди, че на 12.02.2014г. е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по договора и те са в общ размер на 37 153.57 евро, включващи главница, възнаградителна и наказателна лихва, такси и разходи, за чието събиране е подадено заявлението по чл.417 от ГПК.

Уточнява, че ответниците не са открити на посочения в договора адрес, не се уведомили за новите адреси, поради което и на основание чл.29 от договора за кредит писмената кореспонденция се счита за връчена на адресите, посочени в договора. Представените в заповедното производство извлечения от счетоводните документи са преценени от съд, издал заповедта за изпълнение. Твърди, че Д.Ц.  подписва договора и анекса като пълномощник на П. и Ц. Ц., за което е упълномощен с нотариално заверено пълномощно с рег. № 4901 и № 4902 от 23.05.2008г. от една страна, а от друга в лично качество като солидарен длъжник. Поради това върху договора и първия анекс няма подписи на П.Ц., а само на неговия пълномощник. Въз основа на това пълномощно Д.Ц. като представител на родителите си е открил сметка, по която сумите по кредита са усвоени, и е платил цената на имота /ап.46/ с тези средства. П. и Ц. Ц. са подписали само Анекс № 789/R/2011 от 20.10.2011г. Уговорената наказателна лихва не нарушава добрите нрави и за това клаузата за нея е действителна.

 

От ответниците в срок становище взима само П.Ц., който не признава исковете по основание и размер. Възразява, че представеното пред заповедния съд извлечение от счетоводните книги не е изрядно от външна страна, защото не съдържа достоверна дата, няма доказателства за представителната власт на автора, няма посочена дата на настъпване /на обявяване/ на предсрочната изискуемост. Тази дата липсва и в уведомлението за предсрочна изискуемост, което е задължително. Възразява, че не му е връчено уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост. Процедурата по връчване на нотариалната покана е опорочена и в тази връзка оспорва удостоверяването на факта на връчване на поканата от нотариуса. Счита, че извлеченията от счетоводните книги са приравнени на официални документи, поради което трябва да съдържат минимум реквизити, които в случая липсват. Липсва валидно отправено уведомление за настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди, че не е подписвал страници от 1 до 6 на договора за кредит и оспорва подписа му. Оспорва и подписите в полето на анексите от 28.10.2008г. и от 20.10.2010г., че не са негови. Твърди, че не е получил от ищеца престация по договор за заем. Възразява, че при наказателната лихва има уговорка, която противоречи на добрите нрави, защото е уговорено едновременно лихва и неустойка. За това чл.14.3 от договора за кредит е нищожен.

В съдебни заседание останалите двама ответници поддържат становището на П.Ц., поддържат възраженията му, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, както и възражението, че договорът за кредит е нищожен, защото такъв не е сключен – липсва форма, тъй като писменият документ не е подписан от П. и Ц. Ц., нито първия анекс. Няма и погасителни планове към договора и анексите.

Ангажират доказателства, претендират разноски.

 

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:

Исковете са допустими. От постъпилото в оригинал ч.гр.д. № 4820/2014 на ПРС  VІІІ гр.с. се констатира, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответниците за заявените тук суми, което е уважено и е издадена Заповед № 3071 от 31.03.2014г. и въз основа на нея – изпълнителен лист. Внесени са 2% ДТ по сметка на ПРС. На 04.12.2014г. са подадени възражения по чл.414 от ГПК от тримата ответници, които са в двуседмичния срок според приложените от тях копия за връчване на ПДИ, което е станало на 18.12.2014г. на Д.Ц. и на П.Ц. и на 25.11.2014г. на Ц.Ц.. Банката е получила съобщение за подадените възражения на 20.02.2015г. и е сезирала ПОС с исковете на 20.03.2015г.

Ответниците признават, че се намират в родство помежду си – П. и Ц. Ц. са съпрузи, Д.Ц. е техен син. На 23.08.2008г. съпрузите упълномощават сина си с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 4901 и № 4902, том 1, акт 88 на Нотариус с рег. № *** *** с район на действие ПРС, за действия при и по повод сключване на договор за покупка на недвижим имот от тяхно име и за тяхна сметка, по избор на упълномощения, за цена и при условия пак по избор на упълномощителя, включително и чрез вписване на законова ипотека в полза на продавача за обезпечаване на неплатената за имота цена; да заплати продажната цена, включително и с кредит от банка Пиреос България АД, да ипотекира имот в полза на тази банка за обезпечаване на кредита, отпуснат в размер и при условия, каквито намери за добре и каквито банката – кредитор определи; да ги представлява с пълни права пред банката – кредитор и да подпише от тяхно име договор за кредит, да представя и получава всички необходими документи, да изтегля сумата от кредита и да се подписва навсякъде, където е необходимо във връзка с това; да открива сметки от тяхно име и да оперира неограничено със сумите по тях, да извършва внасяне, теглене, да превежда суми от тази сметка в посочена от продавачите на недвижимия имот сметка, както  и с много други права.

Ищецът представя Договор за жилищен кредит от 29.09.2008г. между него и тримата ответници, по който кредитополучатели са родителите, а синът е солидарен длъжник, и в който подписи са положи служител на банката и Д.Ц. като солидарен длъжник. Според договора банката предоставя в заем 39 000 евро по разплащателна сметка за покупка на недвижим имот – апартамент № 46 с площ от 57.79 кв.м., находящ се в гр. ****, кв. ****, и за довършителни работи, при възнаградителна лихва от 6.15 % на година, която се начислява за 360 дни, като сумите се връщат на месечни вноски за 168 месеца от датата на усвояване на кредита при месец от 30 дни по погасителен план Приложение №1, какъвто ищецът не представя по делото и в заповедното производство. Уговорено е за обезпечаване на вземанията да се учреди ипотека върху апартамента, както и че при просрочие на вноски и обявяване на кредита за предсрочно изискуем се дължи обезщетение в размер на възнаградителната лихва с надбавка 4 %. Длъжниците дължат заплащане и на такси съгласно тарифата на банката.

В договора /чл.15/ е посочен адрес на страните за кореспондеция, на който да се връчват съобщения, при вменено задължение при промяна да бъде уведомявана незабавно другата страна. Адресът за длъжниците е гр.****, ****, сем. Ц..

Към договора има Анекс № 1 от 28.10.2008г. между същите страни, подписан пак само от Д.Ц., който този път е положил подпис освен на всяка страница и за себе си като солидарен длъжник, и на мястото на двамата кредитополучатели. С анекса  се изменя възнаградителната лихва на 8.40%, дължимите по договора такси, които банката събира,и е посочено, че към подписването му месечната вноска по погасителния план е 396 евро. П.Ц. първоначално оспори подписа си в този анекс, но не ангажира никакви доказателства по повод откритото оспорване, а и банката призна, че този анекс не е подписан от него, а от сина му въз основа на представеното пълномощно, поради което съдът приема за безспорно, че първият анекс е подписан пак само от Д.Ц..

На 20.11.2011г. страните подписват втори анекс към договора и този път в него се съдържат подписи както от Д.Ц. лично като солидарен длъжник, така и от П. и Ц. Ц. лично като кредитополучатели. Анексът също е оспорен от П.Ц., но при открито производство по чл.193 от ГПК и негова тежест на доказване, той не ангажира доказателства, поради което възражението му остава изолирано и съдът приема, че е положил подписи на всички страници от документа. С него страните признават, че към датата на подписването му неплатено просрочено задължение от кредитополучателите по договора за кредит е 620.03 евро, включващи главница, лихви, такси, както и че редовната главница по отпуснатия кредит е 34 779.84 евро; лихвеният процент на възнаградителната лихва е 8.40%; уговорен е гратисен период от връщане на главницата от 8 месеца, през който се плащат само лихви и такси; изменя се продължителността на договора на 146 месеца от подписване на анекса.

От заключенията на в.л. Т.Р., изготвени компетентно и безпристрастно след запознаване с материалите по делото и оглед на счетоводните документи при ищеца, неоспорени от страните, които съдът кредитира, се доказва, че сумата по кредита от 39 000 евро е усвоена на 04.11.2008г. чрез заверка на банковата сметка на кредитополучателя IBAN ***, открита на 24.10.2008г. Погасената част от главницата е в размер на 5 116.68 евро, от които 3 488.10 евро са платени на падеж и 1 628.08 евро са платени със забава. От Приложение 1 се вижда, че забавата при плащане на главницата започва от февруари 2011г. като вноските се плащат с месец закъснение до октомври 2010г., след което плащането спира. Към 10.01.2014г., към 20.03.2014г. и към 28.03.2014г. остатъка от главницата е 34 503.35 евро, чието плащане е в забава от 04.08.2012г.

За периода от 04.11.2008г. до 12.02.2014г. е начислена договорна лихва от 15 360.78 евро върху редовна главница. От нея са платени общо 13 952.39 евро, поради което към 20.03.2014г. и 28.03.2014г. неплатената лихва е 1 678.39 евро за периода 04.06.2013г. – 12.02.2014г. Към 10.01.2015г. неплатената, забавена лихва е 1 434.40 евро.  Забавено плащане на месечните вноски, съгласно Приложение 3, започва от февруари 2011г.; в периода юни – декември 2012г. има спиране на плащането, след това са направени пет вноски в различен размер и окончателно от септември 2013г. спира плащане на лихвата.

Наказателна лихва за забава е начислена от 04.07.2010г. до 27.03.2014г. върху просрочена главница и е в размер на 836.04 евро, от които са платени 151.02 евро и са дължими 685.02 евро. Към 10.01.2014г. неплатената наказателна лихва е 122.83 евро, а към 20.03.2014г. е 598.34 евро.

Месечните такси са платени до август 2013г. Не са платени такси от месец септември 2013г. до февруари 2014г. включително, те са по 7.80 евро на месец, общо се дължат 46.80 евро.

По повод усвояване на кредита, както и плащането му по разплащателната сметка, банката е предоставила на в.л. Р. молба от П.Ц. от 24.10.2008г. за откриване на сметка на физическо лице; Договор за спестовна сметка „Пиреос Феър плей“ в евро от 24.10.2008г. с титуляр П.Ц.; нареждане от П.Ц. от 27.10.2008г. за усвояване на кредита от 39 000 евро; нареждане от 05.11.2008г. от Д.Ц. като пълномощник на баща си за задължаване на сметката му с 11 446 евро и за заверка сметката на „Миг – Инженеринг 2011“ ООД; нареждане разписка от 20.11.2008г. за теглене в брой на 20 000 евро от пълномощника Д. от сметката на баща му; нареждане от 21.11.2008г. за теглена на пари в брой от 6 000 евро пак от Д.Ц. от сметката на П.Ц.. При поискване от ответниците, банката представи молбата, договора и нарежданията, в които П.Ц. оспори подписите си и в тази връзка се изслуша СГЕ на в.л. К.С., изготвено компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните, която съдът кредитира, въз основа на която се доказва, че подписът от името на П.Ц. за „физическо лице“ и „подал молба“ в Молбата за откриване на сметка на физическо лице от 24.10.2008г. и за „депозитар“ в Договор за спестовна сметка от 24.10.2008г., не са изпълнени от посочения автор П.Ц..

От Приложение 6 към допълнителното заключение, отразяващо движението по разплащателната сметка, се констатира, че по нея са нареждани операции както първоначално от Д.Ц., така и от Ц.Ц. и от П.Ц.. Ц.Ц. основно е зареждала сметката със суми чрез банкови преводи от 01.12.2008г., след това чрез вноски на каса.

На 10.01.2014г., в писмена форма, банката е отправила покани до тримата ответници в 7 дневен срок от получаването им да заплатят просрочени с повече от 90 дни задължения по договора за кредит в общ размер от 36 055.15 евро, включващи 31 734.65 евро редовен дълг, 2 768.70 евро просрочена главница и 1 551.80 евро просрочени и наказателни лихви, като ги е уведомила, че ако в дадения срок задълженията не бъдат заплатени до 17.00 часа на последния работен ден от срока, обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканите са приложени в оригинал по делото на ПРС от лист 21 до лист 26 включително. Посочените в тях адреси са: гр. ****, ****, за П. ***, за Д.Ц.. Помощни – нотариус *** по заместване на Нотариус с рег. № ****** с район на действие ПРС, е удостоверила, че и трите покани са връчени на 31.01.2014г. по реда на чл.47 ал.1 от ГПК. По възражението на П.Ц. в отговора и при поискване за съставените за връчването протоколи, нотариусът представя копие на разписка – л.144, според която връчителят *** на 16.01.2014г. е посетила адреса в началото и в края на работния ден и поради ненамиране на лицето П.Ц. е залепила уведомление на вратата на апартамента и е пуснала екземпляр в пощенската му кутия.

 

При така установените факти съдът приема, че исковете са неоснователни и ще се отхвърлят по следните съображения:

Предмет на претенциите са вземания по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ, който е вид договор за заем по чл.240 от ЗЗД. Заемът е реален договор и се сключва с факта на даване на парите. Родителите Ц., въз основа на представеното по делото пълномощно, са учредили надлежно представителна власт в полза на сина си Д.Ц. както за закупуване на жилищен имот от тяхно име и за тяхна сметка, така и за сключване на договор за кредит с ищеца за плащане на цената, ведно с правото за подписване на всички документи за това, включително по откриване на сметки, разпореждане със средства и т.н. Пълномощното е писмено, в нотариална заверка на подписите, в него са изброени ясно действията, за които е учредена представителната власт в полза на сина, тя е предоставена за упражняване по преценка и без ограничения, както и без нужда от допълнително даване на съгласие или одобрение – по аргумент за противното и от т.1 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, докладчик съдията Боян Цонев, според което при учредяване на пълномощно за разпореждане с недвижим имот достатъчно е то да е общо, а не изрично, конкретно, съдържащо всички параметри на разпоредителната сделка, включително купувач и цена. За това съдът приема, че Д.Ц. е бил надлежно упълномощен от родителите си по смисъла на чл.36 от ЗЗД, в нужната за това форма,  от тяхно име и за тяхна сметка да действа по своя преценка при сключване на договор за кредит с ищеца с цел набавяне на средства за плащане на цена на закупен в полза и за сметка на родителите апартамент, както и за неговото ипотекиране в полза на банката, както и за получаване на средствата по кредита по открита от пълномощника на името на упълномощителите банкова сметка.

***, ясно, пълно и точно учредена представителна власт в изискващата се от закона форма, преди сключване както на договора за разплащателна сметка, така и на договора за кредит,  при което не само подписите, но оттук и датата на даване на мандата е удостоверена от нотариуса и не е оспорена, съдът приема, че Д.Ц. е действал в качеството на пълномощник на родителите си пред банката, за което се е легитимирал надлежно. Представянето на копие от него от банката потвърждава, че кредиторът е знаел, че преговаря и сключва сделки с пълномощник на П. и Ц. Ц.. Наличието на пълномощното изключва възможността Д.Ц. да е действал без знанието и съгласието на родителите си по смисъла на чл.42 от ГПК – действия на мним представител без представителна власт, или при превишаване пределите на дадената такава, поради което действията му обвързват представляваните от него лица съгласно чл.36 ал.2 от ЗЗД както при сключване на договора за кредит и условията му, така и при откриване на разплащателната сметка и усвояване на преведените по нея средства от кредита чрез разпореждане с тях.

В първоначално сключения договор за кредит и в първия анекс, както и при сключване на договора за разплащателна сметка и първите нареждания за разпореждане със средствата по нея Д.Ц. не е посочил, че действа от името и за сметка на родителите си като техен пълномощник като в договора е положил подпис само от свое име, а в първия анекс е положил подписи и срещу имената на родителите си. Това не опорочава възникване на договорните отношения между страните, защото банката е била наясно и е знаела, че договора чрез пълномощник, а не лично, и защото знанието на П. и Ц. Ц., съгласието им  и непротивопоставянето им на извършените вече действия се доказва от факта, че П. и Ц. са подписали лично без възражения втория анекс към договора, където се съдържат техни изрични признания за размера на получената по кредита главница, която се дължи, за размера на просрочените задължения и новите уговорки за падеж на кредита и лихва по договора. Договорът за кредит като вид договор за заем е реален, сумата по кредита е дадена и получена, а пълномощниците изрично във втория анекс са признали както това, така и размера на задълженията и условията за връщането на сумата, поради което с това си действие са потвърдили знанието си за участието си в правоотношението въз основа на даденото пълномощно, не са го оспорили, не са се противопоставили, че даденият мандат е бил оттеглен или упражнен не съобразно волята им, поради което възраженията сега, че договорът е нищожен поради липса на форма – липса на подписи в първоначалния договор и в първия анекс, са неоснователни. Тази формата е за доказва, а не за действителност, защото дългът е над 5 000лв. При реален договор и доказано получаване на средствата и усвояването им договорът се счита за сключен и не може да бъде нищожен поради липса на форма. Различен от действителността му е въпроса за доказване на условията за ползване и връщане на сумите.

За това съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит, по което парите са дадени и усвоени, но вноските по връщането им не са заплащани на падеж.

Не се повдига спор и от заключението на ССчЕ се доказа, че връщане на сумите първоначално от февруари 2011г. започва да става със забавени плащания, след падеж, след което към 2012г. и 2013г. има окончателно спиране на обслужването на дълга. Вторият спорен момент по делото е съсредоточен върху заявеното от банката основание в заповедното производство, а именно – обявен ли е кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Съдът приема, че изявлението на банката по чл.60 ал.2 от ЗКИ не е достигнало до знанието на ответниците и кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, поради което ищецът не доказва вземане на заявеното основание /така Решение № 53 от 18.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 888/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева, и Решение № 420 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева/.

         Горният извод се налага, защото не е спазена процедурата по чл.50 от ЗННД във вр. с чл.47 от ГПК при връчване на нотариалните покани, поради което по делото не е доказано, че те са връчени и оттук че волята на кредитора е достигнала до длъжниците, в резултат на което дългът е станал предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 28.03.2014г.

Когато нотариус връчва покана по чл.50 от ЗННД във вр. с чл.47 от ГПК чрез залепване на съобщение, той следва да удостовери спазване на законовата процедура по чл.47 от ГПК, за да възникне валидно правната фикция, че поканата е връчена на адресата. В тази хипотеза няма лично връчване на книжата на получателя, респективно няма изявление на нотариуса за така извършеното действие, а той се позовава на законова фикция, че поканата се счита за връчена с изтичане на 14 дневен срок от залепване на уведомление, която може да бъде приложена само при удостоверена спазена процедура. Условията за това са разяснени в задължителната практика по чл.290 от ГПК в Решение № 233 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7723/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов, според което „Когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, той трябва да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. При последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и го подписва. Връчването чрез залепване на уведомление е възможно само на регистрирания настоящ адрес (ако той е различен от постоянния) или на регистрирания постоянен адрес (ако няма различен настоящ). Залепването на уведомление на друго място е без правно значение.“, както и в Решение № 36 от 27.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 924/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, според което „За да се приеме редовно призоваване по чл. 47 ГПК, е необходимо: 1/ ответникът да не може да бъде намерен на посочения адрес; 2/ да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението; 3/ да бъде залепено уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея, а когато има достъп до пощенската кутия уведомление следва да се пусне и в нея; 4/ в уведомлението да е посочено къде са оставени книжата и че могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепване на уведомлението; 5/ адресът, на който лицето е търсено и където е залепено уведомлението да е неговата адресна регистрация; 6/ адресатът да не се яви в двуседмичен срок от залепване на уведомлението за получаване на книжата; 7/ да бъде назначен особен представител.“.

След като с Решение № 217 от 12.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 62/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова, и  с Решение № 84 от 5.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1220/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, и двете по чл.290 от ГПК, се приема, че разпоредбата на  чл. 47 от ГПК е приложима в нотариалните производства, при връчване на нотариални покани, това означава, че указаната от ВКС в първите цитирани решения процедура по прилагане на чл.47 от ГПК важи и за охранителните нотариални производство, съответно, че и те следва да я спазват при прилагане на тази норма.

Горната практика изисква и от връчителя в нотариалните производства в нарочно съставените за целта книжа – протоколи, разписки, да удостовери, че е посетил адреса, че е събрал информация за пребиваване на лицето на него, но не го е открил при три отделни посещения, извършени в различен час на деня, включително неработно време и почивен ден, като между първото и последното посещение има повече от месец, едва след което да удостовери залепване на уведомление за получаване на книжата в нотариалната кантора както на входната врата, така и на пощенската кутия, така и чрез пускане на екземпляр от съобщението в пощенската кутия, а ако няма достъп до тях – на видно място на входа на сградата. Тя също така изисква тази процедура да е повторена на постоянния или настоящ адрес, тъй като нормата чл.47 от ГПК изисква залепване на уведомление както на посочения в нотариалната покана адрес, така и справка дали той е постоянен/настоящ и ако не съвпада с него, процедурата да се повтори по същия начин и на постоянния/настоящ актуален адрес на адресата.

    От представената по делото разписка е видно, че процедурата не е спазена, защото адресът е посетен само един ден два пъти, без посочване на часовете, защото не е отразено да е събрана информация пребивават ли лицата на този адрес, няма поне три посещения в различно време в интервал над месец, нито справка след това дали тези адреси към момента са регистрираните постоянен/настоящ адрес и за това не са възникнали законовите предпоставки за прилагане на фикцията, че поканите се считат за редовно връчени на 31.01.2014г. Доколкото в тежест на ищеца е да установи отнемане преимуществото на срока чрез достигнало до длъжниците изявление за предсрочна изискуемост, и това е част от фактическия състав на заявената претенция, тези обстоятелства, оспорени още в заповедното производство от длъжниците, подлежат на пълно и главно доказване за всеки един ответник, независимо от това дали е направил възражение или не, тъй като, както се посочи, връчването на поканата чрез фикцията на чл.47 от ГПК изисква удостоверяване на спазена за това процедура и служебната й проверка от съда, защото се касае за извеждане на правен извод има ли фикция за връчване или не.

    Доводът на ищеца, че поканите са адресирани на посочения в договора за кредит адрес за кореспонденция, който не е актуализиран при задължение за това на длъжниците, не кореспондира с основателното противопоставения аргумент от П.Ц., че във втория анекс, който подписва, е посочил своя нов адрес – в ****, което не е отчетено в поканата.

    При този изход на делото на П.Ц. се дължат доказани разноски от 250лв. за СГЕ, а на всеки един ответник – възнаграждение за правна помощ за един адвокат в размер на 2 709.98лв.  на осн. чл.38 ал.1 от ЗАдв., тъй като в представените по делото договори е посочено, че услугата е предоставена безплатно на лицата поради материалното им затруднение, т.е. по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК искове от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, сграда Е, и съдебен адрес ***, чрез адв. Л. Д. – М., да бъде признато за установено по отношение на П.Д.Ц. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, Ц.С.Ц. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, и Д. П.Ц. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, всички със съдебен адрес ***, чрез адв. С.М., че дължат солидарно заплащане на сумите от  34 503.35 евро главница по Договор за банков кредит № 0010-0174-00000000596/2008 от 29.09.2008г., Анекс № 1 от 28.10.2008г. и Анекс 780/R/2011г. от 20.10.2011г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 28.03.2014г. до изплащане на сумите,  1 678.39 евро възнаградителна лихва за периода от 04.06.2013г. до 11.02.2014г., 685.02 евро наказателна лихва за забава за периода от 07.08.2013г. до 27.03.2014г., 46.80 евро месечна такса за периода 04.09.2013г. – 11.02.2014г., 240.01 лв. разход за нотариални такси, за които  ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение № 3071 от 31.03.2014г. по ч.гр.д. № 4820/2014г. на ПРС VІІІ гр.с.

         ОСЪЖДА „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, сграда Е, и съдебен адрес ***, чрез адв. Л. Д. – М., да плати на П.Д.Ц. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, и съдебен адрес ***, чрез адв. С.М., разноски по делото в размер 2 959.98лв.

ОСЪЖДА „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, сграда Е, и съдебен адрес ***, чрез адв. Л. Д. – М., да плати на Ц.С.Ц. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, и съдебен адрес ***, чрез адв. С.М., разноски по делото в размер 2 709.98лв.

ОСЪЖДА „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, сграда Е, и съдебен адрес ***, чрез адв. Л.Д. – М., да плати на Д. П.Ц. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, всички със съдебен адрес ***, чрез адв. С.М., разноски по делото в размер 2 709.98лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението да се обяви.

                                                        Окръжен съдия: